Джейн Ан Кренц
Горещи следи (44)

43.

— Фенерът е неудобен — каза жената. Тя държеше лазерния лъч точно върху гърдите на Лутър. — Имах малко по-различен план, но след като си си направил труда да дойдеш тук тази вечер, сигурна съм, че ще измислим нещо. Надявам се, че харесахте изпълнението на сестра ми. Тя е великолепна, нали? Луда, но великолепна.

— Ти си сестра на Райън? — Лутър трепереше и се чувстваше така, сякаш всичките му сили са изчезнали, но досега беше успял да устои на най-лошите ефекти от лазера. Жената очевидно не беше толкова силна като Крейгмор.

— Дамарис Кембъл — представи се тя. — Двете с Вивиан сме полусестри. И двете сме заченати ин витро, от един и същи донор на сперма. Уилям Крейгмор беше баща ни.

Дамарис изглеждаше относително спокойна външно, но аурата й беше нестабилна и черна като ада. Най-различни силни емоции — гняв, отчаяние и страх, пулсираха в целия спектър, осеян от тъмната енергия, причинявана от лекарството.

Лазерното фенерче, което тя държеше, изглеждаше същото като онова, което Крейгмор беше използвал в подземния паркинг. Засега Дамарис не осъзнаваше, че той използва таланта си, за да отблъсква най-тежките му ефекти.

Тя бе настояла той да хвърли бастуна си и сега стоеше подпрян на бюрото. Ръцете му бяха във въздуха, което също му пречеше да пази равновесие. Но освен тези предпазни мерки Дамарис не изглеждаше особено разтревожена. Никой не се отнасяше сериозно към хората с талант като неговия. Като имаше предвид колко лесно го изненада, може би имаше основание за тази липса на уважение.

Дамарис не се изненада от появата му в апартамента на сестра й. Неговата реакция, от друга страна, освен неизбежното „По дяволите“ се изразяваше в прилив на адреналин и предчувствие за нещо лошо. Най-после липсващите парчета от пъзела си идваха по местата. Сега единственото, което Лутър трябваше да направи, бе да остане жив, за да види какво ще се случи.

— Талантът ти е да генерираш кристали, ти не си певица — каза той.

— Да, талантът ми е същият като на баща ми — заяви тя гордо. — Когато той ме откри, беше много щастлив, че талантът му се е предал.

— Той кога те потърси?

— Преди няколко години. Каза ми, че се е погрижил да депозира сперма в клиниката, защото вероятността да остане жив е била малка, след като е работел като шпионин. Искал да остави генетично наследство — за всеки случай. Оказало се, че оцелял въпреки рисковете на работата си, но медикаментите за засилване на парапсихичните способности, с които го тъпчели шефовете му, му причинили сериозни странични ефекти. Един от тях било безплодието. В продължение на години той не искал да повярва. Женил се три пъти, преди да се откаже и да потърси мен и сестра ми.

Лутър я гледаше с недоверие.

— Правителствената агенция, за която е работил, притежавала ли е версия на формулата?

— Агенцията ръководела една лаборатория начело с учен на име Хълси, потомък на Базил Хълси. Това говори ли ти нещо?

— Разбира се. Базил Хълси е легенда в „Джоунс и Джоунс“, и то в лошия смисъл. Причинил е много неприятности в края на деветнайсети век. Класически пример за луд учен.

— Неговият потомък успял да пресъздаде старата формула и я предоставил на агенцията. — Тя стисна презрително устни. — Но добрият доктор така и не успял да се справи с недостатъците и страничните ефекти.

— Никой никога не е успявал — кимна Лутър. — Но хората продължават да опитват.

— Когато агенцията прекратила тази дейност, татко нямал откъде да се снабдява в лекарството. Имал известни запаси, но знаел, че ако не предприеме нещо, ще умре за месец. Шефовете му очаквали той да полудее и да се самоубие.

— И така да прикрие всички следи от малкия им психичен експеримент.

— Точно така — съгласи се Дамарис с горчивина.

— Какво се е случило? Как е успял да оцелее?

— Шефовете му го изпратили на една последна мисия. Трябвало той да премахне доктор Хълси. Но по това време татко подозирал какво ще стане, ако спре да взема лекарството. Поговорил си с доктор Хълси. Той му обяснил точно какво ще се случи, след като запасите му от лекарството свършат. Татко се съгласил да го остави жив при условие, че Хълси продължи да му приготвя лекарството.

— Сделката е устройвала и двамата.

— Единственото, от което Хълси се интересувал, било да продължи с експериментите си. Трябвала му само лаборатория. Двамата с татко сключили сделка.

Прозрението на Лутър ставаше все по-убедително.

