Якуб Адол Мар
Савската царица (54)

Състезанието с колесници

Тълпата крещи, че е станало чудо и че Савската царица е дъщеря на духовете.

Какво искаше народът на Иерусалим? Мир. Култ към земната и небесната красота. И развлечения. Затуй Соломон, сам влюбен в изкуствата и игрите, беше устроил пред вратите на града огромно поле за състезания с колесници. Пистата беше правоъгълна, дълга две хиляди лакти и широка — хиляда. Обградена беше с трибуни и затревени площи, където се струпваха тълпите от зрители. В средата на пистата се издигаше платформа дълга петдесет лакти и широка три, върху които бяха наредени седем мишени за стрелба с лъкове, а също и сигнализация, чрез която публиката следеше състезанията. Цялата конструкция беше от дърво, като се започне от оборите и се стигне до царската трибуна, изцяло застлана и обвита с платове и килими. Соломон имаше намерение да заменя тези временни постройки със солидни каменни сгради. Но поради желанието си да зарадва народа си и да го сближи със савците издигна набързо тези постройки и ги украси с платове и цветя. Царят откри хиподрума с голямо празненство.

От най-ранни зори около жълтеникавата писта се бе наредила вече многобройна и ентусиазирана публика. Когато кортежите на цар Соломон и на Савската царица се появиха при Давидовите порти, посрещнаха ги бурни овации. Владетелите се настаниха на царската трибуна тържествени и величествени, след което започна парадът на иудейската и на савската конница.

Публиката бе впечатлена най-вече от савските амазонки. Невъзмутими и великолепни, те яздеха превъзходни, млечнобели коне. Униформите им бяха по-блестящи от тези на войниците. Изяществото на конските им амуниции бе непознато за Иудея. Дългите гриви и опашките на животните бяха оплетени с панделки, на главите им имаше украшение от щраусови пера, а на хълбоците им бяха метнати бродирани чулове. Седлата бяха от леко дърво, цялото обрамчено от многоцветни кожени ленти. Що се отнася до ремъците, те бяха украсени с позлатени и инкрустирани със скъпоценни камъни плочки. Амазонките покриваха гърдите си с лъскав щит и бяха въоръжени с лък от скъпоценно дърво или с тънки копия, които вземаха от тръстикови кошове, прикрепени към седлото. Под въоръжението им се подаваше бяла туника, стигаща до коленете, кожена ризница, заоблена под гърдите, тесни панталони и пурпурни сандали. Широкият пояс се закопчаваше с тока от две преплетени змии, символ на постоянно отмъщение. Главата беше предпазена с шлем от варена кожа, който покриваше ушите и тила. Амазонките яздеха силно и грациозно в буен галоп и вдигаха облаци златен прах, през който се процеждаха слънчевите лъчи.

След савските амазонки се втурнаха аксумските конници. Те бяха облечени като амазонките, но униформите им нямаха бродерии и украшения. Те размахваха по-масивни и тежки оръжия.

Военните кортежи се предвождаха от подвижни порои от звуци: пронизителни тромпети, гръмотевични барабани, тамбурини и тимпани, изненадващи свирки.

Царят откри игрите.

Елитната Соломонова кавалерия представи дресирани коне, които танцуваха, подскачаха и се въртяха щом изплющеше камшикът на ездача им. Други кавалеристи, от конницата на Савската царица, изпълниха опасни акробатични номера първо на коне с амуниция, а след това без нея. Няколко галилейски конници, изправени на конете си, представиха спектакъл на живописен бой с копия. Накрая най-добрите копиехвъргачи и стрелци с лък от двете братски армии се впуснаха във вълнуващи предизвикателства. Целеха се в мишените на централната платформа на полето. Националната им гордост разпалваше уменията им. Улучилите мишената по средата, биваха триумфално издигани на ръце пред самата мишена, а после ги представяха на цар Соломон, който им връчваше лък или позлатено копие и завързваше на гордото им чело тънка пурпурна лента.

След като всички офицери и благородници бяха вече изпитали силите си в тези рицарски състезания Македа стана и поиска благоволението на златния цар да се състезава с най-добрите стрелци.

Всички иудеи, които познаваха изтънчената женственост на царицата, се подсмиваха на смелостта й. Савците пък им отговаряха с иронично изражение на лицето, защото познаваха небивалото й умение.

