Барбара Делински
Предадена жена (16)

Шестнадесета глава

Лора продължаваше да търси заем. Банките в Хартфорд не бяха склонни да й дадат пари, както и тези в Бостън. Макар и да изпитваше унижение, тя се обърна към приятели, които имаха възможност да й заемат пари, но никой от тях не откликна. Единият й каза, че годината му вървяла лошо, друг спомена, че дъщеря му планирала голяма сватба, трети заяви, че е вложил всичките си пари в инвестиции. Четвърти й предложи споразумение, според което той да изкупи част от „Черешите“, но Лора не беше готова на това.

На втори януари Дафни подаде молба до съда за размразяване на сумите от сметките на Джеф, които по право принадлежат на Лора. В подкрепа молбата бе придружена от обемиста документация. Дафни прекара дълги часове, за да събере данните и това направи много силно впечатление на Лора. Тя също бе настроена оптимистично. За пръв път, откакто научи за запора върху сметките, ставаше нещо положително и конкретно. Пред очите й се появи надежда.

Когато Дафни й напомни, че не бива да чака отговор на молбата си до шест месеца, което било типично за действието на съдебната система, оптимизмът на Лора се разклати.

— Но това не е типичен случай — възрази й тя.

— За теб може да не е — поясни й Дафни, — но за съда е. Всеки, който подава някаква молба, смята, че неговият случай е уникален. Настоях въпросът да бъде решен по-експедитивно, но колко време ще отнеме, зависи от съдията. Искам само да те предупредя да не разчиташ скоро на парите.

Сметките обаче продължаваха да пристигат. Тъй като нямаше друг избор, Лора най-после се съгласи с предложенията на Дафни и Илис и зае от тях пари, за да плати най-належащите. Не й беше приятно да го направи, но Лидия нямаше излишни пари, а не желаеше да иска от Мади.

Единствената й надежда, осъзна тя, бе да увеличи до максимум печалбите от бизнеса. За да го постигне, веднага след празниците намали състава на ресторанта до точния брой, който двамата с Джоуна прецениха, че ще им бъде необходим. Вече се разделиха с една келнерка — студентка, която се местеше в друг щат. Двама души от екипа, които работеха в кетъринга, напускаха, защото започваха собствен бизнес край Ню Йорк. Лора разговаря с работниците поотделно и отправи лична молба към тях. Заедно с лоялността, която й засвидетелстваха, това даде резултат.

Затова се осмели отново да прояви оптимизъм. Управляваше бизнеса по-успешно от когато и да било. Обслужването си оставаше на високо ниво, както тя го желаеше. Почувства, че може би ще успее.

Би могла, ако в началото на януари работата вървеше добре. Но отказаните резервации през декември не се запълниха, а нови заявки идваха по-малко от обикновено. Лора непрекъснато напомняше на всички, че най-слабият месец на годината е януари. Но в малките часове на нощта това я безпокоеше.

Тревогите й се усилиха, когато през първата седмица след Новата година съдебните заседатели възобновиха обвинението срещу Джеф. Вестниците отново подеха темата. Дугън О'Нийл раздухваше историята, сякаш бе най-важното нещо, което се бе случило в областта Хемпшир след публикуването на речника на Ноа Уебстър през 1828 година. Гари Холмс написа две редакционни статии, в които порицаваше съвременния морал, алчността на средната класа и предизвикателството, което представлява случаят „Фрай“ пред законодателството.

Лора бе извън себе си от тревоги. Вниманието, което „Сън“ отделяше на случая, не помагаше с нищо за подобряване на бизнеса, който в ужасените й очи сякаш намаляваше с всеки изминал ден. Илис и Даян я уверяваха, че отливът не е голям, но на нея й се струваше, че просто се опитват да я успокояват. С ужасяваща скорост животът й се превърна от идеален в страховит. Конците сякаш с всяка изминала минута се оплитаха все повече около нея.

Когато в деня след възобновяването на обвинението Тейлър Джоунс се отби в ресторанта, тя не се уплаши. Нещата вече бяха толкова зле, че беше сигурна, че каквото и да каже или да направи, нямаше да ги влоши повече. На пръв поглед беше права. Той й съобщи последните данни за действията на данъчните власти по издирването на Джеф и я запита дали го е виждала, обаждал ли й се е, имала ли е какъвто и да е контакт с него. Съобщи й, че измамата с данъците е започнала осем години по-рано, че Джеф очевидно е работил сам и че фирмата „Фаро и Фрай“ няма нищо общо с това.

После й съобщи онова, което бе научил.

