Якуб Адол Мар
Савската царица (24)

Турнир на любовта

Духовно общение, съчетание на душите, това е любовта. Тя дава сили, преобразява и въодушевява…

Сляп за засади, клопки, злини, магии и хитрости Асадарон предаде съдбата си в ръцете на бога Ваал. Той чакаше деня, в който да опита късмета си, и този ден настъпи.

Князът бе поканен да аплодира царските стрелци на една поляна извън града. Състезанията се председателстваха от царицата, която бе същевременно и арбитър. Под пурпурния си балдахин тя обгърна с един поглед цялото огромно поле. Множеството шумеше около нея като рояк пчели. Същински жив плет във форма на квадрат, то обграждаше неподвижните и подвижните мишени, в които царските стрели премерваха умението си. Те стреляха прави, легнали, на колене, в галоп на кон или клатейки се на гърба на боен слон. Победителят във всяко състезание излизаше пред Македа и тя му връчваше параден щит със златни и сребърни инкрустации.

Асадарон бе на първия ред, определен за царските гости. И той реши да участва в състезанието. Умелата му стрелба на няколко пъти бе посрещната с възгласи на възхищение. Князът пращаше стрелата си в целта с презрителна небрежност. Вниманието му бе насочено единствено към нежните и същевременно изпълнени с гордост погледи, които Перлата неволно хвърляше надолу към него.

Неколцина благородници премериха силите си с него. Той ги победи. Те се прибраха по местата си, разочаровани, като прикриваха омразата си зад застинали усмивки… Тогава асириецът помоли царицата също да стреля. Той знаеше, че тя бе овладяла това изкуство в Египет, където бяха организирали турнири, за да покажат спокойната й дързост и точната й и бърза стрелба.

Поласкана, Македа улучи хвърлен във въздуха пъпеш, а след това и подвижни цели. Бързо се увлече в тази предпочитана от нея игра и бе горда, че се равнява с любимия.

А той заповяда безшумно на офицерите си да му докарат два буйни коня, впрегнати заедно.

— Могъща царице, ще приемеш ли едно предизвикателство?

— С удоволствие — отговори със смях Македа. — На какво ще е състезанието и какъв облогът?

— Ще закача едно гърне между тези два вързани коня и ще ги пусна в галоп. Стрелата ти трябва да улучи гърнето, без да засегне конете…

— Приемам — отговори Македа. — С помощта на Иехова ще улуча гърнето. А залогът какъв е?

— Ако загубиш, трябва да се изпълни най-горещата ми мечта. Ако спечелиш, ще ти дам всичко, което имам.

Нарочната неяснота на тези думи никак не се хареса на принц Амрам, който вече тиранично упражняваше закрилата си. И тъй като изявлението бе прекалено загадъчно, за да му се хареса, той отсече, че е недопустимо царицата да залага честта си в облог, който всъщност не е изяснен. След като хвърли един кадифен поглед към асириеца, Македа отговори засегнато на своя чичо и настойник:

— Аз имам доверие в княз Асадарон. Знам, че той е благороден воин и никога няма да предаде това доверие. Убедена съм, че залогът, който е измислил, е почтен и му се доверявам.

И без да се бави, опъна най-точния си лък със стрела от кафеено дърво. След като прегледа амуницията на конете и положението на гърнето, принцът потвърди редовността на състезанието пред царската публика и конете запрепускаха в идеално права линия.

В този момент Асадарон разбра колко е обичан от Македа. Тя точно щеше да пусне стрелата си, когато всички нададоха вик на ужас. В старанието си да осигури праволинейния бяг на конете, принцът не се бе отдалечил навреме от траекторията. Царицата се бе премерила срещу него, но благодарение на точния си рефлекс и на едно свръхчовешко усилие успя да изпрати стрелата към небето. Князът направи стъпка назад, тя се прицели отново, стреля, без да обръща внимание, че целта се отдалечава все повече. Гърнето се пръсна, а изплашените коне запрепускаха лудо.

Македа беше спечелила Асадарон бе навел глава. Аплодисментите, които възнаграждаваха чудния подвиг на царицата, я опияняваха. Тя се приближи към Асадарон сред нестихващата глъчка:

— Какво спечелих, княже?

Асадарон вдигна ръка. Публиката замлъкна. Тогава той тържествено възхвали сръчността на царицата и съобщи:

— Залогът на това предизвикателство е половината от моята провинция Хауса, която е на запад от залива Таджура. От днес, царице, тя е ваша!

