Джейн Ан Кренц
Горещи следи (51)

50.

Двамата проведоха разговор по телефона с Фалън от хотелската си стая в Ел Ей на следващия ден.

— Тялото на Райън е било намерено на скалите край брега на едно място, наречено Адския огън — съобщи им Фалън. — Изглежда това място е някаква голяма туристическа атракция в Акейша Бей. Там се образуват много големи и опасни вълни. Фотографите го обожават. Строго забранено е за къпане или гмуркане.

— Тоска се е хвърлила от стената на крепостта — каза Грейс. — Подходящо място за последното представление на Сирената.

— Знаела си, че ще скочи? — попита Фалън с любопитство.

Лутър също я погледна от другия край на стаята.

— Не знаех как ще го направи — обясни Грейс. — Но да, бях почти сигурна, че ще се самоубие. Видях го в аурата й, когато побягна към сцената.

— Е, изглежда, че този път няма да се нуждаем от услугите на Суитуотър — заключи Фалън. — Това опростява нещата.

— А какво става с Дамарис Кембъл? — попита Лутър.

— В момента разговарят с нея. По-късно днес ще получи първата си инжекция от антидота.

— Толкова скоро? — попита Грейс. — Нали имаше запаси за три седмици от лекарството.

— Така предпочете — обясни Фалън. — Искаше да започне с антидота възможно най-бързо. Очевидно е имала много неприятни ефекти от формулата. Предоставила е останалото й количество на лабораторията, за да проучат състава му. Специалистите още се опитват да разберат как става генетичното модифициране на лекарството, така че да е съобразено с индивидуалността на този, който го приема. Тази информация може да бъде полезна за антидота.

— Тя как прие новината за смъртта на сестра си? — попита Грейс.

— Един от психоаналитиците на Обществото, който разговаря с нея, ми каза, че била натъжена, но не изненадана.

— Горката Дамарис — прошепна Грейс. — Загуби баща си и сестра си само година, след като ги е открила. А сега отново е сама.

— Обаче е жива — изтъкна Фалън.

— Благодарение на Лутър — вметна Грейс.

Лутър имаше мрачно изражение.

— Как, по дяволите, е успял Крейгмор да заобиколи подробното проучване, на което се подлагат всички членове на Съвета?

— Добър въпрос — каза Фалън раздразнително. — Но не забравяй, че той е влязъл в Съвета преди петнайсет години.

— С други думи, преди ти да поемеш „Джоунс и Джоунс“ — обади се Лутър.

— По това време вуйчо ми е ръководел този офис. Добър беше, но не е разполагал с възможностите за проучвания, които имам сега аз. Освен това Крейгмор е дошъл от дълбините на правителствена агенция, специализирана в създаването на фалшиви самоличности и биографии. Той е имал буквално съвършена биография. И абсолютно непоклатима. Тези, които са знаели, че е бил шпионин, са предположили, че е герой. Какъвто всъщност е бил, в интерес на истината, поне докато не е създал „Нощните сенки“. Освен това е приложил най-традиционния начин.

Лутър погледна Грейс.

— Скрил се е на места, където ще се набива на очи.

— Точно така. Неотдавна започнах задълбочено проучване на всички членове на Съвета. Този процес сигурно щеше да разобличи Крейгмор или поне щеше да предизвика някои съмнения и въпроси. Според Дамарис той започвал да се безпокои и планирал да изчезне.

Лутър прекоси стаята. Подпря се на бюрото и закачи бастуна си на облегалката на стола.

— Нюлин Гътри добре ли е?

— Да. Но е силно потресен. Оказва се, че Сирената го е парализирала със собственото му електрошоково устройство. Нашите хора от Ел Ей говориха с него. Той се чувства ужасно заради това, че те е отвлякъл. Казал, че знаел какво прави, но не можел да се спре.

— Това е самата истина — потвърди Грейс. — Когато го видях да ме чака в хотелската стая, аурата му изглеждаше някак странна, което не е нормално за човек, който извършва акт на насилие. Той е бил като омагьосан от Сирената.

— Искал да се предаде на полицията, но агентите на „Джоунс и Джоунс“ го разубедили. Казали му, че си добре и че никой няма да съобщи за инцидента. След като Вивиан Райън е мъртва, случаят е приключен.

— Как е влязъл в стаята ми? — попита Грейс.

— През вратата, която свързва твоята стая със съседната.

— Тази врата беше заключена — каза Грейс. — Двамата с Лутър я проверихме.

