Джаки Колинс
Холивудски интриги (39)

ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ОСМА

Съмър отново се събуди късно. Явно това се беше превърнало в неин навик, но защо не? Не беше на училище, за да бърза, нито някой й мърмореше за това. В Чикаго й досаждаше само камериерката на татенцето, госпожа Стърн, която беше просто дърта вещица. Ако знаеше какво става под стария й закривен нос, сигурно щеше да припадне.

Беше толкова интересно да е далече от всички тях — да си живее живота без постоянната заплаха от попълзновенията на баща й… без лицето му, надвисващо над нея посред нощ.

Потрепери при спомена за това. Да бъде свободна… Не може цял живот да живее с очакването един ден да се освободи.

Нощес се прибра у дома в четири и в кухнята се сблъска с Ричард, дошъл за чаша вода. Това възнамеряваше да използва за противодействие на основната пречка по пътя си. Имаше си три-четири специални възбуждащи питиета, които обичаше да нарича „гангстери“ — смес от водка, плодов сок и ром. В този момент имаше чувството, че е попрекалила с нещо такова.

— Да не би да се прибираш? — попита Ричард и вдигна поглед към нея.

О, не! Само не проповеди. За Бога!

— Бях у една приятелка — започна да обяснява тя. — Изведнъж в кухнята избухна пламък, всичко се напълни с пушек, затова се прибрах набързо у дома.

Ричард се разсмя.

— Добре си го измислила, мила моя. Запази обаче тази историйка за майка си.

Тя се изкиска. Ричард никога не й даваше много зор. Той е най-готиният. Още не можеше да разбере защо са се развели с Лара. Изглеждаше й адски глупаво. Лара е толкова сладка и хубава — да не повярваш, че някой мъж ще се откаже от нея.

Обърна се в леглото си, след това си спомни, че обеща да се обади на Тина. Говориха за срещи със звезди и изкарване на пари. Можеше ли въобще това да е нещо сериозно?

Ако може да изкарва достатъчно пари, никога няма да се наложи да се връща у дома.

 

За четенето на сценария актьорите се събраха към десет часа в голямата зала за конференции зад офиса на продукцията. Лара тайно се радваше на включването на Джой във филма; истината беше, че се чувства по-сигурна, като знае, че той е до нея.

Повечето от актьорите висяха край кафе-машините и се запознаваха помежду си. Лара не успя да си припомни нито един от тях, но ги поздравяваше с очи и се усмихваше, защото ясно си даваше сметка, че от нея като звезда на филма зависи да създаде приятелска атмосфера между тях.

Сега, когато вече имаше роля във филма, Джой реши да направи добро впечатление и на Ники. Запъти се към нея.

— Дължа ти голяма благодарност — каза той. — Ти направи много, за да стана част от екипа.

— За това ще благодариш на Лара, а не на мене — отговори му язвително тя.

— Да, непременно ще й благодаря.

— Трябва да го направиш много добре — подметна тя и се отправи към кафе-машината.

Той я последва.

— Вие двете сте добри приятелки, нали?

— Да, определено.

— Чудесно. Приятелството е нещо много важно.

Ники спря и мълчаливо го изгледа. Какво искаше тоя? Одобрението й? Очевидно.

— Много хора обичат Лара, включително и ние двамата с Ричард — най-сетне произнесе тя. — Така че, Джой, на тебе вече ти е станало ясно, че само ако я нараниш…

— Аз може и да познавам Лара съвсем отскоро, но я обичам и уважавам. И винаги ще я обичам.

Ники поклати глава и отмина.

Тя беше костелив орех… Но Джой реши, че просто не трябва да се отказва и постепенно ще я спечели… Като най-добрата приятелка на Лара, тя трябваше да е на негова страна.

Лара седна на мястото си в началото на голямата маса за конференции и покани с жест Джой да се настани до нея. Той го стори.

Мик остана прав, непохватните му ръце се мятаха във въздуха; той произнесе кратка и силно емоционална реч.

