Барбара Делински
Предадена жена (23)

Двадесет и трета глава

Так се събуди от леката дрямка, в която бе потънал, и притисна Дафни към себе си. Не беше лесно, тъй като чаршафите се бяха оплели и се наложи малко да ги поиздърпа, за да стигне до нея. Но когато най-после се отпусна на възглавниците, си каза, че усилието си заслужаваше. Внимателно среса косите й с пръсти и ги отстрани от лицето й. Нежно плъзна ръка надолу по гърба й до топлата извивка на ханша й.

— Ммм — измърка тя.

— Събудих ли те?

— Когато ме докосна ли? — промълви тя сънливо. — Винаги.

Той се усмихна. Дафни действаше добре на самочувствието му. Не беше много разговорлива, но казваше винаги каквото трябва. Караше го да се чувства висок, хубав и умен. Най-вече му придаваше усещането, че е желан.

— Мислех, че трябва да поработиш — пошегува се той. Лампата светеше и хвърляше слаба светлина върху книжата, пръснати по пода край леглото.

— И аз така мислех. Но всеки път става едно и също. Не мога да разбера защо те слушам, когато ми предлагаш да поработя в леглото.

— Слушаш ме, защото знаеш точно какво ще се случи. Признай си, Даф, ненаситна си.

— Присмял се хърбел на щърбел — отговори му тя и пое дълбоко въздух. — Дължи се на химията — промълви и се сви до него.

Не се дължеше само на химията, Так го знаеше, имаше и още нещо. Дафни го привличаше. Не се дължеше само на извивката на гърба й, на формата на гърдите й и на красивите й дълги крака. Ако бяха само те, би могъл да я люби, а после да я остави, както стана с Гуен. Но с Дафни се задържа.

— Дължи се на ума ти — каза й. — Винаги ми е било интересно да изследвам ума на адвокатите.

— Защото винаги си искал да бъдеш адвокат. Защо трябва да чакаш следващия си живот? Защо сега не отидеш да следваш право?

— Защото струва пари, а отнема и време. Трябва да се учи. На моята възраст ще ми омръзне.

— Възрастта ми пречи ли ти?

— Трябва ли?

— Обикновено мъжът е по-голям — тя отметна глава, за да го вижда. — По правило жената е по-млада. Възрастта ми пречи ли ти?

— Само понеже не искаш да имаш пет деца.

Тя се намръщи.

— Пет. Винаги държиш на пет. Защо пет?

— Защото пет означава, че на едно или две може да им има нещо, но все пак останалите три ще са добре. Три е добро число.

— Опитай с едно или две.

— Съгласна ли си да размислиш? — попита той.

— Разбира се, че не. Пренаселеността носи със себе си проблеми. Когато ме оставиш и отидеш при някоя двайсет и пет годишна, която е готова да ти даде всичките деца, които искаш, ще си спомниш думите ми.

Той хвана косата, която лежеше върху рамото й и я поднесе към лицето си. Гласът му беше дрезгав.

— Няма да ходя никъде. Ти си последната ми спирка. Ммм, колко обичам тая миризма — тя използваше ябълков шампоан. Финият му дъх, смесен с мириса на жена и секс, винаги го възбуждаше.

— Защо говориш такива неща, Так?

— Защото ми харесва миризмата.

— За нас — изразът на лицето й беше нещо средно между обърканост и копнеж. — Говориш смешни неща за нас.

— Не са смешни. Ние сме луди един за друг. Говорим за работа, за музика, за спорт и никога не ни е скучно. И двамата обичаме пица, и двамата спим до късно в неделя, и двамата сме отпуснати. Повече от това не може да се желае, повярвай ми. Уверил съм се от безкрайно големия си опит.

— От безкрайно големия ти опит — повтори тя и изразът й се отпусна.

— Точно така.

— Ужасен си.

— Не съм ли страхотен?

— А също и сексапилен — тя плъзна ръка към слабините му.

След като свършиха, си взеха душ. Докато Дафни отиде да приготви нещо за ядене, Так оправи леглото.

Тя се върна с чиния сандвичи с фъстъчено масло.

— Вкусни са — изрече приглушено той.

