Якуб Адол Мар
Савската царица (52)

Смъртта на Асадарон

Салманасар ще отсъди мъдро. Любовта водеше ръката ми и аз мислех само за вашия живот.

Царица Македа беше припаднала от ужас при виковете на Асадарон, при вида на кръвта, бликнала от него, и при бесните крясъци на Асир. Когато се свести, клекналият до нея прислужник й даваше да вдъхне от един еликсир. Извърна глава. Очите й се напълниха с горещи сълзи. Едва тогава забелязва Асир до безжизненото тяло на асирийския принц. Смъртникът беше красив. Лицето му беше останало спокойно. Бледата смъртна маска беше като от емайл. Сякаш спеше без никакво страдание и в съня му витаеха вечните химери на пламенната му и невъзможна любов.

Македа се изправи неуверено, подкрепяна от Соломон. Царят целуваше края на пояса й, прехласнат по детски, без да осъзнава драмата, която бушуваше в изтерзаната душа на съпругата му. Сложи я да седне на едно походно легло, извадено от царската екипировка за лов, и й каза:

— Страдаш ли, царице? Радостта от победата трябва да бъде балсам за болката ти. Ето виж, предводителят на тези дръзки хора беше убит от един лейтенант от твоята охрана.

Соломон направи знак на един слуга.

— Повикайте Асир, искам да му връча наградата, обещана за храбростта му.

Но Асир не чуваше владетеля. Загрижен беше единствено да отдаде дължимата почит на мъртвеца. Беше затворил очите на съперника си. Завил го беше в наметката му. Пригладил беше косите му и отметвайки туниката, беше открил върху голите гърди на асириеца верижката със златните плочки, на които бяха гравирани славните подвизи на дедите му. Беше поставил меча му в студената му дясна ръка и тогава гръмогласно повика асирийците. Паднали на колене те се помолиха на Бога Ваал да приеме Асадарон благосклонно в своя рай.

Когато Соломоновият страж докосна рамото на Асир и той се обърна, войникът се изненада от благородното изражение на обезобразеното лице на лейтенанта на царицата. Асир се изправи, тръгна след войника с горда стъпка и като се поклони пред владетелите с благородна грация, отблъсна кесията, която Соломон му подаваше.

— О, знаменити царю на Иудея, не принуждавайте един асирийски принц да приеме възнаграждение в злато за това, че е изпълнил почетния си дълг.

— Какъв асирийски принц? — запита Соломон.

— Ти си ме измамил, Асир? — намеси се царицата. — Сгрешил си.

— Разрешете на принц Намасар, потомък на древната царска фамилия на Белошите и понастоящем лейтенант на император Салманасар II, да ви разкаже накратко жестоката история на своя живот. Когато царицата ме прие, умиращ от глад и жажда, изтощен от умора в аксумските гори, то бе от дългото вървене и от битките ми с подли врагове. Спомняте ли си, царице, че тогава ви помолих да ми разрешите да скрия името и историята си, като ви обещах рано или късно да ви разкрия тайната си.

— Много добре си спомням — промълви Македа.

— Аз имах годеница — принцеса Семирамида от Асирия — започна с мъка разказа си Намасар. Но заповедите на Салманасар нямат нищо общо с повелите на сърцето и решенията му се ръководят само от съображения за държавен интерес. В името на Ваал, Салманасар е велик император! Но той заяви: „Асадарон ще се ожени за Семирамида.“ Но княз Асадарон, който е племенник на Салманасар, свободомислещ и горд, отказа да се ожени за нея. Той й съобщи, че обичал една принцеса с диамантен поглед, чиста като кристалната перла на дъното на моретата. Тогава Семирамида изпадна в страшен гняв. Отказът на Асадарон бе за нея обида и най-вече това, че той я сравняваше с тази чиста принцеса. Заради нея жестоката Семирамида си отмъсти на мен. Нейни въоръжени съучастници ме завързаха и обезобразиха лицето ми, подигравайки се на болката и мъката ми. След това ме натовариха на кораб, както бях завързан и крещящ за отмъщение и ме пратиха на принца Асадарон в столицата му Таджура. Когато ме докараха пред него, умиращ от срам, че съм завързан и обезобразен, му предадоха писмото от Семирамида. В него тя му се обясняваше в любов и искаше да му докаже, че аз не съм й бил любим, че той няма основание да се съмнява в нея, че тя е също толкова чиста, колкото онази Перла.

