Джаки Колинс
Холивудски интриги (9)

ГЛАВА ОСМА

След почти тримесечно отсъствие от Лос Анджелис, Ники имаше да свърши хиляди неща. Петнайсетгодишната й дъщеря Съмър щеше да пристигне всеки момент, така че главната й грижа беше да подреди къщата в Малибу и да организира всичко. Понякога Съмър прекарваше ваканцията си с Ники, но най-често оставаше при баща си в Чикаго.

Ники често разсъждаваше над миналия си живот и се чудеше как някога е била онази личност. Госпожа Шелдън Уестън — уважавана съпруга и майка, — заключена в брак без любов просто защото се бе оказала бременна на шестнайсетгодишна възраст след безумна шестседмична връзка с по-възрастен мъж. Шелдън бе сторил каквото трябва и се бе оженил за нея. Е, така и трябваше — той беше с двайсет и две години по-възрастен от нея и уважаван психиатър — не можеше да рискува да опетни безупречната си репутация. Плюс това консервативните й родители бяха настояли за този брак. Ако не бяха те, тя можеше и да не стане такова диво дете, но след като в дома им не беше позволено дори споменаването на секса, тя трябваше да излезе навън и да разбере сама. Нито Шелдън, нито родителите й й бяха дали възможност за избор. Беше шестнайсетгодишна — почти дете?

Освен че беше изключително преуспял психиатър, Шелдън беше и много резервиран човек — по някакъв начин приличаше на баща й. След като веднъж се ожениха, Ники откри, че той очаква тя да се подчинява и на най-дребния му каприз, и докато в началото се наслаждаваше на играта на покорна малка женичка, това скоро се оказа бреме — особено след като се роди Съмър.

По това време Ники беше на седемнайсет години и умираше да се забавлява.

Шелдън беше на трийсет и девет и очакваше тя винаги да си е вкъщи и да го чака.

След няколко години тя усети, че той й изневерява. Знаеше, че много от известните в обществото жени лягат на кушетката му и му говорят всичко, и заподозря, че докато са там, той прави много повече от това да ги изслушва. Отне й години да го хване — и когато го направи, пак нямаше твърдо доказателство, което да представи в съда.

Разводът с Шелдън не беше лесен. Той нямаше желание да й позволи да си тръгне, всъщност дори я беше заплашил, че ако го напусне, никога вече няма да види Съмър.

Заплахите му не подействаха. Тя нае опитна адвокатка и се бори; всичко свърши с това, че и двамата получиха равни права за детето.

Съмър беше на осем години, когато се разведоха, и говореше постоянно за огромната къща на баща си в предградията на Чикаго, където можеше да язди коне и да си гледа зайчета за домашни любимци. Мразеше малкия апартамент на майка си, така че Ники се предаде — позволи й да остане при Шелдън.

Беше грешка. Съмър се съюзи с баща си и започна да се държи с Ники като с полудяла по-голяма сестра.

Ники я болеше, но с годините се научи да го приема. Вместо да бъде родител, тя се концентрира върху правенето на кариера — започна като асистент и скоро стана търсен дизайнер на костюми в киното — за голямо огорчение на Шелдън.

Когато в града пристигна Ричард Бари да снима филм, той потърси Ники за дизайнер на костюмите. Тя беше поласкана и заинтригувана.

Първата им среща беше класика при Ричард — той й крещеше, сякаш е слугиня, и това я вбеси. След известно време го дръпна настрани и го постави на място.

— Знам, че си онзи голям холивудски режисьор — каза му тя. — Но и аз си имам репутация, така че моля те не ми казвай как да си върша работата — и аз няма да ти казвам как да си режисираш филма.

След две нощи бяха заедно в леглото и за нейна изненада сексът беше страхотен.

По времето, когато филмът беше завършен, Ричард я помоли да се омъжи за него и тя прие — въпреки че той беше поредният възрастен мъж.

Сега бяха женени от две години и макар Ричард да не го одобри, тя беше решила, че иска да стане продуцент. Опитваше се да организира снимките на „Отмъщение“.

