Джейн Ан Кренц
Горещи следи (36)

35.

Грейс почисти миниатюрните черни семенца от срязаната на две половини папая и остави плода върху чинията.

Лутър я наблюдаваше, докато правеше кафе. Изражението му беше мрачно. „Все още се възстановява от травмата на инцидента в гаража“, помисли си Грейс. Трябваше му време.

— Не си свикнала да живееш на такова място, нали?

Тя тъкмо носеше чиниите към масата, но се спря, изненадана от думите му.

— Моля?

— Този апартамент. — Той кимна с глава към малкото помещение, което вместваше дневна, кухня и спалня в противоположния му край. — Не е в твой стил. Разбрах го още в първия ден, когато се настанихме в хотела в Мауи. Ти дори не мигна.

Тя остави внимателно чиниите на масата. Не беше сигурна накъде води този разговор.

— Трябваше ли? — попита предпазливо.

— Не, защото си свикнала с луксозна обстановка и с пътуване в първа класа.

— А, това ли? — Тя се усмихна.

— Какво означава?

— Означава, че сега разбирам каква е целта на този разговор. Да, наистина прекарах повече от десет години, пътувайки в първа класа. Мартин Крокър знаеше как да получава пари и ми плащаше добре. Но преди да се запозная с него, живеех в апартамент, който беше колкото този, и си купувах дрехи втора ръка. Къщата ми в Еклипс Бей не е много по-голяма от твоя апартамент.

Той я огледа мълчаливо от главата до петите, сякаш да намекне, че дрехите й не бяха от магазин за втора употреба.

— „Джоунс и Джоунс“ ми плащат много добре — каза тя. — Сигурна съм, че и теб те възнаграждават щедро.

Той се обърна към машината за кафе.

— Имах доста разходи през последните години.

— Чувала съм, че разводът винаги излиза скъпо. Явно това получаваш, като си романтик. Кафето готово ли е?

Той се втренчи, без да забелязва кафе машината.

— Да.

Търпението й се изчерпа.

— Дай да си изясним нещо веднъж и завинаги. Живяла съм в лукс и на улицата. Животът в лукс със сигурност е по-удобен, но никъде не съм се чувствала у дома. Къщата ми в Еклипс Бей също не е истински дом. В този апартамент и в „Тъмната дъга“ се чувствам като у дома. А сега защо не послушаш съвета на Петра? Приеми случилото се и налей две чаши кафе.

Няколко секунди той не помръдна. Просто стоеше и я гледаше. Лека усмивка озари лицето му. Погледът му стана по-топъл. Взе каната с кафето.

— С това мога да се справя.

Тя го гледаше как пълни двете чаши.

— Добре, защо не ми разкажеш за инцидента, при който е пострадал кракът ти.

Той й подаде едната чаша.

— Простреляха ме предишния път, когато изпълнявах задача на „Джоунс и Джоунс“.

— Простреляха те? — погледна го ужасена тя. — Мислех, че е било инцидент.

— Беше инцидент. — Той взе едната чаша, хвана здраво бастуна си, заобиколи кухненския плот и седна на масата. — Някой стреля с пистолет. Аз се озовах там. На грешното място в грешното време. Точна дефиниция за инцидент.

— Мили Боже!

— Осъзнах какво ще стане за части от секундата, преди да се случи — каза той, докато ядеше папая. — Достатъчно време да се отдръпна настрани. Стрелецът се целеше в гърба ми. Вместо това улучи бедрото ми.

— Какво стана?

— Беше рутинна задача, за която ме бяха препоръчали от „Джоунс и Джоунс“. Един от нископлатените частни ангажименти. Клиентката ми обясни, че трябва да я охранявам от бившия й съпруг. Твърдеше, че той я преследва.

— Твърдеше?

— Явно смяташе, че може да го убия вместо нея.

— Защо е смятала, че ще се съгласиш?

— Тя беше със седма степен талант на стратег. Знаеш какви са стратезите. Смятат, че могат да манипулират и надхитрят всекиго. Винаги си мислят, че са най-умните.

— Е, добре се справят с играта на шах например — каза Грейс. — Тя не е ли знаела, че хората, които виждат аури, не се манипулират лесно, защото предварително усещат всичко?

— Като много други и тя нямаше високо мнение за моя талант. Смяташе, че единственото, което виждаме, е само светлина. Предполагаше, че когато погледнем човек, виждаме мислите му.