— Дяволите да ме вземат! Баща ти не е бил просто член на „Нощните сенки“. Той е основал организацията, нали?

— Да. — Гордост и ярост се изписаха на лицето и в аурата на Дамарис. — В продължение на години се надявал, че Съветът ще прозре истинската стойност и потенциал на лекарството. Бил убеден, че накрая Съветът ще възложи на някого да проведе проучвания.

— Защо да го прави, по дяволите?

— Той имал своя визия за Обществото „Аркейн“. Елитна организация на хора със силни парапсихични възможности, способна да контролира правителства, корпорации и научни изследвания в най-различни сфери.

— Но това не се е случило и никога няма да се случи!

— Не — съгласи се тя уморено. — Единствената причина баща ми да създаде организацията „Нощните сенки“ е защото е бил принуден да признае, че Съветът няма да позволи на учените да работят по формулата. Не и докато е жив. Бил твърдо решен да създаде това, което Обществото отказвало да направи. Искаше да остави трайно наследство. А сега той е мъртъв заради теб. Кажи ми какво се случи на Хаваите.

— Нищо чудно, че „Нощните сенки“ успяваха винаги да са на една крачка пред „Джоунс и Джоунс“. Като доверен член на съвета Крейгмор от самото начало е имал достъп до всички тайни на Обществото.

Силен гняв блесна в очите на Дамарис.

— Кажи ми за Хаваите.

Той се потеше. Студени тръпки се редуваха с пристъпи на втрисане. Въпреки това използваше част от енергията, с която отблъскваше ефекта от лазера, за да успокои аурата на Дамарис. Тя примигна няколко пъти и после придоби по-спокоен вид.

— Първо ми обясни защо баща ти искаше Юбанкс да бъде премахнат — настоя Лутър.

— Юбанкс беше станал много амбициозен и опасен. В своята лаборатория той беше усъвършенствал лекарството, то можеше да се приема на хапчета. Използваше това постижение заедно с таланта си на стратег, за да се сдобие с място в управителния съвет.

— А Крейгмор не е искал той да влезе в Съвета?

— Не искаше. Баща ми не му вярваше. Юбанкс не знаеше кой е баща ми, разбира се. Само членовете на управителния съвет са информирани кой е начело на организацията. Останалите смятаха, че Юбанкс е доказал, че заслужава да се издигне. Бяха решили да гласуват за приемането му в Съвета.

— А баща ти не е искал това да се случи.

— Той искаше да го премахне, но настояваше да стане така, че убийството на Юбанкс да не се свързва с него.

Дамарис замълча. Лутър я виждаше, че трепери.

— Опитали сте да използвате Суитуотър да премахне Юбанкс — каза той, за да я накара отново да говори.

— Това беше идея на татко — каза тя. Беше потисната. — В най-лошия случай Съветът щеше да заподозре, че зад убийството стоят „Джоунс и Джоунс“. Във всички случаи никой не би предположил, че ръководителят на „Нощните сенки“ има нещо общо с това. Но планът се провали. Суитуотър отказа да изпълни задачата.

— И ти си помолила сестра си за помощ.

— Нямахме време да измислим нещо друго. Юбанкс трябваше да умре в Мауи. За следващата седмица беше планирано гласуването.

— И сте решили да запазите тайната и нещата да си останат в семейството. Е, сестра ти е успяла да се справи със задачата.

Дамарис се напрегна.

— Тя има доста опит. Татко казваше, че тя е роден талант. Според него тя се нуждае единствено от напътствие.

— И от мишена.

— Според мен татко никога не разбра Вивиан. Сестра ми е абсолютен егоцентрик. Преди Юбанкс убиваше само хора, които са пречели на кариерата й. Тя има инстинкт за тази работа. Сигурно е страничен ефект от таланта й. Какъв е смисълът да можеш да убиваш с гласа си, ако нямаш желание да го правиш от време на време?

— Не се засягай, но тази логика е неубедителна. Всеки може да убие с пистолет. Но не всеки има желание да го прави. Талантът на сестра ти е страховит, но еволюционно погледнато, той сигурно е възникнал като механизъм на самозащита.

Усмивката на Дамарис не беше весела.

— Ти не познаваш сестра ми, нали? Тя твърди точно това — че използва таланта си на сирена при самозащита. Не е нейна вината, че хората, които са опасни, са нейни съперници, критици и нервиращи я агенти.

— Тогава защо се е съгласила да премахне Юбанкс? Като услуга към Крейгмор?

— Не. Между нея и татко нямаше истинска връзка. Не бяха близки. Вивиан го направи, защото аз я помолих. Аз съм единственият човек, от когото Сирената се интересува, освен от самата себе си, разбира се.

— Страхотна услуга — да убие някого, защото си я помолила.

