Серия
Песен за огън и лед (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Clash of Kings, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,7 (× 310 гласа)
Корекция
bambo (2006)
Сканиране и разпознаване
?
Корекция
Mandor (2007)

Издание:

Автор: Джордж Р. Р. Мартин

Заглавие: Сблъсък на крале

Преводач: Валери Русинов

Година на превод: 2001

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: гр София

Година на издаване: 2001

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 954-585-299-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1456


АРЯ

В Зимен хребет я бяха наричали Аря Конското лице. Тогава тя мислеше, че нищо не може да е по-лошо, но това беше преди сирачето Ломи Зелени ръце да я нарече Буцестата глава.

Но всеки път, когато опипаше главата си, наистина я усещаше буцеста. Когато Йорен я издърпа в уличката, Аря помисли, че е решил да я убие, но противният мъж само я задържа здраво и закълца с камата си сплъстените й кичури. Помнеше как вятърът разнасяше шепи мръсна кафява коса по гладките камъни към септата, където бе умрял баща й.

— Взимам мъже и момчета от града — заръмжа Йорен, докато острата стомана в ръката му стържеше главата й. — Хайде, стой мирно, момче.

Когато приключи, черепът й целият беше на туфи и четина.

След това й каза, че оттам до Зимен хребет ще бъде сирачето Ари.

— С портата няма да е толкоз трудно, но излезем ли по пътя, работата става друга. Чака те дълъг път в лоша компания. Тоя път събрах трийсетима, мъже и момчета, все за Вала, и хич не си мисли, че всички са като твоя брат, копелето. — Стисна я за раменете и я разтърси. — Лорд Едард ми даде да поровя из тъмниците и там не намерих лордчета. Тая пасмина, половината ще те предадат на кралицата преди да са се изплюли, заради едно опрощение и няколко сребърника отгоре. Другата половина ще направят същото, само дето първо ще те изнасилят. Тъй че стой настрана и си пускай водата сама, зад дърветата. Това ще е най-трудното, пикаенето, тъй че гледай да не пиеш повече, отколкото ти трябва.

Излизането от Кралски чертог се оказа лесно, точно бе казал. Стражите на Ланистърови на портата спираха всички, но Йорен извика едного по име и пропуснаха колите им. Никой не погледна Аря. Оглеждаха за благородно момиче, за дъщерята на Ръката на краля, а не за някакво си кльощаво хлапе с окълцана коса. Аря повече не се обърна назад. Искаше й се руслото на Черна вода да се надигне и да залее целия град, Квартала на бълхите и Червената цитадела, и Великата септа и всичко, и всеки също така, особено принц Джофри и майка му. Но знаеше, че това няма да стане, а и все едно, Санса все още беше в града и щеше да залее и нея. Щом си спомни това, Аря реши оттук нататък да мисли за Зимен хребет.

За пикаенето обаче Йорен сгреши. Пикаенето изобщо не се оказа най-трудната част. Най-трудната част се оказаха Ломи Зелени ръце и Горещата баница. Сирачета. Йорен беше подбрал няколко като тях от улиците с обещание за храна, дрехи и обувки. Останалите беше намерил оковани.

— Стражът има нужда от добри мъже — беше й казал, след като потеглиха — но и тази пасмина ще свърши работа.

Йорен бе взел и мъже от тъмниците — крадци, улични джебчии, изнасилвачи и други подобни. Най-лошите бяха тримата, които бе намерил в най-черните килии и които сигурно бяха изплашили и самия него, защото ги държеше овързани отзад в един от фургоните и се кълнеше, че ще останат така по целия път до Вала. Единият беше без нос, с дупка на мястото на отрязания хрущял, а едрият, дебел и плешив, с изпъкналите зъби и сълзящите рани по бузите гледаше с поглед, в който нямаше нищо човешко.

