Якуб Адол Мар
Савската царица (26)

Нинипалукен убива Асадарон

„Царицата идва и плаче. Тя ви вижда мъртъв! Така ще разберете колко страстно ви обича…“

Странният припадък на царицата беше предизвикал много голямо объркване сред гостите на приема. След официалните обяснения, че царицата е припаднала от умора, принц Амрам реши церемонията да продължи.

А когато факирът поиска да му се заплати, ковчежникът Леви не скри пред него, че го е познал. Плати му и го изпрати с четирима стражи да напусне града на часа. Нинипалукен — така се наричаше факирът — се прибра в асирийския лагер да чака връщането на Асадарон след приключването на приема.

Тогава Нинипалукен помоли да бъде приет от Асадарон по спешност.

— Чичо ти, принце, ме натовари на един от своите кораби и с ескорт ме изпрати в една от провинциите ти. Вероятно се е боял от силата ми, а и се е поддал на настояванията на завистници, които са искали да ме отдалечат от двореца, защото моите способности засенчвали техните. Аз останах известно време в твоята столица Таджура, откъдето по нареждане на чичо си, ти ме изсели на един пуст остров в Червено море. Там пред погледите на каторжниците аз продължих да изучавам тайнствата, а после ти ми нареди да дойда тук. Ето ме. Поставих способностите си в служба на твоята любов. Тази нощ царица Македа ще бъде тук. Ще можеш да откъснеш това буйно цвете. Мозъкът й е попил мислите ми и аз гарантирам, че ще дойде.

Асадарон извиква радостно:

— Ами припадането й?

— Не прекъсвай веригата на тайнството — казва Нинипалукен. — Моята воля се съчета с нейната и тя ще дойде. Но не забравяй обещанието си в замяна, могъщи господарю! Вярно е, че днес аз съм все още твой пленник, но не забравяй, че утре, удържалият на думата Нинипалукен, свободен като птица, ще е благодарил, че и ти си удържал на думата си.

Разяждан от страстна любов и желание принцът просто не можеше повече да се съпротивлява на нетърпението си да обладае прелестното тяло на Македа. Всяка нощ в уханната хармония на бляновете си той я обладаваше със страстни въздишки. Пренасяше мислено всяка преживяна до този момент любовна прегръдка към любимата, която със съпротивата си бе за него още по-привлекателна.

В това екзалтирано състояние, което разклаща волята, Асадарон се бе впуснал в безкрайни хитрини. Само седмици по-рано честта му на войн нямаше да му позволи да си служи с хитрости. Но любовта извинява всичко и за война правото е на страната на по-силния. Нали Ваал е бог на силата? С тези аргументи Теглат убеждаваше Асадарон.

Принцът беше извикал Нинипалукен и нарушавайки заповедите на вавилонския деспот, му бе обещал свобода, ако направи така, че Македа сама да му се отдаде.

Но Македа не дойде, нито през тази нощ, нито през следващите.

* * *

Изгарящ от нетърпение Асадарон реши да се понесе към двореца, прав в абаносовата си колесница. Пред главния портал на царските палати един от конете му неочаквано започна да буйства и се заби в дърво. Наложи се да бъде умъртвен. Асадарон се спаси само поради това, че бе най-сръчният и смел водач на колесници в цял Вавилон. Теглат прегледа убития кон и установи, че е имал болезнена рана на бедрото и затова е ритал така.

Лечителите бяха забранили всякакви посещения при Македа и Асадарон не успя да я види. На слизане от терасите към входа на палата той падна по една от стълбите и едва не се нарани. Междувременно слугите му бяха нападнати от зли кучета, които уж били избягали от кучкарника.

Прибрал се в шатрата си, принцът изпрати на Македа най-нежни писма и цяла колесница с подаръци. Пратениците му, любезно посрещнати и почерпени с разхладителни напитки, след това се оплакаха от силни болки. Цяла нощ повръщаха и из града се разнесе слух, че са искали да ги отровят.

Принцът свика тайно съвет. Съветът се събра през нощта. Теглат представи пред него всички възможности на магическите си способности.

— Висшите сили са против нас — призна той. — Ще се наложи да изчакаме новата луна, за да продължим борбата. Дотогава не бива да се виждате с царицата. Ценният ви живот никога не е бил излаган на толкова близка опасност.

Но Асадарон упорито отказваше да се съгласи. От гордост и от любов. Тогава Нинипалукен призна неуспеха си и благородно предложи да не бъде освободен. Той изложи коварния си план.

Според него принцът привидно щеше да умре. Каталептичното състояние щеше да се получи по тайнствен път и под въздействието на една много рядка дрога, която той притежаваше. Нинипалукен предложи дрогата да се изпита незабавно върху някой роб. Маската на смъртта незабавно покри лицето на пациента. Дори Асадарои повярва на злокобната привидност на съня му. Няколко часа по-късно робът се съживи. Оплака се само от болки в главата и в корема.