Седяха в нейния кабинет, вратата бе затворена, когато каза, че свидетелка е забелязвала Джеф повече от един път с жена в апартамента в Хоулиоук. Всъщност думата „каза“ не е точна, тъй като той го изрече почти извинително, но вестта удари Лора така, сякаш го бе изкрещял с пълен глас.

Тя веднага го отрече.

— Не може да бъде. Джеф не би могъл да има връзка — от всички унижения, които изживя през последния месец, това бе най-голямото. Не можеше да го приеме за вярно.

Но Так бе убеден.

— Свидетелката идентифицира снимката на Джеф. Избра я сред купчина други, които й дадохме. После ни описа височината и телосложението му, които не се забелязват на фотографията.

Главата на Лора започна да бучи.

— Не може да е бил Джеф — настоя.

— Свидетелката е сигурна.

— Греши. Джеф не би могъл да има връзка с друга жена.

— Откъде знаете?

— Негова жена съм. Знам.

— Що се отнася до връзки с жени, съпругата научава последна.

Сърцето й биеше силно.

— Джеф не би ме предал по този начин.

— Не вярвахте, че той е заминал по свое желание — изрече той по-тихо — или че е извършил данъчна измама, но свидетелствата сочат, че е направил и двете.

— Вие и тях не сте доказали.

— Не, но имаме силни доказателства.

На вратата се почука силно. Почти веднага след това влезе Дафни, която изгледа загрижено Лора.

— Даян ми каза, че той е тук — изгледа остро агента. — Като адвокатка на семейство Фрай бих желала да бъда известявана преди подобни срещи.

Въпреки че се изправи при влизането й, иначе изглеждаше невъзмутим.

— Мисис Фрай не е обвинена в нищо.

— Тя има право да бъде представяна — като се обърна към Лора, Дафни каза: — Всичко наред ли е?

Лора почти бе обзета от истерия.

— Не съвсем. Той твърди, че Джеф е имал връзка.

Дафни застина, но след миг кипна.

— Все си мислех, че ще й го спестите.

Измина минута, преди значението на думите й да достигне до съзнанието на Лора.

— Ти си знаела?

— Знаех — призна Дафни. — Съобщи ми го миналата седмица.

— И не си ми казала! — извика Лора, чувствайки се предадена. Даваше си сметка, че е нелогично, като имаше предвид какво прави Дафни за нея и че измяната, от която страдаше, се дължи изцяло на Джеф. Но Дафни беше пред очите й и затова си го изливаше върху нея.

— Беше тъкмо след празниците — опита да се защити Дафни, — а тогава ти беше достатъчно трудно. Не виждам защо трябваше да влошавам нещата още повече.

— Но това ме засяга.

— Това е несъществено твърдение.

— Той има свидетелка, Дафни.

— Но никакви доказателства. Ако Джеф е имал връзка, нали трябва да има с кого. Агент Джоунс няма представа коя е тя.

— Имам — отвърна Так.

Двете жени обърнаха очи към него.

— Коя е? — попита Лора, но агентът гледаше Дафни.

— Когато ти го съобщих, не знаех нищо за жената и по тази причина се съгласих с теб, че няма нужда да безпокоим мисис Фрай.

— Какво значи това? — извика Лора, но Так не сваляше очи от Дафни.

— Моята свидетелка е сигурна, че въпросната жена е управителката на ресторанта — той се обърна към Лора: — Наложи се да идентифицираме жената в случай, че вашият съпруг влезе във връзка с нея. Предположихме, че сигурно е от града, затова поразведохме свидетелката на места, където е ходил вашият съпруг. Щом видя Даян Къркъм, тя веднага я позна.

— Даян — повтори Лора и се хвана за гърдите поради болката, която изпита там. — Даян — очите й се напълниха със сълзи. Тя обичаше Даян. Зависеше от нея. Достатъчно й бе да разбере, че Джеф е имал връзка, но я заболя още повече, щом научи, че е било с Даян. — Не може да бъде.

Так продължи:

— Не оставихме нещата дотук. Разходихме свидетелката из целия град, но тя продължаваше да твърди, че е вашата управителка. Твърди, че я познава по косата — същия рус цвят и същата дължина. Жената, която е виждала със съпруга ви, имала прекрасна коса. Непрекъснато го повтаряше.

— Много жени в града имат прекрасни коси — възрази му Лора. Отчаяно се опитваше да разсее твърденията на свидетелката. Джеф не може да е имал връзка. — Много жени имат руси коси. Погледнете Дафни. Цветът й е същият, но нея не бих обвинила, че е имала връзка с Джеф. Даян не е само управителка тук, но е и моя приятелка.

— Много е привлекателна — отбеляза Так.

