Серия
Пендъргаст (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Wheel of Darkness, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 35 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
dave (2010 г.)

Издание:

Дъглас Престън, Линкълн Чайлд. Колелото на мрака

Американска, първо издание

Редактор: Сергей Райков

Няма информация за художественото оформление

ИК „Ергон“, 2008 г.

ISBN: 978-954-9625-16-5


31.

Полираната маса от черешово дърво в дневната на апартамента „Тюдор“ тънеше в безпорядък — голяма найлонова торба, с изсипани от нея какви ли не боклуци: смачкана хартия, подгизнала кърпичка, пепел от пури. Пендъргаст обикаляше около масата като неспокойна котка, с ръце на гърба, като от време навреме се навеждаше по-близо, за да провери нещо, но изобщо не протегна ръка да докосне или да попипа. Констанс седеше на един близък диван, облякла елегантен халат, който бяха купили на борда на кораба, и го гледаше.

— И те блъсна на земята, казваш? — измърмори Пендъргаст през рамо.

— Да.

— Невъзпитан кучи син. — Той отново обиколи масата, след това я погледна:

— Това ли е всичко?

— Не успях да се кача по стъпалата. Не и в присъствието на прислужницата му. Съжалявам, Алойзиъс.

— Недей. Тъй или иначе това ми хрумна в крачка. Важното е, че знаем размера и местоположението на сейфа. Освен това ти ми даде отлично резюме на колекцията му. Лошото е, че Агозиенът не изглежда да е сред нея. — Той пъхна ръка в джоба си и извади чифт гумени ръкавици, надяна ги и се зае да изследва боклука. Взе една празна бутилка от газирана минерална вода от масата, огледа я и я сложи настрана. Това бе последвано от няколко бележки от химическо чистене; фас от пура и събрана пепел; смачкана визитна картичка; изцапана коктейлна кърпа; коркова тапа от шампанско; счупена кутия за компактдискове; корабна брошура, скъсана на две; пръчица за разбъркване; празна кутия от кибритени клечки „Суон Веста“ и половин дузина употребени клечки. Пендъргаст сортира всичко изключително грижливо. След като приключи, отново обиколи масата, спирайки се да проучи с лупа едно или друго от събраните материали. После с тиха въздишка се изправи.

— Да приберем тези неща някъде, откъдето прислужницата няма да ги вземе — каза той. — В случай, че поискаме да ги изследваме отново. — Той свали ръкавиците и ги пусна на масата.

— А после какво? — попита Констанс.

— После ще намерим начин да надникнем в онзи сейф. За предпочитане, когато самият Блекбърн отсъства.

— Това може да се окаже трудно. Нещо изглежда го е уплашило — напуска с подчертана неохота апартамента си и то не за дълъг период от време, освен това не пуска никого вътре.

— Ако беше някой друг, щях да кажа, че именно двете изчезвания, за които ти ме информира, са го изплашили. Но не и мистър Блекбърн. Лошо е, че не редуцирахме списъка ми със заподозрени по-бързо; можех да проуча стаите му доста по-лесно вчера. — Той погледна Констанс. — И не трябва да забравяме: въпреки, че Блекбърн може да е първият заподозрян, трябва да проучим Калдерон и Стрейдж, макар и само за да ги изключим.

Той отиде до бюфета и си наля един пръст калвадос, после бавно се отпусна на кушетката. Разклати леко кехлибарената течност, приближи чашата до носа си, отпи малка глътка и въздъхна полудоволно, полусъжалително.

— Е, благодаря ти, скъпа моя — каза той. — Съжалявам, че си била нападната. Когато му дойде времето, бъди сигурна, че ще направя така, че Блекбърн да съжалява.

— Съжалявам само, че… — После Констанс внезапно спря.

— Какво?

— Почти забравих. Открих още нещо в апартамента му. Използвах прахосмукачката, за да взема странни проби от прах.

— Защо странни?

— Като се има предвид, че мъжът има прислужница, живееща при него, и че несъмнено е дребнав тиранин, помислих си, че е странно стаята да е толкова прашна.

— Прашна?

Констанс кимна.

— Повечето от праха беше покрай стените, под ламперията. Всъщност, прилича на дървени стърготини.

Пендъргаст скочи на крака.

— Къде е торбичката на прахосмукачката, Констанс? — Говореше тихо, но сребристите му очи блестяха от възбуда.

— Тук, до вратата…

Но още преди да е довършила изречението, Пендъргаст полетя към входната врата, грабна торбата, взе една чиста чиния от кухненския шкаф и се върна до масата. Сега движенията му станаха още по-внимателни. Като извади едно джобно ножче, отварящо се с пружинка, той внимателно разряза торбата и бавно изпразни съдържанието й върху чинията. Намести бижутерската лупа към окото си и започна да отделя останките с острието на ножчето, стърготина по стърготина, сякаш изследвайки отделните частици.

— Знаеш ли, Констанс — промърмори той, както беше наведен, с лице на няколко сантиметра от дървената маса. — Сигурен съм, че си права. Това са дървени стърготини.

— Останали от построяването на кораба?

— Не. Пресни стърготини. И ако това е каквото си мисля — при тези думи той издърпа нещо с миниатюрни пинсети и се изправи, — няма да се наложи да се занимаваме с Калдерон и Стрейдж.

Констанс се вгледа в бледото, изпълнено с нетърпение лице на Пендъргаст. Не можеше изобщо да си представи за какво биха могли да са стърготините.

Когато се изправи и отиде по-близко, той се пресегна за пепелник и кибритена клечка. След това й направи знак да се приближи още. Вдигна пинсетите над пепелника и тя можа да забележи в малките стоманени челюсти блясъка на малък кафеникав кристал.

— Внимавай — предупреди я той тихо. — Няма да трае дълго. — И запали клечката; изчака момент, докато първоначалният жълто-зелен цвят избледнее на въздуха; после приближи пламъка към кристала.

Той запламтя и запуши, стиснат в пинсетите. След това, съвсем за кратко, Констанс усети лека миризма, която изпълни въздуха в каютата: тежък мускусен екзотичен лъх на смирна, леко упойващ, който не можеше да се сбърка.

— Познавам тази миризма — потрепна с ноздри тя.

Пендъргаст кимна.

— Миризмата на вътрешния манастир Гсалриг Чонг. Специален вид тамян, който само те правят, използван да държи надалеч ненаситните дървояди.

— Дървояди? — повтори Констанс.

— Да.

Тя се обърна към малката купчинка върху масата.

— Мислиш, че тези стърготини…

— Точно така. Известно количество от същите тези дървояди сигурно има и на борда — в кутията, в която е Агозиенът. Блекбърн не е направил услуга на „Норд Стар“, като ги е внесъл на борда на „Британия“. — Той се обърна да я погледне, очите му още пламтяха възбудено. — Пипнахме нашия човек. Сега единственото, което ни остава, е да го подмамим да напусне бърлогата си и да надникнем в сейфа му.