Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Thrill, 1998 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Силвия Вълкова, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,5 (× 29 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване и корекция
- Xesiona (2009)
- Сканиране
- ?
Издание:
Джаки Колинс. Холивудски интриги
Редактор: Светлана Комогорова
Художник: Буян Филчев
Коректор: Валери Калонкин
История
- — Добавяне
- — Добавяне на анотация
ГЛАВА ДЕВЕТА
Джой бродеше неспокойно из хотела. Беше разгледал града, минал през плажа и сега му беше скучно. Двуседмични снимки и само тридневна работа, разпръсната през четиринайсетте дена — щеше да полудее, ако не измисли нещо, което да го ангажира.
Реши да отиде на снимачната площадка — тъкмо снимаха в крайбрежен ресторант. Но да висиш така, когато нямаш работа, едва ли е умно, пък и освен това е досадно.
Вчера най-сетне беше отишъл до гардероба, ръководен от Ерик, педал с мускулесто тяло и късо подстригана бяла коса, и Трини, млада испанска, чиято блестяща черна коса стигаше до кръста й. Те го бяха облекли в черна копринена тениска и бял костюм на Армани. Огледа се — беше точно като за него.
Сега, след като нямаше нищо друго за правене, реши да се върне до фургона на гардероба. Излезе от хотела и бавно се повлече натам.
Само Трини беше там. Докато тихо си тананикаше под носа песен на Глория Естефан, беше заета с подреждането на камари дрехи.
Джой се облегна на вратата и няколко секунди я наблюдава мълчаливо.
— Къде е Ерик? — попита той, като че ли му пукаше.
Тя едва го погледна.
— На снимките с Кайл Карсън.
— А ти защо не си там?
— Днес отговарям за фургона — отговори тя с нотка на самодоволство.
Джой погледна по-отблизо. Тя беше много хубава — имаше дръзки очи, неправилна розова уста и малки подканващи гърди. За нещастие беше ниска, а миньонките не успяваха да го възбудят.
— Мога ли отново да пробвам костюма си? — попита той.
— Всичко ти става, нали?
— Обличането на дрехите ми помага да навляза в характера.
— Добре — съгласи се тя и се протегна покрай решетката към закачалка с картичка, носеща името му. Той забеляза, че тя носи малък пръстен с перла на левия си безименен пръст, което вероятно имаше връзка с факта, че не се беше нахвърлила върху него.
— Виждам, че си сгодена — отбеляза той.
Доволна усмивка се появи на хубавото й лице.
— От две седмици — гордо съобщи тя, вдигна ръката с пръстена и я размаха пред лицето му.
— И аз съм сгоден — излъга той, решил, че не е лоша идеята да се преструва, че е. Това би му осигурило други възможности — плюс това ще държи жените на снимките далече от него. Имаше правило, което се опитваше да следва — никога не чукай там, където работиш.
— Наистина ли? — Трини възкликна разбиращо. — Моят годеник е боксьор. Ами твоята?
Джой обмисли отговора си. Искаше да изглежда добре — и нито модели, нито актриси щяха да бъдат подходящи.
— Адвокат — каза той най-сетне. — Тя е най-младият адвокат в нейната фирма.
— Ау! — беше отговорът на Трини. — Супер!
— Вярно е — съгласи се Джой.
Отново пробва костюма си.
— Изглеждаш страхотно — одобри Трини.
Той се взря в себе си в огледалото в цял ръст и пожела ролята му във филма да е по-голяма. Беше способен на всичко и готов да полети, нищо не можеше да го задържи — не и след мястото, откъдето идваше.
— Може ли да задържа костюма? — попита той.
— Трябва да попиташ продуцента — отвърна Трини. — Не е прието — освен ако не си звезда.
— Някой ден ще стана звезда — довери й се Джой. — Можеш да се обзаложиш.
— Е… Със сигурност си достатъчно хубав — съгласи се тя, смеейки се леко. — Знаеш ли, изненадана съм, че са наели тебе.
— Как така?
— Кайл Карсън ще започне да пикае газ, когато види, че изглеждаш по-добре от него.
Той отметна назад тъмната си коса, все още взрян в отражението си.
— Мислиш ли, че наистина е така?
Сега те и двамата бяха сигурно сгодени и тя можеше да си позволи малък лек флирт.
— О, хайде, човече, знаеш, че е така.
— Режисьорът ме хареса — размишляваше той. — Както и продуцентката — как й е името?
— Барбара Уестърбърг.
— Тя много ме хареса.
— Абсолютно съм шокирана, че си се промъкнал покрай Кайл.
— Какво означава това?
