Карел Чапек
Кракатит (23)

XXIII

За съжаление всичко се реши по-иначе, отколкото си го представяше.

Планът му беше да намери в Балтин онова лице, което му се беше представило под името Карсон и да му каже приблизително следното: танто за танто, плюл съм на парите ми; вие ще ме заведете веднага при Иржи Томеш, с когото имам една работа, и в замяна ще получите от мене съвсем приличен експлозив, примерно йоден фулминат с гарантирана детонация от някакви си единадесет хиляди секундометра, или пък, от мен да мине, ацид на един метал с цели тринадесет хиляди, представяте ли си, правете след това, каквото си искате с него. Разбира се, биха били луди, ако не се съгласят на такава сделка.

Отвън фабриката в Балтин не му се стори много голяма; той малко се стъписа, когато вместо на портиер се натъкна на военен пост. Попита за господин Карсон (по дяволите, нали той не се казваше така!); но войничето не обели зъб и с натъкнат щик го поведе при фелдфебела, който не каза много повече и го отведе при офицера. Тук нямало лице на име инженер Карсон, но какво собствено искал господинът от него? Прокоп заяви, че всъщност желае да говори с господин Томеш. На офицера това направи дотолкова впечатление, че той изпрати да повикат господин полковника. Полковникът, много дебел астматик, започна настойчиво да разпитва Прокоп кой е и какво търси; в канцеларията се бяха събрали вече петима военни и всички разглеждаха Прокоп така, че той се изпоти. Явно беше, че чакат някого, за когото бяха телефонирали. Когато този някой долетя като вихър, оказа се, че е Карсон; титулуваха го директор, но истинското му име Прокоп не узна никога. Когато зърна Прокоп, той се развика от радост и твърдеше, че са го очаквали и тем подобни; веднага нареди да телефонират в „замъка“, за да приготвят „кавалерските“ стаи в хотела, хвана Прокоп под ръка и го поведе из завода. Оказа се, че това, което Прокоп беше взел за фабрика, са само помещенията за военната и противопожарна охрана на входа; оттам започваше дълго шосе, което минаваше през тунел между гъсто обрасли, може би десет метра високи стени. Карсон изведе Прокоп нагоре и последният едва сега доби приблизителна представа за балтинските заводи; цял град от складове за муниции, обозначени с цифри и букви, хълмчета, покрити с трева, които били всъщност погреби, малко по-нататък гара с рампи и кранове, а отвъд някакви съвсем черни постройки и дъсчени бараки.

— Виждате ли онази гора? — посочи Карсон към хоризонта. — Чак зад нея се намират опитните лаборатории. А пък там, където са пясъчните хълмове, е стрелбището. Така. А тук в парка е замъкът. Ще зяпнете, като ви покажа лабораториите. Всичко е последна дума… А сега да отидем в замъка.

Карсон бърбореше весело, но нито дума за това, което се беше случило или което има да се случи, вървяха през парка и Карсон му показваше разни растения — ту редкия сорт Аморфофалус, ту някаква екзотична японска черешка, а ето го и балтинския замък, целият обрасъл: в бръшлян. На входа чака тихо и слабичко старче с бели ръкавици, на име Паул, и повежда Прокоп право към „кавалерската стая“. Никога през живота си Прокоп не беше виждал нещо подобно: инкрустиран паркет, английски мебели в стил „ампир“, всичкото толкова старинно и скъпоценно, че го беше страх да седне. Едва беше успял да вземе душ, ето че Паул се появи с яйце, бутилка вино и кристална чаша и сложи виното на масата с такава изисканост, сякаш прислужваше на принцеса. Под прозорците имаше двор, насипан със златист пясък; коняр със запретнати кончови на ботушите държи дългите поводи на бял кон на сиви петна и го дресира. До него стои слаба, загоряла девойка, наблюдава с премрежени очи движенията на коня, отсечено дава някакви заповеди, след което прикляка и опипва глезените на коня.

Карсон отново долетя като вятър и каза, че сега вече трябвало да представи Прокоп на генералния директор. Поведе го през дълъг бял коридор с дивечови рога по стените, черни столове, украсени с дърворезба, от двете страни. Лакей с румено лице и бели ръкавици отвори вратата пред тях, Карсон бутна Прокоп в някаква рицарска зала и вратата зад тях се затваря. На бюрото седеше висок старец, чудновато изпънат, като че току-що го бяха извадили от гардероба и го бяха приготвили да приветства госта.

— Господин инженер Прокоп, Ваша Светлост — каза Карсон, — княз Хаген-Балтин.

Прокоп се намръщи и злобно тръсна глава, навярно смяташе това движение за поклон.

— Бъдете добре дошъл произнесе княз Хаген и му подаде предългата си ръка.

Прокоп отново тръсна глава.

— Надявам се, че — ще останете доволен при нас — продължи князът и Прокоп забеляза, че половината от тялото му е парализирано.

— Надявам се — ще ни окажете честта — да обядвате с нас — говореше князът с явното опасение да не изпаднат от устата му изкуствените челюсти.

Прокоп нервно пристъпваше на едно място.

— Моля да ме извините, княже — подхвана той най-после, но аз не мога да се задържа тук; аз — аз трябва още днес…

— Невъзможно, напълно невъзможно — побърза да се обади отзад Карсон.

— Още днес трябва да се сбогувам — повтори твърдоглаво Прокоп. — Исках само… да помоля, да ми кажете къде е Томеш. Готов съм… евентуално да ви дам срещу това… евентуално…

— Как? — извика князът и облещи очи срещу Карсон с пълно неразбиране. — Какво — иска?

