Джейн Ан Кренц
Горещи следи (30)

29.

Лутър манипулира аурите, за да подкани последните няколко клиенти да си тръгнат малко след полунощ. Той влезе в кухнята и откри, че Грейс е до лактите в сапунена вода. Тя беше с огромна престилка, достигаща почти до земята. Косата й беше прибрана в мрежичка. Лицето й блестеше от пара и пот. Изглеждаше очарователно. Лутър имаше желание да я заведе в склада и да правят любов върху някой чувал с картофи.

— Затворихме — съобщи той. — Време е да ядем.

— Привършвам — каза тя. — Мия последния съд.

Петра свали пожълтялата готварска шапка от главата си, хвърли я настрани и избърса потта от челото си с опакото на ръката си.

— Тежка вечер — заяви тя. — Как се справихме?

— Уейн приключва касата — обясни Лутър. Той погледна Грейс. — Трябва да си изтощена.

— Добре съм. — Тя приключи с миенето на една голяма тенджера и я вдигна с две ръце върху плота, където се отцеждаха измитите съдове. — Просто не съм във форма, нищо друго. Какво ядене?

— Всички сме гладни и обикновено сме напрегнати след натоварена вечер като тази — обясни той. — Затова отиваме в ресторанта на Мили Окада да хапнем супа.

— Добре звучи — каза Грейс. Тя изсуши ръцете си в една кърпа.

Лутър погледна Петра.

— Навън бяхме затънали в работа. Как се справихте двете тук?

— Изработихме си ритъм — отвърна доволно Петра. — Получи се. Грейс определено може да замества професионална миялна машина. Направо е фантастична.

— Всеки има някакъв талант — каза скромно Грейс.

Заключиха заведението, прекосиха двора и изминаха известно разстояние до китайския ресторант. Без да го обсъждат с Лутър, Петра и Уейн обградиха Грейс като защитна стена. Четиримата се движеха като едно цяло по оживената улица.

Ресторантът беше почти празен. Щеше да се напълни много бързо, когато останалите заведения затвореха и работещите в тях се отбиеха да хапнат преди лягане. Мили Окада се появи откъм кухнята. Тя се усмихна, когато видя Лутър.

— Върнал си се и вече не си депресиран — намекна тя. После се обърна към Грейс. — И тази млада дама, предполагам, е причината за настроението ти, нали?

Грейс се смути и Лутър побърза да я запознае с Мили.

— Мили, това е Грейс Ренкуист. Тя е моя гостенка и живее на континента.

— Добре дошла на островите, Грейс — каза Мили и я погледна внимателно.

— Благодаря — кимна Грейс учтиво.

— Тя има нужда от питие — каза Петра на Мили. — Поредният ни мияч напусна преди няколко дни и Грейс пое работата тази вечер.

— Значи си новият мияч? — засмя се Мили. — Не приличаш на такава.

— Имам богат опит — настоя Грейс.

— Виж ти, виж ти — каза Мили тихо. — Много интересно. — Преди някой да успее да отговори, тя ги настани на една маса. — Сядайте, сядайте. Сега ще ви донеса бира. — Тя погледна Грейс с почуда. — За теб вино?

— Да, благодаря — кимна Грейс.

Лутър я настани на един стол. После той, Уейн и Петра седнаха около масата.

— Има ли развитие относно издирването на сирената в генеалогичните файлове днес следобед? — попита Лутър.

— Открих някои неща, когато бе тихо след обяда — отвърна тя.

Петра се облегна назад и скръсти ръце.

— Защо мислите, че тази жена е регистрирана в Обществото?

— Тя има много силен и изключително рядък талант. Това означава, че има вероятност да произхожда от род на хора с паранормални способности. За таланти като нейния има силен генетичен компонент.

— С други думи — каза Лутър, — дори и да не е регистрирана, някой от предшествениците й може да е бил член на Обществото?

Грейс одобрително кимна.

— Точно така. Ако успея да открия един от тях, може да се насоча от генеалогичната информация към други бази данни, поддържани от организации извън Обществото.

Петра се намръщи.

— Другите генеалогични бази данни няма да ти отговорят дали някой има силен парапсихичен талант, или не.

— Няма — съгласи се Грейс, — но могат да ми съдействат да идентифицирам потомците на сирената. А оттам мога да определя дали някой от тях има необикновен талант като нейния.

Уейн леко присви очи.

— Звучи невероятно.

— Така е. Но все е нещо, което мога да свърша, докато чакам обаждане от Фалън Джоунс.

Мили се появи с три бири и чаша бяло вино. След малко се върна с купи с димяща супа и им ги поднесе.

— Нещо друго? — попита Лутър, след като Мили се върна в кухнята.

— Не много — призна Грейс. — Няколко пъти се споменава за членове на Обществото, притежаващи хипнотичен глас. Но дори и днес критиците използват този термин безразборно, така че не съм сигурна дали наистина означава това. Открих записи в архивите, които споменават певци, чиято музика можела да доведе хората до транс, наподобяващ сън.

— Чувала съм, че това се случва често по време на оперни представления — обади се Петра. — Може би този талант не е толкова рядък.

Грейс се усмихна:

— Работата е там, че не открих да се споменава за певица, която буквално да убива с музиката си. Изпратих по имейла молба до Фалън Джоунс да ми позволи достъп до класифицираните раздели на генеалогичния архив.

Лутър отпи от бирата си.

— Има ли класифициран раздел?

— О, да — каза тя. — Много от досиетата, които се отнасят до опасни или странни таланти, са засекретени. Получавала съм достъп до тях веднъж, когато господин Джоунс идентифицираше един заподозрян. Сигурна съм, че ще ми осигури отново достъп, за да направя това проучване. — Тя усети аромата на супата. — Мирише много, много вкусно.

