Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Пендъргаст (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Wheel of Darkness, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 40 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
dave (2010 г.)

Издание:

Дъглас Престън, Линкълн Чайлд. Колелото на мрака

Американска, първо издание

Редактор: Сергей Райков

Няма информация за художественото оформление

ИК „Ергон“, 2008 г.

ISBN: 978-954-9625-16-5

История

  1. — Добавяне

69.

Льосюр стоеше в средата на претъпкания помощен мостик и гледаше в екрана на радара за къси вълни изображението на приближаващия се кораб. Той изглеждаше дори по-голям, фосфоресцираща форма, която нарастваше заплашително върху екрана. Доплеровият дисплей сочеше комбинирана скорост на сближение от трийсет и седем възла.

— Две хиляди и петстотин ярда и сближение — съобщи вторият капитан. Льосюр направи бърза сметка наум: оставаха две минути до контакта.

Хладнокръвно и кратко даде инструкции на останалите от екипажа за предстоящите действия. Знаеше, че съществува макар и далечна възможност Мейсън да е чула всичко, което е казал на капитана на „Гренфел“: нямаше фейлсейф[1] за блокиране на разговорите на главния капитански мостик. Но при всички случаи, след като „Гренфел“ се приближеше, „Британия“ щеше да е сериозно притисната да реагира.

Главният механик, Холси, застана до него.

— Донесох изчисленията, за които ме помолихте. — Той говореше тихо, така че другите да не могат да чуят.

„Значи положението е лошо“, помисли си Льосюр и го дръпна по-настрани.

— Тези числа — обясни Холси, — са базирани на пряк сблъсък с центъра на плитчината, както очаквахме.

— Казвайте бързо.

— При очакваната сила на удара изчисляваме степен на смъртност трийсет до петдесет процента — и сериозни наранявания при всички останали: счупени крайници, контузии, мозъчни сътресения.

— Ясно.

— Със своите трийсет и три стъпки газене „Британия“ ще направи първоначален контакт с малка плитчина на известно разстояние от главната част на рифа. Когато корабът бъде спрян от основната маса скали, вече ще е разцепен от носа до кърмата. Всички херметически затворени отделения и отвесни прегради ще бъдат пробити. Изчисленото време за потъване е по-малко от три минути.

Льосюр преглътна.

— Съществува ли шанс корабът да се закачи върху скалите?

— Наклонът е стръмен. Кърмата ще се откъсне и ще потъне. Бързо.

— Исусе.

— Предвид количеството ранени и мъртви, както и скоростта, с която „Британия“ ще потъне, няма да има време за започване на каквито и да е процедури за напускане на кораба. Което на свой ред означава, че никой на борда по време на сблъсъка няма шанс за спасение. Това включва — той се поколеба, оглеждайки се наоколо — и личния състав, останал на помощния мостик.

— Хиляда и петстотин ярда и сближение — обяви вторият помощник, заковал очи върху радара. По лицето му се стичаха струйки пот. На помощния мостик легна тишина, всички се взираха в наедряващото зелено петно на екрана.

Льосюр бе мислил дали да издаде обща заповед за предупреждение на пътниците и екипажа да се подготвят, но се беше отказал. Да използва радиоуредбата означаваше Мейсън да разбере веднага какво кроят. И по-важното — ако „Гренфел“ свършеше работата си както трябва, силата на страничния удар през носа щеше да се абсорбира до голяма степен от огромната маса на „Британия“. Щеше да е раздрусване, което можеше да сепне пътниците, или в най-лошия случай — да ги събори на пода. Но той трябваше да поеме риска.

Хиляда и двеста ярда.

Бележки

[1] Специална система за предупреждение в електронна машина. — Б.пр.