Джил Барнет
Проклетникът (31)

29

София отвори вратата на стаята си и надникна вътре. Нямаше никой и тя дръпна Тобин да влезе.

— Мислиш ли, че ще им липсваме?

— Не ме интересува. Това е нашата сватба, не тяхната. Нека да ядат и да пият до пръсване. — Той затвори вратата, спусна резето, после се обърна с едно плавно движение, пъхна ръце под седалището й и я вдигна. — На мене ми трябваш само ти.

Тя се хвана за раменете му и се взря в обърнатото му нагоре лице.

— Къде отиваме, съпруже?

— В леглото, съпруго. — Той я стовари върху покривката и я последва, притискайки я с тежестта си към леглото. Усмихна й се дяволито. — Тук ти е мястото, жено.

Тя се разсмя.

— В леглото ли ми е мястото?

— Не, скъпа. — Устните му вкусиха нейните, после той прошепна срещу устата й: — Под мене.

Започна да я целува, изпивайки устните й с нежни и влажни ласки.

— Харесва ми, когато ме целуваш. Харесва ми вкусът на устата ти, когато се допира до моята.

— И аз обичам да те целувам. Сега мога да те целувам цял ден и цяла нощ. Цял живот, скъпа.

И той зарови език дълбоко в устата й.

Тя леко изстена в отговор. Отвори очи.

Един черен кичур коса бе паднал на челото му. Тя го отмести назад и вдигна очи към лицето му, към засенчените ъгли, където брадата му вече поникваше, към правия нос и малката цепнатина по средата на брадичката. Впери поглед в тъмните му мигли, забеляза как обграждат очите му с такава плътна сянка, че ги правят да изглеждат още по-сини. Цветът им беше истински и дълбок. И тя реши, че от този момент нататък най-любимият й цвят е цветът на очите на съпруга й.

Прокара нежно пръст по устните му.

Той целуна връхчето на пръста й.

— Целуни ме, Тобин — въздъхна тя. — Целувай ме навсякъде.

Той протегна ръка, уви около пръста си сребърната панделка заедно с кичур от косата й и я придърпа към себе си.

— Ще те целуна, скъпа. Повярвай ми, никога няма да спра да те целувам. Цяла нощ устата ми ще бъде твоя, ще те вкусва и ще те люби. Само това искам.

Той целуна нежно устните й, после носа и клепачите. Устните му се плъзнаха леко по веждите и челото й. Зареяха се по бузите й и стигнаха до ухото.

— Ще те целуна в ухото… ето така.

Езикът му се пъхна в ухото й и го целуна така, както преди миг си бе играл с устата й. Тя си пое дълбоко дъх и това изпрати хладни тръпки по врата, раменете и ръцете й, тръпките сякаш стигнаха чак до гърдите й, където тя искаше да почувства пламтящата му уста.

— Ще те целуна по врата — прошепна той. — Но първо трябва да махнем перлите.

Тя вдигна ръка, но той я хвана и целуна дланта й.

— Аз ще ги сваля.

Откопча аграфата и бавно започна да развива колието, като целуваше всяка част от шията й, която освобождаваше от перлите. Когато вдигна колието пред нея, очите й бяха замечтани, а тялото отпуснато, струваше й се, че сякаш костите й са се разтопили.

Тя пое перлите и ги сложи на масичката до леглото. Обърна се към него. Харесваше й начинът, по който той я гледаше, сякаш тя беше единствената жена на света. Сега я гледаше точно така.

— Докъде бяхме стигнали?

— Тъкмо ти казвах какво искам да целуна по тебе.

— Какво още?

Той се наведе, пъхна ръка под гърба й и я притисна плътно към себе си.

— Брадичката.

И я целуна нежно.

— И устните, езика, зъбите.

Устата му плени нейната. Ръцете му я притиснаха още по-силно. Той се отъркаля, без да я изпуска, така че тя се озова върху него. Притисна ръце към гърба й, галейки я от раменете до седалището.

Пръстите му стигнаха до връзките на роклята й, започнаха да си играят с тях, после ги охлабиха една по една. Той хвана горната част на роклята й и я смъкна от раменете й едновременно с ризата.

Тя чу звук от цепещ се плат. Усмихна се, защото никак не я беше грижа. Тобин можеше всеки ден да къса дрехите й, стига само двамата да бъдат голи един до друг и вплетени в прегръдка.

Ръката му притисна гърдата й и устата му обхвана нежно връхчето й. Той започна да го гали с език, да го налапва и да го засмуква. Така силно, че тя усети това дърпане чак в центъра на своето същество.

Той дълго целува гърдите й. Това й харесваше, тя не можеше да престане да се извива, сякаш всяко всмукване караше хълбоците й да се разтърсват.

Накрая Тобин се спусна надолу, смъквайки роклята й, а езикът и устните му се плъзгаха по ребрата, корема и талията й. Проследи очертанията на тазовите й кости с устни. Засмука корема й толкова силно, че останаха малки червени белези.

— Искам да те целувам навсякъде, скъпа. Да те вкусвам. Да те любя. Да те прегръщам.

