Джаки Колинс
Холивудски интриги (51)

ГЛАВА ПЕТДЕСЕТА

В ранното петъчно утро снимки на Лара от сцената с изнасилването се появиха на корицата на „Истина и факти“ — едно долно и мръснишко таблоидче.

Лара Айвъри — с вдигната до кръста пола.

Лара Айвъри — с голи гърди.

Лара Айвъри — просната сред мръсотията на улицата почти гола.

Ники ги видя първа, защото когато се събуди в разхвърляното легло на Айдън и провери телефонния си секретар, до нея достигна разгневения глас на Ричард, който беснееше като луд.

Веднага събуди Айдън и го накара да изтича и да купи един брой. Той послушно нахлузи джинсите си и изхвърча.

Когато се върна и й подаде оскърбителния таблоид, тя ужасена се втренчи в него.

Айдън разгледа снимките през рамото й.

— Хей, трябваше да ни платят за това — подметна той, сякаш не беше кой знае какво. — Не си показвам задника гратис.

— Лара ще превърти — простена Ники поразена. — По-добре да се обадя на Мик, за да разбера как е станало това.

— Няма значение — каза Айдън. — Снимките вече са излезли. Приеми ги като реклама за филма.

— Ти не разбираш — възрази Ники. — Чувствам се отговорна. Трябваше да поставя охрана на снимките.

— Майната му. Никога не вярвам на това, което чета. Ти също не трябва да му вярваш.

— Въпросът не е в това, дали вярваш или не. А в това, че целият свят ще види тези снимки — и тя се пресегна към телефона. — Трябва да го чуе от мене.

Вдигна госпожа Креншоу и тя я информира, че Лара вече е тръгнала към студиото.

— Трябва да тръгвам — Ники панически си събираше дрехите от пода и ги обличаше.

— Ще те закарам — предложи Айдън.

Тя кимна.

— Можеш ли да нарушиш ограниченията на скоростта? Трябва първа да се добера до нея.

— Хайде, скачай в колата — каза той. — Мисля, че това ще е втората ти голяма тръпка, която ще помниш до края на живота си!

 

— Влизайте и се разполагайте — Ричард Бари въведе Маделин Франсис в апартамента си в хотел „Бевърли хилс“.

— Много е шик — отбеляза Маделин, докато се оглеждаше навсякъде.

— Наскоро ремонтираха хотела — отговори Ричард. — Животът в хотел ми харесва. Облекчен от хилядите дребни ежедневни задължения.

— Мислех, че сте женен — и Маделин остави чантичката си „Прада“ на масата.

— Разделен — Ричард се запъти към телефона. — Какво да ви предложа?

— Капучино без кофеин.

— Два пъти капучино без кофеин — каза Ричард в слушалката.

Маделин седна. Ричард Бари й се струваше смътно познат отнякъде, сякаш се бяха срещали преди. Но тя не можеше да си спомни нито кога, нито къде и това я подразни, защото по принцип се гордееше със страхотната си памет. Естествено, той беше известен режисьор, така че може би й се е сторил познат, защото с години е виждала снимките му и е чела за него. Да, реши тя, сигурно е така.

Верен на обещанието си, той бе поел разноските по пътуването й до Лос Анджелис. Беше пристигнала вчера от Ню Йорк и имаше три нощувки в хотел „Бевърли риджънт“. Съзнаваше много добре, че това безплатно пътешествие има нещо общо с Джой, и изгаряше от любопитство да разбере какво точно. Потупа куфарчето си и каза:

— Донесла съм касети с неколцина млади актьори, чийто талант съм сигурна, че ще оцените. И ако пожелаете да се срещнете лично с някои от тях, веднага мога да уредя това. Желаете ли сега да прегледаме касетите?

— Не — Ричард изобщо не се церемонеше. — Оставете ги на масата. Ще ги изгледам по-късно с хората си.

— Те са за вас. Направих ви копия.

— Много сте организирана.

— Гледам си работата — тя си мислеше колко чаровен и привлекателен е той — изобщо не беше очаквала такова нещо.

— И така — той направо поде темата, — разкажете ми за Джой Лоренцо.

— Какво точно искате да знаете? — предпазливо попита тя.

Ричард я фиксира с решителен поглед.

— Всичко.

За части от секундата през главата й мина шантавата идея, че може би е обратен и затова иска информация за Джой.

Не, не. Преди известно време е бил женен за Лара Айвъри, а сега — за Ники Бари, дизайнер на костюми, така че не беше възможно да е обратен. Въпреки че в Холивуд никога нищо не беше сигурно, винаги имаше изненади.

— Всичко е много общо понятие — бавно изрече тя.

— Ще бъда откровен с вас, госпожице Франсис — започна той.

— Моля ви, наричайте ме Маделин — прекъсна го тя.

— Добре, Маделин, позволете ми да бъда искрен. Наистина с удоволствие бих прегледал касетите с вашите актьори и съм сигурен, че един ден ще имаме общ бизнес. Но точно в момента имам проблем с Джой Лоренцо и се нуждая от информация.

— Така ли? — тя се зачуди да не би Джой да е откраднал пари и от него. — И какъв, ако смея да попитам, е този проблем?

— За беда, той се е вкопчил в жена ми — Ричард направи гримаса.

— О — изненада се Маделин.

— Никой не знае нищичко за него — продължи Ричард. — И истината е, че… съм ужасно разтревожен.

И с право — помисли си Маделин. — Джой Лоренцо е гадно крадливо копеле.

— Вероятно се е запознал с госпожа Бари на снимки? — учтиво попита тя.

— Не става въпрос за Ники — побърза да отрече Ричард, — а за бившата ми жена, Лара Айвъри.

