Луис Ламур
Сребърният каньон (23)

Глава двадесет и трета

Това наистина беше представление, но оттук нататък вече бях като в мъгла. Разчитах на шока, който току-що му бях причинил, и се надявах, че той си мисли, че аз знам повече отколкото казвам. Това, което се канех да кажа, беше вярно, но нямах с какво да го докажа.

— Що се отнася до Ту-Бар, разполагам със свидетели и искът ми ще бъде уважен в съда. — Дотук нещата горе-долу бяха ясни. А сега… — Но това едва ли ще има някакво значение за теб, Букър.

Сега вече наистина се разтревожи, точно както го исках. Той не беше сигурен какво още криех в ръкава си. Фактът, че Джей Колинс беше жив, беше нещо, върху което никога не би размишлявал.

Вдигна поглед към; очите му бяха забулени в непроницаемост. Но един малък тик в ъгълчето на окото му го издаваше.

— какво искаш да кажеш с това?

— Ти ще увиснеш на въжето, Букър. За убийство.

Никой не произнесе нищо. Букър си пое рязко дъх, но само толкова. Той дори и не протестира, само изчакваше.

— Ти си убил Руд Макларън защото планът на Парк е бил прекалено бавен за теб. Също така си убил и един от хората на Слейд из засада. Ние проследихме следата оставена от коня ти на мястото на това престъпление, Букър, и ако си мислиш, че западният съд няма да вземе под внимание думата на един апах-следотърсач, правиш голяма грешка.

Джейк Букър се изпъна на стола си. Огледа стаята, но не откри никъде приятелски поглед; но той беше човек, който никога не разчиташе на приятели, просто защото човек като него не можеше да има такива.

— Лъжи — махна с ръка той, — всичко това са само лъжи. Аз познавах Макларън само по лице. Нямам никаква причина да убивам този човек, нито пък възможност.

Канавал ме изгледа със съмнение. Тарп просто чакаше, но вече с известно нетърпение. Ако имаше човек тук, който ми вярваше в този момент, това беше само Мълвейни.

Стаята беше притихнала. Чувах часовника да тиктака, а Кати О’Хара беше застанала на праг на кухнята и слушаше.

Усетих погледите им върху себе си, и добре съзнавах в какво положение се намирам. И въпреки това изпитвах сигурност. Внимателно започнах да изграждам тезата си. Съзнавах, че точно и само сега беше моментът да бъдат убедени. Напуснеше ли Букър стаята, щеше да избяга. Не успеех ли да ги убедя, примирието, което бяхме договорили, щеше да пропадне.

— Нямам представа как Букър е успял да го измъкне от къщата. Вероятно под някакъв претекст. Може би за да му покаже среброто, а може би да му покаже нещо, което уж аз съм планирал.

Самият факт, че Букър, когото Макларън познава само по репутацията му, ще се вдигне да бие целия този път за да му сподели някаква много важна тайна, е било достатъчно да изкара Макларън от леглото.

Няма особено значение какъв е бил претекстът, използван от Букър. Той го застрелва, качва трупа му на коня и откарва тялото му на моя земя. После отново го прострелва, като се надява, че изстрелът ми ще ме привлече в близост до трупа, така че да оставя следи около тялото.

Мойра ме наблюдаваше с много внимателни очи, а Том Фокс се беше придвижил до мен, без да откъсва очи от Букър. Двама други работници от Бокс М също се бяха придвижили, единият до вратата, а другият зад Букър.

Никой не забеляза тия размествания освен мен и Букър. По челото му изби пот. Очите му трескаво затърсиха погледа на шерифа Уил Тарп, но ако шерифът го беше забелязал, с нищо не даде да се разбере.

— Арнълд Д’Арси е бил открил сребърното находище и е попълнил иск за него. Морган Парк го проследява, за да го убие. Той беше страшно ревнив, както всички знаем, но това е било най-малкото зло. Рано или късно Арнълд Д’Арси щеше да го види и щеше веднага да разбере кой се крие зад това име.

А такова разпознаване означава арест и съдебен процес. Следите на Д’Арси го отвеждат до среброто, и след убийството му Морган Парк е само на една ръка разстояние от пари достатъчни да му осигурят охолен живот в Южна Америка.

Но той трябва да е проумял, че по никакъв начин не бива да свързва името си с това на Д’Арси. Арнълд е попълнил иск за находището. Той не може да направи нищо докато не приключи работата по оценката на находището, а дори и тогава трябва да има предвид иска на човек, който е изчезнал, а следствието би могло да разкрие някаква връзка; това е бил риск, който той не се е осмелил да поеме.

Това беше предположение, в по-голямата си част, но единствената възможна логика, която можеше да обясни фактите.

И докато горещото утро се превърне в един още по-горещ, аз успях да си оплета кошницата. Не разполагах с много доказателства, но логиката беше достатъчна.

Видял се в неспособност да се възползва от откритието си, Морган Парк отива при Букър. Адвокатът има възможност да намери купувач, без да намесва името на Парк в сделката, и ако и двете ферми могат да се придобият, исковете дори биха могли да бъдат предявени в тайна. Д’Арси очевидно беше подкупил писаря на съда да си държи устата затворена за откритието.

