Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
Колелото на мрака (68)

68.

Очите на Констанс се отвориха, цялото й тяло се раздвижи и тя издаде глух вик. Реалността нахлу обратно — корабът, люлеещата се стая, плисъкът на дъжда, ревът на морето и воят на вятъра.

Тя гледаше дгонгса. Той лежеше в безредна спирала около древно парче смачкана коприна. Беше развързан — наистина.

Констанс погледна Пендъргаст поразена. Докато се взираше в него, главата му леко се изправи и очите му се изпълниха с живот, сребристите ириси блестяха на светлината на свещите. Странна усмивка мина по лицето му.

— Ти прекъсна медитацията, Констанс.

— Ти се опитваше… да ме дръпнеш в огъня — задъхано произнесе тя.

— Естествено.

Изпълни я отчаяние. Вместо да измъкне него от мрака, тя самата почти бе хлътнала вътре.

— Опитвах се да те освободя от земните ти окови — каза той.

— Да ме освободиш — повтори тя горчиво.

— Да. Да станеш това, което искаш: свободна от веригите на чувства, морал, принципи, чест, добродетел, и всички онези незначителни неща, измислени, за да ни държат омагьосани в човешката робска галера с всички останали, плаващи за никъде.

— Ето какво ти е сторил Агозиенът! — каза тя. — Лишил те е от целия морал и етични задръжки. Позволил е да избуят най-тъмните ти, най-патологични желания. Това е, което предлагаш и на мен.

Пендъргаст се изправи и протегна ръка. Тя не я пое.

— Ти развърза възела — каза тя.

Той заговори; гласът му беше нисък и странно изпълнен с триумфиращи нотки.

— Не съм го докоснал. Изобщо.

— Но тогава как…

— Развързах го с ума си.

Тя продължи да го гледа втренчено.

— Това е невъзможно.

— Не само е възможно, но се и случи, както сама можеш да видиш.

— Медитацията се провали. Ти си си същият.

— Медитацията проработи, скъпа моя Констанс. Аз се промених — невероятно много. Благодарение на настояването ти да направим това, аз напълно осъзнах силата, която ми е дадена от Агозиена. Силата на чистата мисъл — силата на съзнанието над материята. Аз проникнах в безмерния източник на сила, което можеш да сториш и ти. — Очите му блестяха, изпълнени със страст. — Това е една изключителна демонстрация на мандалата на Агозиена и способността й да трансформира човешкото съзнание и мисъл в оръдие на колосална мощ.

Констанс го гледаше. В сърцето й пропълзя чувство на ужас.

— Ти искаше да ме върнеш обратно — продължи той. — Искаше да ме възвърнеш към старото ми, противоречиво и безразсъдно Аз. Но вместо това ме тласна напред. Отвори вратата. И сега, скъпа моя Констанс, е твой ред да бъдеш освободена. Помниш ли малкото ни споразумение?

Тя не можеше да говори.

— Точно така. Настъпи моментът да погледнеш Агозиена.

Колебанието не я напускаше.

— Щом искаш — съгласи се тя накрая.

Той стана и взе платнения сак.

— Аз ще го гледам след теб. — Той отиде до вратата, без да я поглежда, и вдигна сака на раменете си.

Шокирана, Констанс осъзна, че отношението му към нея не е по-различно, отколкото към всеки друг.

— Почакай… — започна тя.

Силен писък откъм коридора прекъсна думите й. Вратата се отвори и Мария влезе. Констанс зърна с крайчеца на очите си нещо със сива и нееднородна структура да се носи към тях.

„Откъде идваше този дим? Да не би корабът да гореше?“

Пендъргаст пусна сака и погледна, отдръпвайки се назад. Констанс се изненада, когато видя шок, дори страх върху лицето му.

Нещото блокира вратата. Мария изпищя отново, но то я обгърна, задушавайки виковете й.

Докато влизаше вътре, една лампа в коридора за миг го освети, и с чувство за нарастваща нереалност Констанс видя странно, неясно същество, обвито в дим, с две кървясали очи, и едно трето око в средата на челото — дяволско създание, което се носеше напред на тласъци, тромаво, като сакато… или може би танцуваше…

Мария изпищя за трети път и падна на пода заедно с чашите, които се изпотрошиха; очите й се въртяха. Сега нещото мина покрай нея, изпълвайки салона с влажен студ и зловоние на гнилоч и плесен, като изтласка Пендъргаст в ъгъла — след което връхлетя върху него, в него, погълна го и той издаде приглушен вик на такъв ужас, на такова агонизиращо отчаяние, че смрази Констанс до мозъка на костите.