От Кралски чертог тръгнаха с пет фургона, натоварени с провизии за Вала: кожи и топове плат, пръти желязо, клетка с няколко гарвана, книги, хартия и мастило, бала листа от горчивец, делви с масло и сандъци с лекове и подправки. Фургоните се теглеха от коне и освен тях Йорен беше закупил два бързи коня и половин дузина магарета за момчетата. Аря щеше да предпочете истински кон, но и на магаре беше по-добре, отколкото да се друса в някой от фургоните.

Мъжете не й обръщаха внимание, но с момчетата не извади този късмет. Оказа се с две години по-малка от най-младия сирак, да не говорим, че беше по-дребна и по-слаба, а Ломи и Баницата взеха мълчанието й за знак, че е изплашена, или тъпа, или глуха.

— Ей, я виж к’ъв меч си има нашата Буцеста глава — подвикна една заран Ломи, докато се тътреха покрай овощни градини и житни нивя. Преди да го хванат в кражби, Ломи беше работил като чирак при някакъв бояджия и ръцете му бяха наклепани със зелено до лактите. Когато се разсмееше, ревеше като магаретата, които яздеха. — Че откъде един кенефен плъх като Буцестата глава може да има меч?

Аря намусено прехапа устна. Виждаше гърба на Йорен с черното наметало в челото на кервана, но беше решила да не му плаче за помощ за щяло и нещяло.

— Може да е някой малък скуайър — подхвърли Баницата. Майка му, преди да умре, била пекарка и той беше теглил количката й по улиците с викове: „Хайде на горещите баници, горещи баници!“ — Малкото скуайърче на някой ми ти важен лорд, тъй ще да е.

— К’ъв скуайър бе, я го виж само. Слагам бас, че мечът не е истински. Бас, че е няк’ва играчка от тенеке.

Аря не понесе подигравката им с Игла.

— Това е стомана, в замък кована, глупак такъв — сопна се тя и ги изгледа с яд. — А вие по-добре си затваряйте устата.

Двамата сираци зареваха.

— Че откъде си намерил такъв меч бе, Буцесто лице? — поиска да разбере Гореща баница.

— Буцеста глава — поправи го Ломи. — Сигурно го е откраднал.

— Не съм! — извика тя. Джон Сняг й беше дал Игла. Може би трябваше да ги остави да й викат „Буцеста глава“, но нямаше да позволи да нарекат Джон крадец.

— Ми ако го е откраднал, можем да му го вземем — рече Горещата баница. — Той бездруго не е негов. Що пък аз да не си имам такъв меч?

Ломи го насъска.

— Я, я му го вземи, да видим ще можеш ли.

Гореща баница срита магарето си и я приближи.

— Ей, Буцеста главо, я ми дай тоя меч. — Косата му беше с цвят на слама, а дебелото му лице — изгоряло от слънцето и се белеше. — Ти не знаеш как да го държиш.

„Знам аз — можеше да отвърне Аря. — Убих едно момче, едно дебело момче като теб, намушках му го в корема и то умря, и ще убия и теб, ако не ме оставиш на мира.“ Само че не посмя. Йорен не знаеше за онова конярче, но тя се боеше какво можеше да й направи, ако научеше. Аря беше съвсем сигурна, че някои от мъжете също са убийци, тримата с веригите поне — със сигурност, но кралицата не търсеше тях, така че не беше едно и също.

— Виж го само бе! — зарева магарешки Ломи Зелените ръце. — Бас държа, че ей сега ще се разреве. Искаш ли да поревеш, Буцеста главо?

Предната нощ беше плакала в съня си, защото сънува баща си. На заранта се събуди с почервенели очи и й се струваше, че нищо в живота й повече не може да й изкара и една сълза, дори животът й да зависеше от това.

— Гащите си ще подмокри — предположи Гореща баница.

— Айде, оставете го — намеси се момчето с рошавата черна коса, което яздеше зад тях. Ломи го беше нарекъл Бивола заради тоя шлем с рогата, дето го имаше и го лъскаше усърдно при всяка почивка, но никога не си го носеше. Ломи не смееше да се подиграва с Бивола. Беше по-голям и много едър за възрастта си, с широки гърди и силни мишци.

