Серия
Песен за огън и лед (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Clash of Kings, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,7 (× 310 гласа)
Корекция
bambo (2006)
Сканиране и разпознаване
?
Корекция
Mandor (2007)

Издание:

Автор: Джордж Р. Р. Мартин

Заглавие: Сблъсък на крале

Преводач: Валери Русинов

Година на превод: 2001

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: гр София

Година на издаване: 2001

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 954-585-299-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1456


САНСА

Факлите горяха и изпълваха Балната зала на кралицата със сребриста светлина. Но въпреки това в залата цареше мрак. Санса го виждаше в светлите очи на сир Илин Пейн, застанал до задната врата неподвижен като каменна статуя, без да взима нито храна, нито вино. Чуваше го в хрипливата кашлица на лорд Джилс и в шепнещия глас на Озни Черно котле, щом се шмугнеше в залата да донесе на Церсей последните вести.

Тъкмо привършваше супата си, когато той влезе първия път през задния вход и каза нещо на брат си Осфрид. След това се качи на подиума и коленичи пред високия стол — вмирисан на кон, с четири дълги тънки драскотини по покритата със струпеи буза и падаща над очите му сплъстена коса. Колкото и тихо да шепнеше, Санса го чу.

— Двете флоти се вкопчиха в битка. Малко стрелци успяха да слязат на брега, но Хрътката ги изпосече, ваша милост. Брат ви вдига онази негова верига, чух сигнала. Долу в Квартала на бълхите някаква пияна тълпа разбива врати, нахлуват през прозорците. Лорд Байуотър изпрати златни плащове да се разправят с тях. Септата на Белор е претъпкана, всички се молят.

— А синът ми?

— Кралят отиде в септата да получи благословията на Върховния септон. Сега обикаля по стените с Ръката и казва на мъжете да са храбри, повдига духа им, така да се каже.

Церсей махна на пажа си за нова чаша вино — златна реколта от Арбор, силна и с богат аромат. Кралицата пиеше прекалено много, но виното само я правеше още по-красива: бузите й бяха зачервени, а в очите й имаше някакъв трескав блясък и зной, когато обходеше залата с поглед. „Очи от адски пламък“ — помисли Санса.

Свиреха музиканти, жонгльори премятаха цветни топки във въздуха. Лунното момче обикаляше на кокили из залата и се заяждаше с всички с язвителните си шеги, а сир Донтос гонеше слугинчетата си, яхнал дървеното си конче. Гостите се смееха, но смехът им беше някак безрадостен, смях, който за миг можеше да се обърне в хлипове и ридания. „Телата им са тук, но мислите им са по градските стени, а сърцата им — също.“

След супата поднесоха салата от ябълки, ядки и стафиди. В друг момент блюдата щяха да са апетитни, но тази нощ храната сякаш беше подправена със страх. Санса не беше единствената в залата, изгубила всякакъв апетит. Лорд Джилс повече кашляше, отколкото ядеше, Лолис Стоукуорт седеше на стола си присвита и разтреперана, а младата невяста на един от рицарите на сир Лансел започна да плаче неудържимо. Кралицата заповяда на майстер Френкен да я заведат да си легне.

— Сълзи — заговори тя с яд на Санса, докато извеждаха разплаканата жена от залата. — Женското оръжие, така го наричаше майка ми. Мъжкото оръжие е мечът. И това ни казва всичко, нали така?

— Но мъжете трябва да са много храбри — отвърна Санса. — Да излязат навън срещу онези мечове и брадви, всеки се опитва да те убие…

— Джайм веднъж ми каза, че се чувства истински жив само в битка и в леглото. — Церсей вдигна чашата и отпи дълга глътка. Плодовата й салата остана непипната. — Предпочитам да изляза срещу мечовете, колкото и да са, вместо да седя безпомощна и да се преструвам, че се радвам на компанията на това ято подплашени кокошки.

— Вие лично ги поканихте тук, ваша милост.