Откакто се омъжи за известен кинорежисьор и се премести в Лос Анджелис, отношението на Съмър към нея бе станало много по-топло. Сега дори изглеждаше, че очаква да прекара ваканцията си с тях. Естествено, за това допринасяше и фактът, че имат къща на брега на Малибу.

Съмър беше изключително красива, висока и едра, с дълга бяло-руса коса — разбира се, естествена — и поведение в стил „Лолита“. Ричард я наричаше изкушение и когато бяха заедно, се смееха много. На Ники й се струваше, че Съмър се разбира много по-добре с мъже, отколкото с жени.

Наскоро Шелдън се беше оженил отново. Ники си помисли, че Съмър ще намрази Рейчъл, новата съпруга на Шелдън, имайки предвид факта, че тя е само с три години по-голяма от Съмър. Но точно обратното — двете момичета бяха станали доста близки; всъщност Съмър дори бе попитала дали за няколко дена може да доведе Рейчъл със себе си.

— Абсолютно изключено — беше казала Ники, ужасена от тази мисъл.

Ники тичаше из къщата, за да се увери, че всичко е наред. Беше очарована, че Лара иска да види сценария — какъв удар, ако тя се съгласеше да участва във филма!

Днес сценаристът трябваше да донесе окончателния вариант. Надяваше се той да пристигне преди Съмър, защото единственото, което наистина искаше да прави, е да седне тихо в ъгъла и да чете.

 

Съмър Уестън потърси млад шофьор на лимузина, който да държи бяла картичка с името й, написано с големи черни букви. Шофьорът беше подстриган глупаво, морковената му коса беше замазана, а той имаше жизнерадостно изражение. Взря се в нея с присвити очи и не можа да повярва на късмета си, когато тя се отправи право към него.

— Здравей — небрежно каза тя. — Ти ме посрещаш.

— Аз ли?

— Аха — и му подаде пътната си чанта.

Той взе чантата и каза:

— Ъ-ъ… да докарам ли колата, или искаш да дойдеш с мене до паркинга?

— Имам доста багаж.

— Доста?

— Шест сака.

— Тогава значи ще останеш тук?

— Може би — тя флиртуваше.

— Защо да не те оставя при багажната лента, а аз да отида да докарам колата?

— Дадено — тя беше очарована, че Ники е изпратила за нея лимузина.

Започнаха дългата разходка.

— Актриса ли си? — попита той, поглеждайки я отстрани.

Тя се изкиска, отметна назад дългата си руса коса.

— Ти как смяташ? — отговори с въпрос, доволна от онова, което си е помислил за нея.

Той й смигна.

— Изглеждаш като онова момиче в „Без улики“ — нали знаеш, Алисия не знам си коя.

— Е, не съм аз.

— Няма проблем — небрежно каза той. — Ти си по-хубава.

— Честно?

Едно лаконично „да“.

Това беше отлично начало на пътуването й. Сигурен знак, че Лос Анджелис е точно мястото, където трябва да се намира. Баща й искаше да отиде на Бахамските острови с него и младата му жена, но за голямо негово неудоволствие тя отказа. Колкото по-малко време прекарваше с него, толкова по-добре.

Пристигнаха при багажната лента и изчакаха да се появят саковете й.

— Аз съм Джед — каза шофьорът й, приближавайки се плътно към нея. — Върша това, за да си плащам наема — иначе съм актьор.

— Сигурно се срещаш с много готини хора.

— Да — засмя се той. — Като тебе. Само дето ти не можеш да ми уредиш работа.

— Вторият ми баща е известен режисьор — похвали се тя.

— Сериозно? И как му е името?

— Ричард Бари.

Очите му се разшириха.

— Впечатлен съм.

По-късно, седнала на задната седалка на дългата сребърна лимузина, насочваща се към Малибу, тя бръкна в чантичката си и запали марихуана. Пушеше трева от две години — това й помагаше да премине през всички неща, с които трябваше да се справя. Без тревата нямаше да знае какво да прави.

Джед веднага усети, подушвайки въздуха, и я погледна в огледалото за обратно виждане.

— Ще осмърдиш колата — отбеляза той.

— И какво? — попита тя надменно. — Аз плащам.

— Точно така — изкикоти се той. — Ти и богатото ти татенце.

— Искаш ли дрога? — предложи тя. — Безплатно.