— Работих в последния му филм — тя кимна знаещо. — О, човече! Всеки актьор трябва да е по-стар и по-малко хубав от него — и тя снижи глас до доверителен шепот: — Той оплешивява, нали знаеш.
— Това сигурно го кара да се чувства несигурен.
— Не съвсем — отговори тя. — Той все още се опитва да скочи върху всичко, което се движи.
— Ами?
— Обаче само жени — изкиска се Трини. — Можеш да бъдеш спокоен.
— Благодаря ти, Боже — сухо каза той.
— Кога ще снимаш?
— Утре. Сцената в бара.
— Сигурна съм, че ще си страхотен — заяви тя. — По-добре си вземи костюма отсега. Тези панталони трябва да бъдат изгладени.
Лара се появи на снимачната площадка в обкръжението на изцяло женския си антураж. Там беше Рокси, облечена като за първа среща в светлозелена минипола от микрофибър и високи до глезените бели кокетни ботушки, червената й коса — като блясъка на славата. Там беше Йоко, гримьорката й — хубава японка с късо подстригана права черна коса и кръгло лице. Там беше Анджи, дубльорката й — жалка версия на Лара, оглеждаща се уморено наоколо си поради факта, че беше омъжена за сценичен работник, който непрекъснато й създаваше проблеми. Там беше и Каси, влачеща се подир другите с клетъчен телефон в ръка плюс жълта подложка и готова за водене на бележки писалка.
Лара познаваше неколцина от екипа, с които беше работила преди. Поздрави ги по имена, добавяйки топло ръкостискане и искрени въпроси относно семействата им. Всички я обичаха заради това, че си спомня за тях.
Кайл вече беше на снимачната площадка, полюшващ се в платнения си режисьорски стол, дългите му крака бяха протегнати пред него. Той стана при появата на Лара.
— Добрутро, красавице — каза с дълбок плътен глас. — Добре ли спа нощес?
— Определено — отговори тя.
Майлс се приближи.
— Изглеждаш прекрасно — и я целуна и по двете бузи. — Тази прическа наистина става.
Ръката й се протегна инстинктивно да докосне новите кичури в косата.
— Благодаря — скромно каза тя. — Всичко се дължи на Рокси.
Майлс не обърна внимание на фризьорката — за него тя нямаше значение.
— Бързо да прегледаме сценария — той беше готов да постави сцената.
Зад гърба му Рокси се опули.
Каси подаде на Лара сценария й.
— Как става така — обърна се Лара към Майлс, — че първата сцена от първия ден винаги е сцена с целувка?
Той се засмя.
— Има ли по-добър начин вие двамата да си паднете един по друг? Суров секс, скъпа, това всеки път дава резултат.
Тя пренебрегна грубостта му и тихо защитаваше позицията си:
— Със сигурност разбираш, че ако заснемеш тази сцена по-късно в графика, актьорите, изпълняващи сцената, ще бъдат по-близки.
— Не се притеснявай, скъпа — каза Майлс с покровителствен тон. — Ти и Кайл определено ще подпалите екрана. — Той намигна на Кайл, който му намигна в отговор. Лара потъна в мълчание. Беше научила, че една преуспяваща в киноиндустрията жена не бива да се впуска в спорове за дреболии. По-добре да спести енергията си за тогава, когато наистина ще й е необходима.
Майлс спря прочита, за да им покаже какво точно иска да направят. Когато свърши, започнаха да репетират, като минаваха всеки диалог по няколко пъти.
Скоро дойде време за целувката. Лара се обърна към Майлс:
— Имаш ли нещо против да почакаме, докато действително снимаме? Така ще стане по-спонтанно. — Искаше да добави и „без език“, но реши да почака и да разбере дали Кайл е джентълмен. За щастие това си беше съвсем театрална целувка. По-нататък в сценария имаше гола сцена. Според договора й тя не снимаше голи сцени, но се беше съгласила да наемат тяло дубльор.
Очевидно Кайл не знаеше това, защото когато се приближи още повече към нея, четейки за първата целувка, й прошепна:
— Не се безпокой, Лара, когато снимаме секс-сцената, аз ще съм там, за да те защитавам.
Говореше й така, сякаш е новачка. Беше заснела девет изключително успешни филма и знаеше точно какво да прави.
След още няколко репетиции Анджи застана пред камерата, докато осветят сцената. Лара направи почивка и седна на стола си, докато Рокси се занимаваше с косата й, а Йоко й слагаше червило. След петнайсет минути бяха готови да снимат.
Лара обичаше тишината, която се възцаряваше, след като първият асистент извикаше:
— Никакво движение, започваме снимки.
