Трейси Хикман
Скоростта на тъмнината (15)

Глава 14
Разкриване на козовете

— Хей, Мелников! Лейтенантът ни иска горе в командната зала на… Мелников, добре ли си?

Ардо не бе забелязал появяването на Литълфийлд. Стоеше, вперил поглед в Мердит с широко отворени очи.

— Какво каза току-що?

Литълфийлд погрешно взе думите на младежа за отправени към него:

— Казах, че лейтенантът ни иска в командната зала. Да не си загубил нещо?

Сержантът хвърли към него нова пушка Импейлър С–14. Ардо усети тежестта й в ръцете си и тя му подейства много успокоително. Без да се замисля, провери дулото, отбеляза индикатора за амуниции и прегледа пълнителя. Чувстваше се добре, правейки нещо автоматично.

— Как е жената? — Литълфийлд внимателно сложи собственото си оръжие върху металната кутия, после отиде до хамака на Мердит. — О, виждам, че сте будна, мадам. Как се чувствате?

— Завързана — отговори му тя хладно.

Той се засмя сякаш на себе си, проверявайки зениците й. — Е, очевидно поне чувството ви за хумор е наред. Нещо счупено? Нещо изкълчено?

— Спокойно, преносима съм.

— Да, но ловя бас, че сте трудна за помръдване — изхили се Литълфийлд, изправяйки се. — Добре, мадам, сега ще ви пусна. Лейтенантът иска да размени няколко думи с вас. Няма от какво да се притеснявате. Току-що ви измъкнахме от доста гадно местенце и сега трябва да следваме процедурата, разбирате ли?

Мердит кимна.

— Значи няма да ми създавате проблеми, така ли?

— А ако реша, че ми е забавно да го направя? — измърмори тя под нос.

— Е, двамата с редник Мелников имаме доста големи пушки, мадам.

— Да, всички мъже така казвате — засмя се на свой ред колонистката. — Няма да ви създавам проблеми, сержант, и съм преизпълнена с нетърпение да говоря с лейтенанта ви. Ще бъда безмерно учтива.

— Ето това е вече друго нещо — отговори мило Литълфийлд и започна да разкопчава коланите, задържащи я за хамака. — Сигурен съм, че ще станем адски добри приятели, след като изясним някои неща. Не си ли съгласен, Мелников?

— Сър, да, сър! — отговори Ардо на автопилот. Но някъде в дъното на съзнанието си не беше толкова сигурен.

Сержантът отвърза последния колан, придържащ глезена й, и бързо направи една стъпка назад.

— Изплашен? — попита кротко Мердит, изправяйки се в седнало положение.

— Предпазлив, мадам — отговори Литълфийлд и се пресегна зад гърба си, за да вземе пушката. — Само предпазлив.

— А пиратското ви съкровище там отзад? — За Ардо гласът на жената звучеше незаинтересовано по един особено спокоен и опасен начин. — То дали ще дойде с нас?

— И какъв интерес би могло да представлява това за вас? — Очите на Литълфийлд се присвиха.

— Ами бях бавачка на това ковчеже доста време. Просто нека кажем, че между нас има силна връзка. — Мердит се изсипа от хамака внимателно и постоя, докато не спря да й се вие свят. Внезапно левият й крак се изви и тя залитна. Трябваше да се хване здраво за леглото, за да не падне.

— Ранена ли сте, мадам? — попита Литълфийлд.

— Само честолюбието ми. — Тя вдигна крака си, за да разгледа съсипания ботуш. После поклати глава. — А ми бяха любимият чифт. Е, както казваше майка ми, или го заместваш, или караш без него. Мислите ли, че можете да ми намерите някакъв изолирбанд тук, сержант?

— Изолирбанд? — засмя се Литълфийлд. — Това не е ли малко демоде?

— Питайте някой инженер — отговори Мердит, накуцвайки към вратата. — Всичко можеш да поправиш с изолирбанд.

