Валери Лорд
Дуел на страстта (2)

Глава 2

Козината на жребеца вече блестеше, но Тристан не спираше да я обработва с четката. Арес стоеше абсолютно неподвижен. Усещаше вълнението на господаря и чакаше то да утихне. Само понякога по ореховокафявата козина преминаваше лека тръпка. Равномерният звук на четкането, тихото пъхтене на другите коне и ударите на подковача пред вратата на обора бяха част от всекидневието, но под тях дебнеше недоволство. Надигаща се тревога.

Криспин беше единственият, който се осмеляваше да влезе в обора в такъв момент. Никой не биваше да смущава работата на господаря на Нанси Хол. Криспин се разположи на купчина слама, кръстоса крака и задъвка една тънка сламка, предварително грижливо намачкана между пръстите. Добре познат ритуал, който им даваше време внимателно да изберат първите думи.

— Какво ще правиш? — наруши мълчанието Криспин.

— Ще напусна Нанси Хол. Всичко друго би било грешка.

— Сигурен ли си?

— Ти ли ми задаваш този въпрос? След като видя какво стана?

Караницата на масата за обяд буквално бе парализирала крепостта. Никой никога не се беше осмелявал да се противопостави така открито и дръзко на господарката на Нанси Хол. Криспин все още не можеше да повярва, че тъкмо Тристан д’Авал, неговият млечен брат, спокойният, учтивият, овладяният Тристан, бе посмял да влезе в битка и да я спечели. Какво бе направила лейди Клариса, за да разгневи толкова силно единствения си син?

— Не знаеш ли? — Тристан изскърца със зъби. — Мислех си, че цял Нанси знае, а в Уитби вече се смеят на наследника, който дори не е в състояние сам да си потърси годеница. Как смее да ме излага на такива подигравки? За момент се изкуших да й извия врата. Можеш ли да си представиш? Тя ми е майка! Отвратен съм от себе си.

— Успокой се. Сигурен съм, че всеки в Нанси Хол ще прояви разбиране към гнева ти. Лейди Клариса е известна със строгостта си.

Тристан удостои млечния си брат с недоволен поглед и отпусна четката. Арес изпръхтя одобрително и отметна глава назад, ала господарят му беше твърде зает със собствените си мисли, за да забележи задоволството на коня си.

— Ти си свидетел, че през годините след смъртта на баща ми правех всичко да облекчавам болката й и да улеснявам живота й. Но не съм готов да танцувам по свирката й, когато става въпрос за моето собствено бъдеще — Тристан потисна проклятието си. — Аз съм неин син, не съм й роб. Обичам я, но няма да стоя и да гледам как урежда сватбата ми с непознато за мен момиче, което отговаря единствено на нейните желания, не на моите.

— Защо се вълнуваш толкова? Вече ти е време за женене. Познаваш ли момичето?

— Нали ти казах, не! И не искам да го видя.

— Майка ти е дама. Сигурен съм, че не е избрала някое плашило.

— Вземи я ти.

— Аз съм твой млечен брат. Не мисля, че съм привлекателна партия за благородна госпожица.

Сухият отговор извика усмивка на устните на Тристан.

— И двамата си имаме по-важна работа, отколкото да тичаме след жени, Криспин.

— И каква е тя, милорд?

— Глупав въпрос! Хенри Плантагенет има нужда от истински мъже, за да спаси Англия от гражданската война. Смятам да се присъединя към него. Отдавна искам да го направя. Сгреших, като й позволих да ме спре.

Криспин захвърли сламката, стана и пристъпи към бокса. Макар да бяха сами в обора, понижи глас.

— Така ми харесваш. Решението е разумно, макар да не е приятно за майка ти. Но не се отказвай категорично от годеницата.

Господарката на Нанси Хол, която като никоя друга умееше да манипулира привързаността на Тристан за собствените си цели, бе потърсила и намерила подходяща партия за сина си и сега настояваше Тристан да посрещне с почести бъдещата си съпруга. На това място дискусията между майката и сина прерасна в грозна караница. Синът отказа да се подчини на заповедта на майка си. Криспин напразно се опита да посредничи между двамата — за пореден път, но без никакъв успех.

— Някой ден и без това ще трябва да се ожениш — напомни му сега той. — Нима ще рискуваш Нанси Хол да се върне към короната само защото няма наследник?

— Аз съм на двайсет и шест години и все още съм твърде далече от гроба — изръмжа сърдито Тристан. — До днес си мислех, че аз съм наследникът на Нанси Хол.

— Заблуждаваш се. След смъртта на баща ти вече не си наследник, а лорд — поправи го Криспин. — Крепостта се подчинява на твоите заповеди, имението е поверено на теб. От твоите дела зависи животът на тукашните хора.

Тристан смръщи чело.

— Не е нужно да произнесеш цяла проповед. Кажи ми какво целиш.

— Ако подкрепиш Хенри Плантагенет, сина на Матилда, ще застанеш на страната на онези барони, които открито се обявяват срещу короната.

— Баща ми направи същото, ако благоволиш да си спомниш. Стефан от Блоа е стар и болен, а синът му Йосташ е зъл интригант. Нито един от двамата няма необходимия формат, за да излезе в открит бой с наследник на великия Завоевател. Нанси Хол винаги е служил на пряката кралска линия. Докато аз съм лорд на тези земи, това няма да се промени.

Тристан проследи как Криспин размишляваше усилено. Ценеше приятелството на своя млечен брат, честността и безусловната му вярност. Но знаеше, че дълбоко в сърцето си Криспин е предан и на лейди Клариса. Тя определяше живота му, както се опитваше да определя и живота на сина си. Криспин беше отгледан и възпитан като спътник и доверен човек на младия лорд. Още от дете се стараеше да намери златния среден път между стремежа на Тристан към свобода и желанието на лейди Клариса синът й да остане до нея. Следващите думи потвърдиха това.

— Ти се закле на майка си да стоиш настрана от споровете за трона — напомни му Криспин.

— Не, не съм.

— Но лейди Клариса…

— Милата ми майка се опита да сложи тази клетва в устата ми, когато татко загина пред портите на Оксфорд в служба на Матилда от Анжу. Но аз не се заклех. Мълчах, за да не й причинявам допълнителна болка. Това е всичко. Тя е склонна да смята желанията си за действителност. Вече не мога да й спестявам отрезвяващото събуждане.

Криспин усети как го побиха хладни тръпки и сви рамене. В тона на Тристан имаше студенина, която предвещаваше важни решения.

— Какво възнамеряваш?

— Във всеки случай няма да се преструвам на въодушевен от годеницата, която мама е избрала през главата ми. Не съм канил в Нанси Хол нито нея, нито семейството й. Нека лейди Клариса се погрижи за удобствата им.

— Създаваш много неприятности.

— Не аз. Майка ми. Не смей да обвиняваш мен за скандала — Тристан стисна Криспин за рамото и го дръпна към себе си. Следващите му думи прозвучаха ясно и настойчиво: — Тази нощ имаме новолуние. Щом в крепостта настъпи спокойствие, аз ще напусна Нанси Хол. Ти си свободен да решиш ще тръгнеш ли с мен или не. Аз ще се махна.

Тристан усети как Криспин потрепери.

— Как ще обясниш на майка си?

— Ако е чула какво й казах днес на обед, няма нужда от обяснения. Тя знае всичко, което е важно. Моята чест като рицар и васал ме призовава в двора на херцога. Казах й, че съм решен да отида. Не съм виновен, че тя отказва да ми повярва. Мисля, че се колебах твърде дълго.

Криспин кимна. За разлика от лейди Клариса той разбираше какво става в сърцето на Тристан. Младият лорд на Нанси Хол имаше дълбоко вкоренено чувство за отговорност към онези, които му принадлежаха. Майка му безогледно бе използвала това чувство за своите цели и бе забравила, че съществува естествена граница. Вродената гордост на сина й.

Криспин знаеше и защо млечният му брат предпочита да избяга от крепостта посред нощ, без да се сбогува с майка си. Лейди Клариса умееше да прави трагедии и да излага на показ собствената си болка.

Тристан не искаше да стане главният герой на представление, изпълнено със сълзи. Не искаше да бъде заклеймен като негодник, решил да изостави една слаба жена. В цялото кралство нямаше друга толкова силна и самоуверена дама като лейди Клариса. Още приживе на съпруга си тя управляваше Нанси Хол от негово име, докато той се биеше за кралица Матилда. Сега щеше да направи същото и за сина си. Криспин потърси погледа на Тристан.

— Аз съм с теб — за в бъдеще вече нямаше да има поделена лоялност. — Но тя ще побеснее.

— Ще го преживеем — отговори Тристан с видимо облекчение. — Погрижи се за коне, оръжия и провизии. Аз ще свърша останалото. Преди да позволя на някоя жена да определя живота ми, ще паднат звездите от небето!