— Ти по-добре дай меча на Горещата баница, Буцеста главо — каза Ломи. — Баницата много го иска тоя меч. Веднъж преби едно момче с ритници. Ще направи същото с теб, бас държа.

— Съборих го с един ритник и го изритах в топките, и го ритах, докато пукна — похвали се Горещата баница. — Спуках го от ритници. Топките му се пукнаха, станаха на кръв, а пишката му почерня. Я дай меча.

Аря измъкна от колана си учебния меч.

— Можеш да вземеш този — каза на Горещата баница. Не искаше да се стига до бой.

— А, че туй е най-обикновена пръчка. — Баницата подкара към нея и посегна да хване дръжката на Игла.

Пръчката в ръката на Аря изсвистя и перна магарето през задника. Животното ревна, подскочи и хвърли Горещата баница на земята. Докато той се мъчеше да стане, тя скочи на земята, срита го в корема и той изпъшка и отново седна в прахта. След това Аря го шибна през лицето и носът му изпука като счупен клон. От ноздрите му закапа кръв. Когато Горещата баница зарева, Аря се обърна бясна към Ломи Зелените ръце, който седеше на магарето си зяпнал и онемял.

— И ти ли искаш меч? — изрева Аря, но се оказа, че не искал. Само вдигна зелените си ръце пред лицето й и изквича да се маха.

— Зад теб — извика й Бивола и Аря се извъртя. Горещата баница се беше изправил на колене и стискаше в юмрук голям ръбест камък. Тя го остави да го хвърли, сниши глава и камъкът профуча над нея. След което скочи срещу него. Той вдигна ръка и тя я удари, после го удари по бузата и по коляното. Той посегна да я хване, а тя отскочи пъргаво встрани и го халоса с дървото по главата. Дебелакът падна, изправи се наново и залитна към нея, с оцапано от кал и кръв лице. Аря се плъзна в стойката на танцуващия по водата и зачака. Когато я приближи достатъчно, замахна точно между краката му и толкова силно, че ако дървеният меч имаше острие, щеше да излезе през задника му.

Когато Йорен успя да се намеси и я издърпа, Горещата баница лежеше проснат на земята с оцапани в кафяво миризливи гащи и ревеше, а Аря не спираше да го пердаши.

— Стига! — изрева черният брат и измъкна тоягата от пръстите й. — Да го убиеш ли искаш тоя тъпак? — Когато Ломи и още няколко от момчетата взеха да хленчат, старецът се нахвърли и върху тях. — Затваряйте си устите, да не ви ги затворя аз. Още един път, и ще ви овържа зад фургоните и ще ви влача до Вала. — Замълча и се изхрачи. — А за тебе важи два пъти повече, Ари. Ти идваш с мене, момче. Веднага!

Гледаха я всички, дори тримата с веригите и букаите отзад в последния фургон. Дебелият стисна зъби и изсъска. Аря не го и погледна.

Старецът я повлече към една горичка встрани от пътя, без да спира през цялото време да кълне и да мърмори.

— Ако имах капка ум в главата, щях да те оставя в Кралски чертог. Чу ли ме, момче? — Тази дума винаги я изръмжаваше, влагаше злост в нея, за да е сигурен, че го е чула. — Разкопчавай си гащите и ги сваляй. Хайде, няма кой да те види. Чу ли?

Намусена, Аря изпълни заповедта му.

— Ей там, при оня дъб. Да, точно така. — Тя прегърна ствола и опря лицето си в грубата кора. — Сега ще пищиш. И ще пищиш силно.

„Няма“ — каза си на инат Аря, но когато Йорен стовари пръчката по голите й бедра, писъкът сам се изтръгна от гърлото й.