 

 

Командната зала беше разположена на самия връх на командния център. Великият Дизайнер, който и да бе той — беше решил да я превърне в голяма, бронирана кутия с пръстен от прозорци по цялата дължина на стените й. През тях офицерите можеха да гледат във всички посоки, достатъчно беше да се движат по платформата, заобикаляща залата от всичките четири страни.

Черешката на тортата обаче бе командният мостик — платформа, издигната в самия център на стаята. От него офицерите наблюдаваха не само пейзажа, откриващ се през прозорците навън, но и работещите на различните постове в самата зала. На мостика, както и на страничната платформа, бяха разположени конзоли, чрез които можеха да се следят всички операции, необходими да се извършват в една конфедерационна база. Много рядко се случваше командните табла да се използват едновременно. Калъфите, с които бяха покрити, се сваляха само когато съответната мисия налагаше това. Твърдеше се, че на наблюдателния човек може веднага да му стане ясно каква задача има дадена база само по това кои конзоли са открити за работа.

Когато платформата издигна Ардо, Литълфийлд и Мердит на нивото на командната зала, младежът остана изненадан от броя на контролните пултове, които все още стояха покрити. Не беше стоял в Сценик достатъчно дълго, за да може да хвърли нещо повече от бегъл поглед на базата. Всъщност, преди да ги изпратят на сутрешната мисия, успя да огледа само казармите. Излизайки от асансьора зад гърба на сержанта, той си даде сметка, че освен тях, в тази база явно няма почти нищо друго от някаква особено значение. Виждаше се отворена конзола за фабриката, както и една допълнителна, за механичната работилница. Явно в Сценик можеха да се конструират основните машини, но нищо повече. Имаше и един-единствен контролен пулт за боеприпасите. Но Ардо беше заинтересован повече от нещата, които липсваха: конзолите, които все още бяха покрити и едва ли щяха да влязат в употреба. Уредите за оръжейния завод^[1], инженерния отсек^[2] и старпорта все още бяха запечатани. Забеляза нещо важно — контролите за рафинериите бяха заключени, което значеше, че не разполагат със средства за извличане на газ, за да зареждат по-тежките машини. Можеха да разчитат само на запасите в складовете за боеприпаси. Имаше обаче една конзола, за която се радваше, че е надлежно заключена — в базата очевидно липсваше академия^[3].

„Няма много материал за работа — помисли той. — За какво изобщо й е потрябвала на Конфедерацията база тук?“

Лейтенант Брийн се беше навела над масата, намираща се на командния мостик. Кътър стоеше наблизо и следеше инструкциите й, докато тя сочеше върху картата.

— Оградата обхваща само три четвърти от обиколката на базата. Прекъсва се тук… и тук… — Лейтенантът показваше различни места. — При тази канара. Оттам има около двайсет метра отвесна скала, а после още толкова сипеи и тиня до дъното на Басейна. Пясъчник — твърде хлъзгав дори и за зергите. Дефилето свършва в центъра на кратера, който трябва да е толкова радиоактивен, че да свети нощем. Не очаквам да дойдат от тази посока, но все пак не бива да допускаме да ни изненадат случайно оттам.

— Лейтенант? — изкашля се Литълфийлд.

Брийн не си направи труда да вдигне поглед от дисплея.

— Да, благодаря ти, сержант. Кътър, отиди при оградата. Прати Ксианг и Мелиш да проверят дали ракетните установки са наред, а после разпредели постовете, както уточнихме.

— Както кажете, лейтенант — отговори островитянинът и вдървено отдаде чест. После скочи от платформата и стоманените му ботуши иззвънтяха в металния под. Виждайки Мердит, на лицето му изгря широка усмивка.

— Я виж ти, принцесата. Радвам се да видя, че вече сте с отворени очи.

— Поласкана съм, без съмнение.

— И би трябвало, мадам. Не всяка жена има шанса да бъде спасена от Фету Коура-Аби! — Огромният файърбат се удари с юмрук в гърдите, след това избоботи с възможно най-дълбокия глас, който успя да докара: — Няма нужда сега да благодарите, сигурен съм, че можете да измислите по-интересни начини да ми се отплатите по-късно!

