Ърнест Хемингуей
Острови на течението (23)

7

Те спуснаха котва откъм подветрената страна на Кайо Крус в пясъчното заливче между двата острова.

— Ще спуснем още една котва тук — нареди Томас Хъдсън на своя помощник. — Не ми харесва това дъно.

Помощникът сви рамене и се наведе над втората котва, а Томас Хъдсън изви яхтата с нос срещу отлива, наблюдавайки как тревата на брега се плъзга край борда. Сетне даде заден ход, докато втората котва се заби здраво. Корабът застана с нос към вятъра и струещото течение. Духаше силен вятър дори тук на този завет и Томас Хъдсън знаеше, че щом почне приливът, яхтата ще обърне широката си страна към вълните.

— Поврага! — извика той. — Остави я да се клати.

Но помощникът беше спуснал вече лодката с една кърмова котва. Томас Хъдсън ги видя как закрепиха малката данфортова котва така, че корабът да се задържи срещу вятъра, когато почне приливът.

— Защо не пуснеш още две-три котви? — подразни той помощника си. — Тогава може би ще го продадем като дяволски паяк.

Помощникът се засмя.

— Приближи лодката. Искам да сляза.

— Не, Том — противопостави се помощникът. — Ще отидат Ара и Уили. Ще ги отведа и после ще откарам друга група на Мегано. Да вземат ли ninos^[1]?

— Не. Бъдете учени.

„Допускам да ми се налагат — замисли се Томас Хъдсън. — Това означава, че действително се нуждая от почивка. Лошото е, че нито съм изморен, нито ми се спи.“

— Антонио! — извика той.

— Заповядай! — отзова се помощникът му.

— Ще взема един гумен дюшек и две възглавници и ще изпия един голям коктейл.

— Какъв?

— Джин със сок от кокосови орехи, ангостура и сладък лимон.

— Един Томини — забеляза помощникът, доволен, че Томас Хъдсън пак е пропил.

— Двоен — Хенри подхвърли дюшека и се покатери с книга и списание.

— Тук си напълно на завет — каза той. — Искаш ли да повдигна някой брезент, за да се проветряваш?

— Откога съм заслужил такова внимание?

— Том, говорихме помежду си и всички сме единодушни, че се нуждаеш от почивка. Напрягаш се повече, отколкото може да издържи човешкият организъм. Вече надхвърляш мярката.

— Стига с тая дрисня! — ядоса се Томас Хъдсън.

— Може би си прав — съгласи се Хенри. — Аз твърдях, че си о’кей, че имаш сили за много повече и че ще издържиш. Но другите са разтревожени и ме убедиха. Ти можеш да ме разубедиш. Все пак отдъхни за малко, Том.

— Никога не съм се чувствувал по-добре. Плюя на всичко.

— Тъкмо затова. Ти няма да слезеш от мостика. Настояваш да управляваш непрестанно. Плюеш на всичко.

— О’кей! — каза Томас Хъдсън. — Ясна ми е картината, но тук още аз командувам.

— Не влагах никакъв умисъл, повярвай ми.

— Сипи му пепел! — успокои го Томас Хъдсън. — Ще си почина. Знаеш как се претърсва остров, нали?

— Предполагам.

— Провери какво има на Мегано!

— Зная си работата. Уили и Ара отидоха вече. Аз съм с втората група и чакаме да се върне Антонио с лодката.

— Как е Питърс?

— Човърка голямото радио цял следобед. Смята, че го е настроил великолепно.

— Ще бъде чудесно. Ако съм заспал, събуди ме, щом се върнете!

— Непременно, Том.

Хенри посегна надолу и пое нещо, което му бе подадено. Беше голяма чаша с лед и ръждива течност, увита в двойна книжна салфетка, закрепена с ластиче.

— Двойно Томини — рече Хенри. — Изпий го, почети и заспи. Можеш да сложиш чашата в някое от гнездата за гранати.

Томас Хъдсън отпи дълга глътка.

— Харесва ми — забеляза той.

— Винаги ти е харесвало. Всичко ще се оправи, Том.

— Трябва да изпипаме всичко дяволски добре.

— Засега си почини добре.

— Ще си почина.

Хенри слезе и Томас Хъдсън чу приближаващото се бръмчене на извънбордовия мотор. После то спря, чу се разговор и пърпоренето взе да се отдалечава. Томас Хъдсън изчака малко, като се вслушваше. После надигна коктейла и го плисна високо над борда, вятърът отнесе течността към кърмата. Той намести чашата в отвора на тройната стойка, който най прилегна, и се отпусна по корем на гумения дюшек, прегръщайки го с двете ръце.

„Допускам, че са имали ранени под навесите — каза си. — А може би са укривали и по-голям, брой хора. Не ми се вярва. Иначе щяха да нападнат Конфитес още първата нощ. Трябваше аз да сляза на брега. Занапред ще слизам аз. Но Ара и Хенри са превъзходни, а и Уили е много добър. Трябва да се постарая да бъда много добър. Постарай се довечера! — насърчи се сам. — И преследвай неумолимо, умело, безпогрешно и не ги изтървавай!“