Якуб Адол Мар
Савската царица (41)

Угощение в свещения град

Соломон е вече пленник, като лъв, мятащ се в оковите си…

Македа бе разтърсена по особен начин. Не можеше да откъсне мисълта си от гласа на цар Соломон, който ромолеше като музика, и от обаятелното му слово, топло като ласка.

Погледът му приличаше на звездно небе и душата на Перлата потъваше в него, въпреки усилието си да му устои. Самите му движения я очароваха и обгръщаха. Усещаше, че интелектът му я привлича по-силно, отколкото някога воинската дързост на Асадарон.

Такава бе тя, изтъкана от блянове и чувства, с изнервена незадоволена плът и с природа, податлива на духовни трепети, каквито досега никой мъж не й бе разкривал.

Затова беше капризна, с променливо настроение, докато масажистките я отморяваха в най-прекрасните покои, приготвени специално за нея. Камериерките й я миеха с тоалетна вода от цветя, после я обличаха в туника от зелена коприна, обшита с перли. Парфюмеристите й освежаваха лицето и тена й, докато коафьорът поставяше завършек на тоалета й с перука в тон с дрехата й.

Маникюристката се зае с нежните й и фини ръце. Напръскаха я с парфюм, на който бе невъзможно да се устои, огледалото от полирано сребро подскачаше около нея и отразяваше красотата й многократно.

За първи път в живота си Перлата си даде сметка за чара, който притежаваше, и това я развълнува още по-силно. Помисли си, че ще припадне, ако Соломон с искрящите си очи реши да разходи по тялото й вълшебната ласка на погледа си.

В такова настроение тя отиде на официалната вечеря. Владетелят на четирите вятъра и четирите хоризонта даваше в нейна чест подобаващо на величието и престижа й угощение. Соломоновият двор й оказа почести не като на владетелка на съседна страна, а като на иудейска царица. Тя беше учудена и прехласната. Тя и домакинът й седяха начело на огромна трапеза, наредена в полукръг под огромен ален балдахин, която бе отрупана със златни и сребърни съдове, вази с цветя, свещници и редки блюда. Трапезата бе достойна за монарха: скъпа, префинена, подредена като поезия, и над нея се лееха нежните звуци и дългите въздишки на арфи и лютни.

След всяко блюдо поети посвещаваха на Савската царица хвалебствени строфи. Екзалтираните танци пренасяха Перлата в един нов свят, изпълнен с химери с алени криле.

Още по-завладяваща беше музиката, която трептеше в лявото й ухо; Соломон й разкриваше картинно живота си, сърцето си, богатството си и влюбената си в изкуството душа. Трапезата жужеше като кошер и в този шум златният цар и Савската царица се чувстваха сладостно сами.

— Ти се появи, о, Перло — говореше й плененият като окован лъв Соломон, — и животът ми се промени. Нека бъдем най-великите владетели на земята. Самият Иехова те доведе при мен. Да се подчиним Богу. Остани при мен, царице! Ще видиш, че Соломон може да бъде велик, когато обича.

Македа се бореше с цялата си енергия както срещу златния цар, така и срещу самата себе си.

Не, на следващия ден тя нямаше да се види с него. Предстоеше в този ден да раздава правосъдие в савския лагер.

Не, тя нямаше да остане да живее в Храма, за да не се компрометира пред равините си.

Не, нямаше повече да приема целувка като онази, с която той запечата така дълбоко първата им среща.

Не, Македа не можеше да го обича… но… вече го обичаше.

* * *

Те посетиха Храма, градините и палата. Гигантският Храм се издигаше върху стръмнините над Иерусалим и за захласнатите поклонници той беше като молитва от камък, отправена към небето, молитва, вик от дванадесетте главозамайващи тераси за вечна възслава на господаря на света, на планетите и на небесните пространства.

Колкото човек се приближаваше към Храма, толкова пред него се откриваше цял един град във форма на четириъгълник. Сградите бяха обградени с тройна стена и четвъртити кули. В центъра на този град се издигаше Храмът: дванадесет огромни правоъгълни паралелепипеда, сложени един върху друг, по-широки в основата, отколкото на върха, като цялата пирамидална структура лежеше на една импозантна галерия от колонади.

Шестдесет стъпала водеха до първия етаж, чиято фасада беше изрисувана с ликовете на магове жертвоприносители. На най-високото стъпало на това стълбище се отваряше портал с огромни колони от двете страни. Всеки етаж имаше по шест прозореца, обрамчени с великолепни фризове и фрески.

Царицата бе смаяна от успокояващото благородство и праволинейната хармония на сградата. Около храма се простираха обширен двор, защитен от триумфална порта с лъвове от двете страни и цветна площадка отпред. В този двор можеха да влизат само мъже; Македа бе засегната, но принудена да се задоволи с обещанието на Соломон да изтръгне от свещениците разрешение дъщерята на пророка да се поклони пред дарохранилницата.

Пред затвореното свещено място имаше още един двор във форма на обширен квадрат, заобиколен с дървета чак до колонадите с магазини на търговците на Храма. Там се продаваха свещници, свещи, дарове и благовония.

Вляво се разстилаше безразборно мозайката от царските дворци и тези на равините, градините, порталите и покритите галерии. От това място златният цар показа на Македа отредения за нея дворец. Замислил беше да отвори към него вход извън стените на града, за да бъде царицата независима и господарка на приемите си. Звучаха й забавно тези проекти, които предначертаваха живота й, без да се взема нейното мнение, но сърце не й даде да се възпротиви.

Забелязала една висока и лека постройка на три етажа с прозорци, от които гледаха с любопитство жени с блестящи облекла, царицата се заинтересува от тях. Соломон деликатно я успокои.

— Жените ли? Това са принцеси, пожелали да живеят затворени тук, за да привлекат моето внимание. Всяка от тях се надява да ми стане съпруга. Досега никоя не е успяла да окове неспокойния ми дух. А чувствам, че отсега нататък тяхната съблазън ще остане напразна, защото имат опасна съперничка.

— Съперничка? Коя е тя, царю, коя е успяла да определи избора ви?

— Едно райско същество, цвете, което съм открил насън в стъпките си, едно алено цвете, обвито в зеленина. Не го ли знаеш?

— Не, не го познавам — отговори Савската царица и се изчерви, поглеждайки зеления си тоалет.

През този ден не си казаха нищо повече. Македа се насочи бързо към площадката пред входа на Соломоновия палат, където я чакаше нейната носилка. Така както бе дошла, така си отиде в лагера в края на този първи ден, в който чрез сърцето си бе научила много повече, отколкото през целия си живот.