Карел Чапек
Кракатит (32)

XXXII

Край на всичко; това беше почти облекчение, или поне нещо сигурно и без съмнения; и Прокоп се хвана за него с настървението на булдог. Добре, край, няма вече от какво да се страхуваме! Нарочно не е дошла; достатъчно, тази плесница е достатъчна; значи край. Той седеше в креслото, неспособен да се изправи, и не преставаше да се опива от унижението си. Отритнатият слуга. Безсрамна, надута, безчувствена. Сигурно съм минавал за един от по-добрите й ухажори. Е, свършено; толкова по-добре.

При всяка стъпка в коридора Прокоп надигаше глава в непризнато и трескаво очакване: може би носят писмо. Не, нищо. Даже не заслужавам да ми се извини. Край.

Паул за десети път се примъква със загрижен въпрос в бледите си очи: Ще поръча ли господинът нещо? Не, Паул, съвсем нищо.

— Почакайте, няма ли някакво писмо за мене?

Паул върти глава.

— Добре, вървете си.

Ледено острие каменее в гърдите на Прокоп. Каква празнота, това е краят. И даже вратата да се отвори и тя самата да се появи, ще кажа: край. „Мили, мили“, чува Прокоп шепота й и отчаянието в него се разразява: „Защо ме унижихте така? Ако бяхте камериерка, щях да ви простя високомерието; но на принцеса не се прощава. Чувате ли? Край, край!“

Паул бързо отвори вратата:

— Желае ли нещо господинът?

Прокоп се сепна; наистина беше извикал на глас последните думи.

— Не, Паул. Нямате ли за мене някакво писмо?

Паул върти глава.

Денят се сгъстява като грозна паяжина, вече е вечер. Изведнъж в коридора се чуват някакви гласове и Паул се примъква радостно забързан:

— Писмо, имате писмо — прошепна той победоносно. — Да светна ли?

— Не.

Прокоп мачка в пръстите си тънкия плик и вдишва познатия силен парфюм; като че ли иска да познае с обонянието си какво има вътре. Леденото острие в сърцето му проникна още по-навътре. Защо ми пише чак вечерта? Защото само заповядва: не бива да идвате при нас и това е. Добре, принцесо, така да бъде; щом край, значи край. Прокоп скочи, напипа в тъмното чист плик и залепи в него неотвореното й писмо.

— Паул, Паул! Веднага занесете това на Нейна Светлост.

Едва Паул беше изчезнал и Прокоп поиска да го извика обратно; но вече беше късно; и Прокоп смазан разбра, че това, което току-що бе направил, вече е безвъзвратно: Край на Всичко. И той се хвърли на леглото, като се мъчеше да задуши във възглавниците нещо, което неудържимо се изтръгваше от гърлото му.

Дойде Крафт, алармиран вероятно от Паул, за да се опита да утеши с каквото и да било или да разсее силно разстроения човек. Прокоп нареди да донесат уиски, пи и насила се развесели; Крафт смучеше сода и се съгласяваше с всичко, въпреки че ставаше дума за неща, напълно несъвместими с рижия му идеализъм. Прокоп псуваше, богохулстваше, затъваше в най-груби и просташки изрази; като че ли му правеше удоволствие здравата да омърси всичко, да го оплюе, погази и обезчести. Изригваше цели купища псувни и мерзости; словоизверженията му бяха червиви от мръсотии, вадеше просто на показ вътрешностите на жените и им приписваше най-ужасните неща, които изобщо могат да се изговорят. Крафт се потеше от ужас и мълчаливо се съгласяваше с разсвирепелия се гений; но и Прокоп изчерпи енергията си, млъкна, намръщи се и пи, докато можеше; после легна облечен в леглото, разлюляно като кораб, и с широко отворени очи се загледа в лудо въртящия се мрак.

На сутринта стана разглобен и погнусен се премести за постоянно в лабораторията. Не се залови за работа, а само се влачеше из стаята и подритваше гъбата за миене. По едно време му хрумна нещо; омеси страшно и лабилно взривно вещество и го изпрати в дирекцията с надежда, че може да се очаква някоя по-свястна катастрофа. Не се случи нищо; Прокоп се хвърли върху леглото и спа безчувствено тридесет и шест часа.

Събуди се съвсем друг човек; леден, трезвен, вцепенен; някак си му беше безразлично до смърт, какво е ставало преди това. Отново започна да работи упорито и методично върху експлозивното разпадане на атомите; по теоретичен път стигаше до такива страхотни цифри на бризантност, че косата му настръхваше пред изумителните сили, сред които живеем.