— От десетгодишна стрелям с лък и хвърлям копие по най-трудни мишени — обясни тя. — Мога да премеря сили с най-добрите между вас ако съпругът ми е съгласен.

— Разбира се — отговори владетелят. — Не желая да противореча на царицата.

— Залогът ще бъдат тези две златни гривни — каза Македа, разпалвайки се от спомена за спортните си подвизи в Тива, в Аксум и в Сава. — Нека и противниците ми хвърлят върху този килим две гривни. Щастливецът, който спечели ще отнесе всичко в туниката си.

Царят незабавно сне две гривни от ръката си и ги хвърли върху килима. Офицерите и благородниците като че ли очаквали само примера му, също хвърлиха златни гривни. Много скоро килимът се покри с бляскави съзвездия от халки.

— И тъй като аз предложих облога — възкликна весело царицата, — смятам, че правилата на играта ми позволяват първа да започна аз.

Като малко момиченце тя свали бързо тежката си имперска пелерина, излъсканата си диадема, седемте савски перли и скиптъра си. Изглеждаше стройна в чудната туника, която вятърът моделираше по нежните форми на тялото й.

В това утро, царицата на утрото Македа беше по-скоро жена, отколкото царица в простичката Иудейска роба и Соломон се закле в себе си да награди богато онзи скулптор, който успее да запечата в най-хубавия мрамор симфонията на тази жива прелест.

Вече й бяха поднесли лъка и стрелите. Тя ги нагласи с онова спокойствие, от което душата изключва всичко наоколо и се насочва, както стрелата, към волята за победа. Подигравателно настроените състезатели бяха заобиколили крехката млада жена и царят трепереше да не би тя да сбърка, но за най-голяма изненада, тя отпусна лъка и стрелата се заби като светкавица в сърцето на първата мишена, после на втората и на третата. Невъзмутима, царицата грабна останалите стрели, които й поднасяше в златен калъф един приклекнал, прехласнат войник. Тя не обръщаше внимание нито на ласкателствата на другите състезатели, с които те прикриваха огорчението си, нито на шушукането на тълпата, слисана от уверената й сръчност. Окото й укротяваше мишената. Праволинейната стрела следваше погледа й и достигаше целта. Когато и седмата стрела се заби в седмото сърце, Македа захвърли лъка си и без ни най-малка гордост викна на турнир първия си противник.

Какъв смисъл имаше да правят опити да победят? Галилейските стрелци се оттеглиха жалки от стрелковото поле, а савците твърдяха, че те не са се обзалагали с царицата, тъй като тя е непобедима.

Тогава Македа си седна отново на мястото, като благодари на народа, който я акламираше, но отказа да приеме спечелените накити.

— Аз искам само моите гривни и гривните на съпруга ми — заяви тя, когато й поднасяха трофеите. Останалите гривни да бъдат продадени на търг и парите да се раздадат на бедните в Иерусалим.

Савската царица умееше да се хареса благодарение на доброто си и щедро сърце. Соломон обяви:

— Сега започва надбягването с колесници.

В програмата на празненството това състезание разпалваше най-много страст. Публиката се палеше за отделните състезатели, които препускаха като светкавици с отлично тренираните си коне. На пистата, около която зрителите ревяха по скоростта на конете или майсторството на водачите им, колесниците летяха все по-бързо. С безкрайно умение шампионите овладяваха впряговете си от три, четири или пет състезателни коне, залудели от собствената си бързина и от заобикалящата ги гърмяща атмосфера. Задачата им беше да надминат останалите конкуренти по бързина в права линия, така че в края на пистата да направят умел завой. В противен случай леките колесници връхлитаха върху препънатите коне, които цвилеха от болка. Тогава жертвите се изнасяха бързо и състезанието продължаваше.

След няколко чудесни тура животинският инстинкт на тълпата стигна до връхната си точка. Савската царица следеше с разтуптяно сърце и задъхана галопиращите коне, които сякаш имаха криле на копитата си. Тя грабна от ръцете на царя трофеите за победителите, защото искаше сама да им връчи короните.

— И аз искам да се надбягвам — сподели тя с царя. — В Тива и в Аксум с конете си летях над земята, толкова опияняваща бе скоростта. Тя ни прави пъргави като светлината. Нека ти покажа, Соломоне, какво умея.

— Добре — съгласи се владетелят, решен да задоволява всички капризи на страшната си съпруга: разрешавам ти, царице, да се надбягваш, но кой сред нас ще е достоен да отговори на твоето предизвикателство?

