Александър Беляев
Островът на изчезналите кораби (21)

„Арестувайте го!“

Слейтън не умря през време на престрелката при бягството на Гатлинг и другарите му. Куршумът беше строшил ключицата, но раната не беше смъртоносна. Съборен от Флорес във водата, той падна на плитко място — на дъното на преобърнат баркас. За негово щастие всички островитяни тръгнаха подир Флорес и никой не видя, че той не е потънал. С огромно напрежение на силите, с изтичаща кръв той се вмъкна в трюма на легналия на едната си страна ветроход. Този ветроход беше отскоро на острова.

„Ако загубя съзнание, ще умра от загуба на кръв — мислеше си тогава Слейтън. — Трябва да си направя превръзка“… Той почна да търси из трюма и намери къс старо платно. Като стискаше зъби от болка, с последно напрежение на волята Слейтън си направи превръзка и падна в безсъзнание. Свести се през нощта. Прохладата го освежи. Виеше му се свят от загубата на кръв и от треската. Мъчеше го жажда.

В една вдлъбнатина на палубата той намери локва дъждовна вода и я изпи до капка. Съзнанието му се проясни. Какво да прави по-нататък? Тук могат да го открият. Трябваше да се прехвърли на съседния остров, който се намираше наблизо. Никой от островитяните не беше прониквал на него. Там Слейтън щеше да бъде в безопасност. Само той знаеше, че към тази остров водеше път по палубите на потъналите кораби, едва покрит от водата. И стъпвайки внимателно, Слейтън същата нощ се добра до острова.

Между малкия и големия остров имаше няколко кораба, в които можеше да се намери всичко необходимо за живот: сухари, консерви и даже вино. Слейтън ненапразно беше преживял толкова години на острова. Той знаеше всички тези скрити запаси и пътищата към тях. И нощем бродеше „по морето“, като внимателно напипваше с крака лежащите почти на повърхността палуби и дъна на потънали кораби. С тях почти плътно беше покрито дъното на морето около острова. Той се запасяваше с храна за няколко дни, връщаше се на малкия остров и живееше там, докато се свършеха запасите.

През време на тези нощни разходки Слейтън беше забелязан от китаеца. Но Слейтън не видя Хао Жен. Когато китаецът дойде през нощта с Боко, за да видят „сянката на губернатора“, острият слух на Слейтън долови сред дълбоката нощна тишина някакви звуци, шум, шепот. И от предпазливост Слейтън не излиза няколко нощи. Затова Флорес не го видя.

Слейтън не се отказваше от мисълта да завладее отново острова. Флорес не изглеждаше за него опасен съперник. Но все пак, за да излезе открито, трябваше преди всичко да събере сили. И той отлагаше, докато раната му зарасне съвсем. Когато най-после се оправи и се почувствува отново здрав и силен, почна да обмисля план за нападение.

Планът не беше сложен. Той ще отиде на големия остров, когато всички спят, и ще тръгне към резиденцията на новия губернатор. По всяка вероятност и часовите на „Елизабет“ ще спят. А дори и да са будни, самото появяване на „мъртвия капитан“ ще ги парализира от ужас. В краен случай може да ги довърши без много шум с кортика… Със спящия Флорес — Слейтън не се съмняваше, че испанецът е заел мястото му — лесно ще се справи. А островитяните? Те не ще имат основание да възразяват — та той само ще си върне поста, вероломно заграбен от Флорес.

Обаче когато Слейтън, който внимателно наблюдаваше от убежището си големия остров, видя започнатия строеж на моста, той промени плана си: сега можеше да залови в плен всички островитяни, като им отреже пътя за връщане, когато преминат на новия остров. Още в навечерието на деня, в който беше завършен мостът, Слейтън се прехвърли през нощта на големия остров и въоръжен с ръчни бомби, се скри в трюма на необитаемата холандска корвета недалече от брега. Оттук излезе, когато видя, че и последният островитянин се прехвърли на новия остров.

Слейтън бързо се приближи до мястото, където почваше мостът, скри се зад дебелата мачта и зачака връщането на островитяните.

Като хвърли бомбата, той спокойно зачака кога Флорес ще дойде на себе си.