— Гътри е собственик на хотела. Нямал е проблем да се сдобие с универсален ключ.

— Той е умен човек — намеси се Лутър. — Какво са му обяснили агентите за случилото се?

— Казали му, че е станал жертва на уникална хипноза. Това го депресирало още повече, защото хора като него не са въодушевени от идеята, че могат да бъдат хипнотизирани. Обаче бързо се ободрил, когато разбрал, че „Джоунс и Джоунс“ се интересуват от някои от електрошоковите му устройства.

— Доколкото успях да огледам аурата му, той има талант за криптиране, и то с много висока степен — обади се Грейс. — Сигурно не знае, че има паранормални способности.

— Интересно, че го казваш. Един от агентите, които разговаряха с него, му предложил да се тества в лабораторията в Ел Ей. Гътри приел идеята много ентусиазирано.

— Какво следва? — попита Лутър.

— Случаят е приключен. Вашата мисия също. Изпратете ми сметките за разходите си. „Джоунс и Джоунс“ ще плати самолетните ви билети. Проверете в сайта на туристическата агенция на Обществото, за да видите резервациите си. Вече са направени.

— Лутър любопитстваше какво ще стане с „Нощните сенки“ — не се сдържа Грейс.

— А, на този етап нещата се развиват много бързо. — Фалън звучеше изморен и делови, но не беше развълнувай. — Тъй като Крейгмор се е справил с Юбанкс, управителният съвет на „Нощните сенки“ не подозира, че ние сме поставили четирима под наблюдение и очакваме да видим кой ще заеме мястото на петия. Може дори да не са осведомени, че техният основател и върховен ръководител е мъртъв.

— Когато разберат това, ще последват интересни битки помежду им за това кой да заеме мястото му — отбеляза Лутър.

— Особено след като се заемем с петте лаборатории.

— Какви са тези лаборатории?

— Забравих да ви кажа. Четиримата членове на „Нощните сенки“, които вие установихте.

— Какво за тях?

— Изглежда всеки от тях отговаря за една лаборатория, която или прави изследвания, свързани с формулата, или я произвежда. Всички са с малки мащаби. Очевидно Крейгмор е държал нещата да бъдат децентрализирани от съображения за сигурност.

— Разумно.

— Преди час Зак и Съветът ме упълномощиха да действам в тази насока. Агентите на „Джоунс и Джоунс“ ще атакуват всички лаборатории, ще изземат компютрите и документацията, които намерят, и ще изгорят всичко останало до основи. Стандартна процедура, когато си имаме работа с лаборатория, в която се произвежда формулата.

— Никой от „Нощните сенки“ не може да се оплаче на полицията, защото никой няма да иска разследване, което може да открие, че в съответната лаборатория са се произвеждали незаконни вещества — заключи Лутър.

— Да, така се получава — съгласи се Фалън.

— Това ще бъде тежък удар за „Нощните сенки“ — отбеляза Грейс.

— Проблемът е, че не знаем колко лаборатории функционират към момента. Но сте прави, че загубата на основателя им и унищожаването на пет лаборатории ще внесе смут за известно време. Целта сега е да идентифицираме възможно най-много от хората на „Нощните сенки“. Все още не знаем кой е в управителния им съвет.

— Дамарис Кембъл не може ли да ви каже? — попита Лутър.

— Каза ни, че според Крейгмор тя не била подготвена да получи такава информация. Разпитващите я смятат, че не е излъгала. Изпратил съм хора, които претърсват имението на Крейгмор много внимателно, също и офиса му, компютъра му, пялото му минало. Открихме някои неща, но ни чака още много работа. Той е бил гениален в прикриването на тайните си.

— Доста работа се очертава — измърмори Лутър.

— Не ми го казвай — отвърна с недоволство Фалън. — Работя по двайсет и четири часа седем дни в седмицата.

— Това не е добре, господин Джоунс — намеси се Грейс. — Рано или късно ще рухнете от този стрес. А това би било истинска катастрофа. Обществото се нуждае от вас в най-добрата ви форма през следващите няколко месеца.

Фалън пак изсумтя.

— Нямам голям избор.

— Напротив, имате — не отстъпи Грейс. — Просто трябва да се съсредоточите върху този проблем за няколко минути така, както върху другите въпроси. Като начало си намерете помощник.

— Забрави! Аз работя сам.

Грейс се усмихна.

— И Лутър така говореше. Поне докато не му възложихте тази задача, в която трябваше да работим заедно. Трябва да признаете, че двамата се оказахме добър екип.

