Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Пендъргаст (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Wheel of Darkness, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 40 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
dave (2010 г.)

Издание:

Дъглас Престън, Линкълн Чайлд. Колелото на мрака

Американска, първо издание

Редактор: Сергей Райков

Няма информация за художественото оформление

ИК „Ергон“, 2008 г.

ISBN: 978-954-9625-16-5

История

  1. — Добавяне

11.

Пендъргаст си почиваше в салона на апартамента им и прелистваше огромния списък с вина на „Британия“. Наблизо един телевизор с плосък екран бе свързан към корабния информационен канал и един глух глас превъзнасяше достойнствата на океанския лайнер в поредица от изображения.

— „Британия“ е голям воден съд в старата традиция — монотонно напяваше култивираният британски глас. — С виещи се стълби, обширни публични пространства, две бални зали, осем ресторанта, три казина и пет басейна. Побира 2 700 пътници, екипаж от 1 600 души и товароносимостта му е 165 000 тона. Що се касае до настаняването, „Британия“ е с най-много помещения в сравнение с останалите водни съдове и съотношението екипаж — пътници е несравнимо с никой друг луксозен кораб. Някои от атракциите на „Британия“ са уникални, като например осеметажният „Гранд Атриум“, „Седония СънСпа“, свръх луксозната галерия с магазини на „Риджънт Стрийт“ и „Сейнт Джеймс“, театърът „Белгрейвия“ със своите хиляда места и топлият басейн по модел на Римските бани, изкопани в Помпей. „Британия“ се гордее с кристалната и позлатена бална зала „Крал Джордж II“, най-голямата на борда. Корабът е по-дълъг отколкото е височината на „Емпайър Стейт Билдинг“ и свиренето на сирените му се чува от петнайсет мили. В традицията на „Титаник“ и на най-големите плавателни съдове от миналото, „Британия“ се отличава с изключителното количество шедьоври, използвани за украсата му отвътре и отвън, с изразходени повече от един милион дъски от тиково дърво, махагон, кедър от Порт Орфърд, смола и бук от Куин Айлънд…

На втория етаж на апартамента се отвори врата. Констанс излезе от стаята си и се спусна по стълбите.

Пендъргаст изключи телевизора и остави настрана списъка с вината.

— Нямах представа, че винарската изба на кораба е толкова голяма — каза той. — Сто и петдесет хиляди бутилки лежат долу. Селекцията им на вина отпреди 1960-а година е особено впечатляваща.

Той я гледаше как се приближава. Беше сменила официалното си облекло за вечерята с бледожълта рокля.

— Новият гардероб ти отива, Констанс.

— Ти ми помогна да избера дрехите — отвърна тя, разполагайки стола си срещу него.

— Беше малко рязка тази вечер — погледна я той.

— Както и ти.

— Опитвам се да открия един убиец. А ти какво правеше?

Констанс въздъхна.

— Съжалявам, ако съм се държала рязко. След манастира намирам целия този разкош… отчайващ.

— „Бъди в света, но не бъди от него.“ — Пендъргаст й цитира древната будистка максима.

— По-скоро ми се иска да съм си вкъщи и да чета книга край камината. Това — тя направи жест наоколо — е гротеска.

— Не забравяй, че ние работим.

Тя се размърда неспокойно в стола си и не отговори.

Тайно за себе си Пендъргаст беше забелязал, че през изминалите пет седмици у повереницата му е настъпила промяна. Времето, прекарано в манастира, бе сътворило чудеса с нея. Беше доволен да види, че тя продължава да практикува Чонг Ран в каютата си, като ставаше в четири сутринта и медитираше един час, медитираше следобед и не прекаляваше с храна и напитки. И най-важното: вече не беше безучастна, отнесена. Беше по-целеустремена, релаксирана, интересуваше се повече от света наоколо, отколкото непосредствено след смъртта на брат му. Тази тяхна малка мисия, тази неразрешима загадка й бе дала ново усещане за посока. Пендъргаст се надяваше силно, че тя вече е на път да се възстанови от ужасните събития през март и процедурата в клиниката „Фийвършам“. Тя вече не се нуждаеше от закрилата на другите. Дори след острите й изказвания на вечерята се бе почудил дали сега пък не бе обратното?

— Какво мислиш за нашата вечерна компания? — попита я той.

— Уви, напълно безинтересни. С изключение на госпожа Далбърг — у нея наистина има нещо привлекателно. Тя изглежда проявява интерес към теб.

Пендъргаст наведе глава.