Дамарис се размърда неспокойно. Вече не беше толкова съсредоточена. Лутър въздъхна и напрегна сетивата си още малко.

— Юбанкс не беше невинна жертва — сякаш опита да се оправдае Дамарис. — Знам от баща ми, че той е убил две свои съпруги, за да получи наследството им, и една друга млада жена, с която имал връзка. Очевидно тя е разбрала за връзката на Юбанкс с „Нощните сенки“.

— Крейгмор знаеше ли, че „Джоунс и Джоунс“ наблюдават Юбанкс?

— Не. Разбра чак когато сестра ми беше видяна в хотелската стая в Мауи. Той заключи, че е прекалено голямо съвпадение Вивиан да попадне на жена, която може да устои на песента й. После провери във файловете на „Джоунс и Джоунс“ и откри, че агенцията разследва Юбанкс.

— Това трябва да го е притеснило.

— Защо? Беше ясно, че „Джоунс и Джоунс“ се интересуват от Юбанкс само заради убийството на младата жена. Агенцията не знаеше, че Юбанкс е от „Нощните сенки“. Обаче той се тревожеше, че ако „Джоунс и Джоунс“ се задълбочат в разследването, може да разкрият връзката с „Нощните сенки“. Това беше още една причина Юбанкс да бъде премахнат.

Усещането за огън и студ го караше да усеща тръпки, но Лутър се отпусна леко. Фалън и Зак Джоунс бяха успели. Крейгмор беше отишъл в онзи гараж с мисълта, че единственият му проблем е прекалената амбиция на Юбанкс. Той изобщо не беше разбрал, че Юбанкс и още четирима високопоставени членове от „Нощните сенки“ бяха идентифицирани. Точка за „Джоунс и Джоунс“.

— Крейгмор е дошъл при мен, защото е знаел, че може да се добере до Грейс чрез мен. Страхувал се е, че Грейс може да идентифицира Сирената.

— Да. — Дамарис стисна лазера. — Той каза, че трябва да се отървем от жената, която е видяла Вивиан в Мауи. После реши сам да се погрижи за проблема. Но ти си го убил, нали? Как го направи? Той беше невероятно силен.

— Всеки допуска грешки от време на време. Виж мен например.

— Татко никога не се проваляше — отново бе пламнала от гняв. — Той беше оцелял въпреки рискованите задачи, които са му възлагали в продължение на години, после беше си намерил място в сърцето на Обществото „Аркейн“. Той беше в Съвета. Никой не го подозираше.

— Е, всъщност това не е съвсем вярно. Малко след като е заел магистърския пост, Зак Джоунс е усетил, че има проблем с човек, който е на много високо място в организацията. Веднага е взел предпазни мерки.

Тя го погледна с отвращение.

— Не е подозирал татко. Не би могъл. Баща ми беше прекалено умен, за да бъде разкрит.

— Крейгмор е бил добър и е имал достатъчно време да прикрие следите си, преди Зак да поеме управлението на Обществото. Но Зак и Фалън следяха всички в Съвета. Нямаше да им отнеме още много време да разкрият, че баща ти е предателят.

— Той не беше предател, дяволите да те вземат! Той правеше каквото трябва, за да оцелее. Без редовни доставки на лекарството щеше да загине. Той знаеше, че никога няма да убеди Съвета за разрешение.

— Но той не е приготвял количества само за себе си, нали? — попита тихо Лутър. — Той е основал „Нощните сенки“. Видял е пътя към властта и е тръгнал по него.

— Млъкни! Ти уби баща ми и ще си платиш за това. Но първо трябва да разбера как си го направил. Трябва да знам.

Той отново напрегна сетивата си и се насочи към аурата й.

Енергията се изливаше в различни посоки на спектъра. Паниката й ставаше все по-силна. Както и тъмните пулсации.

— От колко време вземаш лекарството? — попита той тихо.

Това я изненада. Тя застина. После лазерът в ръката й потрепери. Лутър усети как напрежението отслабва.

— Как позна, че го вземам? — прошепна тя.

— Разчитането на аурата не се възприема като талант с особено значение, но понякога върши работа.

— Татко не искаше да вземам формулата заради страничните ефекти. Но аз настоях. Бях едва седма степен. Исках да бъда негова истинска наследница.

— Крейгмор е бил прав за страничните ефекти. Най-същественият е, че щом си започнал, не можеш да се откажеш. Спреш ли да го вземаш, умираш. Какъв е запасът ти?

Тя сякаш се затвори в себе си. За пръв път паниката и отчаянието се изписаха и на лицето й.

— Имам за следващите три седмици — каза тя спокойно. — Течната версия на формулата не издържа повече от месец дори и при идеални условия. Затова бе толкова важно Юбанкс да произвежда лекарството на капсули.