За момент той се поколеба, после каза:

— Защо не?

Тя се наведе през разделителното стъкло и му подаде цигарата. Той дръпна дълбоко. Ветеран.

— За това могат да ме затворят — но не звучеше разстроен от перспективата.

— Да, но си помисли колко ще ти е забавно до края на деня — изкиска се тя.

— Съвсем си права — отговори той и мощно подсмръкна.

По времето, когато лимузината стигна в Малибу, той й беше дал телефонния си номер и името на клуба, където висеше, когато не беше на работа.

— Намини — предложи той — падаше си по това момиче с дълга руса коса и страхотна трева.

— Може би — тя все още флиртуваше.

— А може би трябва — отговори той с мисълта, че най-сетне е открил нещо свястно.

 

Ники чу лимузината да спира и побърза да отвори вратата.

— Здрасти, мамче — каза Съмър — излезе от колата малко дрогирана, но го прикриваше добре. — Къде е Ричард?

— В монтажната — отговори Ники — заболя я, че първите думи, излезли от устата на Съмър, бяха „Къде е Ричард?“ — Няма ли да получа прегръдка и целувка?

— Както искаш — небрежно изрече Съмър и театрално прегърна майка си.

Ники не беше сигурна, но за момент й се стори, че усеща силния мирис на трева.

Младият шофьор усърдно разтоварваше куфари от багажника. Ники го насочи към стаята на Съмър.

— Лос Анджелис е страхотия — обади се Съмър, докато бродеше из къщата. — В Чикаго е тооолкова горещо и прашно. Уха! Отвратно време!

— Тук е хубаво — съгласи се Ники, докато я следваше.

— Естествено, можех да отида с татко и с Рейчъл на Бахамските острови — продължи Съмър. — Факт е, че вече съм била там два пъти и ми е досадно. Освен това исках да видя Ричард — и теб, разбира се.

— Страхотно — Ники разглеждаше облеклото на дъщеря си — стилът на ранната Мадона се преплиташе с този на Къртни Лав — вид, който не подхождаше на свежата красота на Съмър. — Да отидем утре да пазаруваме — предложи тя. — Ще обиколим Мелроуз — там има много нови магазини, които съм сигурна, че ще ти харесат.

Съмър изръмжа, сякаш това беше най-лошата идея, която някога беше чувала.

— Хайде бе, мамче, знаеш, че нямаме еднакъв вкус.

— Едва ли аз съм някоя дърта консерваторка — отговори Ники, възмутена от коментара на Съмър. — Всъщност съм един от най-преуспелите дизайнери на костюми в киното. — „Освен това съм по-млада от Мадона — помисли си тя. — Така че не се отнасяй с мен като с някоя грохнала дърта брантия.“

— Да, мамче. Всъщност… прави каквото искаш, но мене ме няма.

Страхотно! Нямаше я собствената й дъщеря.

— Умирам от глад — каза Съмър и се втурна към кухнята. — Има ли нещо за ядене?

За ядене имаше много неща, но Съмър имаше гадния навик да отваря с трясък хладилника и да казва:

— Ужас! Нищо ядливо!

Направи го и сега. После отвори всеки шкаф в кухнята и пропусна да ги затвори.

Ники се опита да остане спокойна; ужасните навици на дъщеря й я влудяваха напълно.

— Ега ти! — възкликна Съмър. — Ричард не е вкъщи и няма никаква манджа.

— Кажи ми какво би искала и ще изпратя прислужницата да напазарува.

— Забрави, мамче. Смятам да отида на плаж. Имам намерение да си докарам доста готин тен.

„Толкова за връзката между майка и дъщеря“ — мрачно си помисли Ники.

 

В момента, когато куриерът донесе сценария, Ники го грабна и забърза към терасата с изглед към брега. Съмър лежеше под нея на пясъка без горнище на банския. Тъй като беше почти плоска, това наистина нямаше значение, освен дето беше неподходящо — особено след като това е обществен плаж, където не се предполага да вършиш такива неща.

Изкуши се да я извика и да й каже да си сложи горнището, но дали това беше добра идея? Съмър щеше да я послуша за две минути и веднага след като Ники се извърне, отново щеше да го свали.