— Не съм единственият, който направи впечатление. — Той кимна към тънък ръкопис, който лежеше на малката масичка, озаглавен „Караваджо: загадката на светлосянката“. Виждам, че доктор Брок не е губил време и ти е изпратил монографията си.

Констанс погледна книгата и се намръщи.

— Въпреки недостатъците им, предполагам, че някои от нашите тазвечерни сътрапезници могат да се окажат полезни — продължи той. — Господин Майлс, например. Човек, който забелязва всичко.

Констанс кимна и двамата замълчаха.

— Значи — най-после се обади тя, променяйки темата, — крадецът и убиец е умъртвил Джордан Амброуз с малокалибрен пистолет. След това е извършил с нищо неоправдано оскверняване на тялото.

— Да.

— Но останалата част на модус операнди, която описа — внимателното претърсване на джобовете, педантичното избърсване и почистване на всички повърхности — не съвпада.

— Точно така.

— Не ми е известен прецедент в никоя от книгите с казуси, които съм чела.

— Нито пък на мен. Освен, може би, един-единствен случай, с който са занимавах в Канзас не много отдавна.

На вратата се почука и Пендъргаст отиде да отвори. В коридора стоеше обслужващата каютата им стюардеса.

— Заповядайте — покани я Пендъргаст с махване на ръката.

Жената направи малък реверанс и пристъпи вътре. Беше слаба, на средна възраст, с черна коса и дълбоко хлътнали черни очи.

— Извинете, сър — произнесе тя с източноевропейски акцент. — Питах се дали мога да ви помогна с нещо в момента?

— Благодаря ви, не. Добре сме.

— Благодаря, сър. Ще се върна да сваля леглата. — И с пореден лек реверанс тя напусна стаята.

Пендъргаст затвори вратата и се върна на дивана.

— Е, как ще прекараме вечерта? — попита Констанс.

— Има какви ли не следобедни развлечения на разположение. Имаш ли настроение за нещо конкретно?

— Може би…

— Всъщност, преди да правим нещо, трябва да довършим една работа. — Пендъргаст показа към голяма компютърна разпечатка, която лежеше до списъка с вината. — На борда на този кораб има две хиляди и седемстотин пътници и само седем дни, в които да открием убиеца и да вземем Агозиена.

— Това списъкът на пътниците ли е?

Пендъргаст кимна.

— Директно от корабната база данни. Включително занимание, възраст, пол и време на качването. Както ти казах по-рано, вече съм изключил членовете на екипажа.

— Как се сдоби с това?

— Много лесно. Намерих един компютърен техник от поддръжката и му казах, че съм финансов ревизор на „Норд Стар“, който оценява работата на екипажа. Той не би могъл да направи списъка достатъчно бързо. Вече бях отбелязал значителен прогрес в стесняването на кръга от заподозрени. — И той извади лист хартия от джоба на сакото си.

— Продължавай.

Дълъг бял пръст докосна хартията.

— Убийството е било извършено в десет, таксито е пристигнало на пристанището половин час след полунощ, така че убиецът е трябвало да се качи на борда след този час. С това отхвърляме хиляда четиристотин седемдесет и шест имена.

Пръстът отново докосна листа.

— Убиецът е мъж.

— Как, за бога, би могъл да го знаеш? — попита Констанс, сякаш допускането беше обида спрямо женския пол.

— Бутилката скоч. Мъж като Амброуз едва ли би избрал такава напитка, ако посетителят му беше жена. Освен това имаше нож, който е минал през тялото, през килим, дебел повече от сантиметър и почти два сантиметра дебел шперплат. Това изисква голяма сила. И най-сетне, самият Амброуз е бил алпинист във върховна физическа кондиция, човек не лесен за убиване. Това ни навежда на мисълта, че нашият убиец е силен, здрав и бърз — освен това мъж.

— Признавам логиката.

Пръстът се спусна надолу по листа.

— Поради същите тези причини можем да определим възрастта: над двайсет, под шейсет и пет. На подобен кораб този последен факт е повече от полезен. В добавка, той не пътува със съпруга: мръсното убийство, пътуването с такси, дегизировката, качването на кораб с Агозиена — всичко това са действия на човек, необвързан със съпруга. Психопатологията на убийството, страстната наслада в яростта също насочват категорично към не семеен мъж. Не семеен от мъжки пол, на определена възраст: отпадат още хиляда и дванайсет имена. И ни остават общо двеста и дванайсет.

Пръстът отново се премести.

