Джейн Ан Кренц
Горещи следи (28)

27.

Лутър отвори очи. Слънчевата светлина пробиваше през листата на палмите, а тялото на Грейс беше сгушено приятно до неговото, само дразнещото звънене разваляше идилията. Сутрините обикновено започваха със слънчева светлина и телефонен звън. Но усещането за Грейс до него беше нещо различно. Една нощ, прекарана с нея, и вече беше пристрастен.

Неохотно се отдели от меката топлина на Грейс, седна на ръба на леглото и взе мобилния. Усети леко покачване на адреналина, като разпозна номера.

— Какво има, Фалън?

— Юбанкс е мъртъв. Тялото му е било намерено в сватбения параклис на хотела от помощния персонал преди няколко часа. Изглежда е умрял около полунощ. Според властите е получил сърдечен удар. Няма следи от насилие.

— Сирената го е убила.

— Явно. Сега трябва само да чакаме и да наблюдаваме. Нямам търпение да видя кой ще заеме мястото му. Когато открием, ще разберем кой е поръчал убийството му.

— Ами Сирената?

— Тя е изпълнила поръчката. Ако е истински професионалист, както предполагам, вече е изчезнала.

— Но ти я издирваш, нали?

— Разбира се. — Фалън замълча. — Е, Суитуотър я издирва, което е още по-добре.

— Това не е задължение на Суитуотър. Тя е с паранормални способности. Това означава, че е работа на „Джоунс и Джоунс“.

— Малоун, трябва да ти кажа, че в момента това не е на първо място в моите задачи. — Гласът на Фалън прозвуча неестествено. Той често се дразнеше и нервничеше, но се поддаваше на такива силни чувства. — Имам прекалено много работа. Докато тя продължава да убива хора от „Нощните сенки“, нямам нищо против.

— Тя опита да убие Грейс и един невинен свидетел.

— От начина, по който Грейс ми описа ситуацията, наистина мисля, че е било инцидент.

— Как може да наричаш опит за убийство инцидент?

— Добре де, не е точно инцидент — измърмори Фалън. — По-скоро е ситуация от рода „да попаднеш на грешното място в грешното време“. Опитвам се да ти кажа, че тя не е имала намерение да убива Грейс или камериерката. Те просто са я прекъснали.

— Значи сами са си виновни, че за малко не ги е убила?

— По дяволите, спри да тълкуваш погрешно думите ми! — гневно отвърна Фалън. — Грейс ми каза, че сирената е била с тежък грим и перука. Това означава, че не може да я опише или разпознае. Следователно няма причина да я търси. Разбра ли логиката ми?

— И двамата знаем, че Грейс може да я разпознае по аурата.

— Само ако двете отново се срещнат лице в лице — не отстъпи Фалън. — А каква е вероятността това да се случи?

— Откъде да знам, по дяволите.

— Виж, сирената няма как да научи името на Грейс, камо ли къде се намира. Повярвай ми, Грейс не е в опасност. Що се отнася до сирената, Суитуотър може да се справи по-добре с издирването й от мен. Тя действа в неговия свят. Той има връзките, с които да я открие.

— А сирената в списъка със задачи на Суитуотър ли е?

— На първо място — каза Фалън кратко и решително. — Изглежда Хари е малко подразнен, че има в нейно лице конкуренция, за която не е подозирал.

— Ами ако Грейс е права, че певицата е маниакална личност? Ами ако тя си припомни, че трябва да унищожи Грейс заради случилото се в Мауи?

— Тогава ще имаме проблем — съгласи се Фалън с тона на човек, който е свикнал да успокоява дете, което не спира да задава въпроси. — Но, както казах, говорим за професионален убиец. Повярвай ми, тя отдавна е изчезнала.

Лутър затвори телефона и го подхвърли на масата. Извърна се и видя, че Грейс го наблюдава с проницателните си зелени очи.

— Сирената е убила Юбанкс — обясни й той. — Фалън казва, че Суитуотър ще я открие.

— А дотогава?

Той постави ръката си на бедрото й и се наслади на женствената му извивка под чаршафа.

— Дотогава ти оставаш на почивка на Хаваите.