Ханс Кристиан Андерсен
Албум без картини (31)

Тридесета вечер

Току до междуградския път, захвана месецът, се тулеше селска гостилница, а отсреща й се издигаше голям навес за коли, чийто покрив имаше нужда от поправка. През гредите и откритите места надникнах в неуютното помещение. На една подпора спеше пуяк, а в празните ясли се валяше седло. В средата под навеса бе спряла пътническа кола. Вътре пътниците здраво спяха, докато слугите пояха конете. Кочияшът се протягаше, макар да знаех много добре, че повече от половината път бе прекарал в дълбок сън. Вратата към стаята на ратаите бе отворена. Постелята бе съвсем разхвърляна, свещта стоеше на пода и догаряше в светилника. През навеса свистеше студен вятър, отдавна минаваше полунощ. На голата земя спеше семейство пътуващи музиканти. Майката и бащата сигурно сънуваха парещата течност в шишето, ала малкото момиченце сънуваше парещата влага в очите си. Арфата лежеше до главите им, а кучето — в нозете им.