Якуб Адол Мар
Савската царица (22)

Нощите на Македа

От няколко дни един дух навестява моите нощи. Той е нежен, неподвижен. Протяга към мен призрачни ръце, но аз не се страхувам…

Последните кервани на царе, князе и посланици напуснаха Аксум преди градът да се е събудил от радостните празненства. Единствен Асадарон не бе вдигнал лагера си. Това пораждаше множество приказки в двореца. Той идваше всеки ден да поздрави Македа. Когато грижите на короната не бяха прекалено тежки за крехките й рамене, царицата излизаше с него и с малка свита на дълги разходки с колесници из гората.

Разходките естествено тревожеха принц Амрам и главния равин Узиел. Като виждаха как обръчът на любовта все повече се затягаше около двамата пламенни млади, те се ужасяваха от възможните последици. Целомъдрието на Перлата беше в опасност. Ако тя се отдадеше на Асадарон, а всички знаеха колко бе упорита, напълно е възможно въпреки клетвата тя да намери основания за своята слабост и да направи този чужд княз цар на Симиена.

При това автократичната власт на царицата ставаше с всеки ден по-голяма и старците се страхуваха от гнева на младата деспотка. Въпреки всичко те се уговориха да опазят целомъдрието на Перлата, независимо от самата нея.

Тактиката щеше да е по-силна от убеждението и хитростта щеше да победи любовта. Умението и знанието щяха да издигнат опасен щит срещу царската воля.

За целта Амрам и Узиел извикаха магьосника Белоша, известен с това, че може да говори с духовете, магьосника от Тива, Шапра, експерт по специалните амулети, и Ибра, който чете мислите и бе считан за най-проницателния мъдрец в Аксум.

Петимата сключиха договор за спасяване на Македа. Спасявайки нея те щяха да опазят династията и царството от всякакво компрометиране с чужди страни. Но за да отстранят страшната опасност, представляваща нейната любов, трябваше да стане така, че царицата да намрази Асадарон. Същевременно, трябваше да се накара отблъснатият любим да избяга от Аксум и от обекта на любовта си. Маговете решиха да прибегнат до магическите тайнства, които са единственият ключ за проблеми на всемира и на човешкото развитие.

Белоша не скри уменията на Теглат, който закриляше княза от всички уловени от него окултни сили. Но властта на Теглат можеше да бъде унищожена, произнесе се тежко той, като добави, че само за една нощ можеше да установи колко е голяма силата му. От своя страна Шапра, майсторът на еликсирите и амулетите, твърдо вярваше в своята наука. Той препоръча повече оптимизъм и талисмани, които ще постави на вратите на царския дворец и на асирийския лагер. Ибра пък се похвали, че може да прочете мислите на влюбените и по този начин по-добре да насочи действията на колегите си. След това съвещание специалистите по кабалистика се разпръснаха бързо с решението още в утрото на първия ден от следващата седмица да определят военната си хитрост за действие.

Ибра се върна сам в двореца. Както всеки ден гадателят избраник се подготви да разкрие на Македа мислите на интересуващите я лица. Показа се проницателен, многословен и забавен пред царицата. Хитрецът чака тя да го запита за Асадарон, но напразно. Въпреки това не се счете за победен.

— Чувствам, о, Перло — каза й той — една нервност в съня ви. Виждам нощите ви спохождани от сънища. Грижи натежават над главата ви.

— Вярно — възкликна Македа. — От няколко дни нощите ми се спохождат от един дух. Той е нежен, неподвижен. Протяга към мен призрачни ръце. Но аз не се страхувам от него изобщо.

— О, Пречиста, още утре ще узнаете името на този дух — съобщи Ибра, преди да се оттегли и да отиде при Белоша, който бе свикнал да разгадава големите тайни.

Двамата отидоха в царската спалня. Тази приказно разкошна стая се намираше в най-високата част на двореца. Стените й бяха облечени с рисувани по египетски образец пана. Фонтанчета между колоните от мрамор и яспис пръскаха ухания. Стените бяха обрамчени с украсен със златни палмети корниз, а подът бе изцяло покрит с гепардови кожи. Монументалното легло, възкачено на седем стъпала, бе единствената мебел. Върху небесносинята покривка бяха натрупани червени кожени възглавници с пух от марабу. А високите сводести прозорци бяха засенчени с кожени завеси срещу нощния хлад и с подплата срещу жаркото слънце.

В подножието на леглото седяха две момичета джуджета, пазителки на девствения сън. Те си играеха с четири прекрасни котки със златни нашийничета. Ибра и Белоша застанаха в средата на стаята и заразглеждаха всяко ъгълче, задавайки въпроси на безмълвните джуджета.

С надеждата, че тъмнината ще е по-удобна за тях, магьосниците дръпнаха рязко завесите. Цял час се съсредоточаваха и изучаваха належалата от истини тъмнина. Изведнъж Ибра почувства, че джуджетата започват да се безпокоят. Каза го на Белоша, но той го накара с властен жест да замълчи: беше почувствал по тялото си докосването на тайнственото.

— Ибра, чувствам, че едно астрално тяло, пренесено върху тукашен предмет, се конкретизира и предизвиква силите и съпротивата ни.

Белоша се затвори в себе си, в напрежението на многократно нарасналата си воля, и извиква всички кабалистични сили. После произнесе и начерта във въздуха тайнствени формули.

Котките се изплашиха. Очите им светеха като въглени в непрогледния мрак.

— Елате при мен — извика с нечовешки глас магьосникът, — елате и направете кръга на живите.

Ибра и джуджетата се подчиниха и се хванаха за ръце в кръг. Във вените им сякаш протичаха свежи флуиди.

— И-а-ра-са-га-ба-ти-мир — започна да срича ужасно Белоша. — Нека духът ни направи знак — продължи той. — Веднага! Заповядвам!

Силуетът на магьосника беше едва забележим в тъмнината, но се долавяше каква страшна борба води той с неведомото.

— Никой мъртвец не отговори — победоносно каза той след дълго мълчание. — Следователно, става дума за жив човек.

Започна да тича покрай стените, повтаряйки странните си заклинания, и изведнъж се строполи под един от прозорците, като че ли някой го бе зашеметил.

Ибра запали светлина. Белоша лежеше по гръб с изцъклени очи, безкръвен и сочеше с пръст една бродирана копринена завеса. Безмълвен и вцепенен, той сякаш вече не беше от този свят. Извън времето и пространството духът му се дуелираше с неуловим противник.

Ибра се опитваше да го свести. Знаеше от опит, че гадателите в транс се възвръщаха много бавно към нормалния живот. Измъчени, смазани, с пребита плът и кости от невидими, жестоки удари затова, че са посмели да проникнат в тайнственото.

Белоша обаче се изправи внезапно и изрече с глух глас:

— Да излезем, да излезем, защото трябва да пречистя тялото си, борещо се с астрален флуид…