— Аз! — подхвърли един от Соломоновите офицери, който току-що беше спечелил състезание с четворен впряг.

— Приемам — обяви царицата — и ще се надбягваме пет обиколки с четворен впряг.

— Твоята състезателна колесница е в палата — отбеляза Соломон. — Вземи моята и се готви за по-следващия тур.

Царят заповяда да впрегнат колесницата и сам провери най-грижливо амуницията на коня и окачването на колесницата.

Глашатаите вече бяха уведомили публиката. Текущото състезание приключи сред шумно нетърпение. Следващото премина сред безразличие. Всички очакваха Божествената. Когато се появи крехка, но решителна, и улови поводите на четворката, права на препълнената с цветя колесница, посрещна я вик като от едно гърло.

— Днес никой ли от савските офицери не спечели обиколка? Следователно трябва царицата да спаси честта на царството си!

Всички ръкопляскаха на предизвикателството й и никой не забеляза бледността на съперника й. Царят даде знак за старта.

* * *

Колесниците се понасят. С превъзходно умение царицата набира скорост в средата на пистата. Не показва, че възнамерява да надмине противника си. Спокойна и решителна, тя наблюдава конете, ту ги възбужда с юлара, ту ги глади леко с умерени придърпвания на поводите. Но съперникът й също не се опитва да излезе напред. Галопира вдясно от царската колесница и наблюдава водачката, втурнала се към победата.

Неочаквано тя се забързва. Стреснатите коне подскачат. Колесницата печели преднина. Тълпата реве. Овациите, придружаващи бяга на царската колесница се превръщат в освиркване към дръзкия офицер. Зрителите като че ли желаят с пламенността си да тласнат още по-напред царската колесница, която подскача по пистата като обло камъче, хвърлено над водата. Царицата се движи все по права линия, без отклонения и запазва своето предимство, което съперникът вече не й оспорва.

Уви, вик на ужас се надига към небето. Зрителите, които с източени вратове не изпускат нито едно движение на царицата, виждат как тя се подхлъзва и изтървава поводите на конете. За миг бялата фигура се заклаща. Сега ще падне и конете ще я стъпчат. Но, о, чудо, с твърда ръка Перлата се хваща за предната част на колесницата и с цялата си енергия, като едновременно успокоява конете, прескача колесницата и се хвърля на врата на едно от обърканите животни. Без никакъв свян тя разкъсва туниката си и стиска с голи крака хълбоците на коня, от който излиза пара. Улавя поводите и повежда четворката напред с нова, неудържима сила. Опасна амазонка с голи крака, разголени гърди, развени от вятъра коси и с разкъсаната бяла туника, която се вее като знаме на гърдите й.

Овладяла съдбата, укротила конете, Савската царица печели състезанието. Тълпата е възхитена от чудото и смята, че тя е дъщеря на духовете. Народът нахлува на трибуната.

Царската двойка е заобиколена от обезумялата тълпа. Соломон покрива с тежката си мантия прекрасната голота на царицата.

— Има предателство — казва му тихичко царицата — и коня.

Царят веднага заповядва да не допускат никого до коня и колесницата. Отива и сам преглежда внимателно поводите. Отбелязва, че там, където са се скъсали са били срязани почти напълно. Извиква главния съдия и тайно излага пред него злодеянието.

След това, потискайки обзелото го вълнение, нарежда да се поставят нови поводи на колесницата. После убеждава царицата да направят заедно една обиколка по пистата, за да поздравят и успокоят народа. Защото стражата вече усмирява възмутените от предателството иудеи и савци, които с викове призовават виновниците да се покажат.

* * *

След като спокойствието се възцари благодарение на появата на царската двойка, за която конници пробиваха път в тълпата, Соломон реши, че надбягванията са приключили.

Глашатаите повтаряха заповедта му, а тълпата бавно се изниза. Едва след това кортежите се прибраха в двореца.

Македа страдаше много от нараняванията. Тя мечтаеше за благотворна и ухайна вода, нежен масаж и дълга почивка. Душата й бе наранена от покушението. Главният съдия, в желанието си да се хареса на владетеля, вече излагаше пред него странните си умозаключения.

— Мога да ви поднеса набучена на пика главата на виновника, велики царю!

— Мен ме интересуват повече виновниците — отговаря тържествено владетелят.