— Какво да се прави. От една кралица се очакват определени неща. Ще се очакват и от теб, ако изобщо някой ден се омъжиш за Джофри. Затова се учи отсега. — Кралицата огледа мълчаливо съпругите, дъщерите и майките, запълнили пейките по масите. — Сами по себе си тези кокошки са нищо, но по една или друга причина важни са петлите им, а някои може да оцелеят след тази битка. Така че мой дълг е да дам закрилата си на жените им. Ако това нещастно джудже брат ми успее по някакъв начин да надделее, те ще се върнат при мъжете и бащите си и ще разправят колко смела съм била, как храбростта ми ги е вдъхновявала и е повдигала духа им, как нито за миг не съм се усъмнила в победата.

— А ако замъкът падне?

— Би ти харесало, нали? — Церсей не изчака възражението й. — Ако не ме предадат собствените ми стражи, сигурно ще мога да удържа тук известно време. След това мога да отида на стените и да предложа на лорд Станис да се предам лично. Това ще ни спести най-лошото. Но ако Стегата на Мегор падне преди да се е появил Станис, какво да ти кажа, скъпа… Повечето от гостенките ми ще ги поизнасилят, да речем. В такива моменти клането и насилията са неизбежни.

Санса я слушаше с ужас.

— Но това тук са жени, невъоръжени и от знатни родове.

— Родът им ги пази донякъде — съгласи се Церсей, — но не толкова, колкото си въобразяваш. Всяка от тях струва приличен откуп, но след безумието на боя войниците често като че ли жадуват повече за плът, отколкото за злато. Все пак един златен щит е по-добре от нищо. Виж, с жените по улиците няма да се държат толкова вежливо. Нито със слугините ни. Сладурчета като онази, новата слугиня на лейди Танда, ще ги позабавляват още някоя и друга нощ, но не си въобразявай, че старите, болните и грозните ще бъдат пощадени. Пиенето ще превърне и слепите перачки, и вонящите свинарки в не по-малко привлекателни от теб самата, миличка.

— От мен?!

— О, постарай се да не ми пискаш като мишле, Санса. Ти вече си жена, забрави ли? И годеница на първородния ми син. — Кралицата отпи от виното си. — Ако извън стените беше някой друг, сигурно щях да мога да го позалъжа. Но това е Станис Баратеон. По-лесно ще ми е да изкуся коня му. — Тя забеляза изражението на Санса и се засмя. — Нашата малка глупачка. Сълзите, миличка, не са единственото женско оръжие. Имаш си още едно между краката и няма да е зле скоро да се научиш да го използваш. Ще разбереш, че мъжете доста свободно си служат с мечовете. Размахват си ги наляво и надясно, и двата вида.

Двамата братя Черно котле отново влязоха в залата и спестиха на Санса необходимостта да отговаря. Сир Озмунд и братята му много скоро бяха станали фаворити в замъка: винаги бяха готови да се усмихнат и да се пошегуват, а с конярите и ловците се разбираха не по-зле, отколкото с рицарите и скуайърите. Според клюката най-добре се разбираха със слугинчетата. Наскоро сир Озмунд беше заел мястото на Сандор Клегейн до Джофри и Санса беше чула жените при кладенеца с коритата за пране да говорят, че бил силен като Хрътката, само че по-млад и по-бърз. Чудеше се, ако е така, защо нито веднъж не беше чувала за тези Черни котлета преди сир Озмунд да го назначат в Кралската гвардия.

Озни беше цял разцъфнал в усмивка, когато коленичи пред кралицата.

— Старите коруби гръмнаха, ваша милост, цялата черна вода е окъпана в адски огън. Горят поне сто кораба, ако не и повече.

— А синът ми?

— Той е при Калната порта с Ръката и Кралската гвардия, ваша милост. Преди малко говореше на стрелците по скелетата, учеше ги на някои тънкости с арбалета. Всички твърдят, че е наистина храбро момче.