Харесваше й да го слуша да й говори по този начин. Любенето им не беше особено тихо и това също й харесваше. Тя зарови пръсти в тъмната му коса.

Главата му се придвижи към бедрата й. Той леко разтвори краката й. Свали дрехите й, хвърли ги на пода, надигна се и я загледа.

Очите му я изучаваха от глава до пети, качваха се бавно от пръстите на краката нагоре по бедрата и се спряха на нейния център. Той вдигна ръка към устата си, облиза пръста си и после леко докосна нейния център и я потърка бавно, като през цялото време я наблюдаваше.

Толкова хубаво беше това… тя изстена и сви колене, опирайки стъпала на леглото.

Той продължи да я докосва, после пъхна пръста си в нея и започна бавно да го изважда и да го вкарва отново, като всеки път го плъзгаше по най-чувствителната част от нея.

Коленете й започнаха да треперят.

Той извади пръста си и вдигна стъпалото й на рамото си, а после си проправи пътечка с целувки нагоре по вътрешната страна на бедрото й и спря там, докъдето беше стигнал пръстът му. Взе другото й стъпало и направи същото и с другия крак, покри с целувки пътечката до ямката в горната част на бедрото й. После пъхна ръце под седалището й и я дръпна към себе си и към полуотворената си уста.

Започна да я подухва лекичко и да притиска устни към нея. Тя беше готова да го моли да плъзне езика си в нея. Искаше той да не спира.

Той й даде това, което тя искаше. Толкова продължително, че тя не можеше да престане да вика. Но той не спираше. Тя пулсираше под ласките му.

Продължи да я изпива и накрая спря, когато тя започна да вика в екстаз, защото беше сигурна, че не може да понесе повече такива докосвания. Той положи седалището й на леглото, смъкна с едно движение туниката и ризата си, захвърли заедно с тях и панталона.

Остана гол като нея.

Дръпна я за ръката, за да се изправи и да седне пред него, а той коленичи с лице към нея. Погледна я в очите, хвана ръката й и я накара да го хване, за да й покаже как иска тя да го докосва.

— Докосни ме… Почувствай ме… Тя улови ритъма му.

Той вдигна ръка към гърдите й, обхвана едната и се наведе, за да прилепи уста към нея. Тя продължи да го гали, усещайки как той набъбва в ръката й.

Отново зацелува ухото й и пъхна пръсти в нея, говорейки й как я усеща и какво иска да прави с нея, и че иска да го прави цялата нощ, без да спира.

Започна да й говори какво ще правят — неща, които тя не знаеше, че мъжете и жените правят заедно. Но това нямаше значение за нея, защото допирът му й харесваше, харесваше й и това, което той правеше с нея, начинът, по който караше кръвта й да кипи, начинът, по който караше нейния център да пулсира около пръстите му, около езика му или просто така.

Тя усещаше, че е така разгорещена и мокра, че имаше чувството, че се топи. Извика трескаво, пулсирайки около пръстите му.

Той се наведе към нея, докосна нежно устата й с устни и я накара отново да извика, но й каза, че всичко ще бъде наред.

Тя сграбчи раменете му и го усети как се размърдва, а той притисна хълбоците си между краката й. Както преди, започна да навлиза в нея на малки тласъци, движейки се бавно, само с върха си, навътре и навън, отново и отново.

Тя започна да се извива на леглото. Искаше той да навлезе още по-дълбоко.

— Моля те — изрече тя. — Моля те.

Той обхвана лицето й в длани.

— Погледни ме, София.

Тя го погледна.

— Заклех ти се, че ще измина целия път вътре в тебе. Сега. Ще стигна там, където е горещо, дълбоко и мокро. Искам да бъда там. Ти искаш ли ме там?

— Да — отвърна тя. — Да. Влез в мене.

— Ще ти причиня болка. Знаеш го, нали?

Тя кимна.

Той замълча и я загледа.

— По дяволите, Тобин, просто го направи!

Той се засмя тихо, после повдигна лицето й към себе си.

— Погледни ме. Нека видя очите ти, когато се съединя с тебе, моя съпруго.

Тя впи очи в неговите. Той отново се размърда и навлезе в нея. Нещо се раздра сякаш я разкъсваше. Тя изстена, изскимтя леко и си пожела да не беше издавала този звук.

— Погледни ме.

Тя отвори очи.

— Погледни ме… — Той задиша все по-учестено.

Тя се опита да задържи дъха си.

Двамата дишаха заедно, запъхтени, сякаш бяха тичали. Но телата им бяха съвършено неподвижни. Той беше в нея. Тя го обгръщаше.

Болката отшумяваше, оттегляше се. Нямаше нищо друго, само той беше в нея и начинът, по който я изпълваше, нямаше нищо общо с някакви размери, а само с чувствата.

Тя усещаше вкуса му на езика си.

Усещаше аромата му във въздуха около себе си.

Чувстваше го по всяка част от себе си — по кожата, по фините косъмчета на краката си, по корема и дълбоко в гърдите. Тя вече не беше София, отделното същество. Съществото бяха двамата заедно.

