Джейн Ан Кренц
Горещи следи (46)

45.

Лутър намери количка за чаршафи от стаичката на камериерките и натика все още спящата Дамарис в нея. Когато я заключи в друга стая, на различен етаж, извади телефона си и набра номера на Грейс.

Тя вдигна на първото позвъняване.

— Лутър? Добре ли си? Тревожех за теб. Пак ме връхлетя онова лошо предчувствие от снощи, когато Крейгмор те атакува в гаража. Опитах да ти се обадя, но телефонът ти не отговаряше. После предчувствието ми някак изчезна.

Изпълни го чувство на истинско задоволство. Помежду им имаше привличане със сигурност. Това го насърчаваше.

— Дълга история — каза той. — Да, добре съм.

— Току-що ми се обади Фалън Джоунс. Каза, че открили някакви документи в сейфа на Крейгмор, че Вивиан Райън е била негова дъщеря. Преди години той дарил сперма в някаква клиника. Нещо повече — имал и още една дъщеря.

— Тя се казва Дамарис. Току-що се срещнах с нея.

— Какво?

— Тя ще бъде първият човек, който ще попадне в програмата за защита на свидетелите на Обществото.

От другия край на линията последва мълчание.

— Бил си доста зает — каза Грейс.

— И ще съм още по-зает. Не ме разбирай погрешно, но изглежда, че ще прекарам около час и половина в една хотелска стая заедно с една блондинка.

— Добре, явно ще трябва да поговорим.

Той набързо й разказа какво се е случило, като не придаде особена важност на случката с лазера. За нещастие Грейс бе разбрала всичко.

— Тя се е опитала да те убие.

— Тя взема лекарството, Грейс — каза той тихо. — Достъпът й до него е бил прекратен със смъртта на баща й.

Грейс въздъхна.

— Тя умира.

— Единствената й надежда е антидотът. Готова е да преговаря с „Джоунс и Джоунс“, със Зак Джоунс, само да го получи. Тя не е социопат като сестра си. Спектърът й е пълен. Замесила се е в това само за да угоди на баща си.

— Уилям Крейгмор.

— Оказва се, че той не е просто предател. Той е бил основателят на „Нощните сенки“.

— Е, това ще бъде трудно за обяснение на поредното събрание на Обществото.

— Така мисля. За щастие, няма да се тревожим за тази ситуация. Събери багажа си. Ще се върна при теб веднага щом някой дойде да отведе Дамарис.

— Тази вечер ли тръгваме?

— Ще те заведа в Ел Ей. Не искам да бъдеш в един и същи град с Вивиан Райън по-дълго, отколкото е необходимо. Трябва да изчакаме малко. Според Дамарис Райън не знае, че сме тук. Имам информация, че Сирената ще се върне в хотелската си стая много късно, ако изобщо се върне.

— Заради приема, за който четохме във вестниците?

— Да. Приемът е организиран от сегашния й любовник — Нюлин Гътри.

— Операта, „Гътри Хол“, неговото ли име носи?

— Да. Той е дал парите за построяването й. Направил е цяло състояние от софтуер и високотехнологични устройства. Той притежава половината град.