Александър Беляев
Островът на изчезналите кораби (15)

Спасението

Насреща им идваше капитанът. Пътниците ги обкръжиха… Симпкинс вървеше като сянка подир Гатлинг.

Какво му оставаше да прави? В порив на великодушие и умиление от собственото си геройство, преди да се качат на парахода, той обеща на Гатлинг да запази тайната на неговата личност и му предложи да бяга, щом параходът пристигне в най-близкото пристанище. Но Гатлинг, този неразбираем човек, му отговори сухо и с тъга: „Вършете си работата“ — като че ли всичко му беше безразлично… В края на краищата десет хиляди долара не се намират на пътя и Симпкинс вече успя да пошепне нещо на ухото на капитана.

Моряците островитяни, подивели и отвикнали от хората, се свиха настрана. Мистър Търнип се стараеше с целия си вид да покаже, че той е по-различен от тези мръсни хора, макар и да не беше по-чист от тях. Той се беше изхитрил да запази своето смачкано бомбе и сега го беше нахлупил на главата си с вид на денди…

Докато ги разпитваха, зоркото око на полицая успя да забележи някакъв портрет във вестника, който държеше един от пътниците на парахода.

Симпкинс поиска вестника, прочете набързо съобщението, възкликна и като се приближи до стоящите един до друг Гатлинг и мис Кингман, измъкна неочаквано от джоба си белезниците и с професионална ловкост надяна едната гривна на ръката на Гатлинг, а другата — на ръката на мис Кингман, съединявайки по такъв начин ръцете им.

Всички бяха поразени. А Симпкинс разгърна вестника и с висок глас зачете:

— „Тайната на убийството на Дела Джексън.“

Съвсем неочаквано тези дни беше разкрита тайната на убийството на Дела Джексън, за което беше обвинен Реджиналд Гатлинг. В банка „Лобори“ бе извършена крупна кражба от огнеупорната каса. Понеже един от ключовете на тази каса се е намирал у сина на банкера Лороби, който в последно време е водел крайно разпуснат живот, то подозрението паднало върху него и му бил направен щателен обиск. Изчезналите пари не били намерени у него и участието му в кражбата останало неустановено. Обаче при обиска в ръцете на следствените власти попаднали документи, уличаващи Лороби в убийството на неговата годеница мис Дела Джексън. В шкафчето за писма било намерено писмото на мис Джексън до Лороби. В това писмо тя категорично отказвала да се омъжи за него, след като научила с помощта на частното разузнавателно бюро някои подробности от личния му живот. Лороби имай непредпазливостта да си води дневник, в който подробно излага историята на престъплението. Той е получил споменатото писмо в деня на убийството. Знаейки за съперника си Гатлинг, Лороби отдавна ги шпионирал чрез подкупената от него камериерка на Джексън, която му съобщила и за срещата. Като предполагал, че действителната причина за отказа на мис Джексън е любовта й към Гатлинг, Лороби решил в порив на ревност да отмъсти на мис Джексън. Той отишъл на мястото на срещата по-рано от Гатлинг, убил мис Джексън и се скрил, незабелязан от никого.

Лороби признал престъплението си. По такъв начин по стечение на обстоятелствата едва не загина като жертва на съдебна грешка Реджиналд Гатлинг, невинността на когото сега е доказана. За съжаление Гатлинг, изглежда, е загинал при злополуката с парахода „Бенджамин Франклин“.

— Ето го Гатлинг! — викна Симпкинс, като свърши четенето. — А понеже напразно го залових и се измъчих толкова с него, реших да го осъдя на доживотно лишаване от свобода… с мис Кингман, ако тя няма нищо против.

Тя явно нямаше нищо против.

Пътниците от парахода приветствуваха тази присъда с бурни аплодисменти.