Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Кел Сейбин (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Diamond Bay, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 186 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Корекция
maskara (2009)
Сканиране
?
Сканиране
ibv1 (2009)
Допълнителна корекция
asayva (2012)

Издание:

Линда Хауърд. Диамантения залив

ИК „Коломбина“, София, 2005

Американска. Първо издание

Редактор: Людмила Харманджиева

ISBN: 954-706-130-5

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация
  3. — Корекция от asayva

Епилог

Те седяха на верандата на голямата ферма, където живееха Грант и Джейн, и се наслаждаваха на късното лятно слънце. Кел се беше облегнал назад на стола си с нозе, качени върху перилата, а Грант напълно се беше отпуснал. Двамата мъже имаха сънлив вид след обилния обяд, но въпреки това два чифта зорки очи следяха децата, които играеха в двора, докато Рейчъл и Джейн бяха в къщата. Двете жени се присъединиха към съпрузите си и седнаха на големите люлеещи се столове.

Кел рязко се изправи, когато Джейми, която току-що прохождаше, падна на земята, ала преди още да си отвори устата, четирите малки момченца се скупчиха около нея и Дейн или Даниел й помогнаха да стане, като изтупваха праха от пухкавите й крачета. Заедно петте деца изглеждаха необичайно. Трите момчета на Съливан бяха руси, докато Брайън и Джейми бяха мургави с тъмни коси и очи. Джейми беше като кралица сред тях. Властваше над всички с огромните си очи и трапчинки. Тя щеше да е дребничка, докато Брайън имаше структурата на баща си.

Децата се затичаха с крясъци към плевнята. Дейн и Даниел държаха Джейми за ръка, а Крег и Брайън тичаха зад тях. Четиримата възрастни ги наблюдаваха.

— Можеш ли да повярваш — попита замислено Кел, — че сме на четиридесет години и имаме пет малчугана в предучилищна възраст?

— Говори за себе си — отвърна Рейчъл. — С Джейн сме все още млади.

Кел я погледна и се усмихна. Той все още нямаше посивели косми в косите си, нито той, нито Грант. И двамата бяха стегнати и стройни, и по-доволни от живота си от всякога.

Всичко се получи добре. Ожени се за Рейчъл и скоро разбра, че ще имат дете. Кел прие повишение и престана да бъде на мушка. Все още можеше да използва знанията и професионализма си, но с много по-малък риск за себе си. Размяната си струваше. Той хвърли поглед към Рейчъл. О, разбира се, определено си струваше.

— Така и не ми каза — бавно рече Джейн, като се люлееше на стола безгрижно, — дали ми прости, дето те излъгах, че Рейчъл е бременна?

Грант се изсмя, а Кел се протегна още повече и затвори очи.

— Не беше кой знае каква лъжа — миролюбиво каза Кел. — Тя забременя, преди да отмине следващия ден. Между другото, как откри номера ми?

— Аз ти се обадих вместо нея — призна Грант и сложи обутия си крак върху перилото. — Помислих си, че имаш нужда от хубав живот.

Очите на Рейчъл срещнаха погледа на Кел и те се усмихнаха един на друг. Хубаво е да имаш такива добри приятели.

Край
Читателите на „Диамантеният залив“ са прочели и: