Ърнест Хемингуей
Острови на течението (18)

2

Той лежеше на пясъка и гледаше линията на прибоя. Беше намислил твърде сполучливо разрешение, когато видя, че Ара и Хенри се задават по брега. Зърна ги, отмести очи от тях и отново се загледа в морето. Беше се опитал да не мисли за нищо и да почива, но това се оказа невъзможно. Сега искаше да се отпусне поне, докато дойдат двамата, и да мисли само за вълните край рифа. Но нямаше време. Двамата пристигнаха прекалено бързо.

— Какво намери? — запита той Ара, който седна до сивото изхвърлено дърво. Хенри се отпусна до Ара.

— Намерих мъж. Млад мъж. Мъртъв.

— Германец — допълни Хенри. — Само по къси панталони, с много дълга коса, руса, излиняла от слънцето, проснат ничком на пясъка.

— Къде е прострелян?

— В кръста и в тила — обясни Ара. — Rematado^[1]. Ето куршумите. Измих ги.

— М-да — каза Томас Хъдсън. — Имам четири като тях.

— „Лугер“, девет милиметра, нали? — попита Хенри. — Тоя калибър отговаря на нашия 38.

— Тия с черните върхове са от автомат — отговори Томас Хъдсън. — Благодаря, че си ги извадил, докторе.

— Ще се старая! — отвърна Ара. — Единият куршум беше преминал през врата и го намерих в пясъка. А другият го извади Хенри.

— Дребна работа — процеди Хенри. — Вятърът и слънцето са го почти изсушили. Все едно, че разрязах пай. Не е като изгорените трупове. Защо са го убили, Том?

— Не зная.

— Какво мислиш? — полюбопитствува Ара. — Дали не са дошли тук, за да правят ремонт?

— Не. Подводницата им е потънала.

— Да — потвърди Ара. — Отвлекли са го гемиите.

— Защо са убили моряка? — настоя Хенри. — Извинявай, че умът ми не сече като бръснач, Том. Но знаеш колко ми се иска да помогна, с каквото мога, и колко се радвам, че най-после ни паднаха в ръцете.

— Не са ни паднали в ръцете — поправи го Томас Хъдсън. — Но, бога ми, надушихме обещаваща следа.

— Пръднята им ли? — запита Хенри обнадежден.

— Не ми поменавай тая дума!

— Ама, Том, кой е убил моряка и защо?

— Семейни раздори — обясни Томас Хъдсън. — Виждал ли си да застрелят някого в гръбнака от нежност? Сетне оня, който го е застрелял, е проявил нова нежност, като го е дозастрелял във врата.

— Може би са били двама — подсказа Ара.

— Намерихте ли гилзите?

— Не — отговори Ара. — Търсих ги там, където би трябвало да паднат. Дори да са стреляли с автомат, пак шмайзерът не би ги изхвърлил по-далече, отколкото търсих.

— Навярно е същият методичен мръсник, който е прибрал и другите гилзи.

— Къде ли ще са отишли? — рече Ара. — Къде биха могли да отидат с лодките?

— Трябва да са отишли на юг — отвърна Томас Хъдсън.

— Знаеш дяволски добре, че не са могли да отидат на север.

— Ами ние?

— Опитвам се да мисля с техните глави — обясни Томас Хъдсън. — Нямам много факти, на които да се опра.

— Имаш мъртвите и отвлечените лодки — обади се Хенри. — Можеш да измислиш нещо, Том.

— И едно известно оръжие! А къде е потънала подводницата и колко души са? Разбъркай това, прибави, че миналата нощ не можахме да влезем във връзка с Гуантанамо, прибави и безбройните островчета на юг оттук, плюс, че трябва да заредим цистерните. Прибави накрая Питърс и сервирай!

— Всичко ще се оправи, Том.

— Дума да не става — пошегува се Томас Хъдсън. — Всичко ще се оправи и всичко ще се развали са близнаци в случая.

— Но ти си уверен, че ще ги пипнем, нали?

— Преуверен — потвърди Томас Хъдсън. — Сега върви и дай сигнал на Уили! Антонио да се залови с мидите. Да сготви чаудър. Ара ти ще пренесеш колкото се може повече вода през следващите три часа. Кажи на Антонио да побърза с моторите. Искам да се измъкна оттук, преди да се е стъмнило. Нямаше ли нещо на острова? Свине или птици?

— Нищо — отговори Ара. — Отвлекли са всичко.

— Тогава ще трябва да ги изядат. Те нямат фураж, нито лед. Но са германци и не си поплюват, в състояние са да ловят и костенурки, сега им е сезонът. Предполагам, че ще ги намерим на остров Лобос. Логично е да се допусне, че са се насочили към Лобос. Кажи на Уили да напълни хладилната шахта с миди. Ще налеем вода само за до следния остров.

Той позамълча и се замисли.

— Не, прощавайте. Сгреших. Ще наливате вода, докато залезе слънцето, а аз ще изведа яхтата, щом изгрее месецът. Ще изгубим сега три часа, но ще спестим сетне шест.

— Опита ли водата? — осведоми се Ара.

— Да — отвърна Томас Хъдсън. — Чиста е и е добра. Беше съвсем прав.

— Благодаря — каза Ара. — Ще отида да повикам Уили. Доста отдавна се гмурка.

— Том — попита Хенри, — при тебе ли да остана или да пренасям вода, или да върша нещо друго?

