Джон Стайнбек
Безпътният автобус (6)

ГЛАВА 6

След като Хуан я остави, Алис лежа дълго по гръб, кръстосала двете си ръце върху очите. Хълцанията й спряха постепенно, като на дете. Тя чуваше приглушения говор в ресторанта. Ръката й беше топла от вътрешната страна и мокра над очите. Алис бе потънала в забрава и напрежението й спадна, сякаш са освободили тялото и от някаква затегната мрежа. Както си лежеше, отпусната и спокойна, мисълта й скочи назад към това, което се беше случило. Не помнеше жената, която крещеше на Норма. Цялата сутрин започна да й се мержелее. Още не беше намерила рационално обяснение за действията си. Като се замисли сега, тя си даде сметка, че в действителност не е подозирала Норма в лошо поведение, а дори и да беше, това не я интересуваше особено. Не обичаше Норма. Пет пари не даваше за нея. Загубено измито коте. Когато Норма дойде при тях на работа, Алис, естествено, насочи сетивата си към момичето и към Хуан като стетоскоп и тъй като не регистрира реакция от страна на Хуан — никаква припряност, никакво тайно дебнене и причакване с очи, — загуби интерес към Норма освен като към организъм, който разнася кафе и мие чинии. Алис нямаше усет за нещата и хората, когато не допълняха-или обедняваха живота й пряко. Сега, докато лежеше отморена, затоплена и спокойна, мисълта й заработи и в главата й нахлу ужас. Тя прехвърли сцената пак през ума си. Ужасът й бе породен от мекотата на Хуан. Трябваше да я удари. Това, че не я бе ударил, я разтревожи. Може би тя вече не го вълнуваше. Алис беше открила, че непредвидената любезност у мъжа е подготвителна мярка, преди да ти обърне гръб. Опита се да си спомни как изглеждаха двете Причардови, опита се също да си спомни дали Хуан бе погледнал топло към някоя от тях. Тя познаваше Хуан. Когато у него се зародеше желание, очите му се нагорещяваха като печка. После, малко стъписана, се сети, че той бе дал леглата им на Причардови. В същата минута усети мириса на лавандула по завивките. Обзе я ненавист и отвращение към тази миризма. Алис се заслуша в мърморенето на гласовете зад вратата. Хуан ги хранеше. Никога не би го направил, ако нямаше интерес. Ще каже по дяволите и ще отиде да си поправя автобуса. У Алис се надигнаха обезпокояващи опасения. Беше се държала зле с Норма. Но това беше лесно. На такива като Норма показваш малко слабост и те се топят, сами се затриват. Ами какво, момиче като нея е видяло толкова малко любов, че само да я подуши във въздуха, и ще заголи задник на чаша чай. Алис презираше такъв глад за любов. Не, тя не можеше да приравни своя към глада на Норма. Алис сама по себе си беше величава, а всички останали бяха дребни, всички — без Хуан, разбира се. Освен това той беше нейно продължение. Алис реши, че сега на първо място ще е най-добре да раздвижи Норма. Имаше нужда някой да се погрижи за кухнята, защото възнамеряваше, щом Хуан замине с автобуса, да се напие. Като се върне, щеше да му каже, че е умирала от зъбобол. Тя не се напиваше често, но сега нямаше търпение. И след като, така или иначе, щеше да го стори, беше по-добре отсега да започне да прикрива следите. Хуан не обичаше пияни жени. Тя отпусна ръце от лицето си. Очите й се бяха размътили от натиска и й трябваше малко време, за да прогледне на фокус. Видя как слънцето ласкаво струи над зелената долина пред спалнята и как се излива по надигащите се планини далеч на запад. Какъв приветлив ден!

Алис се пребори с тялото си и стана, за да отиде в банята. Намокри края на една хавлиена кърпа със студена вода и потупа с нея лицето си, за да заличи бръчките, които ръцете й бяха вдълбали върху пълните бузи. Беше й се скъсала едната презрамка на сутиена. Тя отгърна роклята си и видя, че малката безопасна игла, която я придържаше, още беше там, и отново забоде презрамката. Малко я стягаше, но щеше да я зашие, като замине Хуан. Впрочем, разбра се, че нямаше. Като се скъси прекалено много, ще си купи нов. Алис се среса и си сложи червило. Очите й бяха още зачервени. Тури си някакви капки с гутатор и разтри с пръсти клепачите върху очните ябълки. Разгледа се за момент в огледалото на аптечката и излезе. Изу смачканата си рокля и облече чиста от басма. После прекоси бързо спалнята и лекичко почука на вратата на Норма. Никой не отвори. Почука пак. Отвътре се чуваше шумолене на хартия. Норма пристъпи зад вратата и отвори. Очите й бяха изцъклени, сякаш току-що се е събудила, а в ръката си държеше късия молив, който бе използувала преди малко за веждите. Като видя Алис, на лицето й се изписа тревога.

