Ханс Кристиан Андерсен
Албум без картини (2)

Първа вечер

Снощи, захвана да разказва месецът, пуснах лъчите си през бистрия въздух на Индия и се огледах във водите на Ганг. Светлината ми се мъчеше да проникне през плътните листа на старите чинари, чиито клони се засводяваха като коруба на костенурка. И тогава от гъстака се появи девойка, леконога като газела и красива като Ева. В тази дъщеря на Индия имаше нещо въздушно и в същото време нещо много земно. Можех да прочета мислите й през нежната кожа. Трънливите лиани разкъсваха нейните сандали, но тя бързо крачеше напред. Хищникът, който бе утолил жаждата си на реката, отскочи плахо встрани, понеже девойката държеше в ръка горяща лампа. Виждах алената кръв в нежните пръсти, с които заслоняваше пламъка. Тя стигна до реката и пусна лампата по течението. Лампата не потъна, а като ладия пое нататък. Пламъкът трепкаше, сякаш щеше да угасне, но продължаваше да гори, а черните, искрящи очи на девойката под дългите мигли го следяха с прочувствен поглед. Знаеше, че ако лампата гори, докато я вижда, нейният любим е жив. Ако пък изгаснеше, значи бе мъртъв. Но лампата гореше и премигваше, а сърцето на момичето пламтеше и тръпнеше.

Наблизо в тревата се виеше леденостудена змия, но девойката мислеше само за Брама и за своя годеник.

— Жив е! — извика тя ликуващо, а от хълмовете отекна: — Жив е!