Тя седна върху леглото до него.

— Лесно е да ти угоди човек.

— С всички мъже, които познаваш, ли ти е било толкова лесно?

— С всички — провлечено изговори тя. — Разбира се.

Той я погледна, но изражението й не му подсказа нищо повече за мислите и желанията й. Какво ли не би дал да е в главата й.

— Винаги го споменаваш.

— За мен те нямат значение, особено когато съм с теб — взе си един сандвич.

— Когато не си с мен, мислиш ли за тях? — забеляза слабата многозначителна усмивка, която се появи и изчезна от очите й.

— Не. Те са в миналото.

— Някой от тях обиждал ли те е?

Докато дъвчеше, тя го изгледа с любопитство.

— Защо ми задаваш такъв въпрос?

— Понякога изразът ти е особен. Това ме тревожи.

Тя го хвана за ръката.

— Въобразяваш си.

— Дано. Чудя се защо никой от тях не те е грабнал?

— Никой не ме е грабнал, защото не съм за грабване. Твърде заета съм. Никой не се втурна в живота ми като теб.

— Толкова ли е ужасно това, което направих?

— Мислиш ли, че щях да седя тук гола до теб, ако беше така?

— Пасвам на живота ти.

— Ъхъ.

— Струва ми се, че не преча на кариерата ти.

— Ще започнеш да ми пречиш, ако не ме оставиш да работя.

— Но аз искам да си поговорим.

Тя въздъхна и наведе глава. Когато я повдигна, в очите й се четеше копнеж.

— Знам, но това ме плаши. Цял живот съм градила кариера и нито един мъж не я е застрашавал, докато се появи ти.

— Аз не застрашавам кариерата ти.

— Ти ми предлагаш неща, които една част от мен желае толкова, че направо се задушава.

— Тогава приеми ги.

— Не мога! Или поне не толкова бързо. През следващите няколко месеца ще трябва да оправя Лора, а след това да мисля накъде да тръгна.

— Толкова много ли означава Лора за теб?

— Тя е най-старата ми приятелка. Отношенията ни са цяла история. Искам да направя така, че проблемите й да се разрешат.

— Безпокоиш се, че ще изоставим случая, но искам да те уверя, че това няма да стане скоро. Не сме по-близо до разрешаването му, отколкото преди месец и половина.

— Няма ли отговор от зъболекарите?

Предполагаха, че Джеф би могъл да има нужда от зъболекар, тъй като в деня на изчезването му го е болял зъб. Так беше пуснал обява в зъболекарските издания из цялата страна. Тогава това му се стори умна постъпка, но тя не даде резултат.

— Няма отговор. Няма никакви новини. Смятах, че ще се обади на някого.

Със свити устни Дафни се облегна на възглавницата.

— Лора твърди, че някой звъни у тях и когато вдигнат слушалката, линията прекъсва.

— Знам. Направихме проверка и се установи, че е грешка. Някой вероятно е очаквал да чуе: „Пицария“, или „Газова компания“ или нещо подобно — щом Дафни отново сви устни, той продължи: — Може никога да не се появи.

— Това какво означава за Лора?

— А какво означава за нас?

Тя пое дъх и затвори очи, но това не му даде отговора, който Так желаеше. Искаше му се да го прегърне, да го погледне в очите и да му каже, че ще тръгне с него, независимо дали Джеф се появи, или не. Но тя се държеше хладно, както в самото начало, когато се запозна с нея.

— Не го прави — прошепна той и се обърна към нея.

Тя отвори очи.

— Кое?

— Не ме изхвърляй от живота си. Когато се любим, не си такава. Тогава си разгорещена и открита, даваш ми да разбера, че жадуваш за мен. Но има моменти, когато, както сега, затваряш очи и се пренасяш в друг свят. Не обичам да ме държат настрани.

— Просто съм уморена. Безпокоя се за делото на Скот. Познавам го от бебе. Трябва да отхвърля обвиненията.

— Ако ти не можеш да го направиш, Дафни, никой не би успял.

— Чудя се. Може би не би трябвало да го представлявам, защото съм му близка.

