Якуб Адол Мар
Савската царица (38)

Савската царица отплава към Иерусалим

— Мислиш ли, че си убил принца? — попита царицата. Асир я увери, че ударът, който неволно му бе нанесъл по лицето, не беше смъртоносен.

Двадесет дни преминаха в подготовка за голямото пътешествие. Македа вземаше със себе си безброй тоалети, прекрасни накити и парфюми, два кораба, натъпкани със сандъци дарове, прислуга, роби и цяла армия. Показваше цялото си великолепие, за да засенчи всички принцеси в Иудея. Желанието й бе да заслепи Соломон с блясъка на златото и скъпоценните камъни, да го опие с чар, ухания и прелъстителност.

На деветнадесетия ден свика за сбогом придворните си.

Обяви им, че царица Македа заминава, за да принесе животни в жертва на Иехова в Иерусалимския му храм в Иудейското царство и да му занесе изкупителни дарове. Като дъщеря на пророк, беше длъжна — съгласно религията на прадедите си и на народа на Симиена, извор на империята й — да опознае по-задълбочено и с разбиране, тайнствата на еврейската религия. Затова именно щеше да поиска от Великия господар на обреда и политиката, служителя на Заветния ковчег, да я осветли по всичко и след това да изпрати в храмовете на Симиена и Сава равини и левити от Иудея. Те щяха да се съвещават с равините и левитите на Сава как по-добре да служат на Иехова и да го почитат. Царицата щеше да поиска още от цар Соломон да изпрати в нейните училища преподаватели, специалисти по еврейската религиозна наука.

Сановниците и свещениците знаеха за това отдавна и нямаха какво да кажат. Поздравиха царицата. Всъщност те бяха доволни да привлекат над народите на Симиена и Сава милостта на Иехова, разгневен вероятно от езическата вяра на фалшивите астролози от завладените земи, които тровеха сърцата и душите на народа на Иехова.

Царицата назначи за регент принц Якуб, когото почитаха за храбростта, вярата и верността му към трона, както и заради благородното му сърце. Така присъстващите разбраха, че царицата щеше да отсъства дълго. Церемонията за встъпването в регентство беше великолепна. В подножието на трона на Пречистата регентът Якуб произнесе със силен глас клетвата за вярност и целуна земята пред ръцете на своята царица. След това всички благородници, свещеници, левити и офицери отново се заклеха и минаваха един след друг пред трона.

Следващият ден бе двадесетият и Македа замина.

Тя тръгна сред овациите на армията и народа си, възкачена върху златна носилка с балдахин. Пътят й бе покрит с цветя като градина, но познавайки ентусиазма на жителите на Сава и за да се избегне струпване на всичките му жители, царицата реши да се качи на кораба от един малък частен пристан на две хиляди лакти от Савското пристанище. Там я чакаха най-видните личности на царството, за да й пожелаят добър път и да измолят за нея благословията на Иехова.

Докато слизаше от носилката си, Македа забеляза вдясно, недалеч от брега, закотвени три асирийски военни галери. Осведоми се и научи, че корабите бяха пристигнали през нощта. Племенникът на Салманасар беше слязъл на брега, за да й изкаже почитанията си, преди да е отплавала към Иудея.

Македа изтръпна.

Погледът й се втренчи в очите на Асадарон, който се приближи към нея с блестящ ескорт. Асириецът се поклони. Царицата отговори отдалеч на поздрава му, като допря челото си с двата пръста на дясната си ръка. Докато Хайзар я водеше към пурпурната шатра, където благородници, съветници и висши офицери щяха да се сбогуват с нея с протоколни слова и благословии, владетелката се запита с безпокойство какво ли прави Асадарон в Сава. Дали беше научил за заминаването й в Иерусалим? Дали не се беше обидил от нейния отговор на поканата му, отправена чрез Набус, шивача? Македа се оплете в тревожни предположения.

Князът се яви сред кортежа на официалните лица. Никой не го позна и никой не го спря да влезе в шатрата. Асадарон бе все такъв, какъвто бе в Симиена, с благородна и горда осанка. Усмихна се, когато почтително целуваше края на пояса на царицата, и каза:

— Научих, царице за неочакваното ти заминаване за далечна страна с религиозна цел. Надух платната, за да пристигна преди тръгването ти и да ти пожелая добър път, благословен от твоя Бог, но моето непроменено сърце се надява на скорошното ти завръщане.

Македа разбра намека и отговори без колебание:

— Заминавам да се помоля в Храма на Иехова в страната на мъдрия Соломон. Заминавам и ще се завърна под божия поглед. Сърцето ти трябва да има търпение до завръщането ми, принце Асадарон.

