Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
Колелото на мрака (26)

26.

Беше единайсет и петнайсет, когато Кемпър влезе в централния пост на корабната охрана. Вратата беше полуотворена и той можеше да чуе веселото бърборене и ниските одобрителни възклицания, които идваха от централния мониторинг. Сложи ръка върху бравата и я натисна.

Стотици видеоекрани грееха от стените на кръглото помещение, всеки показваше определено място от кораба. Служителите по сигурността, които караха смяна, се бяха скупчили около един екран, смееха се и говореха, толкова погълнати, че не забелязаха влизането му. Бяха облени в синкава светлина от проблясващите монитори. Стаята миришеше на стара пица от множеството мръсни кутии, набутани в един ъгъл.

— А така, бабче, поеми го целия! — извика един.

— До основата!

— Ами че това била малката стара лейди от Пасадена!

Едно „У-у-у-х!“ долетя от групата, примесено с дюдюкания и смях. Един от охранителите разлюля бедра похотливо:

— Бравос! Закотви ги, каубой!

Кемпър се приближи към тях.

— Какво става, по дяволите?

Мъжете отскочиха от екрана, разкривайки дебели мъж и жена в мъждиво осветен коридор, които правеха бурен секс.

— Исусе Христе! — обърна се Кемпър. — Господин Уодъл, не трябваше ли да сте надзирателят на тази смяна? — Той огледа всички служители, застанали нелепо вдървени.

— Да, сър.

— Имаме липсваща пътничка, самоубийство на член от персонала, губим хиляди долари в казиното, а вие се занимавате да наблюдавате шоу „Виагра“. Мислите ли, че е забавно?

— Не, сър.

Кемпър поклати глава.

— Дали да не…? — Уодъл направи жест да изключи монитора.

— Не. Всеки път, когато е изключен, се записва в дневника, а всичко това повдига въпроси. Просто… отклонете очи.

При тези думи някой сподави смеха си и Кемпър въпреки усилието си не се сдържа и прихна.

— Добре, добре. Вече се позабавлявахте. Сега се върнете на местата си.

Той прекоси мониторинговата зала и влезе в малкия си офис отзад. Миг по-късно интеркомът му иззвъня.

— Някакъв си господин Пендъргаст е дошъл да се срещнете.

Кемпър усети, че се вкисва. Малко след това частният агент влезе.

— И вие ли сте тук за шоуто, а? — попита Кемпър.

— Въпросният джентълмен е учил Кама Сутра. Сигурен съм, че тази поза се нарича „Разбиването на сметаната“.

— Не разполагаме с много време — отвърна Кемпър. — Паднали сме с още двеста хиляди в „Ковънт Гардън“ до момента тази вечер. Помислих си, че ще ни помогнете.

Пендъргаст седна, прехвърляйки крак върху крак.

— Точно затова съм тук. Може ли да погледна снимките на тазвечерните победители?

Кемпър му подаде пачка неясни фотографии. Пендъргаст ги прехвърли.

— Интересно — различна група от последната вечер. Точно както си мислех.

— И какво означава това?

— Че става дума за голям, изискан отбор. Играчите се сменят всяка нощ. Наблюдателите са ключът.

— Наблюдатели?

— Господин Кемпър, наивността ви ме изненадва. Макар системата да е сложна, принципите са прости. Наблюдателите се смесват с тълпата и следят играта на масите с високите залози.

— Кои са тези наблюдатели, по дяволите?

— Може да бъде всеки: възрастна жена на стратегически разположен монетен автомат, пийнал бизнесмен, който говори гръмогласно по клетъчния си телефон, дори пъпчив тийнейджър, който гледа със зяпнала уста наоколо. Наблюдателите са добре обучени и доста често — невероятни експерти в създаването на фалшива самоличност, за да прикрият действията си. Те броят картите — не плащат.

— А играчите?

— Един наблюдател може да е в комбина с двама до четирима играчи. Спотърите следят всички, които играят карти на маса и ги „броят“, което обикновено означава даването на отрицателни номера на малките карти и положителни на десетките и асата. Всичко, което трябва да запомнят е едно-единствено число — от текущото броене. Когато съотношението между големите и малките карти, оставащи в тестето, се увеличи над определена точка, късметът се прехвърля временно на страната на играчите; големите карти в блекджека не са изгодни за крупието. Наблюдател, който вижда, че нещата на някоя маса тръгват в такава посока, изпраща предварително уговорен сигнал към един от своите играчи, който тогава сяда на тази маса и започва да залага по много. Или, ако играчът е вече на масата, той внезапно вдига залозите си. Когато съотношението отново се върне на нормалното или под него, друг сигнал от наблюдателя предупреждава играча, че е време да си тръгва, или да слезе на по-малки залози. Кемпър се размърда неспокойно.