— Така е, но виновникът ме интересува по-малко от виновниците — отвърна царят.

— Така е, — продължи съдията, — но виновникът може да ни каже кой му е наредил.

— Как го открихте? — попита царицата.

— Когато видях колесницата ви царице, препълнена с цветя, аз се поинтересувах кой се е погрижил за това и узнах, че един от робите на принцеса Самси д’Ариби бил донесъл огромните букети в колесницата.

— Къде е той? — пита Соломон.

— Тук е. Наредих да го намерят веднага.

Доведоха треперещия от страх роб, окован във вериги като опасен престъпник, заобиколен от стражи. Той се хвърли на земята, заекващ и уплашен.

— Можеш да изгубиш главата си или да бъдеш освободен. Кой ти заповяда да напълниш с цветя колесницата на царица Македа?

— Принцеса Самси ми даде да занеса букетите, царю, смилете се над мен!

— Какъв бе претекстът за тази любезност? — попита го Соломон. Робът замълча.

— Щом мълчи, нека го поизмъчват, за да проговори! — заповяда владетелят.

— Не, не, царю! Не искам да умра! Ще кажа! Принцеса Самси ми даде букетите с едно остро ножче, скрито в тях. Стражите ме допуснаха, без да се усъмнят, до колесницата. Аз наредих цветята…

— И ти преряза поводите?

— Щяха да ме убият, ако не изпълнех заповедите на принцеса Самси, велики царю!

Соломон се обърна към главния съдия:

— Да ми доведат принцеса Самси, а също и офицера, който се надбягваше с царицата.

— Спомням си — прошепна Македа, — че този човек не искаше да ме надмине. Сигурно е искал, когато падна, конете му да ме премажат. Каква ужасна смърт! И то измислена от жена!

Откриха принцесата много бързо. Когато стражите я намериха, тя се готвеше да напусне града. В нещастието си тя се държа високомерно и не поздрави нито царя, нито царицата.

— Самси, знаем, че ти си наредила да прережат поводите на колесницата на съпругата ми. Защо го направи?

— Защото я мразя и защото те обичам, о, Соломоне!

— Ти ще умреш, както и съучастникът ти, офицера — заяви Соломон.

Офицерът, за разлика от принцесата, стоеше засрамен.

Той призна всичко. Безмерната си любов към Самси. Престъплението. Бил коняр, тя го извела от конюшните и го направила офицер. Мъжките му достойнства привличали много пламенната Самси. Била се заклела да издигне любовника си още повече и да го направи капитан на царските конюшни, ако стане съпруга на Соломон.

Вече извън обсега на принцесата, офицерът разкри засрамено всички предателства и заговори против Македа. Този искал да я убие, друг да я отрови. А Самси измислила ужасната злополука с колесницата.

Офицерът свидетелстваше, че бил играчка в ръцете на опасната жена и че сега вече се отказвал от нея, подъл и зъл, само и само да спаси главата си. Дълго време се бил съпротивлявал, но с милувки и обещания тя надвила малодушието му.

— И двамата ще умрете — реши Соломон, — но преди това ще ви подложат на мъчения, за да разкриете всичките си подли заговори.

— О, царю! — намеси се Македа с глас като на сирена — искам милост за жената.

— За убийцата, която без малко щеше да ме лиши от любовта? Никога — отсече Соломон.

— Моля те и настоявам. Тази жена пожела да ме убие. Подари ми живота й.

От лицето на Македа не слизаше една престорена усмивка.

— Няма да съжаляваш, повярвай ми, защото искам милост за нея при известни условия.

— Кажи ми какви, любима моя, и ще я помилвам…

— Самси ще е свободна, но свободна само в Иерусалим. Ще бъде следена ден и нощ и няма да може да напуска града. За украса на прелестното си лице ще привързва върху бялото си като мляко чело ремък от конска амуниция, ще остриже прекрасните си коси и през целия си живот това ще бъде единството й украшение: конски повод вместо диадема.

Самси не каза нищо. Бяла като платно, тя предизвикателно гледаше царицата.

— След малко Самси да ми бъде доведена във вида, в който пожелах. Соломон разбра колко жестоко е отмъщението на Македа. Щеше ли Самси да понесе срама от вечния позор на челото си? Гордата принцеса несъмнено щеше да предпочете смъртта пред едно такова по-жестоко наказание.