— Но ти си най-добрата — каза той уверено. Няколко пъти се бе промъквал в съдебната зала и бе наблюдавал Дафни в действие. Беше твърда, въздържана, реагираше бързо. Нищо не й отбягваше — освен това ще бъде по-силно, ако жена го представлява, ако жена твърди, че момичето е измамница.

— Такава е. Меган Тъкър има зъб на семейство Фрай и го е измислила.

Той знаеше достатъчно за съдебната процедура, за да разбере, че това няма да е най-силният аргумент на Дафни.

— Нямаш ли доказателства?

Тя поклати глава.

— Не съществува нищо във физическо отношение, абсолютно нищо. Докторите казват, че когато са прегледали Меган след спонтанния аборт, нервите й са били малко възбудени, но тогава не се е оплакала от изнасилване, не е искала детето и не е споменала името на бащата. Дори времето на зачеването не може да се определи. Абортирала го е в края на ноември. Докторите предполагат, че е било в края на третия месец, но това е само предположение. Може да е забременяла през септември или през август, а тогава Скот е бил в колежа.

— Какво ще кажеш за твърдението й за силно емоционално напрежение?

— Ако е било толкова силно, щяла е да отиде на психиатър — отговори сухо Дафни. — Приятелките й казват, че майка й се справя трудно с нея. Затова има двойки по математика и френски, миналата пролет едва преминала. Ако нещо й се е случило през август, то не й е попречило в отношенията с компанията й. Цялата есен била весела чак до спонтанния аборт. Тогава майка й побесняла. В болницата й отправила тежки обвинения, една лекарка си е записала нещо такова в дневника. След това Джеф изчезна.

— Не може само това да я е накарало да повдигне обвинението.

— Не. Когато Джеф изчезна и мислехме, че е болен или ранен, всички изразяваха съчувствие. Тогава ти и твоите хора се появихте.

— Даф…

— Знам — тя сви ръка до гърдите си. — Направихте каквото се очакваше от вас. Но тогава вестникът взе нещата в свои ръце и премина всички граници. Тогава вероятно й е хрумнало това. Когато се чу новината за тайнствената жена, изглежда, само това й е трябвало. Всички разбраха, че Джеф е изневерявал на жена си, затова всички ще повярват и че синът на Джеф е изнасилил приятелката си. Меган се превръща в доброто момиче, с което някой е постъпил нечестно — въздъхна. — Ще натежат думите на Меган, а не твърдението на Скот, и в тази обстановка това ще й даде предимство.

Тя се замисли.

— Бих желала да имам по-силни доказателства. Законът не ми дава възможност да говоря за предишните сексуални похождения на Меган, затова не мога да използвам факта, че е разпусната. Ще се постарая да подкопая твърдението й, ако я хвана в несъответствия в свидетелските й показания. Но предполагам, че прокурорът я е подготвил добре. Надявах се, че ще изкопча нещо от приятелките й. Сред тях има една, която ми се струва, че има какво да каже. Тя също е била приятелка на Скот и предполагам, че още го харесва, но мълчи. Два пъти й давах визитната си картичка, но не ми се обади.

— Скот сигурно е в ужасно състояние.

— Ъхъ. Вчера разговарях с него. Трудно му е да учи, а в колежа обикновено получава високи бележки.

— Лора нервна ли е?

— Много. Добре, че Кристиян е тук. Той й помага.

— Свестен човек е този Кристиян.

Дафни го изгледа подозрително.

— Вие двамата какво сте правили на остров Таити?

— Аз и Кристиян ли?

— Имаше ли още някой с вас?

Так направи смирена физиономия.

— Разведе ме тук и там. Това е всичко.

— Сигурен ли си? Има мигове, когато се съмнявам. За таитянките казват, че са приказно красиви.

— Така е.

— Так.

— Добре, ако ти бях казал, че не са, щеше да разбереш, че лъжа. Таитянките са великолепни — целуна я по носа и изрече по-тихо: — Но това не значи, че ги предпочитам пред американките. Нито една от тях не може да стъпи дори на малкия ти пръст.

Дафни обърна очи към тавана.

— Сериозно ти говоря.

— Трябва да работя — каза. Отдръпна се и му посочи книжата, които той по-рано бе взел от ръцете й.

