Джейн Ан Кренц
Горещи следи (22)

21.

Той се събуди с усещането, че тя е в стаята. Нямаше нужда да отваря очи, за да я види. Имаше начин, който не можеше да обясни, знаеше, че винаги ще усеща присъствието й, когато е наблизо. Чувството, че я познава, го връхлетя още когато я видя на летището, то беше станало хиляди пъти по-силно, когато тялото й потрепери за пръв път в мига на освобождение и когато му се стори, че аурите им са се слели в едно цяло, което никога не би могло да бъде разрушено.

По дяволите, тя беше права. Може би той наистина беше романтик.

— Буден си — каза Грейс. — Как се чувстваш?

Той отвори очи и се повдигна на лакти. Тя стоеше до плъзгащата се стъклена врата. Завесите бяха дръпнати леко. Навън беше безоблачно утро.

Лутър забеляза, че тя все още не се е преобличала. Долови някаква неестествена напрегнатост у нея. Веднага разпозна симптомите. И той беше изпитвал същото неведнъж след прекарана безсънна нощ.

— Аз съм добре. — Той я погледна внимателно. — Но ти имаш уморен вид, сякаш изобщо не си лягала.

— Ти спеше много дълбоко. Реших, че при тези обстоятелства е по-добре аз да остана будна.

Той се поразмърда и свали краката си от леглото.

— С други думи, страхувала си се, че няма да мога да си свърша работата, че не съм способен да опазя двама ни, ако някой влезе в стаята, докато спя.

— Нали сме един екип.

Той разтри тила си. Дори и да имаше някаква специална връзка помежду им, това не означаваше, че тя не го вбесяваше за секунди.

— За твое сведение — каза той спокойно — мога да се справя със случайните последици от работата, която върша.

— Сигурна съм, че можеш. Просто си помислих, че е най-добре да сме по-предпазливи.

— Щях да се събудя, ако някой беше опитал да влезе в стаята. Повярвай ми.

— Винаги ли си такъв мърморко, като се събудиш? — попита тя по-скоро с любопитство, отколкото с укор.

— Не, само когато открия, че клиентът, когото се предполага, че охранявам, мисли, че е необходимо да охранява мен.

— Аз не съм ти клиент, а партньор.

— Аз съм тук да си върша работата.

— И снощи го направи. За Бога, това е излишен спор. Защо не отидеш да си вземеш душ?

Той обмисли това предложение. Вероятно беше добра идея.

— Ами ти? Трябва да поспиш.

— Дремнах на креслото.

— Нямаше нужда да прекарваш цялата нощ на пост.

— Не ми е за пръв път да прекарам една безсънна нощ. Нищо ми няма. Хайде, върви да си вземеш душ.

Той стисна бастуна и се изправи. Когато се погледна, проумя, че още е с ризата и панталона. Вдигна глава и видя отражението си в огледалото. Дрехите му бяха измачкани, под очите му имаше сенки, брадата му беше набола. Определено трябваше да се избръсне. Доста неугледен вид имаше.

На всичко отгоре беше гладен, и то не само за храна. Погледна Грейс, опитвайки да отгатне колко е уморена тя.

— Знаеш ли — каза той, като опипваше наболата си брада, — човек с паранормална чувствителност сигурно не би питал жена, прекарала безсънна нощ, дали не иска да си вземе душ заедно с него…

Тя смръщи ядосано вежди.

— Прав си, човек с развита чувствителност със сигурност не би предложил това в подобен момент.

Той кимна покорно.

— Да, знам. Имам доста неугледен вид в момента.

— За Бога, това няма нищо общо с вида ти — възкликна тя.

— А с какво? — попита той в недоумение.

— Току-що се карахме. — Тя размаха ръце. — Преди минута недоволстваше насреща ми. А сега искаш да правим секс, все едно нищо не е станало.

— Според теб преди малко карахме ли се?

— А според теб какво правихме?