— Сърцето ми е по-жадно и по-нетърпеливо за твоето присъствие, отколкото сърцето на цар Соломон — отговори дръзко асириецът.

Гордият му характер не се беше променил. Винаги с повече импулсивност, отколкото тънкост. Пречистата вдигна ръце и властно направи знак на принца, че редът му за аудиенция е преминал. Други вече й изказваха почитта си, докато асириецът се отдалечаваше с предизвикателност, която стряскаше официалните лица.

Сбогуването с благородниците приключи и сандалките на царицата се понесоха по прекрасния пурпурен килим към мястото, където се клатушкаше лодката за качване. В този момент джуджетата прислужнички й подадоха воала с диадемата на Владетеля на четирите хоризонта.

Македа го поставяше кокетно на главата си, когато заобикаляйки стражата, един войн се хвърли в краката й.

Тя нададе вик и се хвана за ръката на Хайзар, готов да удари нахалника: в него бе разпознала верния Асир, който беше доказвал достатъчно предаността си към нея, за да не го изслуша. Веднага мислено направи връзка между него и присъствието на Асадарон.

— Какво искаш, говори!

— О, велика и прекрасна царице, току-що открих заговор срещу ценния ви живот — задъхано отговори Асир.

— Кажи кои са заговорниците?

— Асирийците.

— Какво искат?

— Да ви отвлекат, щом гребците ви откарат в открито море.

Хайзар беше готов да извика регента, главния равин, главнокомандващия армията, главния шамбелан и хората си, за да се накажат асирийците. Но царицата, която бе бърза в мислите и действията си, се намеси:

— Благодаря ти, Асир. А ти, Хайзар, запази мълчание. Не желая нито битки, нито кръв. Мъртвите биха били лошо предзнаменование за пътуването ми. Да направим нещо друго.

— В такъв случай, нека си разменим дрехите, царице. Аз ще се завия с този воал, ще вляза във вашата лодка и ще се излегна. Вие ще тръгнете с моята туника и моята шапка към вашия кораб, качена на проста лодка. Ще видим дали ще посмеят да нападнат вашата лодка.

Така и направиха. Хайзар и фалшивият Асир се насочиха към кораба-паун, а фалшивата Македа, обвита с воала на Соломон, премина по пурпурния килим и се настани в царската ладия. Всички погледи се бяха насочили към царския плавателен съд, чудо на чудесата, изваяно от кедрово дърво с инкрустирани златни и сребърни арабески. На кърмата му се издигаше шатра, а под нея бе нареден богат пурпурен диван с бродирани възглавници. Вътре в шатрата, украсена с дебели завеси седеше фалшивата Македа.

Никой не беше открил измамата.

Ладията се понесе с усилието на гребците, гръмнаха акламациите на тълпата и войниците, които мислеха, че поздравяват царицата. После неочаквано видяха как над ладията връхлетяват три много леки асирийски съда. На носа на единия стоеше изправен Асадарон. Корабчетата смело обградиха царската ладия и с един страшен скок Асадарон се озова в нея, дръпна завесите, за да грабне и отнесе царицата.

В този момент, фалшивата Македа, пъргава като котка, се превърна в мъж и се хвърли върху Асадарон, повали го, извади меча си и начаса между тях започна битка на живот и смърт.

Мъжът беше Асир. На брега тълпата ревеше от ужас, защото не разбираше успешната измама и смяташе, че Перлата е в опасност. За да й се притекат на помощ, войните пуснаха на вода лодки.

Малко по-късно, качил се на царския кораб-паун, Асир предаде на Македа драматичната сцена така:

— Отхвърлих воала, с който бях обвит, изругах Асадарон, който отстъпи назад ужасен, и му извиках. Погледни ме, Асадароне! Аз съм асириец, осакатен от подлата Семирамида и пратен в изгнание от теб! Ти на два пъти ме обиди, веднъж в Таджура и после в Сава, а днес обиди благородната Савска царица. „Отбранявай се!“ Асадарон не отговори, но започна да се отбранява. Той нямаше предимство, защото на борда на клатушкащата се ладия беше с гръб към морето. Боят ни пламна бързо и угасна след малко. Аз удрях умело, принцът отговаряше. Неочаквано той се заклати и падна в морето с окървавено лице. Асирийските галери го спасиха и се понесоха с усилно гребане. Преди още савските кораби да успеят да се задвижат, трите галери се откроиха на хоризонта.

Слушайки този разказ, Македа беше стъписана.

— Мислиш ли, че си убил княза? — попита тя.

Асир я увери, че ударът, който неволно му бе нанесъл по лицето, не беше смъртоносен.

Царицата си пое дълбоко въздух и се усмихна. Нареди да не се преследват асирийските галери и обяви, че ще иска извинения от цар Салманасар.