Дафни настръхна.

— Каква връзка има това с каквото и да било?

— Привлекателните жени примамват мъжете — отговори той и се обърна към Лора: — Какво знаете за личния й живот?

Лора не бе в състояние да мисли. Обвинението, даже само идеята, че Джеф е търсил секс другаде, я унищожи.

— Ами… знам с кого се среща.

— С много мъже ли, или определено с някого?

Искаше й се да каже, че има някой, в когото Даян е влюбена до уши, но не можеше. Даян се срещаше с много мъже. Имаше вкус към достатъчно зрели мъже, които да оценят финия й женски чар, достатъчно богати, за да го възнаградят. Лора не би могла да причисли Джеф към нито една от тези категории.

— Лора? — подкани я Дафни. — Тя има ли си приятел?

— Ами не. Няма постоянен.

— Оттук ли избира мъжете? — попита Так.

— Не! — извика Лора, защото от подтекста на думите му стомахът й се сви. — Това не е бар за самотници.

Той зададе въпроса по друг начин:

— Тук среща ли се с мъже?

— Вероятно. Тук винаги има мъже — Даян беше непоправима флиртаджийка. По ирония на съдбата това бе едно от нещата, които Лора най-много харесваше у нея.

Дафни се обърна към Так:

— Какво предлагаш?

— Нека да поговоря с нея — отвърна. — Според мен тя няма нищо общо с данъчните измами, но ако той й се е обадил и тя не е съобщила, можем да я смятаме като негова съучастничка. Би трябвало да го знае.

— Какво да правя, Даф? — попита Лора. Чувстваше се отново смазана, сякаш й нанесоха нов удар. Нямаше представа какво да предприеме. — Да го смятам ли за вярно и да я попитам направо? Дали да не се развикам? Или да я уволня още сега?

Дафни дръпна стол и седна до нея.

— Ти какво искаш да направиш?

— Искам да я помоля да ми каже, че не е вярно. Обичам Даян. Винаги съм я харесвала. Ако излезе, че е имала връзка с Джеф, направо ще се съсипя.

— Съмнявам се, че ще го признае. Ако не го направи, не можеш да бъдеш сигурна.

— Да я извикаме. Искам да чуя какво ще каже — тя остави Дафни и Тейлър Джоунс и влезе в ресторанта.

Лесно улови погледа на Даян. С почти незабележимо движение на главата си, тя привлече вниманието й. Докато крачеше към нея, Лора наблюдаваше дали лицето й няма да придобие гузен вид. Но видя, че е само загрижено.

— Нали не се сърдиш, че извиках Дафни? Този мъж може да е едър и да изглежда прекрасно, но може да ти донесе неприятности. Всичко наред ли е?

— И аз не знам — отвърна Лора. Всичко вътре в нея трепереше, но тя се стараеше да не го показва. — Би ли ми направила една услуга? Извикай Ками да те замества и ела да поговорим за минутка.

— Веднага — каза Даян и тръгна да намери келнерката.

Лора изчака, докато Даян се появи, и без да каже дума, я поведе към кабинета си.

Щом влязоха, Даян изгледа с любопитство лицата на тримата.

— Охо — възкликна мелодично, което при други обстоятелства би прозвучало забавно. — Тук става нещо.

Лора се облегна на стената и нетърпеливо обърна очи към Так, който разбра намека й и без заобикалки информира Даян по въпроса, който обсъждаха. Когато свърши, Даян изглеждаше крайно удивена. Тя стрелна Дафни с очи, след това ги прехвърли към Лора, но не изрече и дума.

— Вярно ли е? — насили се да попита Лора.

Даян поклати глава.

Так се отнесе скептично към отрицателния жест на Даян.

— Според закона няма значение дали сте негова любовница, или не. Искам да знам само дали той ви се е обаждал след заминаването си.

Видимо объркана, Даян поклати глава.

Лора се обърна настрани към стената. Зад нея разговорът продължаваше. Дочуваше гласовете, но не разчленяваше думите. Джеф е имал връзка. Спал е с друга жена. Опита се да приеме този факт, но й стана отвратително. Къде си била ти? Защо не си забелязала нищо? Как не си могла да познаеш?

Предишното й разочарование беше нищо в сравнение с това. Верността се смяташе за даденост в отношенията им с Джеф, или поне така тя си е мислела. Докато е отглеждала децата, грижила се е за къщата, развивала е бизнес, за да добавя към дохода на Джеф, той е имал връзка в апартамент, който тайно е купил.

Изведнъж й се зави свят, притисна ръка към устата си, но веднага разбра, че това няма да е достатъчно. Без да каже дума, се спусна по коридора към банята, където веднага повърна.