— Нищо лошо не съм направила с онзи човек — веднага каза тя.

Алис влезе в стаята. Когато умът й беше на място, знаеше как да се справя с разни Норми.

— Знам, че не си, пиленце — каза Алис и наведе очи, като че засрамена. Умееше да се справя с такива момиченца, и още как умееше.

— Ама не биваше да го казвате. Представете си, че някой е чул и е повярвал! Аз не съм такава. Аз само гледам да си вадя хляба и да си нямам неприятности. — Очите й внезапно се напълниха със сълзи на самосъжаление.

— Не биваше, но се чувствувах ужасно зле — каза Алис. — Тия дни точно съм неразположена. Сама знаеш как ужасно се чувствуваш. Понякога просто подлудяваш.

Норма я загледа с любопитство. За първи път виждаше Алис слаба. За първи път Алис трябваше да я спечелва. Тя не обичаше момичетата и жените. У нея имаше белези на жестокост спрямо другите жени и когато видя, че очите на Норма се насълзяват от съчувствие, тя възтържествува.

— Нали знаеш какво е — повтори Алис. — Просто ти става нещо.

— Да, знам — промълви Норма. От тялото й се разтвориха пипалца от топлина. Тя болезнено жадуваше за обич, за другарство, за човешко същество в света, с което да бъдат приятели. — Знам — повтори тя и се почувствува по-голяма и по-силна от Алис, дори изпита известно покровителство към нея, което в същност целеше Алис. Алис бе забелязала молива в ръката й.

— По-добре излез и ела да ми помогнеш. Мистър Чикой върши всичко сам — рече Алис.

— Ей сега ще дойда — обеща Норма. Алис затвори вратата и се заслуша. Имаше затишие, после звук на плъзгане и после остър звук от затваряне на чекмеджето на бюрото. Алис приглади косата си назад и беззвучно се придвижи към вратата за ресторанта. Чувствуваше се добре. Беше събрала доста информация за Норма. Знаеше какви мисли й се въртят. Знаеше и къде е скрила писмото.

Алис се беше опитвала да порови в куфара на Норма, но той винаги беше заключен. Можеше да го отвори с ръце — бе прост картонен куфар, — но следите щяха да издадат посегателството. Щеше да изчака. Ако тя беше внимателна, Норма рано или късно щеше да престане да заключва куфара си. Алис беше хитра, но не знаеше, че и Норма е хитра. Защото вече бе работила при други като Алис, Когато Алис прерови чекмеджетата на тоалетката, за да прегледа вещите и и да прочете писмата от сестра й, тя не забеляза уж небрежно оставения книжен фитил на ръба на чекмеджето. Норма винаги го поставяше там и когато беше разместен, разбираше, че някой й е ровил из нещата. Знаеше, че не може да е Хуан или Пъпката, следователно оставаше Алис. Обаче нямаше изгледи Норма да остави куфара си отключен. С всичките си фантазии Норма съвсем не беше глупава. В една кутия от паста за зъби тя пазеше в заключения си куфар двайсет и седем долара. Когато събереше петдесет, щеше да замине за Холивуд, да си намери работа в ресторант и да чака късмета си. С петдесетте долара щеше да си наеме стая за два месеца. Храна щеше да получава, където работи. Високите й, дългокраки мечти бяха само едната страна, но от друга тя можеше да се грижи за себе си. Норма не беше глупачка. Вярно, тя не разбираше тоталната омраза на Алис към жените. Не разбра, че и това нейно извинение е номер. Но вероятно щеше да го разкрие тъкмо навреме, за да се предпази. И макар да вярваше, че у Кларк Гейбъл са се съхранили всички, най-добри и най-благородни помисли, тя не само схващаше, но и не уважаваше поривите на хората, които срещаше и с които влизаше в контакт във всекидневния си живот. Когато Пъпката Например прескачаше нощем до нейния прозорец и тихичко драскаше по него, тя знаеше какво да прави. Заключваше прозореца. Той не смееше да вдига повече шум от страх да не го чуе Хуан в съседната стая. Не, Норма не беше за пет пари.

Сега Алис бе застанала пред вратата, деляща спалнята от ресторанта. Поглади с пръст двете си ноздри, после отвори вратата и мина зад тезгяха, сякаш нищо не се е случвало.