Ники беше впечатлена. За да е добър режисьор, човек трябва да е и голям лидер, а Мик очевидно беше такъв — въпреки всичките му чудатости.

Айдън Шон пристигна по-късно, облечен в раздърпани джинси, измачкана тениска и черна бейзболна шапка с надпис „Изяж ми тъгата“. Очите му бяха скрити зад тъмни очила.

— Радвам се, че успя да дойдеш — хладно каза Ники, когато той мина покрай нея.

Той свали очилата си и я погледна отвисоко.

— Не бери грижа за мене — измърмори. — Имаш си достатъчно проблеми вкъщи.

Тя набърчи чело. Възможно ли беше той да е научил, че нещата между нея и Ричард не вървят?

— Не разбирам какво искаш да кажеш.

— Остави — и той се настани на един стол в края на масата.

Четенето започна.

Джой наблюдаваше Лара, която се преобрази пред очите му. Още с първите реплики на Ребека, учителката, тя се превъплъти в своята героиня. Изведнъж блестящата й красота се стопи и тя стана само една обикновена, срамежлива женица.

След двайсетина страници идваше ред на сцената с изнасилването. Лара се държеше като истински професионалист. Джой също се справи със сцените, в които участваше.

Сценарият беше изключително богат — наистина подхождаше на драматургичния талант на Лара. В края на четенето тя беше емоционално изстискана.

Мик се втурна към нея и я целуна по устата.

— Ти си най-великата — той сияеше и тръпнеше от възторг. — Не съм очаквал, че ще го направиш толкова добре. Лейди, адски си фантастична!

Тя беше щастлива, че е заслужила подобни думи.

— Благодаря ти, Мики — отговори малко разсеяно — мислеше само за това, че няма търпение да се прибере у дома с Джой, да усети блаженото спокойствие на прегръдките му.

Ники също я прегърна — не можеше да остане безучастна.

— Толкова съм доволна — възкликна възбудено тя. — Ти си много повече от една обикновена филмова звезда — след време ще го оценят всички. Този филм най-сетне ще ти донесе признанието, което заслужаваш.

— Ще направя каквото мога — скромно каза Лара.

— Ти можеш удивителни неща! — засмя се Ники. И двете отново се прегърнаха. — Съжалявам, ако не съм се държала добре — продължи Ники. — Сега си дадох сметка, че ако ти харесваш Джой, той наистина трябва да е свестен тип. Определено беше добър днес на четенето. Всъщност е много добър.

— Нямах намерение да те карам да го ангажираш — каза Лара. — Така се получава винаги, когато много държиш на някого. Ако Джой не беше получил ролята, той щеше да се върне в Ню Йорк, а ти щеше да се чудиш как да се оправяш с една жалка актриса.

— Всичко ще се нареди — зарадва се Ники. — А сега най-важният въпрос: добре ли се чувстваш с Мик?

— Той не е Ричард, но не се съмнявам, че ще се сработим.

— Днес всичко ме радва — възкликна Ники. — Въпреки закъснението на Айдън.

— Знаеш ли, днес доста време говорих с Ричард.

— Какво иска от тебе? Пак ли ти мърмори за Джой?

— Поиска да обядваме утре. Ще можеш ли да дойдеш?

— О, не. Прекалено съм заета.

— Нали нямаш нищо против да се видя с него?

Ники се засмя.

— Ти и Ричард да обядвате заедно? О, да, наистина ще се пръсна. Все пак щеше да е добре от негова страна да покани и мене.

— Той е твой съпруг.

— Да бе, имам голям късмет — усмихна се унило Ники.

— Наред ли е всичко? — Лара усети, че има нещо тревожно.

— О, съвсем — Ники беше твърдо решена да не товари Лара със собствените си проблеми. — Защо, да не би да се съмняваш?

— Ако искаш да поговорим за това…

— Знам, знам, ти си насреща. Все пак ти благодаря.