На вратата се почука леко, после чу и тихата молба на Дафни.

— Пусни ме, Лора.

Все още наведена над тоалетната чиния, тя дълбоко пое въздух. Безпомощно повърна отново и отново. Мъчеше се да поеме дъх, когато дръжката на вратата се разклати.

— Искам да ти помогна, Лора. Отвори.

Лора пусна водата и се надигна.

— Лора, моля те.

Лора се пресегна назад, отключи, отпусна се върху тоалетната чиния и хвана главата си с ръце. Дафни се приближи до мивката.

— Всичко ще се оправи — опита се да я успокои. — Копеле такова. Не биваше да ти го съобщава по тоя начин.

— Той просто си върши работата — оправда го тя с изтънял глас.

— Ако толкова е искал да го направи, можеше да намери Джеф. Не мога да разбера защо им е толкова трудно да намерят един човек.

— Джеф е хитър — Лора го познаваше добре. — Може би е по-умен, отколкото сме си мислили — гласът й секна, когато осъзна реалността.

Дафни я потърка по гърба.

— Ще се оправиш, Лора. Ще оцелееш.

— Как можа да ми причини и това? — извика Лора. — Как е могъл да спи с други жени! Ставал е сутрин и ме е гледал в очите, сякаш всичко е от хубаво по-хубаво! Нямах представа, Даф, никаква. Чак дотам ли съм била заета със собствените си проблеми, че да не забележа? Или съм толкова глупава?

— Много си строга към себе си.

— А как иначе? Омъжена съм за този човек от двайсет години, а излиза, че не съм го познавала. Така мислех, честна дума. Но явно съм грешила, което не говори добре за проницателността, за интелигентността и интуицията ми. Нито пък за сексапила ми — добави мрачно.

— Ти си сексапилна.

— Да. Затова съпругът ми е намирал за нужно да си търси други жени.

— Не знаеш дали е имало други жени. Не си сигурна и че е тя.

— Била е Дий.

— Тя отрече.

— Какво можеше да каже? — Лора стисна очи и остана така около минута. — Тъкмо тя. И то под носа ми. Боже мой — въздъхна нещастно. — Какво да правя? Мога да я уволня, но все едно да си прережа гърлото. Тя върши много добра работа тук. Ако напусне, ще трябва да търся друг, а не съм сигурна дали ще имам силата да го направя.

— Тогава я задръж. Може би е по-добре да е около теб, ще можеш да я наблюдаваш какво прави. Ако тя разбере, че независимо от съмненията си ти й вярваш, може да ни съобщи дали Джеф не й се обажда.

Лора потъна в размисъл.

— Какъв кошмар!

— Ще се оправиш.

— Кога? Колко време ще продължи всичко това?

— Предполагам, докато намерят Джеф.

— Не. Още по-дълго. Защото ако го намерят, тогава ще изникне ужасът от процеса — замисли се дали след всичко, което й бе причинил Джеф, би имала силата да го подкрепя по време на процеса. Ако всичко, което Тейлър Джоунс й каза, бе вярно, Джеф не заслужаваше защитата й.

— Искам да подишам малко свеж въздух — смотолеви тя и се изправи на крака.

Студеният януарски въздух я блъсна с всичка сила. Пое дъх и тръгна с бързи крачки по улицата.

Так стоеше търпеливо, докато Дафни обясняваше на Даян, че Лора иска тя да продължи да работи като управителка на „Черешите“. Той не разбираше защо Лора прави това. Представяше си, че ще я изрита веднага щом научи. Очевидно тя прощаваше по-лесно от другите жени или пък просто бе по-практична. Трябваше да си гледа бизнеса, а Даян се справяше добре.

Дафни трябва да се бе съгласила с решението й, защото разговаряше с Даян загрижено. Говореше тихо, дори мило и това го наведе на мисълта към кого всъщност е лоялна Дафни. Щом Даян излезе от офиса, той й зададе този въпрос.

— Като се има предвид, че е посочена като любовница на съпруга на най-добрата ти приятелка, беше много любезна.

Дафни затвори вратата и рязко се обърна към него.

— Тя го отрече. За Бога, Так, налагаше ли се да го казваш на Лора?

Трябваше да се досети, че ще се ядоса.

— Да, налагаше се — отвърна той. — Крайно време беше.

— Видя ли колко се разстрои?

Не беше чак толкова безчувствен, за да не го забележи, и се почувства неприятно, че Дафни го смята за такъв. Затова изрече по-меко:

— Смяташ ли, че щеше да се разстрои по-малко, ако го беше узнала след месец или два?