Със сценария под мишница се сви в удобен люлеещ се стол и започна да чете.

За час и половина беше напълно погълната. Окончателният вариант беше брилянтен — писателят, когото бе наела, бе свършил чудесна работа, като се бе съобразил и с нейните бележки. Остави сценария на масата и потръпна въодушевено. Лара трябваше да го види веднага.

През ума й мина да й го занесе лично. После си спомни, че Съмър е тук и няма да е честно да я остави сама с Ричард. Може би щеше да изпрати сценария с „Федерал експрес“, ще й даде възможност да го прочете и след това ще вземе самолета. Да, реши тя, това е начинът.

Обади се на Ричард в монтажната.

— Сценарият е тук — каза тя. — Точно приключих с четенето, точно каквото трябва е.

— Не се въодушевявай толкова — предупреди я той. — Хората, които дават парите, трябва да му хвърлят един поглед, а те винаги имат претенции.

— На кого му пука? — безразсъдно отговори тя. — Мисля, че е достатъчно добър, за да го изпратя на режисьорите, за които съм мислила, и да видя тяхната реакция.

— Е… Те всички очакват да го видят — намуси се той. — Само помни, че съм вързан тук през следващите няколко седмици и няма много да ти помагам.

— Мога да го направя — уверено каза тя. — Това е мой проект и въпреки че оценявам намесата ти, сама ще се справя чудесно.

— Сигурна ли си, че искаш да го направиш?

— Абсолютно.

Беше на път да се обади на „Федерал експрес“ и да изпрати сценария на Лара, когато си спомни за Съмър — тя определено беше на плажа от твърде дълго. Наведе се над парапета на терасата и погледна надолу. Съмър се беше изпружила на пясъка — все още без горнище. До нея беше седнал мускулест младеж, който говореше непрекъснато. „Хм… — помисли си Ники, — не й отне много време да намери някой местен герой.“

Разбираше, че не трябва да бъде толкова критична, но не искаше дъщеря й да бъде сполетяна от същата съдба като нейната. Бременна на шестнайсет години, омъжена — на седемнайсет, разведена — на двайсет и пет. В главата й промърмори тъничък гласец: „Това не е твой проблем, а на Шелдън. Той отговаря за нея.“

Извика името на Съмър.

Почти голата й дъщеря завъртя глава и я погледна, сякаш тя й беше съвсем непозната.

— Да?

— Не трябва ли вече да се прибираш? Не трябва да се печеш толкова много през първия ден.

Съмър прошепна нещо на момчето. И двамата се превиха от смях.

Ники знаеше, че тя е обектът на шегата им, но се престори, че няма нищо против, и забърза в къщата. Обади се на „Федерал експрес“ и прибави към сценария кратка бележка за Лара. След това седна на бюрото си и започна да звъни на режисьорите, на които беше планирала да изпрати сценария, за да ги осведоми, че той вече е на път.

 

Съмър знаеше, че има едно нещо, което може да прави без никакво усилие: да привлича момчета — или мъже — нямаше значение, стига да бяха от мъжки пол. Пет минути на плажа и този голям здрав сърфист пристигна и се залепи за нея. Тя свали горнището си, каза му, че всички в Европа се пекат без горнища, и докато той присвиваше очи, го попита откъде може да се сдобие с малко трева. Той я осведоми, че може да й донесе всичко, което поиска, покани я на купон и се влюби в нея.

„Мъже! — презрително си помисли Съмър. — Всичките са толкова лесни!“

По-късно влезе в къщата боса и покрита с пясък. Тънка риза едва прикриваше бикините й.

— Трябва да излизам — каза на майка си. — Мога ли да взема кола?

— Твърде си млада, за да шофираш — отбеляза Ники. — Трябва да си навършила шестнайсет, не помниш ли?

— Карам колата на татко през цялото време — нацупи се тя.

— Може би баща ти е готов да поеме риска — рязко отговори Ники. — Но ние не можем.

— Аз съм достатъчно добър шофьор, мамче.

— Сигурна съм, че е така, но тук не може да караш. Такъв е законът.

— Няма да ме хванат.

— Казах „не“.

— Такава си досада — промърмори Съмър, мислейки си, че майка й няма да е толкова лесна за манипулиране като скъпото татенце.

