Ханс Кристиан Андерсен
Албум без картини (24)

Двадесет и трета вечер

Погледнах надолу към Тирол, каза месецът, и накарах тъмните ели да хвърлят дълги сенки върху скалите. Видях Свети Христофор с детето Исус на раменете си, изрисуван в огромен ръст на една къща — от земята до покрива. На друго място Свети Флориан изливаше вода над горящ дом, а на едно разпятие край пътя висеше Христос — от раните му капеше кръв. За днешните хора това са прастари изображения. Но аз бях свидетел как те възникваха и как следваха едно подир друго.

Високо в скалите като лястовиче гнездо е прилепнал уединен девически манастир. На кулата стояха две монахини и биеха камбаните. И двете бяха още млади и погледите им, литнали към далечината, бяха изпълнени с копнеж. Долу по пътя изтрополя пътническа кола, проехтя пощенският рог, а клетите монахини проследиха колата с очи, замрежени от сълзи…

Песента на пощальона замря и сетните й звуци се стопиха в екота на вечерните камбани!