Обичаше да играе, да се превръща в някой друг, да създава фантазии. Това беше животът й — единственият живот, който я караше да се чувства сигурна.
Щяха веднага да направят сцената, ако Кайл не беше сричал репликите си.
— Извинявай, скъпа — промърмори той.
Тя забеляза малки капчици пот на челото му и се зачуди дали е нервен. Гримьорката му — изваяно чернокожо момиче — се притече и го напудри, последвана от фризьора му — нисък хомо, — който погледна прическата му, за да е сигурен, че всичко е наред.
— Добре, да го повторим — извика Майлс. — Готови сме за нов дубъл.
Този път вторият дубъл беше идеален — преди сцената с целувката. Лара упорито държеше устните си плътно стиснати, когато Кайл се наведе да я целуне, но той имаше други идеи, когато се притисна към меките й устни и се опита да пъхне между тях хлъзгавия си дебел език.
Тя веднага се отдръпна, почувствала се неудобно от тази внезапна интимност.
— Стоп! — извика Майлс. — Има ли някакъв проблем?
— Чувствам се така, сякаш тя ме отблъсква — изръмжа Кайл. — Предполага се, че се влюбваме един в друг. Тя не трябва ли да е малко по-активна?
Лара го погледна. Нямаше нищо по-лошо от актьор в главна роля, който се опитва да пусне език, докато снима любовна сцена. Не беше необходимо, камерата не можеше да го види. И защо говореше на Майлс, сякаш тя не съществува?
Усетил напрежението, Майлс бързо я дръпна настрана.
— Какво има, скъпа? — попита той с глас, който казваше: „Аз се грижа за актьорите си.“ — Притеснява ли те нещо?
— Той се вживява твърде много — оплака се тя. — Няма причина да си пъха езика чак в гърлото ми.
— Искаш ли да поговоря с него? — успокояващо попита Майлс.
— Да, направи го — и тя тръгна към стола си.
Появи се Рокси.
— Хм… — отбеляза тя знаещо, изпъвайки твърде късата си пола, която продължаваше да се вдига нагоре по тънките й бедра. — Старият номер с езика, а?
— Точно — съгласи се Лара.
— Не можеш да обвиниш момчето, че се е опитало — обади се Йоко.
— Не е професионално — възрази Лара.
— Мъжка им работа — отвърна Рокси. — Видят ли уста — и искат вътре!
Йоко кимна в съгласие, преди да се заеме с устните на Лара и да ги очертае с уверена ръка.
Майлс очевидно беше говорил с Кайл, защото той се върна след няколко минути и каза извинително:
— Съжалявам, ако съм те засегнал, Лара. Само правя онова, което ми идва естествено.
— Не ме засегна, Кайл — студено отговори тя. — Просто не е необходимо да ме целуваш по френски.
— Повечето актриси го обичат — похвали се той, заел позата на перчещ се мачо.
— Е — тя го каза толкова сладко, колкото можа. — Аз не съм повечето актриси.
Линията беше прокарана. Кайл беше от неговата страна на оградата, тя — от нейната.
На обяд двамата седяха заедно с хората си на различни маси. Рокси започна да разправя за приятеля на Йоко в Лос Анджелис, който й създавал проблеми и когото тя трябвало да зареже. Йоко си го върна, като обяви, че Рокси излиза само с откачалки и перверзници и очевидно ревнува. Анджи съобщи, че съпругът й работи с мегазвезда на екшъна, известен с това, че пребивал трите си бивши съпруги и си бил направил повече пластични операции от която и да е жена. А Каси, изслушвайки всичко това, най-накрая каза:
— Всеки ден предпочитам храна пред мъж!
Лара беше радостна, че няма техните проблеми. Нямаше нужда от мъж, съвсем щастлива си беше и сама. Или поне продължаваше да си внушава това.
По-късно Джой се върна в хотела и легна на леглото си, за да погледа стар филм на Клинт Ийстууд по телевизията. Беше отпочинал и се чувстваше добре. Поне се беше върнал на работа.
Обади се Маделин.
— Как върви? — попита тя.
— Още нищо не се е случило — каза той и насочи въображаем револвер към Клинт. — Мисля, че утре ще работя.
— Е, Джой, направи всичко възможно — Маделин звучеше като учителка в седми клас. — Не ме подвеждай.
Той пожела тя да спре да го повтаря — това му лазеше по нервите. Веднъж я беше зарязал, но се бе върнал и поне бе започнал да й връща парите, които й беше взел. Тя нямаше представа през какво е минал, колко страшни са били нещата.
— Хей, слушай — малко остро каза той. — Кога съм те подвеждал?