Мердит изпърха с клепки няколко пъти по посока на Кътър и с преувеличен трепет в гласа прошепна:

— О, благодаря, че ме доведе тук, ти голям, силен пехотинецо!

Сарказмът явно се загуби някъде по трасето, защото островитянинът се изхили:

— Ти само не забравяй да ме намериш и ще се погрижа за теб по-добре от всякога.

След това изтрополи към асансьора и слезе към долните нива, абсолютно пропускайки да забележи вдигнатите нагоре очи на Мердит и изсумтяването й. Лейтенант Брийн, обаче, която стоеше на мостика със скръстени ръце и гледаше към тях, не пропусна да забележи погледа на колонистката. Късата й коса сякаш се наежи по своя собствена инициатива.

— Аз съм лейтенант Л. З. Брийн от конфедерационната пехота. Коя сте вие?

Мердит погледна внимателно към лейтенанта, преценявайки я с поглед.

— Казвам се Мердит Йерник. Аз съм… или поне бях, де… инженер от Оазис.

— Инженер?

— Да, мисля, че и аз това казах.

— И какво проектирахте?

— Топлинни кладенци и кондензаторни системи за вода.

— Разбирам. — Лейтенантът слезе бавно по стълбата, с ръце, все така скръстени пред гърдите. — И случайно се оказахте притежателка на тази кутия.

— Ами… не знам — отвърна равно Мердит. — По това време съм била в безсъзнание.

Брийн се изхили мрачно.

— Колко удобно от ваша страна.

— Как да ви кажа, мадам, ако сте на път да бъдете изядена жива от зергите, много силно бих препоръчала първо да изпаднете в безсъзнание.

Очите на лейтенанта се впиха в тези на колонистката.

— Знаете ли какво има в кутията?

Мердит се поколеба за момент, после отговори:

— Вие знаете ли?

Брийн се ухили с тънка, лишена от хумор усмивка, след това изтича до мястото, където Ардо и Литълфийлд държаха металната кутия.

— Ами нека открием сами, а?

— Чакайте! — извика бързо Мердит.

С едно-единствено движение Брийн отвори рязко две закопчалки.

— Недейте! — повтори жената, този път по-настоятелно.

Лейтенантът обърна ледения си поглед към другата жена.

— Имате ли нещо да ми кажете?

Мердит облиза устни.

Брийн направи две бързи крачки към нея и острите черти на лицето й изведнъж се оказаха на сантиметри от това на колонистката.

— Какво й е толкова важното на тази кутия?

Мердит извърна поглед.

Гласът на лейтенанта беше нисък и заплашителен:

— Изкарах адски дълъг ден, драга, и нямам никакво желание да го правя по-дълъг. Командването на конфедерационната пехота ме изпрати, заедно с хората ми, да прибера тази проклетия… и аз не задавах въпроси. Изсипаха ме в центъра на забравена от бога планета, на майната си във външния пръстен… и аз пак не задавах въпроси.

И след като успях да взема проклетото нещо, ме изоставиха в тая дупка, подкрепленията ми са изчезнали, пускат отгоре ми атомна бомба, без да ме предупредят…

„Без да я предупредят? — помисли изненадано Ардо. — Тя не е била предупредена за бомбата?“

— Оставих половината си отряд по пътя, само за да се добера дотук и да открия, че базата ми се е превърнала в град на призраци… И сега, сега вече, имам някои въпроси. А вие ще им отговорите.

Очите на Мердит проблеснаха гневно.

— Какво има в кутията?

— Доказателство.

— Доказателство за какво?

— Доказателство, че Конфедерацията умишлено е довела зергите на Мар Сара — отвърна рязко колонистката. — Доказателство, че конфедератите разработват ужасяващо оръжие, способно да унищожи цивилното население на цели светове.