Грейс направи физиономия.

— Типично.

— Когато се свързала с „Джоунс и Джоунс“, уточнила, че не иска да плаща за някой талант с висока степен. Всъщност поискала талант, който разчита аури.

— Не е пожелала да рискува, така ли?

— Да. Предпочитанието й било да използва човек без талант, частен детектив без парапсихични способности, но не е имала избор. Разказала на всички, включително и на семейството си, че се страхува от бившия си съпруг. Те са регистрирани членове на Обществото, така че я посъветвали да си наеме бодигард от „Джоунс и Джоунс“. И направила точно това.

— Обзалагам се, че не е очаквала такъв силен талант като теб.

— Тя нямаше представа — обясни Лутър. — Но и не се интересуваше. Щом виждах аури, значи бях безопасен за нея. Фалън имаше някои подозрения.

— Фалън винаги има подозрения.

— Така е. Аз споделях съмненията му, но никой от нас не беше наясно каква е причината за тях. А пък се нуждаех от парите.

— И си приел работата.

— Клиентката предположи, че съм просто ограничен мускулест тип.

— Леле!

— За съжаление се оказа, че тя не е сгрешила много в преценката си. За малко не ме уби.

— Как?

— Бившият й съпруг не я преследваше. Той не искаше да има нищо общо с нея. Най-после проумях, че тя иска да се отърве от него. Съобщих й, че не се занимавам с такива неща. Както ти казах, тя беше стратег. Веднага разбра, че няма просто да се откажа от работата. Знаеше, че вероятно ще информирам мъжа й.

— Какво се случи?

— Загуби контрол. — Лутър хапваше от бърканите яйца. — Изпадна в ярост и започна да крещи, че съм провалил всичко. Разказа ми цялата история. Чак тогава разбрах защо желае смъртта му.

— Предполагам, че ти си въздействал леко върху аурата й, така че тя да не успее да се контролира и да ти разкаже всичко?

Той сви рамене.

— Сметнах, че имам право да науча какво цели. Оказа се, че желае смъртта на мъжа си, за да наследи неговия дял от бизнеса, който бяха започнали заедно.

— И тогава те простреля?

— Не. Докато тя ми крещеше, а аз се бях съсредоточил да манипулирам аурата й, любовникът й ме изненада в гръб и ме простреля.

— Бил е намесен и любовник?

— Беше заплетена ситуация.

— А как осъзна предстоящата заплаха?

— Бях с гръб към коридора. Но клиентката гледаше право натам, докато ми крещеше. Когато тя видя любовника си с пистолета, забелязах, че аурата й проблясва. Знаех, че ситуацията се е променила. Събуди се полицейският ми инстинкт. Куршумът попадна в бедрото ми. Преди любовникът да успее да стреля отново, аз го приспах.

Грейс потрепери.

— Отървал си се на косъм. Какво се случи с клиентката ти и любовника й?

— В момента и двамата са в затвора. Сигурно ще ги пуснат предсрочно. Семейството й има много пари и разполага с опитни адвокати.

Грейс кимна. Ядеше папаята съвсем бавно, опитвайки се да задържи момента възможно най-дълго. Той беше толкова съвършен. Огряната от слънцето стая, лекият бриз, Лутър, който седеше срещу нея… Животът не можеше да бъде по-хубав. Но такива моменти не можеха да траят вечно. Грейс бе научила това прекалено добре. След малко остави лъжицата си.

— Трябва да поговорим — каза тя.

— По дяволите!

Тя се намръщи.

— Сега пък какво?

— Мразя разговори, които започват с „трябва да поговорим“.

— Извинявай. — Тя седна малко по-изправена на стола си. — Но това е важно.

— Аха. — Лутър си взе препечена филийка. — Добре, казвай.

— Фалън Джоунс постоянно повтаря, че ситуацията е под контрол. Но снощи имаше късмет, че беше убит. Заради мен.

Той остави наченатата филия в чинията. Очите му се присвиха леко.

— Снощи мина. Ако ситуацията не е била под контрол преди, сега вече е.

— Не мисля, че е така. За мен случилото се снощи беше като предупреждение. Не ме интересува какво казва господин Джоунс. Аз видях аурата на сирената. Интуицията ми подсказва, че тя няма да забрави случилото се в Мауи. Тя е много силна и опасна. Не искам ти, Петра или Уейн да излагате живота си заради това, че ме пазите.