— Всички свидетелства показват, че Амброуз е контактувал с известен колекционер, може би не на азиатски антики, но така или иначе — колекционер. И мъж, чието лице може да бъде разпознато от обществото като цяло. Това ни оставя с двайсет и шестима.

Той погледна към Констанс.

— Убиецът е умен. Постави се на неговото място. Трябва да занесе тази неудобна кутия на борда на кораб, без да изглежда подозрително. Би могъл да не се качи веднага на борда, с кутията в ръце — това би се забелязало. И освен това, той е изцапан с кръв от убийството; трябвало е да смени дрехите си и да се измие на спокойно място. Така че какво би направил?

— Отива в хотелска стая, измива се, преопакова Агозиена в по-голям пътнически сандък и се качва на борда в най-последната минута.

— Абсолютно точно. Което трябва да е някъде към девет тази сутрин.

Констанс се усмихна слабо.

Пръстът се местеше по хартията.

— Всичко това ни оставя с осем заподозрени. И тук ще забележиш едно любопитно стечение на обстоятелствата: двама бяха на нашата маса. — Той побутна листа и тя прочете имената:

Лайънъл Брок. Собственик на галерии „Брок“, 57-а Уест Стрийт, Ню Йорк сити. Години — 52. Известен дилър на импресионистични и постимпресионистични картини.

 

Скот Блекбърн, бивш президент и изпълнителен директор, „Грамнет Инкорпорейшън“. Години — 41. Милиардер от Силиконовата долина. Колекционира азиатско изкуство и платна от двайсети век.

 

Джейсън Лемб, изпълнителен директор, „Агамемнон.ком“. Години — 42. Гигант в областта на технологиите; Блекбърн е главен инвеститор в компанията му. Колекционира китайски порцелан и японски дърворезби и картини.

 

Терънс Калдерон, изпълнителен директор, „Телемобайл Х Сълюшънс“. Години — 34. Телекомуникационен магнат, приятел на Блекбърн. Колекционира френски антики.

 

Едуард Смекър, лорд Клайвбърг, има репутацията на обирджия. Години — 24. Колекционира антични бижута, сребърни и златни чинии, мощехранителници и малка пластика.

 

Клод Далас, филмова звезда. Години — 31. Колекционира популярни произведения на изкуството.

 

Феликс Стрейдж, председател на Департамента за гръцко и римско изкуство в „Метрополитън Мюзиъм ъв Арт“, Ню Йорк сити. Колекционира гръцки и римски антики.

 

Виктор Делакроа, писател и бонвиван. Години — 36. Колекционира еклектично изкуство.

Пендъргаст се пресегна с една писалка и прокара черта през последното име.

— Този можем да елиминираме веднага.

— Как?

— Забелязах на вечерята, че е левак. Убиецът е действал с дясната си ръка.

Тя го погледна.

— Отхвърлил си две хиляди шестстотин деветдесет и трима заподозрени — и то без да си използвал и грам от интелектуалния си потенциал?

— Отхвърлянето на последните седем може да се окаже по-предизвикателно. Тук е мястото, където трябва да се разделим, ако искаме да победим. — Той я погледна. — Аз ще се заема с разследването на горните палуби, заедно с пътниците и корабните служители. Бих искал ти да поемеш долните палуби.

— Долните палуби? Ако не е замесен член на екипажа, какъв смисъл има?

— Най-доброто място да чуеш какви слухове се носят и какво си шушукат пътниците са долните палуби.

— Но защо аз?

— Имаш по-голям шанс да убедиш хората от екипажа да говорят, отколкото аз.

— И какво точно трябва да търся?

— Най-общо — всичко, което инстинктите ти подсказват, че може да е полезно. И по-специално — кутия. Дълга, неудобна кутия.

Тя направи пауза.

— Как да стигна до долу?

— Ще намериш начин. — Той предпазливо я хвана за лакътя. — Но трябва да те предупредя, Констанс — не разбирам този убиец. И това ме плаши. Както би трябвало да плаши и теб.

Тя кимна.

— Не предприемай нищо на своя глава. Наблюдавай, после ела да го обсъдим. Съгласна ли си?

— Да, Алойзиъс.

— В такъв случай играта, както се казва, е в ход. Да вдигнем ли тост за предстоящия лов с един хубав стар портвайн? — Пендъргаст отново взе списъка с вината. — „Тейлър 55“ е особено подходящ за момента, струва ми се.

Тя махна с ръка.

— Не съм в настроение за портвайн, благодаря, но ти можеш да се насладиш.