Слейтън можеше да убие Флорес на място, но не искаше да усложнява връщането си на власт с убийство.

„Нека самите островитяни направят това — помисли си той. — Флорес няма да избяга от «смъртта си».“

Когато испанецът погледна Слейтън с разширени от ужас очи, бившият губернатор спокойно каза, ритмично поклащайки в ръката си втората бомба:

— Ако не ми се подчините и не ме признаете веднага за губернатор, ще хвърля втората бомба и с вас ще бъде свършено.

Флорес се колебаеше. Като помисли, той отговори:

— Добре. Съгласен съм, ако обещаете, че ще ми запазите живота.

— Виждате, че вече съм ви го запазил — отговори Слейтън.

Флорес беше учуден от това необяснимо великодушие. Та наистина, нима Слейтън не можеше да го убие веднага?

Слейтън хвърли една от дъските, които лежаха на брега, към разрушената част на моста.

Флорес и всички островитяни мълчаливо преминаха на острова.

„Какво ще стане по-нататък? Кой ще победи!“ — мислеха островитяните, като гледаха с ужас Слейтън.

Слейтън разчиташе на своето необикновено влияние. Неговата дума винаги е била закон. Пред него трепереха. И сега, въпреки че беше измършавял, обрасъл с разчорлена брада, в изпокъсана дреха — същата, която беше на него през време на бягството на Гатлинг, с петна от кръв, — той беше страшен, още по-страшен, отколкото по-рано. Той видя какво впечатление направи на островитяните и остана доволен.

— Арестувайте го! — произнесе Слейтън и посочи Флорес.

Флорес трепна и изведнъж се изпъчи.

— Вие току-що обещахте да запазите живота ми — каза той.

— Да, живота, но не и свободата — хладнокръвно отговори Слейтън. — А колкото до вашия живот, нека този въпрос решат островитяните според законите на острова. Вие сам знаете вината си!

Да, Флорес знаеше вината си и закона, според който за убийството на островитянин и за опит за убийство се полагаше смъртно наказание.

Настъпи решителен момент.

— Какво стоите? Арестувайте го! — повтори Слейтън, като се намръщи.

Неколцина пристъпиха нерешително към Флорес.

— Стойте, безумци! — закрещя Флорес. — Той ми устрои капан, измами ме. Но това е капан и за вас. Нима искате отново да попаднете под властта на този деспот, пак да се храните със сурова риба и да ходите в парцали?

Слейтън не пресметна едно: че хитрият Флорес е съумял да си създаде популярност сред островитяните. Като видя, че думите на Флорес ги разколебаха, Слейтън поиска да прекъсне речта на своя противник, но Флорес изведнъж викна:

— Арестувайте го!

Краката на Боко трепереха от страх, но „преди всичко дългът“ — и той пръв, подир него О’Хара, а после и всички останали се хвърлиха от различни страни към Слейтън и го уловиха, преди да успее да хвърли втората бомба.

Слейтън не очакваше такъв изход и здравата изруга.

Флорес победи.

Слейтън беше отведен в затвора — тъмната желязна каюта в кораба за въглища — и на входа поставиха стража.

Флорес спечели първото сражение. Но какво ще стане по-нататък? Слейтън не биваше да остава жив, но е трудно да се премахне гласно и законно — той няма видима вина, за която би могъл да се екзекутира.

Флорес крачеше из каютата, обмисляйки какво да предприеме. Той се страхуваше да остави жив Слейтън даже до сутринта. Трябва да се убие, ясно е. Но да се убие така, че на острова никой да не узнае. Значи заедно със Слейтън ще трябва да се убие и часовоят и после… Саргасите умеят да пазят тайна. И всички ще мислят, че Слейтън е успял да се измъкне, да убие часовоя (за тази цел трупът на часовоя може да се остави) и да избяга.

Да, така и ще направи Флорес. Но кого да принесе в жертва? Кого да постави за часовой през нощта? Китаеца — той е най-подходящ. Все едно, той скоро ще умре от своя опиум. От него няма никаква полза. Той е сънлив, слаб. С него лесно ще се справи.

И така, значи тази нощ призракът на Слейтън ще престане да плаши островитяните…