— Накъде си се запътила все пак? — попита Ники. — Мислех си, че тази вечер ще вечеряме всички заедно.

— Не мога — отговори Съмър. — Отивам на купон.

— Вече?

— Не искаш само да си седя вкъщи, нали?

— Баща ти определил ли ти е вечерен час?

— Вечерен час? На мене? Пфу!

— Не ми се прави на умна, Съмър. По кое време трябва да се прибираш вкъщи в Чикаго?

— По времето, по което си искам — смело отговори тя. „Или — помисли си, — по времето, по което той каже.“ Защото Шелдън винаги искаше да е сигурен, че тя е там, когато той иска тя да е там.

— Правилата тук са различни — обяви Ники, като почукваше по часовника си. — Да се върнеш в полунощ.

— Полунощ! — изпищя Съмър. — Тогава купоните дори още не са започнали!

— Откъде знаеш?

— Тук имам приятели.

— Имаш ли? И кои?

— Не ги познаваш.

О, Боже! Съмър беше достигнала трудната възраст. Ники стисна зъби. Помощта на Ричард щеше да й е необходима, а в момента той изобщо не беше на разположение.

— Ще ти дам пари за такси — каза тя най-после — не искаше изведнъж да става твърде строга. — И да си си вкъщи в дванайсет. Ясно?

— Както кажеш — промърмори Съмър и се отправи към стаята си с мисълта каква гадна досада е майка й.

 

Ричард не се прибра вкъщи до десет и половина. Беше се възгордял.

— Филмът изглежда невероятно — обясни той, докато си сипваше силно питие. — Снимките в Южна Франция са изключителни, а изпълнението на Лара — блестящо. Начинът, по който тя израсна като актриса, е забележителен.

— Колко време още има, преди всичко да стане готово? — попита Ники.

— Суровото копие трябва да е готово след около шест седмици.

— Страхотно. Добре ли изглеждат костюмите?

— Намини утре и виж сама. Ще бъдеш доволна.

— Наистина ли? — попита тя, докато го обгръщаше с ръце.

— Да, скъпа, наистина.

— Обичам те, Ричард — и тя сгуши лице на гърдите му.

— И аз те обичам, любима — отговори той не особено съсредоточено. — Къде е Съмър? Не се ли предполагаше днес вече да е тук?

— Пристигна, създаде обичайния хаос и излезе.

— И те остави тук сама?

— Тя не става за моя компаньонка, Ричард. Споменах, че нямам нищо против да излезе. Казах й да се прибере вкъщи до полунощ. Няма нужда да я чакаме — реших да й се доверя.

— Браво на тебе.

— Ти ме пренебрегваш — Ники желаеше той да й обърне повече внимание. — Кой е на първо място — филмът или аз?

— Знаеш, че винаги е филмът — каза той, за да я подразни.

— Такова копеле си — тя се изправи на пръсти и го целуна. — Не знам защо те обичам.

Той я обгърна с ръце, почти откъсвайки краката й от земята.

— Отнеси ме в спалнята и ме похити! — пошегува се тя. — Възползвай се, докато съм в настроение.

— Гладен съм — каза той. — Единственото, което съм ял, са понички и кафе.

Тя пусна най-секси гласа си:

— Ще ти дам за хапване нещо, което наистина обичаш.

— Нима?

Сега беше привлякла цялото му внимание.

— О, да, господин Бари. Много ще ти хареса.

Със смях се оттеглиха в спалнята.

* * *

И аз се озовах там — шестнайсетгодишен и пак сам. Нямах намерение да остана с Лулу, приказливата малка кучка.

Имах няколко възможности. Едната от тях се казваше Авис Деламор, дъртата кошница, която водеше актьорския клас, който посещавах. Авис твърдеше, че е известна театрална актриса от Англия. Не бях толкова сигурен, защото всеки път, когато се възбудеше, забелязвах остатък от Бронкс в акцента й.

Когато я опознах по-добре, разбрах, че съм прав. Беше живяла в Англия няколко години с някакъв неудачник, когото забила в бар. Това беше размерът на английското й наследство.