— Да. Тя едва сега се съвзема от шока, че Джеф ги е изоставил. След месец или два раната нямаше да е толкова прясна.

— Щеше да бъде. Жена като Лора би се разстроила, когато и да научи подобно нещо — почеса се по главата. — Направо съм удивен, че не го е предполагала.

— Стремеше се да си създаде идеален живот.

— Но тя не е глупава. Не е и сляпа. Как може всичко това да се е случвало и тя да не подуши нищо?

— Ти ми кажи — каза Дафни и го погледна право в очите. — Ти си мъж. Възможно ли е съпруг да казва на жена си едно, а да прави нещо друго. Може ли един мъж да накара най-близките си приятели да вярват в едно, а той да върши друго. Може ли да води двойствен живот?

Так се приближи до нея.

— Възможно е. Струва ми се, че и аз правя същото сега. Нощем съм на твоя страна, а през деня — на обратната. Не ме гледай така, сякаш съм твой враг, Даф.

— Не си ли — попита Дафни и се облегна на вратата. — Разстрои приятелката ми и тя избяга.

— Аз съм я разстроил? Не съм я излъгал. Не съм аз този, който я е изоставил, нито съм й изневерявал. По дяволите, имам достатъчно неща, които бих искал да правя с теб — тъй като не можеше, да устои на близостта й, наведе глава в опит да я целуне. Тя се отдръпна от устните му.

— Не тук, Так. Някой може да влезе.

— Няма, след като си подпряла вратата.

От последните осем вечери пет прекараха заедно. Когато беше с Гуен, смяташе, че няма друга жена, която да го възбужда повече, но Дафни му доказа, че греши. Гола беше като същински динамит. Освен това двамата с Дафни имаха общи интереси. Един от тях бе спазването на законите. Фактът, че подхождаха към закона от различни ъгли, му харесваше. Действаха си предизвикателно един на друг.

Дали един мъж може да води двойствен живот? Разбира се.

— Так — прошепна тя до устните му, когато той я остави да поеме дъх. — Так.

— Какво има, любима?

Тя обви врата му с ръце.

— Тревожа се. Такава каша се е забъркала.

— Дай на Лора време и тя ще се оправи. Каймакът винаги се вдига на повърхността.

Тя се усмихна.

— Хубаво го каза.

— Тя е добра жена.

— Значи ли, че ще забравиш това с Даян?

— Не бих могъл.

— Разбира се, че можеш. То няма нищо общо с обвиненията ти срещу Джеф.

Так много харесваше Дафни, но нямаше намерение да прави компромис със себе си или с работата си.

— Хайде — сопна й се, — много добре знаеш, че когато се стигне до процес, съществуват и мотиви, които трябва да се взимат предвид. Също и характерът. Държавата ще се опита да докаже, че Джеф Фрай е лъгал. Какво по-добро, ако представим, че е имал и любовница? Но най-важното е да го намерим. Даян може да ни бъде свръзката.

— Той не й се е обаждал.

— Откъде знаеш?

— Тя го каза.

— И ти й вярваш?

— Да.

Отдръпна глава назад и я изгледа.

— Близки ли сте с Даян?

— Не толкова, колкото с Лора. Познавам я само от „Черешите“. Всеки вторник обядваме заедно — Лора, Илис, Даян и аз. Харесва ми.

— Имала ли е връзка с Джеф?

— Не съм ги виждала заедно.

— Но смяташ ли, че е имала?

Дафни се замисли за малко, после сви рамене.

— Свидетелката ми е сигурна — предупреди я той. — Можеш да защитаваш Даян колкото си искаш, но няма да промениш мнението ми — нещо му хрумна и той се усмихна. — Хайде, защити я.

Вероятно усмивката издаде мисълта му, защото Дафни също му се усмихна.

— Не тук.

— Тогава къде? Да отидем за малко в мъжката тоалетна?

— Не мога.

— Тогава в дамската.

— Там ти не можеш да влезеш.

— Ако искаш в моята стая в мотела. Не е далеч.

Но тя поклати глава.

— Ще се срещнем след работа и ще те заведа на вечеря. Това е страшно добро предложение, особено щом аз го правя — ако Гуен разбереше, щеше да позеленее от завист. — Ти избери къде. Ако ще се чувстваш по-удобно, ще отидем някъде по-далеч с колата.

Тя бавно свали ръцете си от врата му.

— Първо искам да се уверя, че Лора е добре. Обади ми се по-късно.

Макар и разочарован, той уважи съчувствието, което Дафни проявяваше към приятелката си. След последна шумна целувка я пусна.