Якуб Адол Мар
Савската царица (21)

Цялата аксумска сила

С един знак от нейната ръка тези мъже, нехаещи за живота и за смъртта, пожънали биха победи, за да изпълнят отреденото от съдбата по волята на Иехова.

Десет хиляди души все още не бяха яли на пищните трапези за коронясването. Десет хиляди. Това бяха старейшините на съсловните организации от градовете и селата. Дошли бяха от всички селища, натоварени с подаръци от скромните и от богатите.

Лагерите им, шумни и цветни, с големи палатки, бяха опънати край вратите на града. Македа бе заповядала на царската трапеза да бъдат поканени и те, представителите на трудещия се народ. И както повелява церемониалът, те наблюдаваха как въпреки умората си владетелката председателства банкента.

Празненствата трябваше да продължат още цели пет дни и едва тогава Перлата, златен идол, седнал на парадния си трон, започна да приема даровете на царе, вицекрале и губернатори на завладени страни и народи.

Тези царски особи, които поради нещастие в битките бяха станали васали на Симиена, се представиха с одежди, свидетелстващи за бившата им слава, но и с много смирение. Начело им бе царят на Уоло, най-важният и най-трудно победеният. След него вървяха офицерите му, които носеха знаме от широк зелен плат, опнат на две пики със златни луни на върха. На знамето бяха изписани званията на царя, предишните му победи, величието му. Следваха го адютанти с даровете за сюзеренката: кюлчета злато и сребро, слонски бивни, кована мед, абаносово дърво, цибетни парфюми^[1], накити, емайли, оникс, яспис, щитове, килими, тъкани наметала и стотици перли.

— Слава на Иехова — с тези думи ги посрещна церемониалмайсторът на царицата.

Делегатите опряха чела о земята пред подиума срещу най-високата му част и целунаха по три пъти ресните на царския килим, който се спускаше от трона до земята като пурпурна вълна, заливаща стъпалата.

— Добър ден на всички! — поде шамбеланът.

Царят на Уоло се поклони отново, но за кратко. В това време свитата му остана просната на земята до нов знак от страна на царския шамбелан.

— Говори!

Васалът се загърна гордо с мантията си и произнесе следните думи:

— Пречиста Перло, благословена от Иехова, могъща царице на царете, аз съм владетелят, който по ваша заповед управлява Уоло и Лека. Имайте добрината да изслушате вашия най-смирен слуга. Аз действам според вашите мисли и ви се подчинявам вярно за благоденствието на народа. Нека сабята ви отсече главата ми, ако наруша свещените ви заповеди. Животът на царя на Уоло е ваш, царице!

— Да те благослови Иехова — отговори шамбеланът.

— Благоволи, о, Перло, да приемеш тези дарове — и посочи с ръка лавината от подаръци.

— Двадесет кюлчета злато — обяви той, докато един офицер поднасяше в подножието на трона най-хубавия екземпляр.

Очертаваше се дълго изброяване, тъй като на царицата се поднасяха по един от всеки вид дарове:

— Сто бели коня!

— Хиляда козела!

— Две хиляди овце!

— Две хиляди кози!

— Триста дресирани кучета за война!

— Десет пауна!

— Десет щрауса!

— Пет газели!

Церемониалмайсторът благодари от името на царицата.

— Господ да те възнагради!

Според церемониала това означаваше, че царят на Уоло можеше да се изкачи по стъпалата на подиума до трона на Македа, която с усмивка му разреши да целуне токата на колана, висящ до земята, и благоволи да разговаря с него.

Така минаваха две царски особи със свитите и богатите си дарове. Непревземаемите гранитни подземия на палата щяха да се задръстят. След благородниците с мълчаливо благоговение пред владетелката се поклониха представителите на чиновниците, магистратите, книжниците.

* * *

На следващия ден на площада се състоя преглед на въоръжените сили. На високия си, подобен на олтар, престол владетелката се открояваше като дарохранителница.

Някъде долу маршируваха пехотинци, размахвайки щитове и копия. Бяха много. Стегнатите им редици удряха земята, която трепереше от маршовата им стъпка.

След тях идваха щурмовите войски — зад огромни щитове с амбразури, тласкани от осем войници, „желязоглавите драгуни“ — гигантски катапулти, влачени от коне, а след тях — бронирани слонове с куполи, в които трима скрити бойци можеха непрестанно да изстрелват далекобойни стрели. Подир тях минаваха с лай бойните кучета, на глутници по сто дога с кожени нашийници с остри метални шипове, след туй хвърлячите на факли, които въртяха в ръце неугасими пламъци и можеха да опожарят на мига всичко, което достигнат.

Накрая в галоп и сред буря от овации, мина конницата. Тя закриваше демонстративния парад на въоръжените сили на една млада нация, почерпила огромния си престиж от увличащата енергия на неукротимия Ангебо. Македа потръпваше неволно пред мощта на тази отлично подредена и дисциплинирана военна машина. Само с един знак от ръката й тези мъже, нехаещи за живота и смъртта, можеха да пожънат победи, за да изпълнят отреденото от съдбата по волята на Иехова.

Македа поздрави с жезъла си военачалниците, които показваха храбростта си, и всяка част придаваше още повече устрем и тържественост на парада. Безброй музиканти обграждаха отделните бойни единици със специфичния за частта им ритъм.

След като преминаха пред царицата, всички бойци на Симиена се подредиха в огромен квадрат с толкова дебели стени от шлемове и копия, че ъглите му се губеха някъде в далечината. Яхнала кобилата си, Македа обиколи в галоп целия този фронт с горд поглед и бойна жар в сърцето. Тя спря пред всеки полк и връчи на командващия знаме с две дръжки, на което отсега нататък щеше да се вписва славата и името на Перлата. След тази церемония тя се насочи към палатите си сред буря от аплодисменти.

Във военния лагер празненството продължаваше. Войниците бяха запалили огромен огън от дървените съоръжения, послужили за празненството. Изгориха и килими, рогозки, пейки и маси, а пурпурните пламъци стигаха до небето. Късно през нощта жаравите угаснаха заедно с радостната глъчка от народното веселие.

И така. Пречистата Македа щеше царува в Симиена дълги години, толкова дълги, че краят им не можеше да се предвиди.