Авис много си падаше по мене, така че когато звъннах на звънеца й и й казах, че няма къде да отида, тя веднага заяви:

— По-добре да спиш на канапето ми.

Да бе, сигурно. Онази нощ канапето се превърна в нейна спалня, а аз бях изпълнен с желание да отмъщавам. Както казах преди, ако наистина се концентрирам, мога да имам всяка жена, която поискам.

За нещастие Авис не беше Лулу със стегнатото й тяло на стрийптизьорка и щръкнали гърди. Авис беше едра жена с отпуснати цици и дебели бедра.

Скоро разбрах какво е да чукаш жена, която не го е правила известно време. Моят старец се оказа прав. Благодарността е хубаво нещо. Благодарността означава, че ще ти дадат всичко, което искаш. И тя го правеше. Единственото, което се искаше от мене, беше да помоля.

Никога не си мислех за баща ми или за това, какво прави. Доколкото ме засягаше, той беше като вчерашните новини. Бях се изнесъл и не ми пукаше.

Естествено, както и Лулу, Авис нямаше представа, че съм само на шестнайсет. Казах й, че съм двайсетгодишен, и тя го прие.

Караше ме да върша разни работи около порутената й стара къща и казваше на всички, че съм асистентът й. Затова трябваше да я чукам, а тя ми даваше петдесет долара джобни пари седмично. Проблемът беше, че искаше всяка нощ, пък аз нямах намерение да е толкова редовно.

Компромисът беше тя все едно да чука дърво. Обичам да съм дърво — това означава, че мога да си лежа по гръб и да не правя нищо. Авис на колене, а аз си фантазирам за филми и за всички онези холивудски лайна. Няма значение как изглеждат, след като прекрасно го духат.

Единственото хубаво нещо на това, да съм с Авис, беше, че всеки ден трябваше да уча актьорско майсторство. А и в класа беше гот — винаги различни момичета идваха и си отиваха, така че аз, естествено, напълно се възползвах от ситуацията.

Авис беше хлябът и маслото ми. Момичетата — изключителните десерти.

Разбира се, гледах да го правя така, че Авис да не знае — дори изобщо да не подозира. Бях достатъчно умен, за да съм наясно, че не би се отнесла мило с мене, ако си го вра навсякъде.

Всичко вървеше добре, докато един ден дъщерята на Авис, Бети, не се върна от Калифорния, където беше на гости при баща си — отчуждения съпруг на Авис. По това време бях на седемнайсет години и доста привикнал към новия си живот, така че когато Бети се появи, не очаквах проблеми.

С Бети бяхме на една и съща възраст, но тя изобщо не беше доволна да ме открие в дома си. Чух я да се кара с майка си още първата нощ, след като пристигна.

— Какво, по дяволите, прави тоя тук? Отвратително е — той е достатъчно млад, за да ти бъде син.

Авис не обичаше сблъсъците, което беше една от причините съпругът й да избяга.

— Това си е моят живот — каза тя, защитавайки позициите си. — Ние сме много щастливи.

Бети и аз се мразехме три седмици. През четвъртата седмица правихме невероятен секс в леглото на майка й и тогава нещата станаха наистина сложни.

Бети беше лошо момиче — от този тип, който винаги ме е привличал. Гнусеше се от майка си и не можеше да повярва, че спя с нея.

— Как можеш да го правиш с такава дърта брантия? — подиграваше ми се тя. — Ти наистина си низш вид.

Една нощ дойде при мене с план.

— Знам къде майчето си крие бижутата — да ги вземем и да избягаме. Можем да отидем при татко и приятелката му в Лос Анджелис.

— Искаш да й откраднем нещата? — попитах аз и звучах като тъпака на годината.

— Не, ще я помолим да ни ги даде — каза Бети с възможно най-подигравателния си тон. — Какво си мислиш, че имам предвид бе, глупако?

Авис беше добра с мене, но пък и аз бях добър с нея.

От друга страна, Бети предлагаше наслада и приключения. Беше млада, хубава и абсолютно дива. Нямах какво да губя, а ме очакваше цяла поредица от приключения.

Така че грабнахме всичките бижута на Авис от сейфчето, което държеше под леглото си, и поехме към Калифорния.

Най-сетне бях на път към Холивуд.