— Пренасяй вода, докато капнеш от умора, и след това легни да поспиш. Ще ми бъдеш нужен довечера на мостика.

— Да ти донеса ли риза или пуловер? — предложи Хенри.

— Донеси ми риза и едно много леко одеяло — отговори Томас Хъдсън. — Сега мога да поспя на слънцето, а и пясъкът е сух. Но по-късно ще се захлади от вятъра.

— Не е ли пясъкът чудесен? Никога не съм виждал такъв сух и такъв ситен пясък.

— Вятърът го е брулил с години.

— Ще ги настигнем ли, Томи?

— Естествено — успокои го Томас Хъдсън. — Няма място за съмнение.

— Моля те, прости ми, че съм толкова глупав — извини се Хенри.

— Простено ти е било, още когато си се родил — рече Томас Хъдсън. — Ти си много храбър момък, Хенри, и аз те обичам и имам вяра в тебе. Съвсем не си глупав.

— Мислиш ли, че ще се стигне до сражение?

— Уверен съм. Ала не мисли за него. Мисли за подробностите. Мисли за всичко, което ти предстои да вършиш и за бодрия дух, който ни е нужен, преди да влезем в бой. А за сражението ще мисля аз.

— Ще се постарая да изпълня дълга си, колкото се може по-добре — обеща Хенри. — Как ми се иска да можехме да направим репетиция на сражението, за да се справя по-добре с ролята си.

Томас Хъдсън го успокои.

— Ще се справиш отлично. Не виждам начин да минем без сражение.

— Толкова отдавна го чакаме.

— За всичко трябва да се чака — отговори Томас Хъдсън. — А при преследването се чака още повече.

— Дремни малко — каза Хенри. — Напоследък никак не спиш.

— Ще дремна — съгласи се Томас Хъдсън.

— Къде предполагаш, че е потънала подводницата им, Том? — полюбопитствува Ара.

— Отвлекли са лодките и са избили тукашните жители, да речем, преди седмица. Трябва да е оная подводница, за която съобщиха от Камагуей. Доплавала е все пак до някъде наблизо, преди да потъне. При такъв вятър не са могли да използуват гумени лодки.

— Тогава подводницата трябва да е потънала на изток оттук.

— Естествено. И са се озовали в адска безизходица, когато е потънала — забеляза Томас Хъдсън.

— А от базата им ги е делял дълъг път — вметна Хенри.

— Сега обаче ги дели още по-дълъг път — подхвърли Ара.

— Чуден народ са немците — допълни Томас Хъдсън. — Всички са храбри, някои дори са дяволски възхитителни. А понякога се отдават на безподобни зверства.

— По-добре да се заловим за работа — предложи Ара. — Можем да разговаряме и довечера, докато сме на вахта, за да не ни се приспи. А ти почини малко, Том.

— Дремни малко — добави Хенри.

— Почивката отморява толкова, колкото и сънят.

— Не, не отморява — възрази Ара. Ти трябва да спиш, Том.

— Ще се опитам да дремна — обеща Томас Хъдсън. Ала когато двамата си отидоха, не можа да заспи.

„Защо е трябвало да вършат това изстъпление? — размисли се той. — Рано или късно ще ги настигнем. Местните жители можеха в най-добрия случай само да ни съобщят колцина са и как са въоръжени. Предполагам, че това е оправдало избиването — от немско гледище. Особено ако са имали към нещастниците отношение като към негри. Но тия деяния издават известна преднамереност. За да извършат подобна зверщина, трябва да са имали някакъв план и трябва да хранят някаква надежда, че ще бъдат прибрани. Навярно са изникнали разногласия върху плана, иначе не биха убили моряка. А може да е и екзекуция? Може да е потопил подводницата, когато е бил длъжен да се опита да се прибере в базата си.

Къде ще те изведат тия догадки? — запита се Томас Хъдсън. — Не можеш да градиш върху тях. Те са само вероятности. Но ако предположенията са верни, това означава, че подводницата е потънала близо до острова, при това е потънала бързо. Следователно, те не могат да разполагат с много оръжие. Навярно морякът не я е потопил и е станал жертва на лъжливи обвинения.

Не знаеш колко лодки са отвлекли, защото е възможно една или две от местните гемии да са излезли на лов за костенурки. Нищо не си в състояние да предприемеш, освен да си блъскаш главата и да претърсиш островчетата.

Ами представи си, че са пресекли Стария бахамски пролив и са се насочили към кубинския бряг? Как не се сети по-рано? Това ще бъде най-доброто разрешение за тях.

Ако успеят да се доберат, биха могли да отплуват за родината си от Хавана с някой испански кораб. В Кингстън се правят проверки. Но опасността не е голяма и зная мнозина, които са се промъкнали. Тоя проклет Питърс с разваленото му радио. ПЛО — не противолодъчна отбрана, а «пак линията отказва». След това получихме тая голяма станция, която се оказа не по силите му. Чудя се как я разбишка. Снощи не успя да влезе във връзка с Гуантанамо в нашия позивен час и ако не сполучи и довечера, ще трябва да разчитаме само на себе си. По дяволите! — каза си Томас Хъдсън. — Има и по-тежки положения от нашето. Сега поспи малко — насърчи се сам. Сега засега нищо по-разумно не можеш да извършиш.“

Той намести раменете си на пясъка и се унесе от рева на прибоя в рифа.