Морган парк е бил доволен да работи заедно с Руд макларън, вярвайки, че един ден ще спечели. Но в същото време беше поддържал връзка и с Джим Пайндър.

Тук Пайндър кимна кратко.

И аз вече навлязох в тази гореща зона на конфликтни интереси и въжделения.

Присъединяването ми към Бол беше нарушило равновесието на силите, като бе направило отмъкването на Ту-Бар повече от съмнително.

Морган Парк все още вярва, че може да спечели. Той е мъж, който до този момент не е претърпявал поражение, и е бил сигурен в себе си. Джейк Букър обаче не е изпитвал такава увереност. Макар и Букър в мое присъствие да беше изразил силно съмнение, че съм замесен в прострелването на Лайъл, той в действителност вярваше в това. И това го правеше още по-обезпокоен.

Букър е искал претенциите за собственост за себе си. Винаги е имало вероятност Морган Парк да бъде убит или арестуван. Букър вече се е бил заровил в миналото на Парк, усещайки че някаква голяма тайна се крие там.

Работата по оценката на находището която Д’Арси беше извършил по исковете отдавна е била приключила, но Морган Парк не се е осмелил да ги заведе в съда и предизвика задаването на неудобни въпроси. Исковете за сребърното находище обхващат земята, за която претендират и Ту-Бар, и Бокс М, и ако могат да се придобият и двете…

— Лъже. — Букър вече се беше овладял. Сега се бореше за живота си и го съзнаваше, но въпреки това дори и в тази ситуация си оставаше адвокат и не можеше да не види, че пледоарията ми беше изградена върху много оскъдни доказателства.

Том Фокс беше висок и корав мъжага. Той се приведе над масата.

— За някои от нас това е напълно достатъчно, Букър — изрече спокойно той. — Да имаш някакви доводи, които да отхвърлят въжето от шията ти?

Букър побеля целият.

— Законът ще ме защити. Тарп е тук… и никой съдебен състав на земята няма да произнесе присъда при тези доказателства. А за онази следа, която твърдиш, че си намерил, откъде знаеш, че вятърът или дъждът не са заличили?

Не можех да бъда сигурен в това. Нито пък който и да е от останалите присъстващи тук. Канавал ме погледна, също и Тарп. Нямах какво да възразя на това.

— О, само ми го дайте! — обади се безгрижно Фокс. — Всички знаем отлично, че е мошеник. Само ми го дайте. Руд макларън беше добър стопанин, и аз бях с Канавал когато той откри тази следа. Не съм апах, но мога да разчитам следи. Само ми го дайте. Ей там долу на пътя има един много здрав дъб с яки клони.

Джейк Букър притисна разтреперани ръце към масата. Беше здравата изплашен. Тарп, Чейпин, Канавал и аз можехме да бъдем убедени с доводи и доказателства. Но не и при Фокс. Тези неща него просто не го вълнуваха.

Фокс се обърна към мъжа до вратата.

— Джо, докарай още един кон. Ще ни трябва.

Тарп започна да тъпче лулата си. Никой не проговори или помръдна. И тогава Кий Чейпин се облегна назад. Столът му изскърца малко, и Букър се раздвижи, хвърляйки бърз поглед към Фокс.

Нищо от думите ми, който бях хвърлил в лицето на Букър, не бе предизвикало нещо повече от презрение. Защото нищо от казаното от мен можеше да издържи в съда срещу пледоарията която щеше да развие Букър. Но тук вече се намесваше Фокс, който правеше онова, което на мен ми беше забранено. Букър бе надзърнал в очите на Фокс и бе прочел там присъдата си, която не подлежеше на обсъждане.

Отпечатъкът от ботуш за опитния следотърсач е това, което е поставеният подпис за адвоката.

Джейк Букър беше мошеник и интригант. Той не беше от особено смелите. Уил Тарп не проронваше дума. Чейпин очевидно си беше измил ръцете. Оставих Фокс да говори. А Джейк Букър беше изплашен не на шега.

Останалите бяхме способни на блъф, но не и Фокс. Останалите бяхме подвластни на съмнението, но не и Фокс. Устата на Букър се изкриви и лицето му заблестя от пот.

— Не… не.

Той се огледа около нас. Заби погледа си в мен.

— Не можеш да го оставиш да ме обеси. Нямаш право на това без съдебен процес.

— Макларън след решението на съдебен процес ли го застреля?

Букър закърши ръце върху масата. Знаеше, че зад него има човек. А Фокс стоеше изправен пред него. И никой не си мърдаше пръста за това.

— Морган Парк го уби — изрече трескаво Букър. — не бях аз.

Той вече говореше. А веднъж вече започнал, можеше и да продължи. Не е бил Парк, и всички го знаехме вече.

— Къде се намира сега Парк?

