Джаки Колинс
Холивудски интриги (45)

ГЛАВА ЧЕТИРИЙСЕТ И ЧЕТВЪРТА

Снимаха „Отмъщение“ едва от пет седмици, а Лара вече се чувстваше изморена, но и оживена. Това беше най-вълнуващият филм, в който някога бе участвала, макар че Мик я изстискваше — с маниакалната му работоспособност на снимачната площадка и с постоянното подканване на актьорите да литнат. Обикаляше непрекъснато, размахваше ръце, очилата му едва се крепяха на върха на носа му. В него сякаш наистина се беше вселил демонът на някакъв неистов ентусиазъм, с който ги караше да дават всичко от себе си.

Нейният живот протичаше между снимките и Джой, който, след като веднъж обсъдиха задълженията му, беше непрекъснато до нея — неизменно успокояващо присъствие.

Толкова много го обичаше. Той разрешаваше всички затруднения, отклоняваше от нея проблемите, така че цялото й внимание бе съсредоточено върху работата й.

Хората, които обикновено я заобикаляха, никак не бяха доволни от това. Каси трябваше да си стои в офиса вкъщи, освен ако Джой не я повикаше за нещо неотложно. Ники беше на снимачната площадка, но винаги беше заета. Джой оставаше единственият й близък човек.

Фактът, че той също участваше във филма, се оказа голямо преимущество. Имаха дори няколко общи сцени и на нея й беше приятно да работи с него. Репетираха у дома, нагаждаха се един към друг, критикуваха се, за да навлязат напълно в ролите. Той я научи как да борави с оръжие. За нея не беше лесно да свикне, защото то й навяваше ужасни спомени. Но с негова помощ се усъвършенства. Това беше добре, защото я подготви за предстоящата сцена, в която застрелва героя на Айдън.

На свой ред тя му показваше някои трикове за по-добро представяне пред камерата, всичко за осветлението. Всяка нощ се любеха и всеки път беше по-страстно и по-хубаво отпреди.

Повечето вечери прекарваха седнали един до друг в леглото пред телевизора — гледаха стари филми или „Зайнфелд“. Поръчваха си ядене отвън и нямаха желание да излизат. Така се чувстваха напълно доволни. Понякога госпожа Креншоу готвеше и тогава сядаха на маса във вътрешния двор. Яздеха по плажа или играеха с кучетата.

Що се отнася до Лара, за нея не можеше да има по-съвършена идилия. Правеше сериозен филм, който беше важен за нея, а до нея неотлъчно беше мъжът, за когото винаги бе мечтала. Все по-далечно и по-далечно оставаше времето на нощните кошмари. Беше наистина невероятно, че се бяха срещнали.

Тя се събуди с лека тежест в стомаха. Днес щяха да снимат сцената с изнасилването. В нея почти нямаше диалог, а най-вече действие. Мик й каза, че мисли да хване сцената с три камери, за да не стане грешка и да не се налага да правят дубли. И въпреки това… не можеше да преодолее страха си.

Джой излезе от банята в новия си бял хавлиен халат. Мократа му черна коса беше сресана и загладена назад. Той седна на ръба на леглото и каза:

— Сигурно ще се почувстваш по-добре, ако дръпнеш една цигара марихуана.

— Знаеш, че никога не пуша трева — отклони предложението му, докато си мислеше, че така много му отива.

— Зная това, скъпа. Повярвай ми, днес може би ще ти е нужно.

— Ребека не е била надрусана — тя поклати отрицателно глава. — И аз не бива да го правя.

Той стана и отиде до прозореца.

— Не знам дали днес ще дойда на снимачната — мрачно каза той.

— Искам да си до мене — обади се тя. — Днес ще имам нужда от подкрепата ти.

— Ако трябва да гледам как тези гадове се нахвърлят отгоре ти, мисля, че ще ги убия — разпали се той. — Ще ги направя на парчета.

— Скъпи — успокоително му се усмихна тя, — не бъди толкова емоционален. В крайна сметка това е просто сцена от филм.

— Да, да — той отново седна до нея. — Но все пак не искам да я преживяваш.

— Вземаш всичко много на сериозно — нежно каза тя.

— Не съм чак толкова сериозен, но все пак благодаря — при тези думи разтвори ръце. Тя се отпусна в тях и двамата паднаха на леглото, вкопчили се в страстна прегръдка.

— Исках да ти кажа… — промълви той и я притисна толкова силно, че тя остана без дъх. — Нещо много важно…

— Какво? — изрече тя. Чувстваше се толкова сигурна и щастлива в ръцете му, че завинаги желаеше да остане там.

— Ще си помислиш, че съм полудял.

— Добре.

— Казвал съм ти го и по-рано.

— Какво? — тя се опита да седне.

— Ще ти прозвучи глупаво…

— Ще ми го кажеш ли най-сетне? — тя вече се измори да чака.

За момент той се поколеба.

— О… не мога.

Измъкна се от ръцете му и успя да седне.

— Напротив, можеш.

Той се взря в нея, тъмните му очи се сляха с нейните блестящо-зелени.

— Е, добре — най-после произнесе той. — Ето какво — дълга пауза. — Мисля, че… че те обичам.

За миг дъхът й спря от удивление.