— Онази Перла? — прекъсна го Соломон.

— … колкото онази принцеса, която била чиста като перла — допълни Намасар.

— И тогава Асадарон се съжали над теб? — попита Македа.

— О не, царице! Проклета да е Семирамида, която накара принца да попадне в клопката й. Изплашен, племенникът на Салманасар, ме държа затворен в своя дворец, за да не узнае императорът трагедията. Наложи се да избягам преоблечен, да мина границата, да се бия десетки пъти, докато намеря сигурност при вас, о, царице, където преживях щастливи години, защото ви обичах.

— Вие, принце, вие ме обичахте?

— Няма ли право един принц да ви обича, царице? Да ви обича толкова, че да бъде щастлив от брака ви с прочутия Соломон. След като този брак ви прави щастлива, за мен това е блаженство. Несъмнено съм превишил задълженията си, убивайки моя двоен съперник, но Салманасар ще отсъди мъдро. Ръката ми бе въоръжена от любовта и аз мислех само за вашия живот. Позволете ми, царице, — продължи вече по-тържествено принцът — да бъда освободен от военните си задължения към Вас и да се прибера във Вавилон, за да предам тялото на Асадарон на майка му. Искам да отдам асирийски почести на видния принц и сам лично да обясня смъртта му на императора.

Замислена, Македа поклати одобрително глава.

— До деня на заминаването ви — намеси се Соломон — тялото на принц Асадарон ще се пази при мен, в Иудейското царство. Ще му бъдат отдадени почести като на принц от моята раса.

— Значи тази ужасна трагедия се случи, защото Асадарон е отказал да се ожени за съпругата, която императорът му е отредил и защото е обичал една непорочна жена? — попита царицата.

— Да — отговори екзалтирано Намасар. И този, който го уби, обичаше тази непорочна жена повече от смъртта.

— Замълчете, принце, и недейте да увеличавате силната ми скръб с нови съжаления. По-добре ме заведете да се поклоня пред тленните останки.

Царицата беше впечатлена от дисциплината на асирийците, уважението им към смъртта, благородните им традиции. Бяха се наредили в тържествен кръг около тялото. Всички бяха положили сабите, лъковете и копията си в краката на своя военачалник. Тези почести трогнаха Македа.

— Вземете си отново оръжието, бойци — им каза тя на асирийски език, вие сте достойни да го носите и нашите войници ще ви оказват уважение до границата.

Мъжете взеха оръжието си и Македа коленичи пред починалия. Сети се, че за втори път вижда безжизненото тяло на Асадарон, но този път смъртта бе истинска. Сабята на Намасар беше прекъснала този пламенен, щедър и дързък живот.

Македа се качи на колесницата при замисления Соломон и двамата изчакаха асирийците да издигнат княжеския балдахин, под който пренесоха тялото на Асадарон до лагера им, свалили оръжие и с тъжни, погребални напеви.

Савската царица забеляза смущението на съпруга си.

— О, царю — обърна се тя към него, докато колесницата ги носеше по пътя, — принц Асадарон ме обичаше и от любов към мен се закле да остане непорочен, докато Йехова ми налага да остана девица. Заклел се бе да ме отнеме от съперника си и удържа на думата си. Саможертвата и героизмът му заслужават да си спомням за него и да го пожаля. Но любовта ми към теб, Соломон е непокътната. Болезнените картини от миналото не са я накърнили. С последната си почит към славно загиналия аз погребвам и миналото си.