Лара се огледа наоколо и потърси Джой. Той беше в другата страна на залата, увлечен в разговор с младата асистентка на режисьора — момиче с дълга къдрава коса и твърде привлекателно тяло. Усети ревност. Смешно! Никога по-рано не беше ревнувала от когото и да било. Джой правеше чувствата й напълно неуправляеми.

— Какво става със Съмър? — попита тя, заставяйки се да продължи разговора с Ники.

— Като се има предвид, че почти нямам време да се видя с нея, мога само да се досещам, че всичко е чудесно — отговори Ники. — Реших, че е по-добре, вместо да й досаждам до смърт, да й позволя да прави каквото си иска. Тя има намерение да се установи тук за постоянно.

— Дали ще е добре? — внимателно запита Лара. — Този град крие много рискове за една тийнейджърка.

— Така е — Ники беше съвсем съгласна. — Но пък точно сега нямам време да изпълнявам и ролята на майка.

— Може би трябва да я върнеш обратно в Чикаго, докато приключиш с филма.

— Права си. Точно това трябва да направя. Още утре ще се обадя на Шелдън и ще го повикам тук.

— Няма защо да я оставяш да се шляе толкова.

Ники отново набърчи чело.

— Казвала ли ти е Съмър нещо, което и аз трябва да знам?

— Не, нищо. Но си спомням, че когато за първи път дойдох в Лос Анджелис и бях само на деветнайсет, повярвай ми… много добре разбрах как прекрасните момчета, живеещи тук, могат да наранят младите момичета.

— О, да — усмихна се Ники. — Но съм сигурна, че както винаги ти си се справила с твоя неотразим стил.

Очите на Лара потъмняха. Само ако Ники знаеше… — помисли си тя.

Отново потърси с очи Джой. Той вече беше тръгнал към нея. Сграбчи я за ръката и се усмихна широко.

— Нали е най-добрата? — обърна се към Ники. — Тя е изумителна жена!

— Винаги съм го знаела.

Той притегли Лара към себе си. Ръката му се плъзна надолу и я стисна за задника.

— Звездата ми. Любимата ми. Ти си най-страхотната!

Хм… — помисли си Ники. — Тоя иска всички да научат какво притежава.

Лара, втренчена в него, изглеждаше така, сякаш изобщо не вижда нищо. Наистина, той можеше да направи с нея каквото си поиска и да получи всичко.

— Защо не оставим едната от колите тук и не се приберем и двамата с другата? Ще бъдем заедно — предложи той. — Изпрати после господин или госпожа К. да я приберат.

— Не мога да ги карам да шофират по целия път до Вали — възрази Лара.

— Защо не, нали работят при тебе?

— Да, но…

— Добре, решено. Ще вземем ягуара.

— Предполагам, ти ще вземеш ягуара — сухо подметна Ники.

— По-скоро ние — отговори Лара, щастлива да остави Джой да поеме отговорността.

Вън на паркинга Лара отново се настани на мястото до шофьора, а Джой седна зад кормилото. Наведе се към нея и я целуна.

— Толкова се гордея с тебе — каза й той. — Всеки път, когато те погледна и отново видя, че си моя, не мога да повярвам.

— А какво да кажа аз? — усмихна се тя. — Аз също се гордея с тебе. Ти беше чудесен.

— Остави това. Аз едва получих ролята.

— Онова, което направи, беше много впечатляващо.

— Карай с тези ласкателства, защото те са ключът към малкия ми!

— Ще ти го позлатя — поглези се тя.

— Покажи ми!

Завиха и излязоха на пътя. И двамата се заливаха от смях.

— Днес си мислех… — каза той. — Веднъж да свърши този филм и можем да отидем някъде — в Бали, Таити, където и да е на някое екзотично място.

— Аз винаги съм много заета.

— Хващам се на бас, че си била навсякъде, нали?

— Единствените места, където ми се е случвало да отида, са били външните снимки.