Той се замисли.

— Обсъждахме. Сега разговорът приключи и аз отивам да си взема душ. Просто се чудех дали не искаш да дойдеш с мен.

— Карахме се — настоя Грейс.

— Преувеличаваш. Сигурно защото си напрегната от недоспиването.

— Карахме се и не съм напрегната.

— Знаеш ли, ако сме под душа заедно, би се освободила от напрежението.

Тя направи опит да каже нещо преди него, взе една от малките декоративни възглавнички и я запрати към главата му.

Той я отби с юмрук и тръгна към Грейс.

— Виж, бой с възглавници е нещо различно, което бих разбрал.

Той бързо скъси разстоянието помежду им. Стаята изведнъж стана по-светла от енергията им. Грейс се отдръпна към стената.

— Ако мислиш, че съм в настроение за секс след нашето малко „обсъждане“, жестоко се лъжеш.

— Виждаш ли, това е различното в отношението на мъжете към секса. — Той хвърли бастуна си на леглото и се подпря на стената, така че Грейс остана по средата. — Те не мислят.

— Това обяснява доста неща.

— Радвам се, че имаше полза от мен.

Той я целуна. Бавна целувка — такава, каквато мъжът дава на жена, която знае, че е задоволил, и която смята да задоволи отново. И също да бъде задоволен. Покоряваща целувка.

Но тя не реагира като покорена жена. Вместо това го целуна с такава страст, сякаш тя смяташе да го покори.

— Добре — каза той, като оттегли за момент устните си от нейните. — Така да бъде.

Тя се дръпна назад.

— Как да бъде?

— Забрави! Ще ти обясня друг път.

Устните й се отпуснаха, аурата й се изпълни с искряща светлина и се сля в синхрон с неговата. Той се наслади на усещането, че тя е свързана с него, независимо дали го знаеше, или не.

Четирийсет и осем часа. Това беше времето, което бяха прекарали заедно. Как можеше да е сигурен, че ще мисли за нея, ще копнее за нея, ще я желае до края на живота си, дори и ако никога вече не я видеше? Как, по дяволите, се беше стигнало дотук?

Не мислеше за това, защото Грейс разкопчаваше панталона му. Той разтвори ризата й и забеляза, че през нощта тя беше свалила сутиена си. Лутър беше сигурен, че тя го носеше. Покри гърдите й с дланите си. Усещането беше неописуемо.

Той спусна ръце към панталона й. Докато успее да го разкопчае и избута надолу, Грейс вече трепереше и нашепваше името му. Не спираше да го докосва навсякъде. Ръцете й се плъзгаха по тялото му, сякаш опипваха някакво рядко и безценно творение на изкуството.

— Толкова е хубаво — каза тя, като целуна рамото му. — Толкова е приятно, че мога да те докосвам така.

— Харесва ми, че обичаш да ме докосваш. — Той хвана лицето й в дланите си и го обърна към своето, така че погледите им се срещнаха. — Но мисълта да докосваш друг мъж така ме влудява.

— Единственият мъж, когото искам да докосвам в момента, си ти.

— Не очаквах да чуя това, но можем да го обсъдим и друг път.

— Не разбирам…

— Няма значение. Не и сега.

Той грабна бастуна, стисна китката на Грейс и я поведе към блестящата, облицована с мрамор баня. Там освободи и двама им от дрехите и я отведе под силната струя на душа.

Каквото и да станеше помежду им, мислеше си Лутър, Грейс никога нямаше да го забрави.

 

След известно време тя стоеше пред изпотеното огледало, увита в огромна бяла хавлия. Чувстваше се изпълнена с енергия. Освежена. Кой се нуждаеше от сън?

Лутър се бръснеше до нея, увил хавлия около кръста си. Грейс срещна погледа му в огледалото.

— Все пак се карахме — каза тя.

Той се ухили.

— Значи трябва да го правим по-често.