— Как можем да спрем това?

— Единствената контрамярка срещу хитреците е да се идентифицират наблюдателите и да бъдат изритани.

— Не може да се направи.

— Няма съмнение, че те затова са тук, а не в Лас Вегас.

— Какво друго?

— Комбинирайте картите в подкови от по осем тестета и после раздайте само една трета от подковата, преди разбъркването.

— Ние процедираме с подкови от по четири тестета.

— Още една причина, поради която сте привлекли броячи. Можете да ги спрете като инструктирате ваши крупиета да разбъркват всеки път, когато седне нов играч, или когато играч внезапно вдигне залога.

— Няма начин. Това ще забави играта и ще намали печалбите. Освен това по-опитните клиенти ще се противопоставят.

— Няма съмнение. — Пендъргаст сви рамене. — Разбира се, никоя от тези предпазни мерки не разрешава проблема как да си върнете обратно парите.

Кемпър го погледна. Клепачите му бяха зачервени.

— Има ли някакъв начин да си върнем парите?

— Може би.

— Не можем да направим нищо, което включва измама.

— Вие не можете.

— Нито пък можем да ви позволим вие да мамите, господин Пендъргаст.

— Защо, господин Кемпър — отговори Пендъргаст, а гласът му бе изпълнен с обида, — казал ли съм, че възнамерявам да мамя?

Кемпър не каза нищо.

— Характерно за броячите на карти е, че си изпащат от собствената си система. Един нормален играч ще си тръгне, ако губи много — но не и професионалистът. Той знае, че късметът в края на краищата ще се върне. Това е нашето предимство. — Пендъргаст погледна часовника си. — Единадесет и половина. Което означава три часа преди началната игра. Господин Кемпър, бъдете така мил да ми отпуснете кредитна линия от половин милион.

— Половин милион ли казахте?

— Мразя да съм натясно, особено когато нещата потръгват.

Кемпър помисли за момент.

— Да не би да възнамерявате да върнете парите ни?

Пендъргаст се усмихна.

— Ще се опитам. Кемпър преглътна.

— Добре.

— Ще трябва да накарате господин Хентоф да предупреди управителите ви, както и раздавачите на карти, че играта ми може да е ексцентрична, дори подозрителна — въпреки, че през цялото време ще остава в рамките на законното. Ще седна на първи стол — от дясната страна на крупието — и ще изчакам около петдесет процента от изиграните ръце, така че моля ви, предупредете хората си да не ме местят, ако не играя. Хентоф трябва да инструктира крупиетата да ми дават да цепя картите при всеки възможен случай, особено когато сядам пръв. Ще изглеждам солидно пиян, така че бъдете сигурни, че когато поръчам джин и тоник, значи искам само тоник.

— Разбрано.

— Ще бъде ли възможно да вдигнете максималния залог на една от масите с високи мизи?

— Имате предвид, без горна граница за залог?

— Да. Това ще накара броячите да забележат тази маса и връщането на парите ще е много по-ефективно.

Кемпър усети, че по челото му се стича струйка пот.

— Можем да го направим.

— И накрая, моля ви, накарайте господин Хентоф да сложи на тази маса крупие с малки ръце и тънки пръсти. Колкото по-неопитен, толкова по-добре. Кажете му да сложи картата за края на играта някъде нагоре в подковата.

— Мога ли да си позволя да попитам защо? — не се сдържа Кемпър.

— Не можете.

— Господин Пендъргаст, ако ви хванем да мамите, ще бъде изключително отвратително и за двама ни.

— Няма да мамя — имате думата ми.

— Как бихте могли да повлияете на играта, когато никой от играчите дори не докосва картите?

Пендъргаст се усмихна загадъчно.

— Има си начини, господин Кемпър. О, ще ми е необходим и асистент, една от коктейлните ви келнерки, някоя невидима, дискретна и интелигентна, която ще носи напитките ми и ще е на разположение за някои… как да кажа — необичайни задачи, които неочаквано може да й възложа. Те трябва да бъдат изпълнени без въпроси и без никакво колебание.

— Ще стане.

Пендъргаст направи пауза.

— Естествено, ако всичко мине успешно, ще очаквам друга услуга в замяна.

— Естествено — измъчено въздъхна Кемпър.

Пендъргаст се изправи, обърна се и се плъзна през вратата на офиса в централната зала за мониторинг оттатък. Точно преди вратата да се затвори, Кемпър чу медения му южняшки глас:

— Мили боже, каква поза само. И то на техните години!