— Кой може да каже, царице — отговори глухо Соломон, — колко голяма е любовта ми към теб, тъй дълбока, висока, широка, далечна и близка, че не може да се побере в пространството? Сред спомените от това минало сърцето ми е като безпътно. Искам да благодаря на Бога за чудотворното ти избавление от страстната любов на този войн и ще му принеса жертви, защото спасявайки те, е унищожил и миналото ти.

— О, царю, пред Бога, чиято сила се явява безмерна на всяка крачка от живота ми, и пред теб, Еклисиаста, въплъщение на Йехова, аз отново се кълва, че от момента на коронацията ми, моето сърце и за миг не е туптяло за друг жив мъж, освен за теб.

И така стигнаха до лагера на асирийците…

Увериха се, че всички приготовления са били извършени още същата сутрин, за да бъде изграден лагерът възможно най-бързо. С викове и плач асирийците поставиха тялото на Асадарон в шатрата му под балдахина и се подготвиха да почетат мъртвеца според традициите си.

Соломон и Македа се оттеглиха и извикаха началника на лагера. Перлата позна Набунасар. Верният приятел ридаеше безутешно. Царицата нареди да извикат Намасар. Постави ги един до друг. Взе ръцете им и безмълвно ги сложи една върху друга.

— Помирете се — каза тя. — Омразата ви изгоря в една битка, изходът от която се реши от Бога. Помирете се и се помолете по братски на вашето божество да се смили над Асадарон.

Двамата противници се помолила на Ваал, държейки се едновременно един друг за врата. Сетне поеха дясната ръка на мъртвеца, целунаха я от горната и от опаката страна и се прегърнаха.

— Щастлива съм — им каза царицата. — Радвам се на благородните ви сърца. Елате още утре в двореца. Цар Соломон и аз искаме да уредим подробностите по заминаването и пристигането на тленните останки на принца в неговата столица.

След тези думи царската двойка се оттегли.

Час по-късно сто Иудейски войници и сто савци се присъединиха към асирийските войни, за да отдадат почит на загиналия.

В лагера на Асадарон погребалните кадилници изпълваха с тамян полето и острите жалби на оплаквачките разкъсваха напрегнатата атмосфера. А в Иерусалим поети вече възпяваха славата на боеца под звуците на лютните.

Няколко дни по-късно тялото на Асадарон пристига в Ецион Гавер, придружено от внушителен ескорт от войници на царицата и стража на царя.

Един платноход приюти погребалния товар. При пролива Диодори флотът на царицата отново отдаде почит на нещастия храбрец. Във Вавилон тялото бе посрещнато с най-високи почести от самия император. В тази страшна трагедия Салманасар виждаше лоши предзнаменования. Устрои на племенника си великолепно погребение и след това разпита Намасар.

Присъдата на императора бе дадена бързо. Заповяда да затворят Семирамида за двадесет и четири месеца в един храм. Там горделивата принцеса да размишлява върху последиците от отмъщенията.

„Кръвно отмъщение“ Салманасар не поиска нито от Соломон, нито от Савската царица. Предпазлив и внимателен по природа, Салманасар все пак не прощаваше. Омразата му се предаде от поколение на поколение и разцъфтя чудовищно. По-късно Сарданапал щеше да прояви необяснима враждебност към иудейци и савци.

Необяснима ли? Естествено, необяснима само за тези, които не познаваха епопеята на принц Асадарон. А Семирамида, на която смъртта на Салманасар отреди регентството на Вавилон уплаши света с лудата си и престъпна перверзия, която остави името й завинаги във вековете. Но знае ли се дали Семирамида не си е отмъщавала навремето на всички тези млади и слънчеви мъже, привличани от тялото й, за най-великата, най-нещастната и най-незабравимата си любов в живота? Защото принц Асадарон беше чист и красив като деня.