Ърнест Хемингуей
Острови на течението (21)

5

Томас Хъдсън зърна високата наблюдателна кула на пясъчното островче и стройната сигнална мачта. Бяха боядисани в бяло и първи се виждаха. После съзря стволоватите радиомачти и стърчащата развалина на кораб, заседнал в скалите, която закриваше радиостанцията. Гледано от тази страна, островчето не беше красиво.

Слънцето грееше в гърба на Томас Хъдсън и той лесно намери първия голям проход през рифа. След това, като заобикаляше плитковините и кораловите глави, се промъкна в защитено от вятъра заливче. Там имаше плаж във формата на полумесец. Откъм подветрената страна островът беше тревист, а откъм наветрената — скалист и плосък. Водата беше бистра и зелена. Томас Хъдсън се приближи до средата на плажа и пусна котва, като носът на яхтата почти опря в брега. Слънцето се беше извисило, кубинското знаме се развяваше над радиостанцията и пристройките. Сигналната мачта виреше голо чело срещу вятъра. Не се виждаше никой и кубинският флаг, нов-новеничък и блестящо чист, плющеше.

— Навярно е дошла новата смяна — забеляза Томас Хъдсън. — Миналия път се вееше старото дрипаво знаме.

Той погледна и видя варелите бензин там, където ги беше оставил, и разровен пясък, където трябваше да са закопали предназначения за него лед. Пясъкът беше на купчини, наподобяващи пресни гробове, над острова се носеха във вятъра двуцветни рибарки. Те гнездяха в скалите на наветрената страна, а някои птици правеха гнездата си и в тревата на подветрената страна. Сега те кръжаха, устремяваха се по вятъра, втурваха се срещу него, спускаха се към тревата и скалите, като грачеха жално и отчаяно.

— Някой е тръгнал да събира яйцата им за закуска — заключи Томас Хъдсън. — Точно тогава усети миризмата на пържена шунка в кухнята, отиде на кърмата и извика да му донесат закуската на мостика. Той огледа внимателно острова.

— Биха могли да бъдат и на острова — каза си. — Биха могли да го завземат.

Ала когато мъж в къси панталони се зададе по пътеката, водеща от радиостанцията за брега, видя, че е лейтенантът. Веселото му лице беше силно потъмняло от слънцето, а косата му не беше подстригвана от три месеца. Той се провикна:

— Как мина обиколката?

— Добре — отговори Томас Хъдсън. — Ще се качите ли на борда, за да се почерпим по една бира.

— По-късно — каза лейтенантът. — Докараха ви лед, хранителни запаси и бира преди два дни. Закопахме леда. Другите продукти са в постройката.

— Какви новини има?

— Предполага се, че авиацията е потопила една подводница край Гинчос преди десет дни. Но това беше преди да заминете.

— Да — рече Томас Хъдсън. — Това беше преди две седмици. Същата подводница ли е?

— Да.

— Други новини?

— Предполага се, че друга подводница е унищожила със стрелба един превързан балон за наблюдение на подводници край Кайо Сал завчера.

— Известието потвърдено ли е?

— Така чухме. После историята с вашето прасе.

— Каква история?

— Същия ден, в който е бил прострелян балонът, докараха продукти и едно прасе за вас, но то избяга на следната утрин и се удави в морето. Тъкмо го бяхме нахранили.

— Que puerco mas suicido^[1] — подметна Томас Хъдсън. Лейтенантът прихна да се смее. Имаше много весело обветрено лице и не беше глупав. Преструваше се на гламав, защото му изнасяше. Имаше заповед да оказва на Хъдсън всякакви услуги, без да задава въпроси. А Томас Хъдсън имаше заповед да иска всякакви услуги, които би могла да му окаже станцията, без да дава обяснения.

— Още новини? — запита той. — Видяхте ли някакви бахамски гемии за лов на сюнгери или костенурки?

— Какво ще правят насам, след като имат костенурки и сюнгери предостатъчно в собствените си води. Все пак мернаха се насам две бахамски гемии за лов на костенурки тая седмица. Завиха около носа и се насочиха към нас, но после продължиха към Кайо Крус.

— Какво са търсели насам?

— Не зная. Вие кръстосвате тия води с научна цел. Защо лодки за лов на костенурки ще трябва да изоставят най-богатите участъци с костенурки, за да идват насам?

— Колко души видяхте?

— Видяхме само кърмчиите. Палубата на гемиите беше покрита с палмови листа, от които беше направено някакво подобие на колиби. Навярно, за да държат костенурките на сянка.

— Бели или чернокожи бяха кърмчиите?

— Бели и обгорели от слънцето.

— Забелязахте ли някакви номера или имена на гемиите?

— Не. Бяха много надалече. Поставих острова на бойна нога през нощта, на следния ден и на следната нощ, но не отбелязахме никакви произшествия.

— Кога минаха?

— Един ден преди да докарат леда, провизиите и прасето-самоубиец. Единадесет дни, след като бе съобщено, че вашата авиация е потопила подводницата. Три дни преди да пристигнете тук. Ваши приятели ли са?

— Известихте за минаването им, предполагам?

— Естествено. Ала не получих никакви указания.

— Можете ли да предадете три радиограми от мое име?

— Разбира се. Пратете ги, щом ги напишете.

— Ще почна да товаря бензина, леда и продуктите. Няма ли нещо сред тях, което бихте могли да използувате и вие?

— Не зная. Ето списъка. Разписах се, но не можах да го прочета, понеже е на английски.

— Не пратиха ли кокошки или пуйки?

— Пратиха — отговори лейтенантът. — Запазих ги, за да ви изненадам.

— Ще си ги поделим — каза Томас Хъдсън. — И бирата ще си поделим.

— Нека помогнат и моите хора при товаренето на бензина и леда.

— Прието. Благодаря ти много. Иска ми се да тръгна след два часа.

— Разбирам. Отложиха смяната ни с още един месец.

— Пак ли?

— Пак.

— Как реагират момчетата?

— Всички са пратени тук дисциплинарно.

— Безкрайно ви благодаря за помощта. Целият учен свят ви е признателен.

— И Гуантанамо ли?

— Гуантанамо е Атина на науката^[2].

— Предполагам, че са се сврели някъде.

— И аз така предполагам — потвърди Томас Хъдсън.

— Навесите бяха от листа на кокосова палма и бяха още зелени.

— Кажете ми нещо друго.

— Не зная нищо друго. Пратете радиограмите. Няма да се качвам на борда, за да не ви отнемам времето и да не преча.

— Ако пристигне нещо нетрайно, докато отсъствуваме, използувайте го, преди да се е развалило.

— Благодаря. Съжалявам за самоубийството на прасето.

— Няма значение — отговоря Томас Хъдсън. — Трябва да се справяме с малките затруднения, както можем.

— Ще заповядам на момчетата да не се качват на борда, а само да помагат при товаренето на кърмата и на брега.

— Благодаря — каза Томас Хъдсън. — Можете ли да си спомните нещо повече за гемиите?

— Бяха еднообразни. Приличаха си и двете. Сякаш ги е строил един и същи майстор. Завиха край рифа и се насочиха насам. После продължиха по направление на вятъра към Кайо Крус.

— Отвътре на рифа ли?

— Отвътре, докато се изгубиха от очи.

— Ами подводницата край Кайо Сал?

— Излязла е на повърхността и е обстрелвала наблюдателния балон.

— Ако бях на ваше място, бих поддържал бойна готовност.

— Поддържаме я — заяви лейтенантът. — Затова не видяхте никого.

— Видях как кръжат птиците.

— Бедните птици! — въздъхна лейтенантът.