— Ти мислиш, че ме обичаш? — повтори разтреперана, че най-сетне си го призна.

Той се намръщи.

— Казах ти, че ще ти прозвучи глупаво.

— Джой — тя нежно докосна бузата му, — не каза нищо глупаво.

— Не?

— Не, не беше глупаво.

— А какво?

— И знаеш ли, ако трябва и аз да бъда искрена… Аз също те обичам — дълга пауза. — Дори си мисля, че те обичам от мига, в който те видях.

Той избухна в смях.

— Сериозно ли говориш?

— Джой, моля ти се. Това уж беше момент на романтични откровения.

— Сега ще видиш романтика… — той измъкна нощницата през главата й и обхвана гърдите й, така че тя замърка от удоволствие.

Едно докосване беше достатъчно, за да е негова.

Ники беше права: той я беше завладял сексуално, но връзката им беше нещо повече от секс. Беше постоянна грижа и любов, беше нуждата от постоянна близост.

Любиха се бавно и по традиционния начин и когато свършиха, тя се протегна с доволно изражение и промълви:

— Хм… — беше по-хубаво от пушенето на трева.

— Знаеш ли изобщо нещо за тревата? — подразни я той, докато я гъделичкаше по корема.

— О, ти си мислиш, че съм примерно момиченце, така ли? — каза го полунасериозно, полу на шега. — Нека ти призная — едно време бях съвсем дива.

— Какво чувам? — подигра й се той. — Изпушила си някога една цигара и на това му викаш „съвсем дива“?

— Джой — спокойно произнесе тя, — ти все още не си научил всичко за мене.

— Защо, да нямаш тайни от мене?

— Може би… — тайнствено отговори тя.

Той отново се разсмя.

— Обещавам да ти кажа моите, ако ти ми разкриеш твоите.

Тя се усмихна — чувстваше се съвсем щастлива.

— Когато пожелаеш.

Но в този момент и двамата знаеха, че още не са готови да си споделят всичко.

Във всеки случай още не.

 

Ники пристигна на улицата, където щяха да снимат, за ранна закуска. Мик беше вече там и се бе настанил на масата край фургона за храна, за да поработи на лаптопа си, докато унищожаваше огромната порция шунка с яйца.

Макар да го смяташе за извратен боклук, тя се възхищаваше на професионалната му етика. Той беше винаги подготвен и изцяло отдаден на филма.

И двамата съзнаваха ясно, че днес ще бъде тежък ден. Вчера тя изпрати на Лара цветя и бележка, с която й даваше кураж. След като изхвърли Ричард от вкъщи, повече не беше говорила с него. Между тях бе изчезнало нещо — и затова може би той бе тръгнал по пътя на старите си навици. Вътрешно усещаше, че това е нещо, свързано с Лара и с маниите, които го преследваха оттогава. Съвсем очевидно той не можеше да понесе бившата му съпруга да има сексуална връзка с мъж, затова бе потърсил други жени. Да, това беше единственото и последно решение, което Ричард винаги имаше на всички проблеми — да го начука на всичките неприятности, които има.

Ха! Сигурно съм била голям идиот — помисли си с неудоволствие. — Но с Шелдън поне успяхме да създадем нещо общо.

Съмър отново беше в Чикаго — за нейно огромно облекчение. През последните седмици й се обади няколко пъти по телефона и двете проведоха няколко хладни разговора.

— Може би ще дойдеш на гости за Коледа — предложи й тя.

— Може — съгласи се Съмър, но гласът й звучеше омърлушено.

В този момент Ники най-после беше свободна да прави каквото си иска. Ричард не й се пречкаше. Нямаше я и Съмър да я подлудява. Тя можеше да се съсредоточи върху „Отмъщение“. А когато снимането на филма приключи, ще обмисли каква ще е следващата й стъпка. Може би развод.

— Здрасти, маце — подвикна й Мик и се подаде над лаптопа си. — Какво става?

— Как се чувстваш днес? — и тя седна на пейката до него.

— Няма страшно — поверително й каза той. — Лара ще се оправи. Тя винаги се справя.

— По-добре предупреди актьорите да се държат по-внимателно с нея — Ники смръщи вежди. — И внимавай да не се вживяват много-много.

— Ясно — Мик звучеше саркастично. — Ще им кажа да направят едно нежно, внимателно изнасилване. Това ли искаш да се получи?

— Много добре разбираш какво искам да кажа — раздразни се тя. Мразеше Мик да се прави на остроумен. — Тревожа се за Айдън.

— Айдън е пич — Мик запука пръстите си. — Нали ти казах, че той ще си стои далече?

— Да, наистина ми каза.

— Хайде, пиленце, по-спокойно. Вече сме заснели три четвърти от лентата и нищо не се е провалило. Ако я караш така, скоро ще изкукуригаш.

— Да не предизвикваме съдбата, Мик.

— Движим се преди графика — и пръстът му изпука влудяващо. — Направи си секс-пауза и се отпусни.

Какъв тъпанар!

Всъщност той беше нейният тъпанар. Тъпанарят, който щеше да изпипа филма. А докато това стане, трябва да запази добрите си отношения с него — каквото и да й струва това.

Продуцентско правило номер едно: филмът е най-важен.

А Ники се смяташе за отличен продуцент.