— Разбери каква хитрост съм измислил, принце. Царицата идва и плаче. Вижда те мъртъв… Така ще узнаеш колко страстно те обича… Антуражът й също плаче, но всъщност се радва. Белоша, колегите и учениците му изоставят борбата, защото ти си вече мъртъв. Ние те заравяме тук, в шатрата ти, но това ще стане така, че изобщо няма да страдаш. На другия ден те възкресяваме, скриваме те и вдигаме лагера си, заминаваме за Вавилон. Приемаме ескорт само за един ден път. На три дни път оттук обаче ти се показваш на нашите войски, точно когато прекосяваме границата и се връщащ дегизиран в Аксум. Преоблечен например като бродирач на перли. В палата всичко е спокойно. Спокойно е и сърцето на Амрам и на неговите магьосници. Само Перлата е съсипана от мъка, че те е загубила. Ти отиваш при нея. Разкриваш й се. Тогава, без страх вече от недоверието или злодействието на хората около нея, тя ти се отдава. Да, отдава ти се. Това, което уважаваният асирийски принц, от когото всички се възхищават, не успява да получи, скромният и неизвестен бродирач на перли го получава по най-лекия начин. Разбираш ли, принце?

Чудесните мисли на Нинипалукен се редят като красив пейзаж, видян от препускаща колесница и звучат толкова убедително, а и любовта на Асадарон е толкова голяма, че всички одобряват злокобния план.

* * *

На следващата сутрин в пет часа Асадарон умря от последствията на падането. В лагера му обявиха незабавно траур. Злокобни вопли се понесоха като черни облаци по цялото поле.

Уведомиха набързо и царицата. Тя почувства как под нея се отваря пропаст и се свлича на земята. Щом се съвзе, хукна към асирийския лагер с разпръснати и посипани с пепел коси, облякла жълтата си траурна туника. Асадарон бе положен на смъртния одър. Лицето му бе бледо и вледенено. Когато Македа целуна безкръвното му чело, изпадна в такава криза на отчаяние, че изгуби всякакъв контрол. Наложи се принц Амрам да я изтръгне от мъртвеца, в когото тя се бе вкопчила с всички сили. Дълго не можа да се откъсне от мястото си, но й се каза, че асирийските обичаи изискват да се пристъпи към специални обреди, за да се подготви благоприятният прием на мъртвеца в царството на Ваал.

Погребението се състоя с големи военни почести. Целият Аксум изрази почит към посланика на Салманасар с целия блясък, който се дължи на този могъщ и опасен съсед. Македа присъства на церемонията. Преди да съмне, погребаха Асадарон в шатрата. Изкопът бе дълбок и целият с облицовка от скъпоценно дърво, представляваща всъщност ковчега. Поставиха тялото в тази своего рода кутия с капак. Хвърлиха пръст над него. Молитвите продължиха до късно, прекъсвани от воя на оплаквачките. Сломена, царицата се прибра в покоите си и отказа всякаква храна.

Още на другата сутрин, преди да издълбаят върху гранитния блок на гроба надписа с титлите и подвизите на княза, съучастниците в плана отместиха блока. Преместиха тялото на Асадарон в собственото му легло, а на мястото му поставиха кукла. Нинипалукен се залови за работа и асириецът бавно се възвръщаше към живот.

Не след дълго лагерът бе вдигнат с трескава бързина. Войниците се прибраха с радост в Таджура. Те бяха отегчени и изморени от дългия престой в Симиена. Почетен ескорт, командван от член на царската фамилия, придружи армията на починалия посланик на един ден път от Аксум. Два дни по-късно недалеч от границата войската спря на едно непристъпно място сред палмова гора.

Тогава Набунасар заедно с Нинипалукен и Теглат обясниха на събраните войници и офицери, че любимият им господар Асадарон е жив и е сред тях, че смъртта му е била престорена, за да бъда опазен от нападение над него, предречено от оракулите. Естествено, възкръсването му трябваше да се запази в абсолютна тайна, за да не се предизвика отмъщението на аксумските магьосници. Който издадеше каквото и да било, щеше да бъде наказан със смърт.

Накрая князът се появи от плът и кръв. Чудотворното му възкресение се посрещна с небивали овации. Бойците бяха впечатлени от храбростта на своя началник и от умението на магьосниците. Веднага започна угощение и всички ядоха и пиха до сутринта.

На сутринта Асадарон даде заповед за тръгване. Колоната се задвижи към Таджура. Голямата радост на бойците личеше по бодрата им стъпка и победоносните песни. Асадарон и верният му Набунасар гледаха известно време как хората им се отдалечават и после тръгнаха обратно, на кратки стъпки, към Аксум, преоблечени като бродирачи на перли.