— Имам причини да работя сам — възрази Фалън. — Никой не може да ме изтърпи по-дълго от пет минути.

— Това не е вярно. Аз правех проучвания за вас в продължение на няколко месеца. Не съм имала проблем.

В другия край на стаята Лутър се усмихна, но не каза нищо.

— Ти си различна — измърмори Фалън.

— Е, и? Намерете някой друг, който е различен. Имате нужда от асистент, господин Джоунс. Поставете си за цел да наемете някого за тази работа. Приемете го като пъзел, с който трябва да се справите по най-бързия начин.

— Ще трябва да е някой, на когото да мога да доверя тайните на Обществото — каза Фалън неубедително.

— Разбира се. Но това не се случва за пръв път в историята. Не забравяйте, че Кейлъб Джоунс, основателят на „Джоунс и Джоунс“, си е наел асистентка, която по-късно станала негова съпруга. Тя е била вторият Джоунс в „Джоунс и Джоунс“, нали така?

— Няма нужда да разказваш историята на моето семейство. Аз със сигурност не се нуждая от съпруга.

— На вас ви трябва асистент, не съпруга — успокои го тя.

Последва дълга пауза.

— Ще си помисля. А, между другото, трябва да създадеш нова самоличност за Дамарис Кембъл. Тя твърди, че Крейгмор никога не е споменавал на съвета на „Нощните сенки“ за нейното съществуване, но не искам да рискувам. Направи секретни генеалогичните файлове, става ли?

— Хм. — Грейс спря. — Мислех, че „Джоунс и Джоунс“ си има хора, чиято работа е да създават нови самоличности.

— Така е, за рутинни случаи, когато трябва да се осигури временно прикритие на даден агент. Но аз ти говоря за изцяло нова биография. Искам да има история, която може да се проследи от няколко поколения в генеалогичните архиви. Доколкото знам, ти си най-добрата в тези неща, поне що се отнася до създаването на фалшиво минало в Обществото. Гърлото й пресъхна.

— Моля?

— По дяволите, това, което направи за себе си, след като се отърва от онзи кучи син Мартин Крокър, беше перфектно. Ако не следях Крокър по онова време, защото усещах, че се занимава с нещо незаконно, никога не бих се усъмнил в обстоятелствата около смъртта му, камо ли да се запитам какво е станало с икономката му. Приятно пътуване.

Телефонът замлъкна. Грейс го затвори бавно и погледна Лутър.

— Такъв е Фалън. Непоправим е.

— Той знае всичко — прошепна тя. — През цялото време го е знаел. Знаел е дори за клиниката „Бърнсайд“.

— Да, типично за Фалън. А сега не знам за теб, но аз вече съм готов да тръгвам оттук. — Той погледна компютъра. — Какво ще кажеш да видим резервациите и да проверим в колко часа излита самолетът?

Реалността връхлетя Грейс и я накара да потрепери.

— Добре — промълви тя.

Тя стана и се отправи към бюрото. Бързо въведе адреса на туристическата агенция. Когато сайтът се отвори, въведе кода на резервацията на Лутър.

— Ти заминаваш в два и петнайсет — каза тя.

— Супер. Имаме време за обяд.

— Аз нямам. — Тя се изправи бавно. — Моят полет за Орегон е в един часа.

Лутър я погледна.

— Портланд. Забравих за това.

Тя кимна. Не смееше да каже нито дума повече, но не смееше и да мълчи продължително. Последва кратко напрегнато мълчание.

— Мислех си… — започна тя предпазливо.

— Какво съвпадение — прекъсна я Лутър. — Аз също си мислех. Какво ще кажеш да отидем и двамата в Портланд?

— Мога да си събера някои неща…

— Можеш да си събереш целия багаж. И после да дойдеш на Хаваите с мен.

Тя се усмихна, а очите й се напълниха със сълзи.

— Да, мога да го направя.

Ръцете му обгърнаха талията й. Той я придърпа към себе си.

— Знаеш какво следва, нали?

Тя обви ръце около врата му, а щастието зазвуча като тържествена ария в душата й.

— Мисля, че да.

— Обичам те — каза той. — Но ти сигурно вече знаеш това, след като толкова добре виждаш аурата ми.

— И аз те обичам. — Тя докосна леко устните му със своите и после се оттегли назад. — Нека ти обясня — никой не може да види любовта в аурата, дори и човек с толкова силен талант като моя. Затова трябва да се споделя.

— Мога да го направя — обеща той. — Ще ти го казвам. И ще го повтарям постоянно.

— Постоянно.