— Оставете това за после — избоботи господин Карсон в ухото на Прокоп. — Господин Прокоп искаше само да каже, Ваша Светлост, че не е подготвен за поканата ви. Няма значение — обърна се той бързо към Прокоп. — Всичко съм уредил. Днес ще има закуска на поляната, така че… без официално облекло; можете да дойдете в този вид, в който сте сега. Телеграфирах да доведат шивач; не се безпокойте, господине. Утре всичко ще бъде наред. Така.

— Ще ни — окажете — голяма — чест — завърши князът и подаде на Прокоп мъртвешките си пръсти.

— Какво означава това? — вбесен извика в коридора Прокоп и хвана Карсон за рамото. — Говорете ей, защото иначе…

Карсон се разкиска като последен уличник и се изскубна от ръцете му.

— Иначе, какво иначе? — смееше се той, като бягаше от него и подскачаше като топка. — Ако ме хванете, ще ви кажа всичко. Честна дума.

— Ах вие, шут такъв — изруга разярен Прокоп и се спусна след него. Кикотейки се, Карсон полетя надолу по стълбите, шмугна се между ламаринените рицари и изтича в парка; застанал на тревата, той почна да си криви лицето и явно си правеше майтап с Прокоп.

— Е, какво — извика, — какво ще ми направите?

— Ще ви пребия — изпъшка Прокоп, като се нахвърли върху него с цялата тежест на тялото си. Карсон квичеше от радост и подскачаше на зигзаг по поляната като заек.

— Бързо — ликуваше той, — тук съм — отново се изплъзна под ръката на Прокоп и иззад едно дърво извика:

— Куку!

Прокоп мълчаливо го гонеше със свити пестници, сериозен и страшен като Аякс. Вече сумтеше задъхан, когато внезапно забеляза, че откъм стълбището на замъка кафявата амазонка наблюдава с присвити очи гоненицата им. Безкрайно се засрами, спря и кой знае защо, се уплаши, че ей сега момичето ще дойде да му опипа глезените.

Карсон, внезапно станал отново сериозен, се потътри към него с ръце в джобовете и му каза приятелски:

— Малко тренинг. Не бива да се седи постоянно. Упражнявайте си сърцето. Така. А-а-а — изчурулика той сияещ, — нашата повелителка. И-х! Дъщерята на стария — добави той тихо. — принцеса Вили, с други думи, Вилхелмина Аделаида Мод и тъй нататък. Интересно момиче, двадесет и осем годишна, страшна ездачка. Трябва да ви представя — каза високо и повлече съпротивяващия се Прокоп към девойката.

— Най-светла, принцесо — извика той отдалече. — Позволявам си до известна степен против волята му да ви представя нашия гост. Инженер Прокоп. Яростен и опасен човек. Иска да ме убие.

— Добър ден — каза принцесата и се обърна към Карсон. — Знаете ли, че на Уайрлуинд му е подпухнал глезенът?

— Боже мой — ужаси се Карсон. — Горката принцеса?

— Играете ли тенис?

Прокоп се беше намръщил и даже не разбра, че въпросът се отнасяше за него.

— Не играе — отвърна вместо него Карсон и го сръчка в ребрата. — Трябва да се научите. Срещу Лйнглен принцесата загуби само с един сет, нали?

— Защото играх срещу слънцето — защити се принцесата, малко засегната. — Какво играете?

Прокоп пак не разбра, че питат него.

— Господин инженерът е учен — отвърна Карсон с усърдие. — Открил е атомните взривове и тем подобни. Изключителен интелект, сериозно. В сравнение с него ние сме прислужници от кухнята. Да белим картофи, такива неща. Но той — Карсон, подсвирна с възхита. — С една дума, магьосник. Ако поискате, в състояние е от бисмута да изцеди водород. Да, точно така.

През притворените клепачи сивите очи се плъзнаха по Прокоп, който стоеше като попарен от смущение и ядосан на Карсон.

— Много интересно — каза принцесата, отправила поглед вече в друга посока. — Кажете му някой път да ме просвети. А сега довиждане до обяд, нали?

Прокоп се поклони почти навреме и Карсон го помъкна към парка.

— Раса — каза той с признание, — Расова жена. Горда, а? Ще видите, като я опознаете по-отблизо.

Прокоп се спря.

— Чуйте, Карсон, внимавайте да не грешите. Нямам намерение да опознавам никого по-отблизо. Днес или утре заминавам, ясно ли ви е?

Карсон дъвчеше някакво листо, като че ли това никак не го засягаше.

— Жалко — каза той — Тук е много хубаво. Но какво да се прави.

— Кажете ми с две думи, къде е Томеш?

— Преди да заминете. Как ви се стори старият?

— Какво ме интересува — избухна Прокоп.

— Е, разбира се. Антика, за представителност. За съжаление веднъж в седмицата получава удар. Но Вили е чудно момиче. Освен това тук е и Егон, дангалакът, осемнадесетгодишен. И двамата сираци. После гостите, някакъв братовчед, принц Сувалски, разни офицерчета, Ролауф, фон Граун, разбирате ли, Жокей-Клуба и доктор Крафт, възпитател и разни такива за компания. Днес вечерта трябва да дойдете при нас. Обикновена пиячка, никаква аристокрация, само инженерите и други такива, разбирате ли? Там, в моята вила. Във ваша чест.

— Карсон — каза Прокоп строго. — Искам да си поговоря сериозно с вас, преди да замина.

— Хубаво де, това не е заек да избяга. Починете си малко. Е, хайде, аз трябва да си гледам работата. Можете да правите, каквото си искате. Никакви формалности. Ако искате да се къпете, ей го там езерото. Нищо, нищо, по-късно Глейте си кефа. Така.

И изчезна.