Дезмънд Багли
Капанът на свободата (26)

V

Това променяше много неща. Незабавната ми реакция беше да кажа, че аз сам ще продължа с работата, а тя да се върне в Лондон.

— По дяволите! Ти трябва да бъдеш там. Никога няма да си простиш, ако умре в твое отсъствие.

— А той никога няма да ми прости, ако изпуснем Слейд само защото съм много сантиментална. Не познаваш баща ми, Оуен, ако мислиш, че иска да постъпя така. Той е железен човек.

— А ти си желязна жена. Приличате си като две капки вода.

Тя каза напрегнато:

— Мислиш, че постъпвам неестествено ли?

— Мисля, че трябва да се върнеш — упорито продължавах да настоявам аз.

— А аз ще остана — отвърна тя не по-малко твърдо.

— Трябва да свърша две неща тук. Едното е да ти помогна да хванеш Слейд. Не можеш да се справиш сам с тази паплач.

— А другото?

— Да ти попреча да се убиеш, глупчо.

Бях се замислил над последните й думи, когато тя отвори куфара си и нетърпеливо извади един кафяв пакет. Толкова много пари не бях виждал извън банка. За момент гледката на парите ме разконцентрира.

— Колко си взела, за бога?

— Пет хиляди лири — отговори тя и ми подхвърли една пачка. — Тук са петстотин. Може да се наложи да се разделим и ще имаш нужда от пари.

Казах сухо:

— Богатствата на нейно величество намаляват безразсъдно. Да подпиша ли разписка?

— Ще се опитам да открия нещо повече за Уилър. Не излизай от стаята, Оуен.

Тя натъпка останалите пари в една от онези прекалено големи чанти, които жените носят, и излетя от стаята, преди да мога да кажа и дума. Седях отпуснато на леглото и гледах пачката. Единствената мисъл в главата ми беше, че тя за първи път ме бе нарекла по име.

Тя се забави два часа и се върна с новини. Яхтата на Уилър била потеглила на юг. Не знаеше дали самият той е на борда или не.

Алисън извади от джоба си лист хартия с печатен текст.

— Купих едно старо издание на „Кой кой е“ и понеже е много тежка, просто откъснах страницата, която ни трябваше.

Тя ми я подаде и посочи параграфа. Чарлз Джордж Уилър, възраст — 46 години, роден в Аргирокастро, Албания. Албания! Той беше избран в парламента с три достойно защитени доктората, беше член на какви ли не организации, клубове и т.н. Имаше апартамент в Лондон, вилна къща в Хардфордшир. Плъзнах поглед надолу по многобройните му придобивки, докато вниманието ми беше привлечено от графата за интересите му. А те бяха наказателната реформа, за бога!

— Как се е сдобил с името Чарлз Джордж Уилър?

— По всяка вероятност го е сменил с едностранен акт.

— Знаеш ли кога е пристигнал от Албания?

— Не знам нищо за него. Не съм имал случай да проуча.

— Яхтата му е заминала на юг. Мислех, че ще тръгне на север — към Балтика.

— Все още ли мислиш, че Слейд е на борда?

— Нямам друг избор — отвърнах кисело аз.

Алисън се намръщи.

— Може би отива към Средиземно море. Ако е така, ще трябва да зареди с гориво някъде на юг, например в Корк. Имам приятели там. Една стара дама — многоуважавана моя леля. Можем да отидем дотам със самолета от „Шенън“.

— На летището ще има повече полицаи, отколкото туристи. Не мога да рискувам.

— Все пак това е голямо място. Ще мога да те преведа — каза Алисън убедително.

— И какво ще обясниш на твоята стара леля за мен?

Алисън се усмихна.

— Винаги съм въртяла Мейв О’Съливан на малкия си пръст.