— Вие гледайте да остане живо момче. — Церсей се обърна към брат му Осфрид, който беше по-висок, по-сериозен и с провиснали черни мустаци. — Да?

Осфрид беше надянал стоманен полушлем върху дългата си коса; изражението му беше мрачно.

— Ваша милост — тихо заговори той. — Момчетата хванаха двама коняри и три слугини да се опитват да избягат през задната порта с коне на краля.

— Първите предатели за тази нощ — каза кралицата. — Боя се, че няма да са последните. Сир Илин да се заеме с тях и да набият главите им на пики пред конюшните за назидание. — Когато двамата излязоха, тя се обърна към Санса. — Още един урок, който трябва да научиш, ако се надяваш да седиш до моя син. Ако си милостива в нощ като тази, предателствата ще почнат да никнат около теб като гъби след дъжд. Единственият начин да опазиш верността на хората си е да ги накараш да се страхуват от теб повече, отколкото от врага.

— Ще го запомня, ваша милост — отвърна Санса, въпреки че винаги досега беше слушала, че обичта е по-сигурен път към човешката вярност от страха. „Ако наистина стана кралица, ще ги накарам да ме обичат.“

След салатата поднесоха пирог с раци. След това — печено овнешко с праз лук и картофи — сервираха им го върху тънки питки вместо блюда. Лолис яде много бързо, прилоша й и повърна всичко по себе си и сестра си. Лорд Джилс кашля, пи, кашля, пи и се напи. Кралицата го изгледа отвратена как пльосна лице на масата.

— Боговете, изглежда, са полудели да хабят мъжество в същества като него. А аз също трябва да съм полудяла да настоявам да го освободят.

Осфрид Черно котле се върна, развял пурпурния си плащ.

— На площада се събират хора, ваша милост. Молят да получат убежище в замъка. Не са тълпа, а богати търговци и други заможни граждани.

— Заповядайте им да се приберат по домовете си — каза кралицата. — Ако откажат, накарайте стрелците ни да убият двама-трима. И портите да не се отварят по никакъв повод.

— Както заповядате. — Той се поклони и излезе.

Кралицата се намръщи.

— Да можех лично да им отсека главите! Като малка с Джайм толкова си приличахме, че дори родният ни баща не можеше да ни различи. Понякога на шега се преобличахме в дрехите на другия и изкарвахме по цял ден със сменени роли. Въпреки всичко когато дадоха на Джайм меч, за мен нямаше. „Аз какво получавам?“ — помня, че попитах. Бяхме толкова еднакви, че не разбирах защо се държат с нас различно. Джайм се учеше да се бие с меч, пика и боздуган, а мен ме учеха да се усмихвам, да пея и да забавлявам. Той беше наследникът на Скалата на Кастърли, докато мен щяха да ме продадат на някой непознат като кобила, да ме яха новият ми собственик когато му хрумне, да ме бие, когато си поиска, и да ме захвърля всеки път заради някоя по-млада кобила. За Джайм беше славата и властта, а за мен — раждането и ежемесечната кръв.

— Но вие бяхте кралицата на всичките Седем кралства — каза Санса.

— Стигне ли се до мечовете, една кралица в края на краищата е само жена.

Чашата на Церсей беше празна. Пажът пристъпи да я напълни, но тя я обърна върху масата и поклати глава.

— Стига. Не искам да ми се размътва главата.

Последното блюдо беше козе сирене, поднесено с печени ябълки. Миризмата на канела беше изпълнила залата, когато Озни Черно котле влезе и отново коленичи.

— Ваша милост — каза той. — Станис е прехвърлил хора на терена на турнирите, идват и още. Калната порта е под атака, донесли са овен и пред Кралската порта. Дяволчето излезе да ги отблъсне.

— Като го видят, ще напълнят гащите от страх — отвърна сухо кралицата. — Не е взел Джоф, надявам се.

— Не, ваша милост, кралят е с брат ми при Курвите, хвърля Рогати мъже в реката.