Так се пресегна и ги събра от пода заедно с очилата, които тя използваше за четене.

— Хайде, Так. Ако не престанеш да ме зяпаш, ще трябва да си сложа нощница.

Остави я на спокойствие половин час, което според него беше много великодушно, като се имаше предвид желанието му.

 

 

С приближаването на делото Дафни потъна в случая, в ума си прехвърляше всички възможности, решена да удължи заседанието за вероятните причини до краен предел. На това открито заседание трябваше да се реши дали има основания да се смята, че е извършено престъпление. Ако се разрешеше този въпрос, тогава делото щеше да бъде прехвърлено на съдебните заседатели, за да определят присъдата. Всяка вечер Так наблюдаваше как тя прекарваше часове наред, наведена над книгите, водеше си бележки, дори си мърмореше някои отговори.

— Проблемът е двустранен — оплака се тя. — Не само, че трябва да убедя съдията, че няма никакъв довод да се призовава Скот в съдебната зала, а трябва да докажа и на прокурора, че онова, с което разполагаме, не ни дава достатъчно основание въпросът да бъде поставен пред съдебните заседатели. Ако поиска да се покаже упорит, той така или иначе ще го направи.

На Так му бяха известни упоритите прокурори. Беше се сблъсквал с тях наведнъж. Сега обаче толкова му се искаше Дафни да свърши час по-скоро, че ако имаше нещо, което би могъл да направи, дори и да граничеше с неетичното, би го извършил.

В деня преди делото се получи прелом в случая. Момичето, което Дафни преследваше с постоянство, онова, което харесваше Скот, й позвъни. Придружена от родителите си, тя отиде в кабинета на Дафни. Няколко часа по-късно Дафни се прибра вкъщи ентусиазирана.

— Ето, това е — каза тя на Так. — Разполагам с първото възможно оръжие, което открих — но когато прекара часове в мислене как точно да го използва, тя отново изтрезня.

На другата сутрин беше толкова далеч душевно от него, че той се изплаши.

— Ще се справиш, Даф — каза й, докато тя се обличаше.

— Ммм.

— В единайсет ли е делото?

— Аха.

— Колко мислиш, че ще продължи?

Тя сви рамене и се пресегна за блейзера.

Той действително искаше да знае, за да й позвъни.

— Трийсет минути? Час? Шест часа?

Тя нагласи якичката си.

— Не знам.

— Нямаш ли представа?

— Не знам — повтори тя доста рязко, както му се стори.

— Винаги ли си така настръхнала преди дело?

Тя го стрелна с очи.

— Никой не те кара да стоиш тук.

Той го знаеше много добре. Стоеше при нея, защото искаше и защото тя не му казваше да си тръгне.

— Не се оплаквам. Просто искам да знам аз ли съм виновен, че се държиш така, или е заради делото.

— Заради делото е — отговори му тя и взе чантата си.

Той я последва надолу по стълбата.

— Значи ще бъдеш в по-добро настроение, когато свърши, така ли?

— Зависи от резултата — предупреди го тя. — Ако загубя, цяла седмица ще бъда мрачна.

— Чудесно.

— Винаги е така.

— Очарователно.

— Може би ще предпочетеш да стоиш настрана през това време.

— Това пък съвсем не ми харесва — заяви Так. Плъзна ръце под сакото й и я привлече към себе си. — Да не би да искаш да се отървеш от мен?

— Разбира се, че не. Просто те предупреждавам за настроенията си.

— Значи е предупреждение. Сега, ако ми кажеш приблизително колко ще трае делото, мога да ти се обадя след това. Ще чакам изхода с нетърпение, знаеш го.

— Знам — каза тя по-нежно.

Той вдигна брадичката й.

— След колко да ти позвъня?

— След два часа или може би след три. Не мога да ти кажа точно.

Това Так го прие.

— Ще мисля за теб през цялото време. И това знаеш, нали?

Тя почти свенливо вдигна очи към него и прошепна:

— Знам.

Този стеснителен поглед, сладкият мирис на парфюма й — всичко това възпроизведе ефект върху него. Так решително отстъпи.

— Ето — подаде й чашата с кафе. — Изпий го.