Тя прокара ръце по мускулите на гърба му. Бяха стегнати и изпъкваха така, че я напомняха, че той е мъж и съвсем различен от нея.

Но защо това й се струваше толкова редно, когато бяха така различни? Тя усещаше къдравите косъмчета по бедрата му, чувстваше ги как се трият по нежната й гола кожа.

Той се притисна към нея и премести тежестта си на лактите.

— Сега ще те любя, скъпа. Почувствай го и ми кажи, ако ти причинявам болка.

Тя кимна и зачака да усети отново болката. Но не стана така. Усети само как той я изпълва и се движи бавно, как излиза почти изцяло от нея. Тя притисна длани към кръста му и го натисна към себе си, искаше той да се върне в нея, където сякаш докосваше душата й и където я болеше само ако не го усещаше вътре в себе си.

Колко странно бе това за нея. Сега той беше част от нея, движеше се вътре в нея, целуваше я и ръцете му бяха навсякъде по тялото й, сменяйки непрекъснато мястото си, така че при всяко негово движение всичко беше различно и тя усещаше все нови и нови неща.

Тобин шепнеше името й отново и отново, изричаше го с тихи стонове, понякога в ритъм, подобен на монашеските песнопения, друг път в ухото й, после срещу устните й, изричаше го така, сякаш беше толкова важно за живота му, колкото и всеки дъх, който си поемаше.

Но част от нея се тревожеше, че приема много навътре всичко, което правеха двамата, неговите докосвания. Тя го обичаше, но той не я обичаше. Той правеше това, което се предполагаше, че трябва да прави в брачното легло, нищо повече.

Но действията му не й изглеждаха рутинни или повърхностни. Тя се чувстваше прекрасно. Извърна леко глава. Нощта бе настъпила, виждаше го в прозорците.

Зърна как луната изплува иззад един тъмен облак. Запита се защо изглежда същата, когато всичко в нея се беше променило толкова много. Защо звездите още бяха на местата си, където винаги ги беше виждала? Защо луната не изглеждаше по-голяма? Защо целият огромен свят вървеше така, както винаги досега, когато нейният свят вече никога нямаше да бъде същият?

Той започна да се движи по-бързо и тя се отдаде на порива на мига, на тласъка, който сякаш я помете, сякаш я накара да яхне една от звездите навън и да се издига все по-високо и по-високо.

Чу името му и разбра, че го бе произнесъл нейният глас.

— Не спирай — прошепна тя срещу устата му. — Моля те, Тобин. Не спирай.

— Няма… няма… — отвърна той.

И започна да се движи по-уверено, тласъците му се ускориха, после хвана коляното й с едната си ръка и го притисна до рамото й. Продължи да влиза и да излиза от нея, с все по-силни и по-бързи тласъци, докато нещо се случи и тя задържа дъх, сигурна, че ще умре в следващия миг.

И тя се пренесе, сякаш насън, в друго време и на друго място, където тялото й я издигна в небесата, а после полека започна да се спуска към земята.

Някъде отдалече дочу как той крещи името й, сякаш я викаше да се върне при него. Той замря в нея, сякаш също беше умрял, но тя почувства нещо топло в себе си.

Идваше от него, семето на неговия живот. Тя усети как той й го отдава. Лежеше под тежестта на стройното му влажно тяло, лежеше в почуда и облекчение, в екстаз, който не бе и подозирала, че съществува на света.

Двамата лежаха тихо. Той се отдели от нея и я погледна. Тя прочете изненада по лицето му. Напрежението, което винаги бе виждала, сега го нямаше. Гледаше я така, сякаш му беше напълно непозната.

— Какво има?

Той й се усмихна леко, после поклати глава.

— Нищо, нищо.

Палецът му проследи линията на косата й.

— Защо ме гледаш така?

— Как?

— Не знам. Различно.

— Различно ли? — Той поклати глава. — Няма причина. Мисля, че само така ти се струва, скъпа.

Легна настрана до нея, лакътят му беше близо до ухото й, и опря глава в дланта си.

Дълго време двамата останаха мълчаливи, после той изрече:

— Кожата ти е толкова красива. Прилича на онези перли.

Пресегна се над нея и взе перлите от масичката, после ги положи върху гърдите и раменете й. Пръстът му се плъзна по ключицата, слезе по горната част на ръката й и после по ребрата.

Тя се засмя.

— Гъделичкаш ме. Спри.

— Само преди няколко мига ме караше да се закълна, че няма да спирам. Какво дяволито момиче си ти.

— Ох, ти! Не съм никакво момиче!

— Не. Ти си моята съпруга — изрече той с внезапна сериозност. — Моята съпруга — прошепна отново, сякаш трябваше да го повтори, за да повярва.

Тя замря, вперила очи в неговите.

Той се пресегна над нея, вплете пръсти в нейните и задържа така ръката й. Тя лежеше, вслушана в равномерното му дишане. Скоро ръката му се отпусна на гърдите й, без да пуска нейната.

— Моят съпруг.

Тя се обърна и загледа как очите му бавно се затварят. И вече нямаше нищо друго, защото след миг и двамата бяха заспали.