Карел Чапек
Кракатит (15)

XV

Веднага щом пристигна в Прага, Прокоп се втурна към квартирата на Томеш. При музея внезапно се спря: дявол да го вземе, къде всъщност живееше Томеш? Аз вървях, да, аз вървях тогава трескав към гарата и минах покрай музея, но откъде бях тръгнал? От коя улица? Побеснял и ругаещ, Прокоп се луташе около музея, като търсеше вероятната посока; не можа да намери нищо и се запъти към дирекцията на полицията, в службата за справки. Иржи Томеш, запрелиства невзрачният чиновник книгите, инженер Томеш Иржи, това се намира в Смихов, улица еди-коя си. Явно, беше старият му адрес. Независимо от това Прокоп полетя към Смихов, до онази еди-коя си улица. Когато попита за Иржи Томеш, портиерът поклати глава. Вярно, лицето беше живяло тук, но преди повече от година; къде живее сега, никой не знаеше; впрочем забатачил беше сума народ в квартала.

Отчаян, Прокоп се завлече в някакво кафене. „КРАКАТИТ“, хвърли се в очите му последната страница на вестниците. „Инж. П. да съобщи адреса си. Карсон, Ц. п.“ Разбира се, че тоя Карсон ще знае нещо за Томеш; ясно е, че има някаква връзка помежду им. Добре тогава, ето я картичката „Карсон — централна поща. Елате утре по обед в еди кое си кафене. Инж. Прокоп.“ Едва я написа и му хрумна нова идея: дълговете. Стана и хукна към съда, отдела за длъжниците. И ето, тук адресът на господин Томеш беше добре известен: цял куп невръчени призовки, съдебни предупреждения и т.н.; но изглежда, че споменатият Иржи Томеш беше изчезнал безследно, без да посочи новия си адрес. Все пак Прокоп се хвана за посочения му нов адрес. Портиерката, ободрена от приличния бакшиш, веднага позна, че Прокоп веднъж е преспивал в квартирата; и с голяма охота се разприказва, че господин инженерът Томеш е мошеник и негодник; и още добави, че точно тогава през нощта заминал и го оставил, него, уважаемия господин, на нейните грижи; тя три пъти се качвала горе да го пита дали има нужда от нещо, но че той, господинът, непрекъснато спял и говорел насън, а следобед изчезнал. И къде ли — питаше се тя — може да бъде сега господин Томеш? Ами да, тогава той заминал и оставил всичко, както си било и досега не се е връщал; само пари изпратил някъде от чужбина, но отново й дължал за новото тримесечие. Ако не се обади до края на месеца, щели да му продадат вещите на търг. Направил бил дългове за четвърт милион, е, и избягал. Прокоп подложи добрата жена на кръстосан разпит: известна ли й е някаква госпожа, която имала любовни връзки с господин Томеш, кои са идвали при него и тем подобни. Портиерката, общо взето, не знаеше нищо; що се отнася до жените, тук идвали около двадесетина, такива с воалетки на сурата и други, белосани и червосани и какви ли не: казвам ви, това беше позор за цялата улица. Тогава Прокоп й плати от джоба си дължимата сума за тримесечието и получи ключа от квартирата на Томеш.

Там миришеше на спарено като в дълго не ползвано, почти необитаемо жилище. Едва сега Прокоп обърна внимание на странното великолепие на това място, където беше се борил с треската. Навсякъде персийски килими и възглавници от Бухара и не знам още какви, по стените голотии и гоблени, ориент и кожени кресла, смесица от разкош и простащина, блудство и лентяйство. И тук, сред всичкото това свинство, стоеше тя тогава и притискаше пакетчето към гърдите си, вперила в земята изпълнения си с мъка поглед, а сега, о, боже, вдига внезапно с храбро и чисто доверие. За бога, какво ли си е помислила за мене, когато ме свари в тази бърлога! Трябва да я намеря, поне… поне за да й върна парите; дори и да не ставаше въпрос за нещо друго, за нещо по-голямо… На всяка цена трябва да я намеря!