— Работата ми е да пазя хората, забрави ли? Аз съм бодигард.

— И снощи го доказа. Но не искам да рискуваш повече заради мен.

— Остави аз да се тревожа и да решавам.

— Ами Петра и Уейн? Те нямат нищо общо, а сирената може да нарочи и тях, за да се добере до мен. Не искам да нося отговорност за това, че съм изложила някого от вас на опасност.

— Смяташ отново да изчезнеш ли?

Напрежението растеше.

— Предния път успях.

— Изградила си си нов живот. Не може сериозно да изоставиш всичко и да започнеш отначало.

— Винаги съм успявала да се справя с проблемите си. Ще се справя и сега.

— Но не сама. Не и този път. „Джоунс и Джоунс“ те забъркаха в тази каша. „Джоунс и Джоунс“ трябва да те защитят. А тъй като аз съм наетият бодигард от „Джоунс и Джоунс“, аз ще те пазя, независимо дали ти харесва, или не.

— Петра и Уейн не работят за „Джоунс и Джоунс“ — каза тя отчаяно.

— Спомняш ли си, че Обществото е най-близкото нещо до семейство, с което разполагаш?

— Е, и?

— Петра и Уейн са моето семейство. Докато ние сме заедно, те са и твое семейство. Не можеш да ги накараш да се оттеглят, дори и да опиташ. — Той се усмихна. — Освен това те ще бъдат разочаровани, ако откажеш помощта им.

— Да, предпочитам, вместо да са мъртви заради мен.

— Повярвай ми, Петра и Уейн не възприемат нещата по този начин. Може и да са по-възрастни, но те са бойци, Грейс, бойци до мозъка на костите си.

Тя опита да преглътне сълзите си.

— Страхувах се от това.

— От какво?

Тя изтри едната си буза с опакото на дланта си.

— Страхувах се, че няма да имам сили да отхвърля предложението ти.

— Това не е предложение. Така стоят нещата. Не мога да те пусна да си тръгнеш сега, дори и да опиташ.

— Лутър…

— Ш-ш-шт.

Тя усети, че става неестествено спокойна и ведра.

— Спри веднага! — погледна го навъсено тя. — Ще ти кажа, ако имам нужда да въздействаш на аурата ми.

Престореното спокойствие се изпари. Той се ухили.

— Харесва ми, когато го правиш. Възбужда ме.

Тя го изгледа още по-навъсено.

— Как може да говориш за секс в такъв момент?

— Права си. Като става дума за секс, няма какво да се приказва. Трябва да се действа.

Той се изправи, заобиколи масата и я издърпа от мястото й. Устните му се притиснаха до нейните, преди да успее да го спре.

Тя опита да устои цели две секунди. После с въздишка постави длани върху раменете му и отвърна на целувката му.

Грейс усети страстта, която се разгоря помежду им. Той я целува, докато тя затрепери от желание, докато спря да мисли, че трябва да се качи на първия самолет и да започне живота си отначало.

Лутър нежно хвана лицето й в дланите си.

— Няма да те оставя да избягаш. Ако опиташ да си тръгнеш, ще тръгна да те търся. Никога не го забравяй. И ще те намеря.

Тя остана неподвижна, стиснала раменете му. Не можеше да контролира насъбралите се емоции, които се бореха в нея. Страх? Надежда? Любов?

— Защо си толкова сигурен, че ще ме намериш?

Това не беше предизвикателство. Беше въпрос, настойчив въпрос. Тя трябваше да чуе отговора.

— Защото двамата с теб сме свързани — каза той. — Не се опитвай да ме лъжеш, че не усещаш връзката помежду ни.

Той отново покри устата й със своята, без да изчака отговора й. Тя го прегърна силно, извика тихо и настойчиво и отвърна на целувката му, сякаш той беше неин пленник, както тя — негова.

Неочаквано се озоваха на стария диван. Лутър я положи по гръб. За краткото време, което бяха прекарали заедно, той вече беше научил много за това кое й доставя удоволствие и прилагаше тези знания безмилостно. Енергията на страстта — светла и тъмна — блесна ослепително.

Но връзката беше и в двете посоки. Тя го познаваше не по-зле и беше също толкова безмилостна.

Той навлезе дълбоко в нея. Сетивата й се възбудиха, смесвайки се с неговите в момента на облекчение. А после и двамата загубиха реална представа за времето.