Якуб Адол Мар
Савската царица (47)

Великият цар, потънал в идеали

Девствеността на Македа е Божи дар за народа на Иудея, Слава на Бога! Осанна!

Между столицата и укрепения лагер на Македа се разменяха послания всеки ден. Царицата на утрото не само се тревожеше за правителството си, но и се боеше, че бидейки далеч, можеше да изгуби влияние върху народите си. Наистина в съседните страни често се надигаха недоволства и като кървава вълна връхлитаха от град на град. Затова тя очакваше с неоправдано безпокойство подробните доклади за моралното здраве на нейните провинции, които управителите бяха длъжни да й изпращат.

— Никога вашите народи не са били по-мирни и по-щастливи — опита се да я успокои Мерари. Като се има предвид, че Ваше Светло Величество праща заповед след заповед в Сава, на всички е ясно, че пътешествието ви в Иерусалим не създава прекъсване, което да благоприятства бунтове.

— Точно така, Мерари. Аз никога не съм била толкова активна и не съм работила толкова много. В Иерусалим съм, а всичко е така, сякаш не съм напускала двореца си. Устройвам завладените провинции и засяването на земите им. Експлоатирам нови мини, строя кораби, копая канали и водни басейни. Строя градове и откривам училища. Поправям несъвършенствата на теорията ни. Аз движа цялата империя, а Якуб изпълнява. Но клетвата, Мерари, мисли ли за клетвата, от която се освободих?

— Царицата е господарка и на своя, и на нашия живот!

— Царицата желае народът и царството й да разбере, че тя не е престъпила клетвата си. Дали ще го разбере? Страхът у поданиците ми се поддържа от равините като огън, който не угасва; моята девственост ги пазеше от Божия гняв. Няма ли сега, като разберат, че царицата си е избрала съпруг, да се уплашат, че гневът на Иехова ще се изсипе над тях? Дали няма да нахлуят в храмовете страшно разгневени, да молят Бога за прошка и да призоват друг да царува в Симиена и в Сава?

— Опасенията на царицата са напразни — отговори Мерари. — Напротив, народът ще види в този брак освобождение и благословия от Иехова, защото именно тук се учи Божието слово, на което цар Соломон е теоретик…

Дните се редяха един след друг и цар Соломон губеше търпение. Искаше царицата на утрото да му даде своя отговор.

— Уведомих народите се за решението на Свещения съвет — му обясни Македа. — Очаквам да науча какво мислят за една женитба на царицата си. Иска ми се да разбереш моите скрупули, царю. Тази моя девственост, народите ми смятат, че тя представлява закрила за тях. Мога ли да им я отнема, без да извърша морално престъпление? Царицата никога не е извършвала престъпление. Царуването й е безукорно, както самата тя.

— Ти си справедлива и праволинейна като меч владетелка. Разбирам, че страхът ти да не бъдеш неразбрана, те кара да отлагаш отговора на сърцето си.

— Разбрал си съвсем точно, мъдрий царю. Ти познаваш сърцето ми и чувството, което ми пречи да ти кажа „Ще бъда твоя съпруга“.

— Аз мога само с благоговение да целуна токата на пояса ти — отговори Соломон. — Ти си достойна да бъдеш царица на евреите в двете империи.

— Когато приема да стана твоя съпруга, аз ще се откажа от иудейската корона, която ти не бива да споделяш с никого. Ще си остана Савска царица и ще продължа да царувам сама над народите си.

— Аз не усложнявам любовта си с грижи за величие, богатство или слава. Амбицията ми е да зная, че си ми съпруга и че те обичам. Пазителят на печата и на Ковчега на Завета не може да живее другаде, освен където е неговият дълг в подножието на Храма. Следователно всеки от нас ще царува в своята столица и ще се събираме, когато сърцето ни повлече един към друг.

След няколко дни Соломон уведоми Съвета, събран да обсъди държавни реформи, за съгласието на Савската царица, за нейните изявления и за съвместните им решения. Като идеалист, Златният цар бе дал свобода на словото и мисълта на видните учени, поканени от него да участват в асамблеята. Затова не се учуди, когато поискаха от него, разбира се, учтиво и по протокол, да втвърди намеренията си за женитба.

— Колегията на равините би се радвала, ако нерушимите връзки съюзят освободените от Моисей евреи с онези, които Иехова е спасил с чудо от гнева на египтяните.

— За съжаление не съм в състояние да дам на верните си поданици исканите от тях подробности — каза Соломон, след като изложи благородните скрупули на Пречистата перла. — Но трябва да благодарим на Всевишния, че е поставил на пътя на пророка си еврейската девица, която царува в Сава. Развитието на израилските народи от петдесет години насам е подготвяло този божествен завършек. Царуването на баща ми Давид съвпадна с това на Ангебо и девствеността на Македа е дар от Бога за иудейския народ. Слава на Бога! Осанна!

На крака, с вдигнати към небето ръце събранието поде възхвалата. След това главният равин се поинтересува дали в случай на женитба Соломон имаше намерение да напусне Иерусалим.

Тогава Миротворецът обясни, че той и Савската царица са се съгласили да живеят колкото е възможно по-често в съответните си столици. Според него нямаше да бъде необходима някаква реформа на управлението. Единствено религиозната догма щеше да бъде една и съща в огромната духовна империя.

Идеализмът на Соломон е бил винаги предмет на учудване за най-близките му съветници. Нито търговец, нито войник, златният цар царуваше над своя народ с лютня в ръце и редеше мелодични звуци към поетичните си речи. Често тази негова откъснатост от земното и спокойствието му бяха осъждани строго от евреите материалисти. Търговията страдаше от безгрижието на царя, а съседните монарси не се съобразяваха с цар, който мразеше войната… Ето защо съветниците се надяваха този брачен съюз да отвори търговски пазари и перспективи за хегемония.

Затова командващият армиите вече се гласеше за военен съюз с огромната военна машина на Савската царица; началникът на флота обсъждаше научно военноморската реорганизация на иудейците с помощта на морската наука на офицерите на Македа; главният ковчежник не оставаше назад, като замисляше договор, позволяващ на израилците да отиват да експлоатират огромните аксумски и савски богатства.

— Стига проекти, съветници — извика Соломон. — Аз се женя за жената, а не за царицата. Не очаквайте от вашия цар да се отнася към женитбата си като към търговски договор. Не си ли го познавате, о, равини и офицери? Не знаете ли, че той мрази войната и златото, алчността и амбициите на търговците? Само Храмът е неговото дело, и то е по-велико от всичко. Бъдещият му брак няма да промени нещата. Той ще донесе на народа само още повече мир, щастие и красота.

Разтреперан Натан все пак зададе въпроса си:

— А какво ще стане, ако дойде дете?

— Детето на Соломон ще стане цар на Сава — заяви твърдо владетелят. — Ако ми се родят други деца, аз ще посоча сред наследниците си кой ще е достоен да царува след мен. Бог е велик и не бива да преварваме делата му. Той ще реши дали дете от нашата пророческа плът трябва да спои империите ни!

Царят се бе произнесъл. Никой нямаше право на възражения. Съветниците се оттеглиха, оставяйки го да се усмихва на вълшебното видение Македа.