Александър Беляев
Островът на изчезналите кораби (23)

Отново на острова

Тази нощ никой не спа на „Предизвикател“. Гатлинг се разхождаше по палубата, вслушвайки се в нощната тишина. Какво ще стане с Боко? Ще го послушат ли островитяните? От време на време му се струваше, че чува сдържан шум от гласове, скърцане на дъски от полуизгнилите палуби под нечии нозе. А може би предутринният вятър шуми по счупените реи и мачти, плющи в парчетата корабни платна, клати корабите и те скърцат и стенат, както стенат старците насън, оплаквайки се от своята немощ? Да беше поне лунна нощ! Колко е мъчителен този мрак!

Един час преди изгрев-слънце откъм острова отново се чу шум. Сега вече нямаше съмнение: там ставаше нещо. Гласовете се чуваха ясно; няколко души пробягаха с фенери из острова и бавно се върнаха към резиденцията на губернатора.

„Нима бедният Боко ще загине?“ — с вълнение мислеше Гатлинг.

Малко преди изгрев на палубата излязоха всички пътници на „Предизвикател“. И когато най-после слънцето изгря, всички ахнаха от учудване — върху голямата мачта на резиденцията на губернатора се развяваше бяло знаме.

— Капитан Слейтън капитулира! — извика Гатлинг.

— Гледайте, Боко идва насам — каза Вивиан.

Боко ситнеше със старите си крака към кораба, кланяше се, махаше с ръка и още отдалече викна в рупора:

— Можете да слезете на острова! Капитанът разреши!

Спуснаха бързо лодка, в която седнаха Гатлингови, Томсън със своите асистенти Там и Мюлер, Симпкинс и четирима моряци.

Боко приветствува дошлите с нисък поклон.

— Капитанът ви моли да заповядате в резиденцията.

— Вие сте жив, Боко, а ние толкова се безпокояхме за вас! — каза Вивиан, като го хвана за ръката.

— Какво стана на острова през нощта? — запита Гатлинг.

Боко се усмихна с тайнствен вид и повтори:

— Губернаторът ви моли да заповядате при него. Той ще ви обясни всичко.

Вивиан с вълнение стъпи отново на Острова на изчезналите кораби. Тя вървеше по люлеещите се мостчета, прехвърлени от един кораб до друг, и си спомняше първото им идване. Но тогава те бяха претърпели корабокрушение, беззащитни пленници, които вървяха към неизвестното. Сега бяха под защитата на „Предизвикател“.

Гатлинг молеше Вивиан да се върне на кораба:

— Кой знае, може би Слейтън ни готви клопка.

Но Боко го успокои:

— Не се безпокойте, вие сте в пълна безопасност.

Тръгнаха по-нататък, Гатлинг обясняваше на Томсън, спомняше си различни случки от своето първо пребиваване на острова. Най-после наближиха резиденцията. Тук ги чакаха вече.

Белите зъби на негъра блеснаха, когато той разтвори уста в широка усмивка.

— Един от бившите претенденти за ръката на Вивиан — с усмивка го представи Гатлинг.

— Губернаторът ви моли да заповядате при него — каза негърът.

Дошлите се спуснаха по познатата стълба и влязоха в кабинета на губернатора.

Той стоеше до масата и приветливо им кимна.

— Моля.

— Флорес! — с изумление извика Вивиан.

— На вашите услуги — отговори той, подавайки ръка на гостите. — Моля извинение за вида си.

Цялото лице на Флорес беше посиняло, шията подута, а на слепоочието се виждаше рана, от която още течеше кръв.

— Вие сте ранен? — запита Вивиан. — Може би трябва да ви се направи превръзка?

— Не, благодаря ви — отвърна Флорес и притисна към слепоочието си кърпичка. — Дребна драскотина.

— Не ни измъчвайте, Флорес, кажете къде е Слейтън? Жив ли е? — запита нетърпеливо Симпкинс.

Флорес разпери ръце.

— Онзи ден той се появи неочаквано на острова и аз го арестувах. През нощта отидох да проверя караула. До кораба за въглища, където беше затворен Слейтън, върху мене внезапно се нахвърли някакъв човек. Това беше Слейтън, който беше успял да се измъкне от затвора. Започнахме борба. Колко гореща е била тази борба, можете да съдите по дрехите ми. Той едва не ме удуши с моя шал. После… — Флорес се запъна, — после Слейтън ме блъсна в каютата и ме заключи. Какво е било по-нататък, научих едва когато Боко ме освободи. За останалото той сам ще ви разкаже.

— Аз успях да поговоря с островитяните и да ги убедя да не се подчиняват на Слейтън — започна Боко. — Призори Слейтън ни събра и ни заповяда да се готвим за бой с вас — Боко посочи Гатлинг. — Но всички като един отказаха. Слейтън крещеше, тропаше с крака. „Ще ви избия!“ — вика. А аз веднага казвам: „Какво ще се церемоним с него? Да го вържем!“ Пристъпихме към него, той взе да отстъпва. Затичахме се подире му, но къде ти! Той се хвърли във водата и изчезна. Тръгнахме да търсим Флорес. Досетих се аз да погледна в кораба за въглища, а той там. Пуснах го и ето го тук!

Симпкинс слушаше с напрегнато внимание.

— Слейтън е жив. Слейтън е на острова. И Симпкинс е на острова. Значи Слейтън ще бъде заловен — вметна неочаквано той.