Вълнението беше много голямо! Този мъж се лишаваше от половината от владенията си, а можеше в момента на загубата сам да избере мизата си. С богатството и благородството си асириецът спечели безрезервно възхищение.

Смаяна за момент, Македа му благодари. А той в желанието си да не се бави, я помоли да определи веднага управител, комуто да предаде сабята и редовните пълномощия.

Перлата зае отново мястото си на подиума. Чувстваше се смазана от всички тези преживявания. Асадарон съумя да овладее чистото си сърце и пламенната си душа, която се стремеше към благородни жестове и щедрост. Тя дълго се вглежда в чудесния си любим. Какво ли е имал намерение да й поиска? Сладостна тръпка премина през тялото й при мисълта, че е могъл да я накара да пожертва короната си, за да я люби свободна, да я грабне на бързия си като буря коя и да бъдат сами завинаги, един с друг до несвяст. В очите му тя четеше това приключение и чувстваше, че не би му се съпротивила. Дори почти съжали, че е спечелила облога.

Затова с непреодолим порив на тяло и нерви тя се хвърли към него и за ужас на своя антураж изрази лудостта си така:

— Утре ще назнача моя управител, но ако желаеш, княже, ще закрепим отстъпването на твоята провинция според обичая на твоята страна — с целувка…

Отдавайки цялото си същество, тя предложи устните си на асириеца. Той пое с парещи ръце красивата й глава. Устните им се сляха. Дългата му целувка я прониза дълбоко и тя едва не припадна. Той притежаваше най-после устните на любимата, които в този момент на екстаз предаваха всичките й чувства, литнали в лазура. В очите й плуваха звезди.

Царицата сложи край на прегръдката. Дошла отведнъж на себе си, тя отблъсна любимия. Никога не бе преживявала подобен екстаз. Някога, с Домедо, а после и при първата целувка на асириеца в деня на коронясването или когато на терасата с мимозите той леко бе близнал ухото й и тя бе почувствала, че целомъдрието й пропада. Леденият образ на Ангебо, припомнящ й веднага за клетвата, всеки път заставаше между нея и изкусителя. Днес обаче, за да устои на ръба на пропастта на страстта, й бе необходима невероятна воля.

Князът целуна края на колана й и се отдалечи. Превита от мъка, Македа скочи в колесницата си и конете препуснаха обратно към палата.

Асадарон също си тръгна, но забави хода на конете си. Мислите му бяха тежки, както бе тежко на сърцето му. Скри се в шатрата си, легна и поиска да му донесат да пие. Адютантът му обаче беше в чудесно настроение. Тукашните жени го бяха сдобрили с Аксум — намерил си бе и палави, и унили, и страстни, и студени, но всички апетитни. Така че за да разсее принца, той започна да му разказва разни историйки. Асадарон го прекъсна грубо:

— Остави ме на мира с твоите омразни приключения, Набунасар! Нещо остава ли от тях, кажи ми? Малко пепел, горчиви съжаления и ужасното разочарование от милувки, фалшиви като лъжливите им сърца.

Набунасар го слушаше с изненада. За него съществуваше само плътта и опиянението от чувствата. В сливането на телата виждаше единствената цел на живота, нещо като верую, начин за общуване с безсмъртието, което тласкаше всички хора с еднаква страст към съвкуплението. Асадарон, който някога бе защитавал същите теории, вече беше друг, благодарение на общуването с Мекеда. Тя беше издигнала мислите му към духовното ниво на любовта: духовно общение, съчетаване на душите — ето това е любовта. Тази любов, която дава сили, преобразява и въодушевява. Любовта не е ли обожествяване на едно-единствено същество, избрано пред неизброимото стадо? Това обожествявате трябва да даде ореол на човека, да го направи непристъпен само за едното желание. Защото желанието е второстепенно, замислено е само за продължението на рода. Факелът на душата осветява живота, а утоляването го затъмнява.

Набунасар беше слисан. Култът към асирийските богове не допускаше изобщо такава метафизическа екзалтация. Съществуваше само езически култ към силата при обожествяването на фалоса създател на безброй наслади. Но капитанът реши да не предизвиква гнева на господаря си, защото си даваше сметка, че Асадарон бе така увлечен по Македа, че бе способен да се отвърне от вярата си. Набунасар чувстваше, че князът е почти готов да се отрече от пантеистичния култ към красотата, хармонията и грацията, за да приеме религията на Иехова, чиято измамност беше опасно повлияла на словата му.