— Защо не си в операта, да гледаш представлението?

— Исках да отида — прошепна тя. — Но не се чувствам много добре. Мисля, че съм алергична към формулата. — Устните й посърнаха. — Може би ще ме убие още преди да съм изразходила запасите си.

— Защо не сключим сделка? — предложи Лутър.

— Не искам никакви сделки. След три седмици ще бъда мъртва. Ти не можеш да ми предложиш нищо. Дойдох тук да се сбогувам със сестра си.

— А какво ще кажеш за дълъг живот, чак докато остарееш? Проявяваш ли интерес?

— За антидота ли ми говориш? От баща ми знам, че в лабораториите на Обществото работят по антидота, но още не са го усъвършенствали. Дори и да е готов, Съветът няма да ми позволи да го използвам.

— Това решение не зависи от Съвета. Зак Джоунс може да го разреши сам и ще го направи, ако Фалън Джоунс го посъветва. Трябва обаче да ти кажа, че на този етап антидотът е в експериментална фаза. Има много неизвестни. Но ти нямаш какво да губиш.

Дамарис се вторачи в него, не смееше да помисли за подобно нещо.

— Защо Зак Джоунс би ми позволил да взема антидота?

Сега лъчът беше съвсем отслабнал. Дамарис беше съсредоточена изцяло върху възможността за оцеляване. Лутър спря да трепери и започна отново да диша равномерно.

Той максимално напрегна сетивата си и изпрати вълна от потискаща енергия към аурата на Дамарис. Лазерът падна на пода. Тя не забеляза, защото едва държеше очите си отворени.

Той грабна бастуна си и тръгна към нея.

— Магистърът ще ти даде антидота, защото ти имаш нещо, от което Обществото се нуждае.

— Какво е то?

— Вътрешна информация за най-високите етажи на „Нощните сенки“. Сега, когато баща ти е мъртъв, ти не дължиш на организацията нищо. Какво ще кажеш? Сключваме ли сделка?

— Би било глупаво да откажа — прошепна тя и обви ръце около тялото си.

Той й зададе още няколко въпроса. След това изпрати още потискаща енергия към аурата й. Тя затвори очи и заспа.

Щеше да бъде глупаво да не я завърже, докато не можеше да се съпротивлява, реши Лутър. Полицаят винаги си остава полицай.

Той върза китките и глезените й е колана и вратовръзката си. После се обади на Фалън.

— Крейгмор е бил основателят на „Нощните сенки“? — Фалън звучеше искрено поразен, което рядко се случваше при него. — Дамарис е негова дъщеря. Да, може да получи антидота, ако е съгласна да говори.

— И аз така си помислих. Да действаме. Трябва да изпратиш някого в Акейша Бей да вземе госпожица Кембъл. В момента е в безсъзнание. Сестра й не подозира, че Грейс е в града, така че на този фронт засега всичко е спокойно.

— Ще изпратя някого от офиса в Ел Ей веднага да доведе Кембъл в лабораторията. Обаче сигурно ще му отнеме поне час да стигне дотам, зависи от движението. Ти остани да я наглеждаш дотогава.

— Тя каза, че сестра й вероятно няма да се върне в стаята си до сутринта, но не сме сигурни в това.

— Слушай, Малоун. Не искам да се конфронтираш с Вивиан Райън, освен ако няма никаква друга алтернатива. Плащаме на Суитуотър да се справя с такива проблеми. Измъкни Кембъл оттам.

— Чудесно. Но не мога да прекося фоайето на хотела, метнал жена в безсъзнание на рамото си.

— Имаш ли някакви идеи?

— Защо не ми резервираш стая в този хотел? Аз ще се настаня и после ще се върна тук, за да преместя Дамарис Кембъл в стаята си.

— Как ще я преместиш? Ти си с бастун, забрави ли?

— Повярвай ми, няма как да го забравя. Ще използвам количка за чаршафи.

— Добра идея. Как се сети?

— Просто ми хрумна.

— Не искам да оставяме Кембъл сама. Тя има прекалено ценна информация.

— Не се тревожи, няма къде да отиде. Обади се на рецепцията и ми намери стая на друг етаж.

— Много ми се иска да престанеш да ме третираш като момче за всичко.

— Още нещо — каза Лутър. — Ако Сирената случайно се върне тук тази вечер, ще разбере, че нещо се е случило с Дамарис.

— Остави я тя да му мисли.

— Ами ако Сирената изчезне?

— Няма начин. Тя е примадона. Сигурно не може да стои незабелязана повече от десет минути. Ще я намерим.

— Добре. Отсега нататък тя е твой проблем.

Лутър побърза да изпревари Фалън и да затвори пръв.