Веднъж по време на изчисленията го обзе мимолетно безпокойство. Сигурно съм изморен, каза си той и излезе гологлав на чист въздух. Без дори да съзнава, той се насочи към замъка, машинално изтича по стълбището и тръгна по коридора към някогашната си „кавалерска стая“. Паул го нямаше на неговия стол. Прокоп влезе вътре. Всичко си беше, както го беше оставил; но във въздуха се носеше познатият силен парфюм на принцесата. Глупости, помисли си Прокоп, самовнушение или нещо подобно; много дълго мирисах острите миризми в лабораторията. И все пак това мъчително го развълнува.

Седна за малко и се учуди: колко далеч остана всичко. Беше тихо, следобедната тишина в замъка; дали се е изменило нещо тук. Дочу приглушени стъпки в коридора, може би е Паул; и излезе навън. Беше принцесата.

Изненада и почти ужас я притиснаха към стената; ето я, сега пребледняла, с ей така широко разтворени очи, с устни разкривени, като че ли от болка, така че се виждаше кораловото месо на венците й. Какво търси в крилото за гости? Сигурно отива при Сувалски, сети се Прокоп неочаквано и нещо в него се скъса; пристъпи крачка напред, като че искаше да се хвърли върху нея, но издаде само гърлено изцвилване и избяга навън. Някакви ръце ли се протегнаха след него? Не се оглеждай! И далеч, далеч оттук!

Чак зад замъка, далеч в угарта на стрелбището, Прокоп зарови глава в пръстта и камънака. Защото само едно нещо е по-лошо от болката на унижението: мъката на ненавистта.

Десет крачки встрани седеше сериозният и съсредоточен Холц.

Нощта, която настъпи, беше душна и тягостна, необикновено черна; наближаваше буря. В такива моменти хората са странно раздразнителни и в никакъв случай не би трябвало да вземат решения за съдбата си; защото недобро е времето.

Към единайсет Прокоп изскочи от вратата на лабораторията и с един стол зашемети дремещия Холц дотолкова, че можа да избяга от него и да изчезне в нощния мрак. Малко по-късно се чуха два изстрела откъм заводската гара. Ниско над хоризонта лошо проблясваха светкавици; ставаше все по-тъмно. Но от високия насип край входа излетя ярък сноп светлина и започна да се мести около гарата; улавяше вагони, рампи, грамади въглища, а ето сега хвана и черната фигура, която бягаше криволичейки, падаше на земята и отново изчезваше в мрака. Сега затича между сградите и се насочи към парка; няколко сенки се хвърлиха след нея. Прожекторът се обърна към замъка; отново два изстрела за тревога и бягащата фигура се заби в храсталака.

Малко след това издрънча стъклото в спалнята на принцесата; принцесата скочи от леглото, отвори прозореца и вътре влетя измачкан лист хартия, привързан за камък. На едната страна беше надраскано нещо съвсем нечетливо със счупен молив; на другата страна имаше гъсто и ситно написани изчисления. Принцесата бързо навличаше дрехите си, когато откъм езерото се чу изстрел, ако се съдеше по звука — стреляха на живо. С вдървени пръсти принцесата закопчаваше дрехите си, докато камериерката, тая смахната глупачка, трепереше от страх под пухените завивки. Но преди още да може да излезе, принцесата видя през прозореца как двама войници мъкнеха нещо черно; човекът ревеше като лъв и се мъчеше да се освободи от тях; значи не беше ранен.

Само на хоризонта проблясват широки, жълти пламъци; но облекчаващата буря още не е започнала.

* * *

Изтрезнелият Прокоп се хвърли стремглаво на работа в лабораторията, или поне се силеше да прави нещо. Малко по-рано си беше отишъл Карсон; ледено сърдит, той заяви недвусмислено, че както изглежда, в най-скоро време господин Прокоп ще бъде препратен другаде, на по-безопасно място; щом не ставало с добро, щяло да стане със зло. Е, все едно; вече нищо няма значение. Епруветката се пръсна в пръстите на Прокоп.

В преддверието си почиваше Холц със забинтована глава. Прокоп се опита да му бутне две хиляди обезщетение, но Холц не ги взе. Хайде, да прави, каквото знае. Да го изпратят на друго място — така да бъде. Дявол да ги вземе и епруветките! Пукат се една след друга.

В преддверието се чува шум, като че ли някой се събужда от дрямка. Ново посещение навярно, Крафт или някой друг; когато вратата изскърца, Прокоп даже не се обърна от спиртника.

— Мили, мили — зашепна някой откъм вратата. Прокоп се олюля, хвана се за масата и се обърна като насън. Принцесата стоеше опряна о рамката на вратата, бледа, с потъмнели неподвижни очи и притискаше юмруци към гърдите си, за да превъзмогне може би сърцебиенето си.

Той тръгна към нея целият разтреперан и докосна с пръсти лицето, раменете й, сякаш не можеше да повярва, че това е тя. Тя сложи студените си треперещи пръсти върху устата му. Той дръпна рязко вратата и надзърна в преддверието. Холц го нямаше.