— Когато Калната порта е под атака? Що за дивотия! Кажи на сир Озмунд, че искам да го махнат веднага оттам, прекалено е опасно. Приберете го в замъка.

— Но Дяволчето каза, че…

— Важно е аз какво ви казвам. — Очите на Церсей се присвиха. — Вашият брат ще направи каквото ви казах, или ще заповядам следващия излаз да го поведе той, а вие — с него.

След като разчистиха храната, много от гостите помолиха за разрешение да отидат в септата. Церсей великодушно им позволи. Лейди Танда и дъщерите й бяха сред първите, които избягаха. За тези, които останаха, доведоха един певец и той засвири на арфа. Запя им за Джонквил и Флориан, за принц Емон, Рицаря на драконите и за любовта му към кралицата, жена на неговия брат, за десетте хиляди кораба на Нимерия. Песните бяха красиви, но ужасно тъжни. Няколко жени се разплакаха, а Санса усети, че и нейните очи се навлажниха.

— Много добре, скъпа. — Кралицата се наведе към нея. — Трябва да поупражниш тези сълзи. Ще ти потрябват пред крал Станис.

Санса се присви боязливо.

— Ваша милост?

— О, спести ми кухите вежливости, моля те. Нещата отвън, изглежда, са взели отчаяна насока, щом се е наложило да ги предвожда едно джудже, така че по-добре свали маската си. Всичко знам за малките ти предателства в гората на боговете.

— Гората на боговете? — „Не поглеждай към сир Донтос, недей, недей — каза си Санса. — Тя не знае, никой не знае, Донтос ми обеща, моят Флориан никога не ще ме предаде.“ — Не съм извършвала предателства. Навестявах гората на боговете само за да се моля.

— За Станис. Или за своя брат — все едно. Иначе защо ще търсиш боговете на баща си? Молиш се за нашето поражение. Как иначе ще го наречеш това, ако не предателство?

— Моля се за Джофри — настоя тя изплашена.

— Нима? Защото се държи с теб толкова мило ли? — Кралицата взе кана сладко вино с аромат на сливи от минаващото слугинче и наля на Санса. — Пий — заповяда й хладно тя. — Може би това ще ти влее кураж веднъж в живота си да понесеш истината.

Санса вдигна чашата до устните си и отпи. Виното беше гъсто и сладко, и много силно.

— Още — каза Церсей. — Изпий я до дъно, Санса. Твоята кралица ти заповядва.

Виното почти я задави. След няколко секунди главата й се замая.

— Още? — попита Церсей.

— Не. Моля ви.

Кралицата не остана доволна.

— Когато преди малко попита за сир Илин, аз те излъгах. Искаш ли да чуеш истината, Санса? Искаш ли да узнаеш защо всъщност той е тук?

Не смееше да отговори, но това нямаше значение. Кралицата вдигна ръка и махна, без да дочака отговор. Санса не бе забелязала, че сир Илин се е върнал в залата, но ето че той изведнъж се появи и закрачи през сенките зад подиума тихо като котка. Носеше Лед, изваден от ножницата. Санса си спомни, че баща й винаги почистваше острието му в гората на боговете, след като отнемеше нечия глава, но сир Илин не беше толкова придирчив — по стоманата имаше засъхнали кафяви петна кръв.

— Обясни на лейди Санса защо те държа при нас — каза Церсей.

Сир Илин отвори устата си и изхъхри задавено. Пъпчивото му лице остана безизразно.

— Казва, че е тук за нас — преведе кралицата. — Станис може да превземе града и да вземе трона, но аз няма да понеса той да ме съди. Няма да допусна да ни хване живи.

— Нас?

— Чу ме добре. Така че може би няма да е зле отново да се помолиш, Санса, и този път за друг изход. Старките няма да се зарадват от падането на дома Ланистър, гарантирам ти.

Тя се пресегна и погали косата на Санса, а пръстът й леко премина по шията й.