— Тогава да отидем да се разходим.

— Трябва да проверя какво имам по график.

— Лара — в погледа му светеше лукаво пламъче, — кажи ми честно: преди да се запознаеш с мене, всичко ли си правила по график?

— Мисля, че да — овчедушно си призна тя.

— В такъв случай, веднага щом този филм свърши, ще скъсаме графика ти на парчета, защото отсега нататък за нас започва съвсем нов живот.

Тя се засмя блажено.

— Както кажеш, Джой.

 

Съмър се срещна с Тина на терасата на един ресторант на „Сънсет плаза драйв“. Тина беше заедно с твърде съблазнителна по-възрастна дама, която според Съмър беше на годините на майка й.

— Запознай се с Дарлийн — представи ги Тина една на друга. — Дарлийн е печена. Тя ще уреди всичко.

— Здравей, Съмър — любезно се усмихна Дарлийн. Косата й беше тъмноруса, сресана назад, а зъбите й блестяха от белота. Беше облечена в скъп тоалет на Шанел, а на ушите и пръстите й проблясваха истински диаманти.

— Здравей — Съмър беше доста впечатлена от очевидната изтънченост на жената.

— Сядай, скъпа — предложи Дарлийн.

Съмър седна до Тина, но успя да забележи идеалния маникюр на Дарлийн.

— Съмър — започна Дарлийн, — научих, че може би ще се заинтересуваш от предложението ми за работа.

Съмър погледна към Тина, която кимна в потвърждение.

— Точно за това, за което вече говорихме — напомни й Тина. — Спомняш си — за кинозвездите.

— Ъ-ъ… да — съгласи се Съмър.

— Така става — меко произнесе Дарлийн. — Една много шик кинозвезда има сериозни намерения да се срещне с тебе. При това е млад.

Колко бързо стават нещата!

— За това ли става дума?

— Интересува ли те?

Нямаше нищо, което да загуби, можеше само да спечели — пари и свободата си.

— Определено — бързо каза тя.

Дарлийн разтвори устни в ослепителна усмивка.

— Какво ще кажеш за петстотин долара в брой?

Съмър не можеше да повярва, че всичко това й се случва.

— Ъ-ъ… много привлекателно — едва успя да изрече тя.

— И още нещо — добави Дарлийн. — Не си девствена, нали? И много добре знаеш как да се грижиш за себе си?

Не, не съм девствена, като се има предвид това, че баща ми ме отвори, когато бях на десет години.

— Да, знам как да се пазя — тя си помисли, че един презерватив и един джойнт ще я спасят от всякакви усложнения.

— Тогава до утре вечер — Дарлийн стана от масата. — Ще уредя всичко, а Тина ще ти съобщи подробностите — и тя кимна на Тина. — Права си, мила. Съмър е много красива.

След това се отправи към един мерцедес, чийто шофьор чакаше на стоянката, седна в него и колата потегли.

— Върхът! — възкликна Съмър. — Коя е тя?

— Нали е страхотна? — възхищаваше се Тина. — Искам да стана като нея. Да можеше само да видиш къщата й!

— Къде се запознахте? — попита Съмър и си отряза парченце пица от чинията на Тина.

— Ами… — поколеба се Тина. — Работех на едно място като модел и една от другите манекенки ме запозна с нея. Дарлийн е страхотна. С нея направих маса пари. Ти също можеш да ги имаш, само че каквото и да стане, не й казвай, че си само на петнайсет… Аз й казах, че си на седемнайсет. Внимавай много.

— Ясно. — Ама за идиотка ли я мислеше Тина?

— И недей да раздуваш за тази работа — предупреди я Тина. — Не казвай нито на Джед, нито на останалите. Това е наша тайна.

— Мога да пазя тайни.

— Знаех си, че мога да ти имам доверие.

Съмър махна на сервитьора и си поръча цяла пица. Нали скоро щеше да стане богата.