Брийн изръмжа невярващо и се върна обратно към кутията. След това отново започна да отваря закопчалките.

— И сега вие се появявате от нищото с кутия, пълна с документи и други подобни „доказателства“ и очаквате да повярвам, че…

— Моля ви, спрете! — изкрещя Мердит.

С едно плавно движение лейтенантът измъкна пушката си и я насочи между очите на жената.

— И защо да го правя?

— Защото — отвърна кротко колонистката с равен глас и впити в дулото на импейлъра очи — тази кутия съдържа устройството, което докара зергите тук. Ако я отворите, то ще се активира и всеки зерглинг, хидралиск и муталиск на десет хиляди клика разстояние оттук ще мине през огън и жулел, за да се добере до нея.

— Ти си ненормална — изсъска Брийн.

— Не, мадам — отвърна Мердит сломено. — При цялото ми уважение, но мисля, че описвате хората, които са създали това нещо.

Ардо беше спрял да диша. Имаше чувството, че някъде много отдалеч наблюдава сценката, разиграваща се на по-малко от метър от него.

Оръжието на Брийн не беше помръднало.

— И вие откраднахте това… това устройство?

— Не, мадам, както вече ви казах, аз съм инженер. Няколко от членовете на „Синовете на Корал“ ми го донесоха за изследвания.

— „Синовете на Корал“? — изсумтя лейтенантът. — По-скоро местните бандити, бих казала. Корал е планета в центъра на Конфедерацията, която въстана преди години. Мисля, че беше под карантинна блокада, когато последно чух нещо за нея. Напоследък научихме доста за тези дребни, разпокъсани терористични групички, опитващи се да подкопаят целостта на Конфедерацията.

— Разрастваме се — отвърна рязко Мердит, а в гласа й звучеше гордост. — Сега може да сме малко, но човек по човек, къща по къща и планета по планета, накрая ще сломим тази така наречена Конфедерация.

— Терористи! — отсече Брийн.

— Революционери — контрира я колонистката.

— Мушици, бленуващи за величие — изсумтя лейтенантът. — И така, тези терористи ви донесоха кутията… — гласът на Брийн се снижи до шепот — … и вие я отворихте, нали?

Мердит продължи да гледа дулото на пушката, но не каза нищо.

Брийн свали оръжието и го прибра зад гърба си.

— Мердит Йерник, поставям ви под арест, докато проучим подробностите около обвинението по присвояване на конфедерационна собственост.

Жената се усмихна на себе си и поклати глава. На Ардо му изглеждаше абсурдно и смешно да се арестува колонистката, но изглежда Брийн беше вманиачена да прави нещата по учебник, независимо колко малко смисъл би могло да има в това.

— Ще проуча твърдението ви и ако се окаже истина, ще бъдете освободена. Разбирате ли?

— По-добре от вас, подозирам. — Кимна Мердит, все така усмихната.

— Литълфийлд, остави това „доказателство“ тук и заведи жената до казармите, за да се нахрани. След това я върни обратно. Имате един час.

— Извинявам се, мадам — обади се Ардо.

— Имате ли нещо да допълните, редник?

Ледената стомана на очите й се обърна към него, карайки го да се чувства невероятно неудобно.

— Да, мадам. Бих искал аз да се заема с това, мадам. И без това също исках да хапна, а така сержантът ще бъде свободен за по-належащи задачи.

— Доброволец ли се пишете, редник?

— Да, мадам… ако не е проблем.

Брийн сви рамене.

— Както искаш. Литълфийлд, намери сержант Янс и ми го доведи тук. Да видим дали ще можем да разрешим тази загадка. И, Мелников…

— Да, мадам?

— Искам я обратно до час — натърти лейтенантът. — Нека се нахрани спокойно, но гледай да не я загубиш.

— Да, мадам.

Ардо хвана Мердит под ръка и я поведе към асансьора. Лейтенантът може и да нямаше други въпроси, но той самият имаше повече от един и два и щеше да се постарае да не я губи от поглед.