— Мъртъв е… Парк уби коня му докато се измъкваше. Отиде при онзи апах-следотърсач на Пайндър. Апахът имаше един много добър черен кон. Морган Парк го събори от седлото когато апахът отказа да му го даде… индианецът го простреля и го свали от седлото.

— Ти видя ли го? — запита Д’Арси.

— Да… ще откриете тялото му в една долчинка на запад от Битър Флатс. Парк се беше запътил към Силвър Рийф.

Букър седеше без да мръдне, силно напрегнат, и очакваше отговора ни, но ние не бързахме да проговорим. Размърда се несигурно върху стола си. Тарп не обелваше и дума, а Букър знаеше много добре, че когато шерифът си тръгнеше оттук, още на мига щеше да бъде извлечен от Фокс и останалите работници от Бокс М. Което означаваше, че след трийсет минути щеше да увисне на въжето.

— Кажи ни истината — обади се накрая Чейпин. — Стигнеш ли до съдебен процес, ще имаш шанс да спасиш шията си.

— Ако призная ли? — запита той горчиво. — какъв шанс бих имал тогава?

— Ще поживееш още няколко седмици — намесих се брутално аз. — Няма да са две или три минути, както сега.

Той се отпусна на стола си.

— Нямам какво да признавам — каза той. — Морган парк го уби.

Уил Тарп се надигна от мястото си.

— Вие ме помолихте тук да приключа едно мирно събрание. Бокс М, Ту-Бар и фермата на Пайндър са съгласни на помирение, нали така?

Задружно отговорихме и той кимна със задоволство.

— Добре… а сега ви моля да ме извините, но имам важна работа в северната част на околията. Ще отсъствам три дни.

Цяла минута беше потребна на Букър да проумее какво означаваше за него това. Той вдигна трескаво поглед и зашари умолително с очи. Мъжът зад него се раздвижи и някаква дъска на пода изскърца.

Кий Чейпин се изправи и протегна ръка на Канавал.

— Ще се радвам, ако ме придружиш отсреща, Канавал. — Той обърна глава към Мойра. — Идваш ли и ти?

тя се изправи. Кати О’Хара беше изчезнала. Джим Пайндър се надигна се надигна и той, с мрачна усмивка върху лицето.

Всички тръгнаха вкупом към вратата и Букър се заоглежда като луд. Фокс стоеше усмихнат пред него. Зад него се намираше и другият работник от Бокс М. Отвън до вратата третият работник беше довел допълнителния кон.

— Почакайте!

Букър скочи на крака. Лицето му беше жълто-бяло и имаше вид на призрак.

— Тарп! Не можеш да го направиш! Не можеш да ме изоставиш така!

— Не те разбирам? Аз нямам работа с теб!

— Но… но съдебният процес? Какво ще стане с него?

Тарп повдигна рамене.

— Какъв съдебен процес? Ние не разполагаме с достатъчно доказателства, за да те задържим. Ти самият го каза. — Той се извърна и тръгна към вратата. — Нямам работа с теб, Букър.

Фокс беше извадил револвера си. Работникът от Бокс М зад Букър изведнъж го сграбчи. Отстъпих назад с отпуснати ръце.

— Почакайте за минута! Хей, Тарп…

Шерифът вече беше излязъл, но държеше вратата отворена. Другите бяха на тротоара до него.

— Тарп! Аз го направих! Ще говоря.

На масата имаше един бележник, в който Кати О’Хара записваше менютата си. Хвърлих го пред Букър, и му подадох мастилницата с перо.

— Напиши го — казах аз.

Той се поколеба, сведе поглед към масата. Ръцете му, трепереха, и целият го тресеше.

— Добре — произнесе накрая той.

Мъжът който го беше хванал отзад, го пусна, и Букър седна. Тарп се върна в стаята. Той ми хвърли един поглед и ние зачакахме, застанали наоколо, докато перото жалостиво скърцаше.

Джоли Бенарас се показа на вратата.

— Боди Милър е изчезнал — каза той. — Напуснал е града.

Мойра още стоеше отвън на тротоара. Останалите се бяха разотишли. Отворих вратата и пристъпих навън.

— В Ту-Бар ли се връщаш? — запита ме тя.

— Дори и един убиец трябва да си има дом.

Тя ми хвърли един бърз поглед.

— Мат, не ми го припомняй повече, моля те.

— Ти каза това, което ти беше на ума, нали?

Вдигнах крак да стъпя на стремето, но тя внезапно ми заприлича твърде много на едно малко момиченце, което е било нашляпано за някакво прегрешение.

— Започна ли да си приготвяш чеиза? — запитах я внезапно аз.

— Да, но…

Пуснах поводите на коня който ми беше довел Бенарас.

— Тогава ще се оженим и без зестрата ти.

В следващия миг и двамата се смеехме като луди и аз я целувах насред улицата където можеше да ни види цялото население на Хатън Поинт. Хората бяха наизлезли от салоните и магазините и ни приветстваха с усмивки, и аз отново я целунах.

После я пуснах и преметнах крак през седлото.

— Утре на обед ще се върна — казах аз.

И отново напуснах Хатън Поинт.