Лесно е да се каже; но как? Прокоп си хапеше устните в упорит размисъл. Поне да знаех къде да търся Ирка, казваше си той; накрая попадна на купчината кореспонденция, която чакаше Томеш. По-голямата част, както личеше, бяха делови писма, навярно само сметки. Освен това няколко частни писма, които Прокоп обръща в ръцете си и мирише колебливо. Може би в някое от тях имаше някаква следа, адрес или каквото и да е, което да го отведе до него… или до нея! Героично устояваше на изкушението да отвори поне едно писмо; но той се чувстваше толкова самотен тук зад мръсните прозорци, и всичко тук като че ли излъчваше някаква мерзка и скрита низост. Ето защо, преглътнал набързо всички колебания, Прокоп започна да разкъсва пликовете и зачете писмо след писмо. Сметка за персийски килими, за цветя, за три пишещи машини; много настойчиви напомняния да уреди; сметката за заложени вещи; някакви загадъчни трансфери, свързани с коне, чужда валута и двадесет вагона дървен материал някъде при Кремнице. Прокоп не вярваше на очите си. Според тези книжа излизаше, че Томеш беше или едър контрабандист, или агент за продажба на персийски килими, или спекулант с чужда валута, а най-вероятно и трите неща заедно; освен това е търгувал с автомобили, удостоверения за експорт, канцеларска мебелировка и очевидно с всичко възможно. В едно писмо ставаше дума за някакви си два милиона, докато в друго, омазано и писано с молив, го заплашваха с даване под съд за присвоени старинни вещи („старовремски пръстен от деда ми“). В заключение можеше да се говори за цяла поредица измами, злоупотреби, фалшифициране на документи за експорт и други престъпления, доколкото Прокоп изобщо можеше да преценява тези неща. Изумителното беше, че досега Томеш беше излизал сух от всички тия истории. Един адвокат накратко уведомяваше, че еди-коя си фирма е дала под съд господин Томеш за злоупотреба на четиридесет хиляди крони; молеше господин Томеш в негов собствен интерес да се яви в канцеларията и т.н. Прокоп се ужаси; когато всичко това се пропуска, докъде ли чак ще плисне позорът от тези неизказани мръсотии? Спомни си за тихата къщичка в Тинице и за тази, която беше стояла тук, отчаяно решена да спаси този човек. Той събра цялата търговска кореспонденция на фирмата Томеш и отиде да я изгори в печката. Тя беше пълна с овъглена хартия. Явно, самият Томеш, преди да замине, бе уредил положението по същия начин.

Така, това бяха търговските писма; оставаха още няколко съвсем лични, изящни или страшно омърляни, и Прокоп отново се заколеба над тях, изгарян от срам. Дявол да го вземе, какво друго мога да направя? Вярно, задушаваше се от срам, но продължи да разкъсва забързан останалите пликове. В едно от тях няколко лигави излияния, миличък, спомням си, нова среща и толкова. Някоя си Ана Хвалова с трогателни правописни грешки съобщаваше, че Йеничек умрял „от обрив“. В друго писмо някой му обръщаше внимание, че знае „нещо, което би интересувало полицията“, но че той бил склонен да преговаря и че господин Томеш „навярно знае каква е цената на такава дискретност“, следваше намек за „къщата на ул. «Бржет», където господин Томеш знаел кого да търси, за да си остане всичко под похлупак“. В следващото писмо пък ставаше дума за някаква търговска сделка, за някакви продадени полици, подпис „Твоя Ружа“. Същата Ружа съобщаваше, че мъжът й е заминал. И пак почеркът от писмо номер 1, този път писмото е изпратено от някакви бани: нищо повече от кравешки сантименталности, извратена еротика на зряла и дебеличка блондинка, захаросана с безбройни въздишки, укори и „възвишени“ чувства, и в добавка различни там „сладури“ и „зверове“ и тем подобни гадости. От всичко това на Прокоп му се повдигаше. Писмо на немски, буква „G“, валутна сделка, продай документите, erwarte Dish. P.S. Achtung, K. aus Hamburg eihgetroffen^[1]. Същата „G“, обидено и кратко писмо, студено обръщение на „Ви“, върнете десетте хиляди, sonst wird K. dahinter commen^[2], хм. Прокоп умираше от срам, като надникваше в парфюмирания полумрак на тия женкарски истории, но сега вече не можеше да се спре. Накрая четири писма, подписани с М.: писма сълзливи, трескави и мъчителни, от които лъхаше тежката и страстна история на някаква сляпа, душна, робска любов. Тук имаше коленопреклонни молби, пълзене в прахта, отчаяни инкриминации, страшно самопредлагане и още по-страшно самоизмъчване; загатваше се за децата, за мъжа, предлагаше се нов заем, правеха се неясни намеци и прекалено ясно беше жалкото положение на жена, изтерзана от любов. Това беше значи сестра й! Прокоп си представи подигравателната и жестока уста, пробождащия поглед, господарската надута, самодоволна и самоуверена глава на Томеш, готов беше да я удари с пестника си! Но каква полза: тази жалко разголена женска любов не му каза ни най-малкото за… за другата, която все още беше безименна за него и която той трябваше да открие.

Не оставаше нищо друго, освен да се намери Томеш.