За миг Маделин онемя.

Джой с Лара Айвъри. Невъзможно!

Но като се замисли трезво, изведнъж всичко си дойде на мястото. Джой беше безумно красив и не по-малко чаровен — да не говорим пък за способностите му в леглото. Жените постоянно го преследваха. Защо и Лара Айвъри да не го иска?

Ричард се наведе към нея.

— Мога ли да ви задам един изключително личен въпрос, Маделин?

— Предполагам, да — тя си помисли, че не е честно. Как можеше тя, Маделин Франсис, да се мери с една от най-красивите жени на света? Не че искаше той да се върне при нея — в никакъв случай.

Снишеният му глас се изпълни с настоятелност:

— Имахте ли интимна връзка с Джой?

Тя усети, че се изчервява.

— Вижте какво, господин Бари, много добре съзнавам, че Джой е доста по-млад от мене, но… понякога мъжете на моята възраст искат само двайсет и двегодишни. Защо да не го правят и жените. — Дълга пауза. — Да — призна си тя, като се отказа от всякакви оправдания. — Известно време живяхме заедно. Джой беше много отзивчив.

А така — помисли си Ричард тържествуващо. — Джой Лоренцо е просто жиголо — точно както си го представях. Да живее с по-стара от него жена, за да напредне в кариерата си. Маделин Франсис трябва да е поне с двайсет години по-стара от него и едва ли може да се сравнява с Джейн Фонда.

След като сервитьорът от рум-сервиза почука на вратата и внесе вътре две чаши с капучино, Ричард подписа сметката.

— Желаете ли още нещо, господин Бари? — попита младежът с надежда; всъщност искаше да каже: „И аз съм актьор.“

— Не — отряза го Ричард.

Сервитьорът си тръгна неохотно. Веднага щом отново останаха сами, Ричард се обърна към Маделин.

— Колко време бяхте заедно с Джой? — попита напрегнато.

Тя се поколеба няколко секунди, но после реши, че всъщност е най-добре да му разкаже нещичко — така или иначе нямаше какво да губи, а само можеше да спечели, ако превърнеше Ричард Бари в свой приятел.

— Когато се запознахме, Джой беше на двайсет и четири — тя изпита усещането, сякаш всичко се е случило едва вчера. — Той беше млад актьор, който се опитваше да пробие в Ню Йорк, но без особен успех — въздъхна продължително и уморено. — Повярвайте ми, направих доста за него. Уредих му сериозна роля в „Солиден“ — филм, за който получи блестящи рецензии. След това звездно начало кариерата му можеше да върви само нагоре. Но после той изчезна.

— Как така изчезна? — Ричард беше доста заинтригуван.

— Напусна града — Маделин отпи от капучиното си. — И повече не се чу. Никой не знаеше къде е отишъл. След шест години се появи отново и ми каза, че имал семейни проблеми. Като пълна глупачка го приех отново и малко след това му намерих роля в „Мечтателят“, където явно се е запознал с бившата ви жена. Тогава го видях за последно.

Ричард забарабани с пръсти по стола си.

— Къде е бил през тези шест години?

Маделин поклати глава.

— Изобщо нямам представа.

— Ами годеницата му?

— Каква годеница? — намръщи се тя. — Не знам нищо за никаква годеница.

— Разказал на всички от „Мечтателят“, че е сгоден.

— За кого?

— За някаква жена на име Филипа.

— Доколкото познавам Джой… предполагам, че си го е съчинил, за да изглежда по-важен.

— Би ли направил нещо подобно?

— Джой би направил всичко.

— Опитахте ли се да го откриете, след като избяга?

Тя сви рамене.

— Не е в стила ми, господин Бари. Да не съм ченге.

— С него ли живеехте, когато работеше в „Мечтателят“?

Тя кимна; все повече се вбесяваше. На два пъти прецакана. Не беше честно. Джой Лоренцо беше лъжливо, гадно копеле и тя го мразеше за това, че така я изигра.

Успя да потуши гнева си; нямаше смисъл Ричард Бари да разбира каква глупачка е била.

— Може би, господин Бари, вие можете да ми направите една услуга — каза го, докато тършуваше из чантичката си за цигара — нуждаеше се отчаяно от никотиновата дрога.

— Каква?

— Дайте ми адреса на Джой. Имам да уреждам нещо с него.

Ричард се наведе, за да й запали цигарата, и забеляза треперещите й ръце. Стана му жал за нея — беше на неговата възраст, но всеки знаеше, че при мъжете е различно. Някак си беше прието мъжете да ходят с момичета, с двайсет или трийсет години по-млади от тях, никой не обелваше и дума. Обаче ако една жена го направеше, веднага я смятаха за жалка, стара клетница.

— Живее с бившата ми жена — каза Ричард. — Заедно участват в „Отмъщение“ — някакъв долнопробен боклук. — Ще ви дам телефона й. Всъщност — добави, сякаш току-що му беше хрумнало, — може би е добре да я уведомите лично за връзката си с Джой.

— Няма проблеми — отзова се Маделин и изпълни дробове с успокояващ дим. — С най-голямо удоволствие.

— Лара не знае нищо за него — продължи Ричард. — Ако знаеше, може би щеше да погледне по-трезво на нещата.

— Може би бихте искали да ни уредите среща? — услужливо предложи Маделин. — На ваше разположение съм.

Хм… — помисли си Ричард. — Типично. Жена, жадна за мъст.

— Всъщност — продължи той, — след малко трябва да отида на снимките. Бихте ли дошла с мене?

— Разбира се.

— Добре.

Маделин Франсис разбра съвсем точно какво иска от нея Ричард Бари. И реши, че за нея ще е удоволствие. Личното й отмъщение.