Якуб Адол Мар
Савската царица (11)

Тази, която е невинна

Той избухна в страшен гняв, като узна, че за да стане царица, Мамете трябваше да даде обет пред народа, че ще остане девица…

Цар Абир властваше над асаймарите, народ, който обичаше да се радва на живота, и който той управляваше с насилие и кървав деспотизъм.

Той не бе присъствал на коронацията. Храбрите му и калени в боя войски воюваха, докато миролюбивият цар на Симиена укрепваше законите на Иехова, ковеше закони, прибавяше нови училища към вече действащите, издигаше синагоги, строеше мостове и закриляше търговията. Но с това не се изчерпваше амбицията за величие на един владетел като Ангебо, който царуваше в страна, кацнала върху високи плата. Стремежите на буйния като жребец Ангебо го караха често да насочва погледите си към границите на царството на Абир и неговата най-красива перла: пристанището Мутова.

Чрез пристанището Мутова асаймарите имаха излаз на морето, а това бе определящо за благоденствието на една държава. Червено море миеше дългите му кейове и дълбоките пристани, където пускаха котва дръзки кораби. Ако Ангебо се сдобиеше с това пристанище, стоките на Симиена, пренасяни от неговите собствени кораби, щяха да се разменят по всички пазари.

За една млада нация винаги е опасно да се впуска във военна експедиция с неопитна войска. Войнските качества тук можеха да се допълнят само с хитрост. Именно така Ангебо стана цар и на асаймаряните.

По грижливо комбинирания от него план започнаха търпеливи приготовления. Раздухаха бунт у съседите. С помощта на единоверците, установени в Мутова, победата беше осигурена, Абир бе заловен и затворен в Аксум, а столицата му падна обсадена от войските на цар Ангебо. Така към титлите си той добави и титлата „Завоевател“, с която всъщност се гордееше повече, отколкото с корабите си в залива на Мутова, които тръгваха с надути разноцветни платна, като огромни пъстри птици, да разнасят славата на царството му, закриляно от Иехова.

Тогава, докато множеството приветстваше триумфа на Ангебо и победеният Абир удари чело в прахта, Азария, когото свещениците издигаха в ранг на учител по теология, сметна за уместно да събере всички равини и държавни сановници, за да сподели с тях съжалението, че царят им няма син, който да наследи дадената му от Бога власт. Равините на моногамния народ попитаха защо владетелят не изпъди жена си и не се ожени за друга израилтянка, която да му роди наследник. На Азария бе добре известно, че завързаният при змея Ангебо се бе заклел два пъти във вярност на единствената си съпруга и никога нямаше да престъпи клетвата си. Тогава Азария успя да накара равините и сановниците, загрижени за продължението на божията благословия над царството, да приемат съветите му. Ето защо решиха, че след смъртта на Ангебо Иехова ще продължи да царува в Симиена в лицето на необичайно зрялата за възрастта си Мамете, дъщерята на техния суверен.

И те тръгнаха в шествие при царя. Заявиха му, че никакъв наследник, принц или император, не би могъл да даде на царството славата, с която го бе дарил Ангебо, че тази слава, идваща от Бога, трябва да остане свързана с кръвта и плътта на Завоевателя, че само избраното от небето негово потомство би могло да продължи златния век на нацията. Това означаваше, че въпреки човешките закони Мамете, единствената дъщеря на божествения цар, можеше да царува над Симиена.

Ангебо изпита огромно щастие от думите на свещенослужителите и дворяните, но силно се разгневи, когато научи, че за да царува, Мамете трябваше да даде жесток обет пред народа, че ще остане девица. Равините му обясниха, че не искат някой чуждестранен принц, пленен от Мамете, да заеме заради любовта й и по нейна воля светия като олтар трон. Трябваше да признае, че те имат право.

Със съкрушено сърце той дари на народа, на страната си, на тяхното бъдеще и на гения им неопетнената чистота на любимата си дъщеря. И така красивата, грациозна, умна и много изтънчена за своите седем години Мамете трябваше за цял живот да се откаже от любовта, от упоителните й наслади, от утехата на прегръдките и от гордата надежда за майчинство.

Ангебо извика дъщеря си и дълго се вглежда в нежния овал на личицето й, в теменужните й очички, подобни на звезди. Мамете беше весела и закачлива. Цялото й тяло на младо зверче обещаваше чувственост, която наследеният от баща й пламенен и твърд темперамент трудно можеше да обуздае. Царят реши да й помогне да се пребори с желанието. Щеше да направи от детето си мъжко момиче, безразлично към любовните измишльотини, закалено за буйни игри и дори за война. Учителите щяха да възпитат у нея пренебрежение към любовта и безразличие към удоволствието.

* * *

Симиена приветства Мамете като своя бъдеща царица. В Аксум организираха големи празненства, подобни на коронясването, за да отпразнуват тържествено прокламацията на цар Ангебо и да увековечат клетвата на принцесата. Пред равините, патриарсите, военачалниците, сановниците и чуждите пратеничества девойката принесе в жертва на нацията цялото си женско щастие.

— Аз, Мамете — изрече тя отчетливо с кристален глас — единствена дъщеря на многоуважаемия Ангебо, владетеля на Симиена, приемам волята на народа със съгласието на моите родители, царя и царицата. Обещавам под клетва да остана винаги девица. Забранено ми е по какъвто и да било начин да нарушавам тази клетва. Затова отсега нататък ще нося името Македа.

Тогава Македа, което означава „Онази, която е чиста“, застана под Царския балдахин. После благородниците, военните и религиозните водачи я ръкоположиха за престолонаследничка и положиха трогателна клетва за вярност към нея.

Така Ангебо беше осигурил продължение на династията си, спазвайки едновременно с това обещанието, дадено на жена му пред Иехова. И все пак той тайно продължаваше да се надява на Божията добрина и на неговата чудотворна намеса: така че Македа, Невинната, все пак да може един ден по волята на небето да продължи по-нататък Царството на Ангебо с неговата плът и кръв.