— Мислиш, че това боли ли? — каза той. — Я да видим сега. — Пръчката изсвистя. Аря отново изпищя и стисна силно дървото, за да не падне. — Още веднъж. — Задържа се здраво, прехапа устна и трепна, като чу новия свисък. Ударът я накара да подскочи и да нададе вой. „Няма да плача — помисли Аря. — Няма да го направя. Аз съм Старк от Зимния хребет, гербът ни е вълчище, вълчищата не плачат.“ Усети тънката струйка кръв, която потече по левия й крак. Бедрата и бузите на задника й пламнаха от болка. — Може пък да съм успял да ти обърна внимание вече — изпъшка Йорен. — Другия път удариш ли с тая пръчка някой от братята си, ще ти го върна двойно, чу ли ме? Сега се покрий.

„Те не са ми братя“ — помисли Аря, докато се навеждаше да си вдигне гащите, но си го премълча. Ръцете й се оплетоха в колана и връзките.

Йорен я гледаше.

— Боли ли?

„Спокойна като блатна вода“ — каза си тя. Както я учеше Илирио.

— Малко.

Той се изплю.

— Онова баничарче го боли повече. Но не той уби баща ти, момиче, нито оня крадльо Ломи. Колкото и да ги биеш, това няма да ти го върне.

— Знам — измърмори навъсено Аря.

— Има нещо, което не знаеш. Не беше намислено да стане така. Тъкмо се канех да тръгвам, фургоните натоварени и впрегнати, идва един с момче за мен. Лорд Едард ще облече черното, вика ми, изчакай, ще дойде с теб. Защо според теб бях там? Само че всичко се скапа.

— Джофри — изпъшка Аря. — Някой трябва него да убие!

— Някой ще го убие, но няма да съм аз. Нито пък ти. — Йорен й подхвърли дървения меч. — Вземи горчивец от фургоните — каза й, докато се връщаха на пътя. — Подъвчи малко, ще облекчи щипането.

Помогна донякъде, въпреки че вкусът му беше гнусен и от дъвченето слюнката й заприлича на кръв. Въпреки това на другия ден вървя пеш, както и следващия, и по-следващия, твърде ожулена беше, за да може да седи на магарето. Горещата баница бе пострадал повече. Наложи се Йорен да разбута няколко бурета в един от фургоните й го сложиха да лежи върху чували с овес; скимтеше при всяко подскачане на колелетата по неравния каменист път. Ломи Зелените ръце изобщо не бе пострадал, но се държеше колкото може по-настрана от Аря.

— Трепери само като го погледнеш — каза й Бивола, докато тя крачеше стиснала устни до магарето му. Тя не му отговори. Изглеждаше по-безопасно да не говори с никого.

Същата нощ си легна върху тънкото одеяло на коравата земя и зяпна голямата червена комета. Кометата изглеждаше възхитителна и страшна в същото време. „Червения меч“, така я беше нарекъл Бивола; твърдеше, че приличала на меч, с все още нажежено до червено от ковашката пещ острие. Когато Аря примижеше и я погледнеше от подходящ ъгъл, също можеше да види меч, само че за нея не беше нов меч, беше Лед, големият меч на баща й, от гъвкава напластена валирианска стомана, а червеното беше кръвта на лорд Едард по острието, след като сир Илин, Кралската справедливост, беше отрязал главата му. Йорен я бе накарал да извърне глава, но все й се струваше, че кометата изглежда така, както щеше да е Лед след това.

Когато накрая заспа, засънува родния си дом. Кралският път извиваше покрай Зимен хребет към Вала и Йорен бе обещал, че ще я остави там, без никой да разбере коя е била. Жадуваше отново да види майка си и Роб, и Бран и Рикон… но този, за когото най-много мислеше, беше Джон. Искаше й се ако може някак да стигнат до Вала преди Зимен хребет, така че Джон да може да й разроши косата и да я нарече „сестричке“. Тя щеше да му каже „липсваше ми“ и той щеше да й каже същото в същия миг, както винаги си бяха казвали разни неща едновременно. Това щеше да й хареса. Това щеше да й хареса повече от всичко друго на света.