— Най-апетитната супа на острова — увери я Уейн.

Лутър я гледаше как добре се справя с клечиците за ядене. Нямаше нужда да надниква в аурата й, за да разбере, че тя е изтощена.

— Имаш нужда от здрав сън — каза той.

Тя нямаше желание за спор.

Уейн погледна Лутър.

— Е, какъв е планът? Убиваме всеки, който се появи в ресторанта и пее, което не ни харесва?

— Така само може да се увеличат труповете — отбеляза Петра. — Наоколо има доста некадърни певци.

— Няма проблем. — Уейн хапваше от супата си.

Грейс остави пръчиците си много внимателно върху купата и погледна тримата леко озадачено.

— Много е мило, че правите това за мен — каза тя. — Не знам как да ви благодаря.

— Не правим нищо особено — увери я Петра. — Просто малко разнообразие.

— Приятно е от време на време — обади се Уейн. — Така животът е по-интересен. Няма нужда да ни благодариш. Ти си с Лутър.

Тя отправи бърз въпросителен поглед към него, после се обърна отново към Уейн.

— Това има ли значение?

— Разбира се — отвърна Петра. — Ти си част от семейството.

Грейс се облегна назад и се хвана за ръба на масата с недоумение.

— Но аз не съм от семейството ви.

— Ти си имаш твое определение за семейство — обясни Уейн. — А ние си имаме наше. Щом кажем, че си от семейството, значи си.

Очите на Грейс се напълниха със сълзи.

— Аз не… Вие дори не ме познавате.

— Остави сантименталностите — прекъсна я Петра. — Разкажи ни още за сирените.

Грейс взе салфетката, попи очите си и няколко пъти се изкашля. Отпи от виното си, остави чашата и се овладя.

— Отделих известно време да проуча въпроса за сирените в митологията, за да си изградя някаква представа. Хрумна ми, че може някои от древните легенди да се основават на действителни факти.

— Хм. — Лутър остави супата си заинтригуван. — Мислиш, че може да има нещо вярно в онези древни истории за моряците, които са намирали смъртта си, подмамени към скалите от песните на сирените?

— Може би — каза Грейс. — Според митовете е имало хора, които са останали живи след подобни срещи. Според една история, когато Орфей чул музиката на сирените, извадил лирата си и надмогнал песните им, като създал мелодия, по-прекрасна от тяхната.

— С други думи, неутрализирал енергията на музиката им, като създал противодействаща — обобщи Лутър.

— Или просто заглушил песните им — предположи Грейс.

— Все едно е използвал един от онези генератори на бял шум, които заглушават колите нощем? — попита Уейн.

Петра се оживи.

— Можем да я заглушим с рока, който пускаме в „Тъмната дъга“.

— Не е зле — кимна Грейс. — Но не забравяйте, че тук проблемът не е само в музиката. Сирената умее да насити песента си с психична енергия. Не мисля, че музиката в бара ще изолира тези дължини на психичните вълни.

— Обаче всяка силна музика ще затрудни сирената в опитите й да се концентрира — обади се Лутър. — А ако не успее да насочи енергията си, тя е безполезна.

— Така е — съгласи се Грейс. — И никоя певица не може да се задържи на недостъпен тон при реакция на публиката. Значи вероятно сирената се нуждае от подходяща обстановка за изпълненията си.

— Как да се справим с нея? — попита Уейн.

— Когато Одисей и хората му плавали покрай островите на сирените, той карал моряците да пълнят ушите си с восък, за да не чуват музиката.

— Просто, но ефективно — каза Уейн. — Обаче не ми допада идеята да стоя по двайсет и четири часа с тапи в ушите. Предпочитам да мога да чувам.

Грейс обгърна чашата си.

— Има още нещо, което можем да приемем за достоверно. Според това, което открих при проучването си, могъщата сирена може да направи така, че цяла зала със зрители да изпадне в лек транс, но когато трябва да използва енергията си, за да убие някого, може да го направи само с един, максимум с двама души. Убедих се в това в хотела. Усетих, когато тя премести вниманието си от камериерката към мен. Но когато вратата на асансьора се отвори, тя се паникьоса и избяга. Знаеше, че не може да контролира повече хора.

— Нелепо е, че е опитала да убие камериерката — разсъждаваше Петра. — Какво е смятала да направи с тялото?

Грейс обмисли това няколко секунди.

— Ако бях на нейно място, щях да го скрия в количката и да го преместя някъде, където няма да го намерят.

Всички замълчаха. Уейн и Петра изглеждаха впечатлени.

Грейс се намръщи.

— Нещо нередно ли казах?

— Не — отвърна Лутър, преди двамата да я попитат откъде й хрумна тази идея. — Ако продължим в тази насока, другият факт, който знаем за сирените, е, че те предпочитат операта, защото там ги има високите убийствени тонове.

— Добре, това е интересно — каза Петра. — Но каква е логиката?

— Първо — обясни Грейс, — че тя навярно има музикално образование. Не е много, но все е нещо. Между другото има едно нещо в наша полза.

Петра погледна с недоумение.

— Какво?

— Законите на парапсихиката. Психичната енергия не се предава механично. Сирената трябва да проектира таланта си лично. Не може да изпрати на жертвите си диск и да очаква те да умрат, докато го слушат.

Петра смигна на Лутър.

— Поздравления, намерил си си момиче, което е с оптимистичен поглед към живота.

Лутър се ухили на Грейс.

— Да, обърнах нова страница. Кой казва, че съм депресиран?