— Да не говорим за това — рязко каза Маделин. — Определено ще бъда при теб този уикенд.
Майната й! Трябваше да измисли причина тя да не идва.
— Супер — излъга той. — Бих се възползвал от компанията.
В края на деня Лара беше уморена. Колкото и да го обичаше, правенето на филми изсмукваше енергията й, а имаше и толкова много време, когато нищо не се вършеше. Ето защо обичаше групата й да е около нея — Рокси, Йоко, Анджи и Каси. Те я забавляваха с непрекъснатите си спорове, не допускаха скуката до нея. Освен това бяха нейното семейство, единствените й истински приятели.
След инцидента с целувката атмосферата между нея и Кайл определено охладня. Между дублите стояха далече един от друг, въпреки че пред камерата все още генерираха достатъчно страст, за да се знае, че сцената става.
В къщата тя прегледа сценария си, за да се подготви за следващия ден. В предстоящата сцена героят на Кайл й прави скандал в ресторант и си тръгва. После мъж от бара започва да флиртува с нея, идва, те разговарят и точно когато тя смята да танцува с него, Кайл се връща. Сцената завършва с Кайл, който изхвърля момчето навън.
„Хм… — помисли си Лара. — Кайл вероятно е усвоил всички атрибути на мачото, по които си падат мъжете.“ Повечето актьори обичат да играят героя. Всъщност много от тях са вписали в договора си, че не могат да играят нищо друго, съобразно с факта, че усещат, че публиката трябва да ги вижда в блестяща светлина през цялото време.
Тя провери в графика, за да види кой играе Джеф, мъжа от бара. Джой Лоренцо — актьор, за когото никога не беше чувала.
Каси беше отишла с Анджи на кино и тъй като нямаше нищо друго за правене, си легна рано и в девет вечерта вече беше заспала.
Сутринта се събуди много преди да й звънне часовникът. Облече анцуг и потича по пустия бряг. Имаше късмет — можеше да яде всичко и да не наддава килограми, което означаваше, че не трябва да робува в гимнастическия салон, за да има стегнато тяло. Тичането беше различно — то й прочистваше главата и й даваше енергия.
Когато се върна в къщата, Каси седеше в кухнята и закусваше солидно.
— Станала си рано — отбеляза Каси с уста, пълна със зърнена закуска.
— Тук няма какво друго да се прави освен да се спи — каза Лара. — И затова ще спя много.
— Майлс остави съобщение снощи. По обед ще показват заснетото от деня и той се чудеше дали би искала да пропуснеш обяда и да хвърлиш едно око.
— Със сигурност — съгласи се Лара, въпреки че да се гледа на екрана беше винаги болезнено.
Когато пристигна на снимачната площадка, откри Йоко и Рокси, въвлечени в обичайния си спор. Седяха на една от дългите, подпрени на магарета маси, разположени близо до камиона с храната, с лице една срещу друга. Пред Рокси имаше чиния, отрупана с бъркани яйца, препечени филийки и бекон, докато Йоко дъвчеше десертно блокче.
— Подранила си — обади се Рокси, докато си взимаше от яйцата.
— Кой пръв ме иска?
— Аз — отговори Рокси с пълна уста. — Ще ти навия косата, иначе изглеждаш съвсем като Йоко.
За момент Лара остана до масата.
— Ще бъда във фургона си — каза тя. — Изпрати някой да ме извести, когато си готова.
— Сега съм готова — и Рокси пъхна парче бекон в устата си.
— Нямаме бърза работа. Довърши си закуската.
— Нуждая се от силата си — изкиска се Рокси. — Имах тежка нощ.
— Да — обади се Йоко и завъртя очи. — Срещна се с един от шофьорите. Дебелият чаровник, който виси наоколо и по цял ден чете порно списания.
— Не е дебел — възрази Рокси. — Има едър кокал. Освен това обичам нещо, на което мога да почина посред нощ.
— О, да, и се обзалагам, че доста си го правила — презрително се отзова Йоко.
Лара ги остави да продължат и тръгна към фургона си. Учудваше я фактът, че в тези времена на СПИН и Рокси, и Йоко бяха толкова небрежни към секса. Не разбираха ли колко опасно може да бъде навън?
Тя не беше такава — трябваше да е или сериозна връзка, или нищо.
Може би не беше права. Може пък мъжете за една нощ да бяха правилният път.
Не. При нея нямаше да стане. Можеше пък някой, който си струва, да се появи. Ако пък не… е, тя имаше кариерата си, дома си в Лос Анджелис, кучетата, конете и приятелите си…
Дълбоко в себе си знаеше, че това не е достатъчно.